РЕШЕНИЕ
№ 7286
гр. София, 20.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв.. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв.. М. Гражданско дело № 20231110157469
по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците М. И. Г., Н. И. Г. и К. Б. С., въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно общите
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ....., като те не са изпълнили насрещното задължение за
заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно
приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнася, което ответниците не са сторили, поради което претендира от тях при
условията на разделност сумите, както следва: 4 966,24 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 744,46 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г.
до 08.08.2023 г.; 62,50 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.; 13,85 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
08.08.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.08.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 45617/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 24.08.2023 г., при следните квоти: по отношение на М. И. Г. – 1/6, а
1
именно: 827,71 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.; 124,08 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.08.2023 г.; 10,42 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.; 2,31 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 08.08.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.08.2023 г. до
окончателното им заплащане; по отношение на Н. И. Г. – 1/6, а именно: 827,71 лв.,
представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.; 124,08 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.08.2023 г.; 10,42 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.; 2,31 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 08.08.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.08.2023 г. до
окончателното им заплащане, по отношение на К. Б. С. - 4/6, а именно: 3 310,82 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.;
496,30 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 08.08.2023 г.; 41,66 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.; 9,23 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
15.09.2020 г. до 08.08.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.08.2023 г. до окончателното им заплащане.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците М. И. Г., Н. И. Г. и К. Б. С. са подали
отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове при твърдението, че
вземанията за периода м.05.2020 – м.08.2020 г. са погасени по давност, каквото изрично
възражение правят. Оспорват качеството на потребител на топлинна енергия, респективно
наличието на облигационно правоотношение между тях и ищеца. В условията на
евентуалност навеждат твърдения, че такова качество би имало единствено ответницата М.
И. Г.. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендират и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – .... не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
2
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото – заповед № РД-41-3553/26.11.1982 г. на ИК на СНС,
нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 182, том II, нот. дело № 392/07.03.1989 г.,
удостоверение за наследници с изх. № УН-513/03.04.2014 г., издадено от ....“, удостоверение
за идентичност с изх. № 68-00-736/27.05.2013 г., издадено от „... и др., съдът приема за
установено, че в рамките на исковия период ответниците М. И. Г., Н. И. Г. и К. Б. С. се
легитимират като съсобственици на процесния недвижим имот при следните квоти – по 1/3
всеки, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на
услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в
съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представените заповед № РД-41-
3553/26.11.1982 г. на ИК на СНС и нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 182, том II,
нот. дело № 392/07.03.1989 г. (л. 16-18 от делото) се установява, че на основание чл. 100 от
ЗТСУ (отм.) ... е бил обезщетен за отчужден по реда ЗТСУ негов личен имот, като е признат
за собственик на апартамент (жилище) № 9, находящ се в гр. София, комплекс „Баталова
воденица“, бл. 9, вх. А, ет. 4, заедно с избено помещение № 3 и 1,672 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Когато се дължи разлика
между стойността на отчуждения и стойността на отстъпения имот, тя се заплаща по ред и
начин, определени с ППЗТСУ (отм.), а ако разликата не бъде внесена органът по чл. 95 от
ЗТСУ (отм.) отменя първоначалната заповед за обезщетяване и обезщетява правоимащия с
отстъпване на имот с по-малка стойност – арг. ал. 2 и ал. 3 на чл. 103 от ЗТСУ (отм.). В
случая, по делото не се твърди, а и не се доказва заповед № РД-41-3553/26.11.1982 г. на ИК
на СНС да е била обжалвана от заинтересованите лица по реда на чл. 138 и сл. ЗТСУ (отм.),
респ. същата да е била отменена поради неплащане на разликата между стойността на
отчуждения и стойността на отстъпения имот. Нещо повече, въз основа на заповедта е
съставен и последващият нотариален акт от 07.03.1989 г., с който правоимащото лице е
признато за собственик на посочения апартамент № 9, поради което съдът приема, че
същите са произвели своето действие, а това означава, че с приключване на отчуждителната
процедура ... е станал собственик на отстъпения му като обезщетение имот. На следващо
място, видно от представеното удостоверение от „... (л. 21 от делото), стар административен
адрес – /.... съответства на настоящ административен адрес: ж. к. „Сердика“, бл. 9, поради
което може да се направи извод, че придобитият от него апартамент № 9 е идентичен с този,
за който се отнасят исковите претенции, предмет на настоящото дело. В същото време
обаче, по делото няма данни към момента на осъществяване на придобивната сделка от
07.03.1989 г. посоченото лице да е било в брак, поради което съдът приема, че апартаментът,
предмет на същата, е станал негова изключителна собственост. На следващо, място от
удостоверение за наследници с изх. № УН-513/03.04.2014 г. (л. 19 от делото) става ясно, че
... е починал на 23.03.2014 г., оставяйки за свои наследници по закон – К. Б. С. - съпруга, Н.
