Решение по дело №154/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано на основание чл.405а, ал.7 КТ по жалба на „Д.” ЕООД с.******, с ЕИК *, представлявано от Г.Т.Г. против Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на ТПО между Г.Р.Д. в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател считано от 24.04.2023 г. и против Предписание по чл.405а, ал.4 КТ работодателят „Д." ЕООД, EИK * да предложи на работника Г.Р.Д. сключване на трудов договор в писмена форма, издадени от Инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас, като се претендира отмяната им.

В жалбата се твърди, че издаденото постановление и предписанието в него са незаконосъобразни, издадени при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с материално-правни разпоредби на закона и в несъответствие с целта на закона, т.к. дружество не извършва никакви СМР на посочения административните актове обект в гр.П., такива не са възлагани на дружеството от собственика на обекта нито устно, нито писмено, както и същото не е ангажирано по никакъв начин като подизпълнител, поради което на този обект не са разпореждани и не са изпращани работници на оспорващия. В жалбата се сочи, че представляваното от управителя дружество „Д.“ ЕООД е имало сключен договор с „Кортекс трейдинг“ АД, София за СМР на обект хотел „Морско конче“, къмпинг юг и на 24.04.2023г. и 15.05.2023г. такива са извършвани на този обект. Претендира се за отмяна на обжалваните постановление и предписанието в него като незаконосъобразни, ведно със законните последици от това.

В съдебно заседание за оспорващия „Д.” ЕООД с.******, обл.Ямбол се явява процесуалния му представител, адвокат А. която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В писмени бележки доразвива съображенията в жалбата, с искане за отмяна на атакуваните актове и за присъждане на направените по делото разноски, съобразно приложения списък.

За ответната страна се явява ст.юрисконсулт В.И.-Н., която оспорва жалбата с искане за отхвърляне поради неоснователността й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, по съображения подробно изложени в писмени бележки.

Заинтересованата страна Г.Р.Д., редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище от упълномощен процесуален представител заявява, че никога не му е възлагана работа от „Д.“ ЕООД, декларациите били попълнени от друго лице, под диктовка, а той само се е подписал без да разбира значението на подписаното. Претендира за присъждане на направените разноски по приложения списък.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от Протокол за извършена проверка № ПР2315150/18.05.2023 г. служители на Дирекция "Инспекция по труда"-Бургас са извършили проверка по спазване на КТ, ЗБУТ в гр.П., ул***, обл.Бургас, общ.П. на "Д. "ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление с.********, обл.Ямбол, ПК 8***, ул.******, представлявано от управителя Г.Т.Г. и са установили, че на 24.04.2023 г. в 14.40 ч. на място в строителен обект: Жилищна сграда, находящ се в гр. П., ул. *** лицето Г.Р.Д. извършва строително-монтажни работи на обекта - връзване на арматура. На лицето била предоставена справка на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ, но заявило, че не може да пише и под негова диктовка справката била попълнена от друго работещо лице - К.П.А.. В справката Г.Р.Д. декларирал, че работи за „Д." ЕООД на длъжност „арматурист" в обекта, с работно време от 08.00 до 17.00 ч., с два почивни дни и трудово възнаграждение 30 лв на ден, като съдържанието на справката с попълнени данни било прочетено на Г.Р.Д. и подписана от последния.

В протокола е записано, че на 18.05.2023 г. при проверка по документи в Дирекция „Инспекция по труда"-гр.Бургас не са представени документи, касаещи трудовото правоотношение на лицето Г.Р.Д., включително не е представен сключен писмен трудов договор към 24.04.2023 г., когато лицето е установено да полага труд. Отразено е и че при извършена справка в Информационната система на ИА „ГИТ', регистъра на трудовите договори в НАП по ЕГН на лицето, не са се установили данни за регистриран трудов договор между Г.Р.Д. и дружеството към датата на извършване на проверката на място, а именно 24.04.2023 г.

Поради това е прието, че „Д. " ЕООД, ЕИК * в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 на Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, на 24.04.2023 г. в 14.40 ч. на място в строителен обект: Жилищна сграда, находящ се в гр.П., ул.„Бриз" № 17, не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Г.Р.Д., с което е нарушен чл.62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Протокола е подписан от Господин Господинов-управител на „Д." ЕООД.

