РЕШЕНИЕ
№ 898
гр. Велико Търново , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110101136 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на СТ. ХР. Й., в която се излагат твърдения,
че работи по служебно правоотношение на длъжността ******. Изтъква се, че на основание
чл. 15а от Наредба № Н-15 от 27.04.2010г. за условията, размерите и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба
на военнослужещите и за специфични условия на труд на цивилните служители от
Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната
и Българската армия /Наредба № Н-15 от 27.04.2010г./, ищецът следва да получава
допълнително месечно възнаграждение за присвоена класна специалност в размер на 20 лв.,
което със Заповед на началника на военното формирование от 14.01.2020г. е спряно за срок
от 12 месеца поради установени липси при инвентаризация през 2019г. на съхраняваните в
повереното му складово помещение материални активи. Навеждат се доводи, че поради
несъгласие на отчетника с резултата от инвентаризацията е извършена последваща
материална проверка по реда на чл. 31 от ЗДФИ, приключила с доклад от 05.02.2021г.,
съгласно който липси не са установени. Ищецът твърди, че въпреки резултата от проверката
ответникът е отказал да му възстанови неоснователно спряното възнаграждение за периода
от месец януари 2020г. до месец януари 2021г. в общ размер на 240 лв. С оглед
гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца горепосочената сума, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски.
1
Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, излага становище относно неоснователността
на предявения иск. Изтъква, че заповедта за спиране на възнаграждението не е обжалвана и
е влязла в сила както и че към момента на издаването й са установени липси в повереното
на ищеца имущество, което е станало основание за приложение на чл. 15в от Наредба №
Н15 от 27.04.2010г. С оглед гореизложеното, счита че не дължи заплащане на
претендираното възнаграждение, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен с
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България /ЗОВСРБ/.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Страните по делото не оспорват, че ищецът работи по служебно правоотношение на
длъжността*****, както и че следва да получава ежемесечно допълнително трудово
възнаграждение за присвоена класна специалност в размер на 20 лв. По заповед на
работодателя на 04.12.2019г. е извършен инвентаризационен опис на повереното на ищеца
имущество в *, при който са установени липси на********. В резултат на това, на
05.12.2019г. комисията по инвентаризация съставила протокол за установени липси на
дълготрайни материални активи, който ищецът отказал да подпише поради тяхната
наличност и допусната грешка при завеждането им в счетоводната програма. След като се
запознал с обясненията на служителя, работодателят издал заповед от 14.01.2020г., с която
спрял изплащането на горепосоченото възнаграждение за срок от 12 месеца, на основание
чл. 15в от Наредба № Н15 от 27.04.2010г. Последвало уведомяване на Министерство на
отбраната за констатираните липси, в резултат на което в началото на 2021г. е изпратен
инспектор от*********който да извърши материална проверка на движението на
дълготрайни материални активи и материални запаси в същия склад на ******. В хода на
проверката са констатирани технически грешки при при счетоводно завеждане на
имуществото в съответствие с приходно-разходните документи, законовите и нормативни
изисквания като след отстраняването им не са установени липси, а излишък от 29,40 лв.
След връчване на доклада от проверката на страните по делото, същият е потвърден със
заключение от 04.03.2021г., на основание чл. 17, ал. 4 от ЗДФИ.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 15в от Наредба № Н15 от 27.04.2010г., при допускане от военнослужещите на
инциденти и груби нарушения в експлоатацията и поддръжката на въоръжение, техника,
боеприпаси, комуникационни, информационни, навигационни системи и свързаните с тях
технически средства, изплащането на допълнително възнаграждение за съответната класна
специалност се спира за срок от 6 месеца до една година със заповед на началника на
2
съответната структура по местослужене. От анализа на събраните по делото доказателства
се установява, че при извършената съгласно чл. 31 от ЗДФИ материална проверка на
движението на дълготрайни материални активи и материални запаси, за които е отговарял
ищецът, са констатирани технически грешки при счетоводно завеждане на имуществото,
които не са установени или взети предвид при инвентаризацията извършена в края на 2019г.
Данни за наличие на такива грешки се съдържат и в дадените от ищеца обяснения пред
работодателя, преди издаване на заповедта от 14.01.2020г. При това положение се достига
до извода, че след отстраняване на грешките липси в повереното на ищеца имущество не са
установени, поради което не е налице и основание по смисъла на чл. 15в от Наредба № Н15
от 27.04.2010г. обосноваващо спиране изплащането на възнаграждението. С оглед на това,
претендираната сума от 240 лв. за присвоена класна специалност за периода от месец януари
2020г. до месец януари 2021г. е дължима от ответника като предявеният иск по чл. 214, ал.
1, т. 1 от ЗОВСРБ за заплащането й е основателен и следва да бъде уважен. На основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска - 14.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото, претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователна като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 300 лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
Великотърновския районен съд сумата от 50 лв., представляваща държавна такса за
уважения иск.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение
на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *да заплати на СТ. ХР. Й. с ЕГН: ********** *, сумата от 240 лв. /двеста и
четиридесет лева/ - главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
присвоена класна специалност за периода от месец януари 2020г. до месец януари 2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 300 лв. /триста лева/, представляващи
направени по делото разноски.
Осъжда *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 50 лв. /петдесет
лева/, представляваща дължима държавна такса за уважения иск, както и 5 лв. /пет лева/ в
3
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, постановява предварително изпълнение на решението в
частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4