И. Г. - дъщеря и М. И. Г. – дъщеря, като при липата на данни по делото относно
осъществяването в периода от 07.03.1989 г. до смъртта му на 23.03.2014 г. да са се
осъществили юридически факти, довели до промяна в правата върху него, съдът приема, че
3
процесният апартамент № 9 е бил част от наследствената маса на наследодателя, при което
може да се направи извод, че на основание наследствено правоприемство всяко едно от
посочените лица е станало носител на по 1/3 идеална част от правото на собственост върху
него – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН. Изрично с доклада по делото от 25.01.2024 г. съдът е указал на
ищеца, че не сочи доказателства относно основанието за ангажиране на отговорността на
ответниците при посочените в исковата молба квоти, но въпреки това от негова страна не са
предприети процесуални действия в тази насока. Точно обратното, с молба от 01.02.2024 г.
(л. 70 от делото) същият заявява, че след установяване на наследство при условията на СИО
квотите при приемане на наследството следва да бъдат по начина, описан в исковата молба,
без обаче само въз основа на ангажираните по делото доказателства да може да се направи
извод за възникване на твърдяната съпружеска имуществена общност. В случая, такъв не
следва и от данните, удостоверени в представеното удостоверение за наследници, че след
смъртта си на 23.03.2014 г. ... оставя за свой наследник по закон и съпруга – К. Б. С., тъй
като сам по себе си този факт не свидетелства, че това е било така и към момента на
придобиване на процесния апартамент № 9, тъй като не е изключена възможността бракът
помежду им да е сключен след 07.03.1989 г. В случая, с оглед оспорването на ответниците
следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с
приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на наследството, т. е.
въвежда се законова презумция, по силата на която законните наследници носят
отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от същия
до доказване приемане на наследството по опис или отказ от наследство /в този смисъл
Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая, по делото
ответниците М. И. Г., Н. И. Г. и К. Б. С. не твърдят и не доказват да са приели наследството
на ... по опис, или да са се отказали от него, поради което се налага извод, че след смъртта
му на 23.03.2014 г. на основание наследствено правоприемство всеки един от тях е придобил
съответна част от правото на собственост върху процесното жилище, а именно: по 1/3
идеална част. По делото няма данни относно осъществяването впоследствие на други
юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което следва да се
приеме, че включително и в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. именно ответниците се
легитимират като негови собственици, респ. като клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по отношение на него, а това означава, че с оглед действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката те се явяват легитимирани да отговарят за процесните вземания,
касаещи същия, съобразно обема от участието си в съсобствеността – по 1/3 всеки. Следва
да се отбележи още, че ирелевантно за възникване на качеството потребител на топлинна
енергия е обстоятелството на чие име се води партида с аб. № 92480, доколкото този въпрос
има само вътрешносчетоводно значение при ищеца. Действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката е ясна и категорична, като тя свързва качеството потребител на
топлинна енергия единствено с титулярство на право на собственост или ограничено вещно
право на ползване, като първото измежду двете е установено по делото, а да се приеме
обратното означава, че да се дерогира установената законова уредба в тази насока.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са
предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те са били носители на
съответна идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 9 съдът
4
прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 19.09.2001 г., списък към него и
договор № 04.09.2002 г. (л. 22-24 от делото), данните, отразени в представените
изравнителни сметки и протоколи за отчет (л. 75-77 от делото), както и изводите в
констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на
исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в
сградата - етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж. к. „Сердика“, бл. 9, вх.
А, е била възложена и извършвана от третото лице – помагач - .... (тогава „....“ ООД).
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж. к.