В подкрепа на обстоятелствата посочени в протокола с преписката са представени съставените в хода на административното производството справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ подписана от Г.Р.Д. на 24.04.2023 г. в 14:40 ч. и от 15.05.2023г., справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ попълнена от К.П.А. на 24.04.2023 г. в 14:40 ч., справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ попълнена от Г. М.А.-общ работник на 24.04.2023 г. в 14:40 ч., призовка (на основание чл.45, ал.1 АПК) до „Д." ЕООД връчена на 24.04.2023 г. на Г. М.А.-общ работник, справка за настоящ адрес по ЕГН на Г.Р.Д., справка за постоянен адрес по ЕГН на Г.Р.Д., идентификационна карта на "Д." ЕООД попълнена на 18.05.2023 г., уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.

На база направените фактически установявания инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас е издал Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на ТПО между Г.Р.Д. в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател считано от 24.04.2023 г. и Предписание по чл.405а, ал.4 КТ работодателят „Д." ЕООД, EИK * да предложи на работника Г.Р.Д. сключване на трудов договор в писмена форма.

В хода на съдебното производство оспорващия прилага писмо с изх. № 23052853/06.06.2023 г., решение към Протокол за извършена проверка № ПР2315150/18.05.2023 г. и определение № 254/12.06.2023 г. по адм.дело № 155/2023 г. на ЯАС, както и становище с вх. № 1490 от 27.06.2023г. от Г.Р.Д., с което същия посочва, че не му е била възлагана работа свързана с извършването на строително-монтажни дейности на обект в гр.П., ул.*** от фирма „Д.“ЕООД на 24.04.2023 г., както и че вписаните от негово име данни в декларация представена от Д „ИТ“-гр.Бургас при извършена проверка на 24.04.2023 г. са неверни, а декларацията е подписал от незнание и под диктовка, без да разбира съдържанието и значението им. Следва да се посочи, че по делото е представена и справка-декларация от 15.05.2023г., също подписана от Г.Р.Д., видно от която е посочено дата на постъпване –един ден, отделно на въпроса имате ли сключен трудов отговор- отговора е „нямам граждански договор“. С депозираната жалба в настоящото съдебно производство е представена и подписана декларация от Г.Р.Д. в която също декларира, че не му е възлагана работа от фирма „Д.“ ЕООД, както и че вписаните данни в декларациите пред „Инспекция по труда“, Бургас на 24.04.2023г. и на 15.05.2023г. са подписани без да съзнава какво е отразено в тях.

Разпитаният като свидетел Г. М.А.-работещ към фирма „Д.“ ЕООД дава показания, че пролетта на тази година са имали обект на „Къмпинг юг“ и му е било възложено с камион с името на фирмата да закара едно скеле до П., където като разтоварил скелето се обадил на негови приятели и са се видели на мястото на разтоварване, но тези хора не са работили във фирма „Д.“ ЕООД. Няколко седмици по-късно ходил да вземе скелето, но останали някои по-тежки неща, които не можел да натовари сам и се обадил на същите момчета, но в момента в който дошли да му помогнат за скелето, без да извършват друга работа, се появили проверяващите и им дали по едни бележки да пишат и те писали, но не знае какво.

Разпитаният като свидетел Р.И. Ж.-инспектор в Д „ИТ“-Бургас сочи, че е участвал при извършването на две проверки на 24.04.2023 г. и на 15.05.2023 г. на строителен обект в гр.П. където са установили по пет лица, отразени поименно в документите и работещи към фирма „Д.“ ЕООД, които хора при първото посещение се занимавали със връзване на арматура, а при второто посещение били позиционирани на същото място в предната част на сградата, но правили кофраж за дадената арматура. На работниците били дадени декларации по чл.402 КТ, които попълнили самостоятелно и отделно заявили, че работят за фирма „Д.“ ЕООД, чийто камион се е намирал на обекта и двата пъти.

