Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 21.06.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в
публичното заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №13532/2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ срещу П.НА Р.Б.за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000
лв. за ищеца В.К.С. и за ищцата К.Д.С. в размер на 70 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 147 747,
67лева, ведно със законна лихва върху сумите от 25.07.2018 г. до окончателното
плащане.
Ищците В.К.С. и К.Д.С. излагат исковата
молба, че на 13.06.2017 г. са привлечени
като обвиняеми по ДП № 219/2013г. по описа на НСС за деяние от 2010 г.,
квалифицирано като пране на пари, вследствие на незаконно държане на акцизни
стоки без бандерол, приключило със споразумение по НОХД № 14051/2010 г. по
описа на СРС. Наложена им е мярка за неотклонение „подписка“, а воденото срещу
тях наказателно производство за пране на пари продължило повече от седем години.
Считат, че този срок не може да бъде приет за разумен съгласно чл.6, парг.1 КПЧ
и практиката на ЕС по правата на човека. С постановление на СГП от 30.05.2018
г. потвърдено с определение от
13.07.2018 г. по НЧД № 2699/2018 г. по описа на СГС-28–ми състав на основание чл.
243,ал.1,т.2 НПК наказателното производство е прекратено. Определението на СГС
е влязло в сила на 25.07.2018 г. Воденото ДП срещу тях за пране на пари им
причинило стрес, притеснение и неудобство от негативното обществено мнение.
Ищцата имала здравословни проблеми, наложил се престой в лечебно заведение през
2019г. Претърпяла и имуществени вреди в общ размер на 147 747, 67 лв. –
общия размер на законната лихва върху иззетите от дома й суми – 18 500
лв.(върнати на 29.08.2018 г.) и 78 560 евро(върнати на 04.09.2018 г.) за
периода на задържането им: от 10.04.2010 г. - 29.08.2018 г. и от 10.04.2010 г.-
04.09.2018г. Въз основа на изложеното претендират горепосоченото обезщетение.
Ответникът П.НА Р.Б.оспорва
исковете по основание и размер. Счита, че не са налице елементите от деликтния
състав на отговорността по ЗОДОВ. Освен това, въпреки повдигнатите обвинения,
по отношение на тях е взета най-леката мярка за неотклонение подписка и не са
изпълнявани никакви рестриктивни мерки, поради което не е имало ограничение в
начинът им на живот. Считат за
недоказани твърденията за настъпили вреди, изразяващи се в уронване на авторитета и
доброто им име и възникване на здравословни проблеми, в причинно-следствена
връзка с повдигнатото обвинение. Излага,
че са налице данни за влошено здравословно състояние на К.С. от преди повдигане
на процесното обвинение. Счита за установено
от справката за съдимост на ищците, че В.С. е осъждан и срещу него в
същия период са водени и други досъдебни производства, а ищцата К.С. е осъждана за сходни престъпления против финансовата
система. Поради това е налице сериозна трудност да се разграничат неимуществените
вреди по всяко едно от досъдебните производства.
Съдът, след като взе
предвид становищата и доводите на страните, и прецени събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С определение от 15.06.2020г.
е прието за безспорно, че ищците
са привлечени като обвиняеми по ДП № 219/2013г., като им е наложена мярка за неотклонение „подписка“.
От приложеното към исковата молба
постановление от 30.05.2018г. на
прокурор при СГП се установява, че е прекратено образуваното на
07.04.2011г. досъдебно производство №219/2013г. по описа на
НСС, водено срещу В.С. и К.С., затова че
през м. 04.2010г. в София, в съучастие като съизвършители държали пари,
за което знаели или предполагали към момента на получаването им, че са придобити
чрез престъпление или друго обществено опасно деяние. В мотивите на
постановлението подробно е описано какви процесуално-следствени действия са
извършени по него, както и че с протокол от 10.04.2010г. са иззети банкноти на обща стойност 78 000евро и
18 500лева, които след извършен оглед на 25.03.2014г. са внесени по сметка
на Н Сл.Служба. В постановлението е прието за недоказано от обективна и
субективна страна всеки от обвиняемите
да е извършил състав на престъплението по чл.253, ал.2, вр.с ал.1. вр. С
чл. 20, ал.2, вр. Ал.1 от НК, поради което производството е прекратено и са
отменени взетите мерки за неотклонение подписка. В мотивите на
постановлението е отразено
обстоятелството, че В.С. е признат за виновен за извършване на престъпление по
чл.234, ал.2, т.1 и т.3, вр. Ал.1, вр.чл.20, ал.2 вр. С чл.28, ал.1 от НК, а К.С.
за престъпление по чл.234, ал.2, вр.с ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК по
НОХД№ 14051/2010г. на СРС, 114-ти състав.