„Сердика“, бл. 9, вх. А, е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ
топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за
сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота на
ответниците са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация,
като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния извод, че това е
ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите за
отопление на имота са формирани въз основа на данните от 3 броя радиатора без уреди и 1
брой щранг лира с мощност от 380 Вт, тези за битово гореща вода са начислявани по данни
от 2 броя водомери, които са редовно отчетени, съгласно т. 5.2 от Приложение към чл. 61,
ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Сумите за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от
Методиката за дялово разпределение към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 260 куб.
м. и този на етажната собственост – 13 201 куб. м. за 2021 г. и 13 865 куб. м. за 2022 г. От
техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните
изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото
лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е
извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ
на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период,
експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от
страна на ответника не са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В чл.
155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
5
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота на
ответниците количество топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
възлиза на 5 074,69 лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми по
фактури (4 426,77 лв.) и сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки (647,92
лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без
начисляване на лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от посочената
по-горе сума ответниците М. И. Г., Н. И. Г. и К. Б. С. дължат да заплатят, като в тази връзка
бъде разгледано своевременно релевираното от всеки от тях възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 14.08.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва не след и на 14.08.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца
се претендират вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи
условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят. Най-ранното месечно задължение, включено в исковия период –
това за м. май 2020 г. е станало изискуемо на 15.07.2020 г., т. е. преди 14.08.2020 г., поради
което то е обхванато от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми
за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, позовавайки се
на обща фактура, издадена едва на 31.07.2021 г., и чрез включването им в тази фактура е
незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
6
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно
от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а
не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка
не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. В случая, крайният размер на главното
задължение за цена на топлинна енергия на ответниците следва да бъде определено въз
основа приетия от съдебно-техническата експертиза такъв, а именно: 5 074,69 лв., отразяващ
реално доставената и потребена такава в рамките на исковия период. Ето защо, от тази сума
следва да следва да се приспадне сумата, касаеща месечното задължение за м. май 2020 г.,
което съдът прие, че е погасено по давност, като предвид изводите на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза същата се равнява на 62,17 лв. Следователно, общият
размер на задълженията за цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г., които не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на 5 012,52 лв.
(5 074,69 лв. – 62,17 лв.), като от страна на ответниците не се твърди, а и не се доказва
погасяване на процесните вземания. Ето защо, при съобразяване на дълга на всеки един от
тях, то М. И. Г. и Н. И. Г. се явяват задължени за сумата от по 1 670,84 лв. всяка (1/3 от 5
012,52 лв.), т. е. повече от претендираните от всяка от тях размери, което означава, че
предявените срещу тях главни искове за цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2020
г. до 30.04.2022 г. в размер от по 827,71 лв. са основателни и следва да се уважат изцяло,
като следва да се отхвърлят само за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. Ответницата К.
Б. С. също се явява задължена за сумата от 1 670,84 лв. (1/3 от 5 012,52 лв.), до който размер
предявеният срещу нея главен иск за цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г. следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 3 310,82 лв., или за размера от 1 639,88 лв., и за периода от 01.05.2020 г. до
31.05.2020 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2022 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
общ размер от 62,50 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от
ответниците. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите
между ..... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че в общите условия на
ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което кредиторът
може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно, погасителната
давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението, при което
най-ранното месечно задължението, включено в исковия период – това за м.07.2020 г. се
счита за възникнало на 31.07.2020 г., или същото е станало изискуемо на 01.08.2020 г., т. е.
преди 14.08.2020 г., поради което то също е обхванато от изтекла погасителна давност.
Изчислявайки го по реда на чл. 162 ГПК с оглед данните, удостоверени в представеното
извлечение за аб. № 92480 (л. 32 от делото), задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., за който съдът прие, че не е
обхванат от изтекла погасителна давност, се равнява на 59,27 лв. (62,50 лв. – 3,23 лв.).
Отново при съобразяване на дълга на всеки един от ответниците, то М. И. Г. и Н. И. Г. се
явяват задължени за сумата от по 19,75 лв. всяка (1/3 от 59,27 лв.), т. е. повече от
претендираните от всяка от тях размери, което означава, че предявените срещу тях главни
искове за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.