Адм. дело № 155/2023г в ЯАС е образувано по жалба от страна на „Д.“ ЕООД против Протокол за извършена проверка ПР2315150 от 18.05.2023 г. Адм. орган е взел решение от 05.06.2023 г, с което е оттеглил приложените с този протокол спрямо „Д.“ ЕООД принудителни административни мерки /задължителни предписания/, които са отменени в частта от т. 1 до т.5. Във връзка с така взетото решение, с влязло в сила определение № 254/12.06.2023 г. постановено по адм.д.№ 155/2023 г. по описа на ЯАС производството по делото е прекратено на основание чл.159 ал.1 т.3 от АПК. В този смисъл действието на оттегления адм. акт - Протокол за извършена проверка ПР2315150 от 18.05.2023 г се прекратява и същият вече не съществува в правния мир.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол са Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на ТПО между Г.Р.Д. в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател считано от 24.04.2023 г. и Предписание по чл.405а, ал.4 КТ работодателят „Д." ЕООД, EИK * да предложи на работника Г.Р.Д. сключване на трудов договор в писмена форма, издадени от Инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорените актове са издадени от инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас в рамките на неговата компетентност, съгласно чл.399 КТ във връзка с чл.21, ал.1 и ал.2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", според които цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, която осъществява и специализирана контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение, респ. че при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, с които се възлага контрол на агенцията, като правомощия на инспектор имат всички служители, назначени на длъжностите инспектор и юрисконсулт, както и ръководителите на административни звена в специализираната администрация.

ЯАС, в настоящия си състав намира, че обжалваните актова са постановени без да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая.Съображенията на съда са следните:

Установяването на точните взаимоотношения между Г.Р.Д. и „Д.“ ЕООД, включително дали има данни за нарушение на трудовото законодателство, е самостоятелен въпрос, който не е изследван от ответника.

В допълнение на изложеното, по делото не са доказани основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ и основните характеристики на трудовото правоотношение. Не е доказано, че Г.Р.Д. е ангажиран с трудова дейност, с определени трудови функции, изразяващи се в работник-арматурист или работник-кофражист , т. е. че дейностите се извършват в продължителен период от време, а не еднократно. Не са установени елементи на трудово правоотношение като работно място, работно време, трудово възнаграждение. Не е доказано, че на работника е било възложено да изпълнява трудови функции, а не да постигне конкретен резултат – например „сглобяване на скеле“, данни за което съдържат писмените обяснения предоставени от адм. орган взети от представителите на двете фирми„Арт-стил инженеринг” ЕООД и „Панорама 88” ЕООД , представени от адм. орган в съдебното заседание от 30.06.2023г. По делото няма каквито и да било доказателства, че на практика лицето е встъпило в трудово правоотношение, но работодателят не е изпълнил задължението си да сключи трудов договор с него в писмена форма, т. е. не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения.

От приетите по делото писмени доказателства не следва извод, че отношенията между „Д.“ ЕООД и Г.Р.Д. са отношения между лице, наемащо работник, и лице, предоставящо работна сила, с работно време, работно място.

При гражданските договори възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши определена дейност срещу уговорено между страните възнаграждение, платимо след предаване и приемане на резултата от дейността, предмет на договора. В тези случаи заплащането на лицето носи епизодичен и еднократен характер след приемане на резултата, за разлика от трудовите договори, при които е с цикличен и периодичен характер. В случая не може да се приеме, че се касае за трудови правоотношения, доколкото има данни за договаряне на работа в определен обем и/или за определен резултат, а не за извършване на определени повтарящи се действия, отговарящи на трудова дейност без договорен период. С трудовите договори се уговаря изпълнението на дейности с повтарящ се цикличен характер и продължително времетраене, а не извършване на конкретна и определена услуга или резултат. Трудът, който работникът е полагал, има характера на работна сила по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ, ако същият е извършвал трудова дейност без уговорен резултат, който следва да бъде постигнат. За гражданския договор е присъщо еднократно изпълнение на определена задача срещу определено възнаграждение. Решаващо за определяне характера на договора е естеството на упражняваната дейност. Предмет на трудовия договор е самият жив труд на работника или служителя. По силата на трудовия договор едно лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, който макар и свързан с полагане на труд, предполага получаване на крайния продукт – резултат.

Няма каквито и да било доказателства, че се касае за предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време и трудово възнаграждение. От свидетелските показания се установява инцидентна дейност, няма характеристиката на "трудова дейност"- с определено работно място, определено работно време и определени трудови задължения, нито за фирмата, нито за Г.Р.Д. .

В случая липсват доказателства за съществуването на правна връзка между „Д.“ ЕООД и Г.Р. извън физическото му присъствие на 24.03.23г. и 15.05.2023г. г. В нарушение на материалния закон административният орган е приел това за достатъчно основание да обяви съществуването на трудово правоотношение между тях. Ответникът не е установил изпълнение на трудови функции от Р. на определено работно място, с определено работно време, йерархична подчиненост, дисциплинарна власт, трудово възнаграждение, предмет на договора и пр. За да се твърди, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, следва да бъде установена същността на работата, за чието извършване се предоставя работната сила - аргумент от чл. 124 КТ, което не е сторено от контролния орган. Единствено при кумулативното установяване на елементите на трудовото правоотношение, страните са длъжни съгласно чл. 1, ал. 2 КТ да оформят правоотношението като трудово чрез писмен трудов договор.

Престирането на работна сила подлежи на самостоятелно установяване с всички доказателствени средства, което не е сторено от контролния орган. От събраните в настоящото производство многобройни писмени доказателства, както и гласни такива, не беше доказано, че Г.Р. е предоставял работна сила в полза на „Д.“ЕООД, в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ.

Видно от събраните по делото писмени доказателства, АО след подаване на жалба от страна на „Д.“ ЕООД против Протокол за извършена проверка ПР2315150 от 18.05.2023 г /образувана в адм.д.№ 155/2023 г по описа на ЯАС/ е взел решение към същият от 05.06.2023 г, с което е оттеглил приложените с този протокол спрямо „Д.“ ЕООД принудителни административни мерки /задължителни предписания/ в частта от т. 1 до т.5. Във връзка с така взетото решение с определение № 254/12.06.2023 г постановено по адм.д.№ 155/2023 г по описа на ЯАС производството по делото е прекратено на основание чл.159 ал.1 т.3 от АПК. Определението е влязло в сила. В този смисъл действието на оттегления адм. акт - Протокол за извършена проверка ПР2315150 от 18.05.2023 г се прекратява и същият вече не съществува в правния мир. Задълженията вменени на „Д.“ ЕООД с този АА са отпаднали, т.е. към момента за „Д.“ ЕООД не съществува задължението да обяви трудово правоотношение между него като работодател и лицето Г.Р.Д. като работник, /т.1 от предписанието/, следователно не съществува и задължение за сключване на писмен трудов договор със същия.

Единственото за АО писмено доказателство към настоящият момент съставляват двете справки по чл.402 ал.1 т.3 от КТ подписани от лицето Г.Р.Д.. Същите по своя правен характер са частни свидетелстващи документи, поради което макар и да представляват допустимо в административното производство доказателство, съгласно чл.43 от АПК и чл.402 ал.1 т.3 от КТ, те не притежават обвързваща АО и съда материална доказателствена сила, поради което и не представляват доказателство, годно да обезпечи пълно доказване.

Отделно от изложеното, представените с административната преписка справки /декларации/ са попълнени върху предварително изготвена бланка, в която се посочени основните елементи от съдържанието на трудово правоотношение. Те не представляват декларации в свободен текст.

По делото е представено становище чрез упълномощен процесуален представител на Г.Р., в качеството му на заинтересована страна по делото, в което се потвърждава факта, че лицето е неграмотно, справките са попълнени под диктовка, поради незнание, без да разбира какво точно е отразено в тях.