7
в размер от по 10,42 лв. са основателни и следва да се уважат изцяло, като следва да се
отхвърлят за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. Ответницата К. Б. С. също се явява
задължена за сумата от 19,75 лв. (1/3 от 59,27 лв.), до който размер предявеният срещу нея
главен иск за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г. следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 41,66 лв., или за размера от 21,91 лв., и за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 14.08.2023 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., за които съдът прие, че не са обхванати от изтекла
погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
11883/2019 г./. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът
счита, че размерът на лихвата за забава върху задълженията за цена на топлинна енергия в
общ размер на 5 012,52 лв. за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., попадащи в обхвата
на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от 713,45 лв., начислена за
претендирания период от 15.09.2021 г. до 08.08.2023 г. Отново при съобразяване на дълга на
ответниците, то М. И. Г. и Н. И. Г. се явяват задължени за сумата от по 237,81 лв. всяка (1/3
от 713,45 лв.), т. е. повече от претендираните от всяка от тях размери, което означава, че
предявените срещу тях акцесорни искове за лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до
08.08.2023 г. в размер от по 124,08 лв. са основателни и следва да се уважат изцяло.
Ответницата К. Б. С. също се явява задължена за сумата от 237,81 лв. (1/3 от 713,45 лв.), до
който размер предявеният срещу нея акцесорен за лихва за забава за периода от 15.09.2021 г.
до 08.08.2023 г. следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 496,30 лв., или за размера от 259,12 лв.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.08.2023 г. и касаеща процесния период,
поради което в тази част акцесорната претенция за сумата от общо 13,85 лв., начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 08.08.2023 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли
изцяло спрямо всеки един от ответниците.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя – ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по
ч. гр. дело № 45617/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
8
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 110,34 лв. – платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и на 329,82 лв. – платена
държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в
минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство/ и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ /по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство/, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалните му представители, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, без
събиране на допълнителни доказателства освен първоначално допуснатите. При това
положение всеки един от ответниците М. И. Г., Н. И. Г. и К. Б. С. следва да бъде осъдени да
заплатят на заявителя – ищец сумата от по 36,78 лв. (1/3 от 110,34 лв.) – разноски в
заповедното производство, както и сумата от по 109,94 лв. всеки (1/3 от 329,82 лв.) –
разноски в исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ищецът - заявител следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. Н. К. сумите, както
следва: 293,69 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в полза на ответниците в исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както и 196,98 лв. - адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ответниците в
заповедното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ....., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу М. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ... ап. 9, установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. И. Г. дължи на ..... сумата от 827,71 лв., представляваща
цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., за
периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 10,42 лв., представляваща цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
14.08.2023 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 124,08 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г.
до 08.08.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 45617/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г.; иска за цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г., както и иска за лихва за
забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 2,31 лв. за
периода от 15.09.2020 г. до 08.08.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ....., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу Н. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ... ап. 9, установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. И. Г. дължи на ..... сумата от 827,71 лв., представляваща
цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., за
периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 10,42 лв., представляваща цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
9
14.08.2023 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 124,08 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г.
до 08.08.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 45617/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г.; иска за цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г., както и иска за лихва за
забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 2,31 лв. за
периода от 15.09.2020 г. до 08.08.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ....., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу К. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ... ап. 9, установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. Б. С. дължи на ..... сумата от 1 670,84 лв., представляваща
цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., за
периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 19,75 лв., представляваща цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
14.08.2023 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 237,81 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г.
до 08.08.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 45617/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1 670,84 лв. до пълния
предявен размер от 3 310,82 лв., или за размера от 1 639,88 лв., и за периода от 01.05.2020 г.
до 31.05.2020 г.; иска за цена на услуга за дялово разпределение за разликата над уважения
размер от 19,75 лв. до пълния предявен размер от 41,66 лв., или за размера от 21,91 лв., и за
периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена
на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 237,81 лв. до пълния предявен
размер от 496,30 лв., или за размера от 259,12 лв., както и иска за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 9,23 лв. за периода от
15.09.2020 г. до 08.08.2023 г.
ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ... ап. 9 да заплати на ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 36,78 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 45617/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 109,94 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Н. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ... ап. 9 да заплати на ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 36,78 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 45617/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 109,94 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА К. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ... ап. 9 да заплати на ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 36,78 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 45617/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 109,94 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, ....., да заплати
в полза на адв. Н. К. от САК с ЛНЧ ********** и адрес: .... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 293,69 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на
ответниците в исковото производство, както и сумата от 196,98 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в полза на ответниците в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца .... – .....
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11