Разпоредбата на чл.35 от АПК е императивна и задължава АО да издаде индивидуален административен акт, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. В конкретният случай АО не е изпълнил тези си задължения като не е проверил чия собственост е обекта в гр. П., ул. ***, не е проверил собственикът на коя фирма или предприятие е възложил и какви СМР на неговия обект, при какви условия и срокове. В с.з. проведено на 30.06.2023 г процесуалният представител на АО представи и съдът прие две писмени доказателства, а именно : писмено обяснение от Ж.И. Ж. - управител на „Арт-стил инженеринг” ЕООД и писмено обяснение от С.Н.С. - управител на „Панорама 88” ЕООД. Двете становище подкрепят в съдържанието показанията на разпитания по делото св.Г. А., а именно че е имало лица да сглобят, съответно да разглобят скеле. Във връзка с тези фактически обстоятелства, следва да се посочи, че показанията на св.Р.Ж. – инспектор и участващ в проверката не са конкретни, точни и ясни. Изразени са предположения, че вероятно лицата са извикани от „Арт-стил инженеринг“ ЕООД. Липсва категоричност и безспорност. Единствено сочи, че са се позовали в изводите си за нарушение на трудовото законодателство от попълнените от лицата декларации, предоставени от адм.орган. От една страна свидетелят Ж. сочи, че лицата собственоръчно са декларирали, че работят във фирма „Д.“ ЕООД, а от друга уточнява, че Г.Р. е неграмотен и данните са попълнени под диктовка на друго лице К.. Декларацията е представена от адм. орган на основание чл. 402, ал. 1, т. З вр. чл. 402, ал. 2 от КТ. Следва да се посочи, че в нея няма отбелязване, че за деклариране на неверни данни декларатора носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК. Освен това в декларацията подписана от Г.Р. от 15.05.2023г. е попълнено срещу „дата на постъпване“-един ден. В производството пред адм. орган остава неизяснено това обстоятелство.

С оглед изложеното, от събраните по делото доказателства, не се установи лицето Г.Р.Д. да е изпълнявало трудови функции с определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма с доверителят ни като негов работодател в нарушение на чл.1 ал.2 от КТ. В случаят АО е констатирал описаното в оспорения АА само и единствено от проверката на място. Липсват каквито и да било други доказателства за наличие на ТПО между соченото лице и „Д.“ ЕООД. Не се установи и възлагане на работа от страна на „Д.“ ЕООД, на това лице .Проверката за съществуване на реално възникнало ТПО трябва да съдържа убедителни констатации за конкретни действия, които да сочат изпълнение на една трудова функция, каквито в случаят липсват. Изводите на АО за наличие на ТПО между „Д.“ ЕООД и лицето Г.Р.Д. са необосновани. Не на последно място, обстоятелството, че работещия във фирмата „Д.“ЕООД и свидетел Г. А. сочи, че е завел хора за сглобяване на скеле по никакъв начин не доказва, че това е инициатива на управителя на фирмата да бъде заведен конкретно Г.Р. и съответно фирмата да търпи издаване на процесните адм. актове.

Съдът е указал на ответника доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК. В тежест на административния орган е да установи наличието на фактическите основания за издаване на процесното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. При проверката за съществуване на реално възникнало трудово правоотношение трябва да са събрани достатъчно убедителни доказателства от контролният орган както за самото наличие на такова правоотношение, така и за работодателя по него, а в случая такива доказателства липсват. В същия смисъл е и практиката на Върховния административен съд, застъпена в Решение № 7785 от 18.06.2020 г. по адм. д. № 591/2020 г., Решение № 2434 от 14.02.2020 г. по адм. д. № 14008/2019 г. на ВАС, Решение № 17498 от 19.12.2019 г. по адм. д. № 4831/2019 г. на ВАС, Решение № 5006 от 28.04.2020 г. по адм. д. № 457/2020 г. на ВАС и др.

По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна, а оспорения административен акт за издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което са налице основания за отмяната му чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК като незаконосъобразен.

Предвид горното, по делото не са събрани достатъчно убедителни доказателства, въз основа на които да бъде направен обоснован извод за съществуването на ТПО, поради което и обжалваните АА следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

При този изход на делото трябва да се осъди ответната страна да заплати на оспорващата в размер на 1100 лева и на заинтересованата страна направените по делото разноски в размер 200 лева.

Водим от горното, Я А С, трети административен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Д.” ЕООД с.******, с ЕИК *, представлявано от Г.Т.Г. Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на ТПО между Г.Р.Д. в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател считано от 24.04.2023 г. и против Предписание по чл.405а, ал.4 КТ работодателят „Д." ЕООД, EИK * да предложи на работника Г.Р.Д. сключване на трудов договор в писмена форма, издадени от Инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Оборище", бул. "Княз Александър Дондуков" № 3, да заплати на „Д.” ЕООД с.******, с ЕИК *, представлявано от Г.Т.Г. сумата от 1100 (хиляда и сто) лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Оборище", бул. "Княз Александър Дондуков" № 3, да заплати на Г.Р.Д. направените разноски в размер на 200/двеста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

	Председател:	/п/ не се чете