Постановлението е влязло в сила на 25.07.2018г., като е
потвърдено от СГС с определение от 05.07.2018г., с което е постановено да се
върнат на К.С. иззетите суми от 78 560евро и 18 500лева.
Установява се, че на 29.08.2018г. е преведена
от Прокуратурата на РБ по сметка на К.С. сумата от 18 500,00лева, на
основание върнати иззети средства ДП№219/2013г. На 04.09.2018г. е преведена по
сметка на К.С. от ПРБ сумата от 78 560евро по фиксинг на БНБ -1,95583 на основание определение на
СГС от 05.07.2018г.
От изложените в постановлението факти относно
развитието на образуваното срещу ищците досъдебно производство следва да се
направи извод за неговата продължителност, а именно образувано е на
07.04.2011г. и е приключило с влизане в
сила на постановлението на 25.07.2018г. или около 7 години.
Представени са справки за съдимост на ищците,
от които се установява, че К.С. е осъждана по НАХД №78-А-98, като й е наложено
административно наказание глоба за престъпление по чл.234, ал.1 от НК по реда
на чл.78 а от НК и по НОХД №14051-10 на СТС
се е признала за виновна в това, че на 10.04.2010г. е държала акцизни
стоки без бандерол в големи размери –престъпление по чл.234, ал.2, т.3 от НК , като е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложено.
От справката за съдимост на В.С. се
установява, че по НАХД №10993/2007г. на
СРС с влязло в сила решение от 02.11.2007г. му е наложено наказание глоба и лишаване от право да упражнява търговска
дейност за един месец за държане на склад на стоки без бандерол. По
НОХД№ 2104/2008г. на СРС е одобрено споразумение на 03.07.2008г., като
подсъдимият се е признал за виновен в това, че на 25.06.2008г. е държал в търговски обект акцизни стоки без
бандерол. По НОХД №2210/2010г. на СРС е
постигнато споразумение, с което подсъдимият се е признал за виновен в това, че
на 10.04.2010г. е държал акцизни стоки без бандерол. По НОХД №14051-10 на
СГС С. се е признал за виновен в това, че на 10.04.2010г.
е държал акцизни стоки без бандерол в големи размери в съучастие с К.С. –
престъпление по чл.234, ал.2, т.3 от НК,
като е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, изпълнението на което е отложено
Приета
е комплексна съдебно–медицинска експертиза, изготвена от три вещи лица, специалисти по очни болести,
кардиология и психиатрия, по която е
направено следното заключение:
-
К.С. е
психично здрава. Състоянието, в което се е намирала след образуване на
досъдебно производство и задържане на голяма сума пари отговаря на диагностичните критерии за
реакция на разстройство в адаптацията –психогенно предизвикано състояние, което
се дължи на преживян емоционален стрес и се изразява в симптоми, свързани с
нарушения в социалното функциониране. След проведено краткотрайно лечение с
минимални дози транквилизатор това състояние отзвучало и към настоящия момент
се чувства добре и се е успокоила след окончателното връщане на парите.
-
Според
представената епикриза от „НКБ“ЕАД при ищцата е установено предсърдно мъждене,
което не е конвертрирано в синусов ритъм
след приложение на амиодарон, поради тежка алергична реакция срещу този
медикамент. След извършена ехография е установена тежка систолна помпена
недостатъчност на лявата камера с тежки дифузни
нарушения. Според ЕР на ТЕЛК от 19.02.2013г. артериалната хипертония при
ищцата е от 4-5 години, от което е
направен извод, че е настъпила преди 2008/2009г., много преди започване на
наказателното производство, а усложненията установени през 2018г. са в резултат
от артериалната хипертония, поради което е прието, че няма причинно-следствена
връзка между сърдечните заболявания и воденото срещу нея наказателно
производство. Установената повишена кръвна захар при хоспитализацията не е проследена от ендокринолог и за нея не
се провежда лечение нито с медикаменти,
нито с диета, поради което не е прието наличие на захарна болест и няма
причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство.
-
Ищцата е с отстранена потъмняла вътреочна леща
и е поставена изкуствена. През 2010 и 2015г. отново е оперирано дясното око
поради силно потъмняване на роговицата, през 2011г. е извършена операция на
роговицата на същото око поради попадане на чуждо тяло От оперативното лечение през 2010г. до извършване на личен преглед е установено силно намаляване на зрението на
дясното око без възможност за виждане надалеч.
Лявото око също е оперирано. Според
вещото лице при провеждане на лечение с лазерно обработване на потъмнялата
задна капсула е възможно възстановяване
на зрението за далеч и близо, което не е
направено до сега.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели. Свидетелят
В.Б.познава ищците, тъй като са съседи. Знае, че са имали проблеми с
правосъдието, за едни цигари, за които били осъдени. Воденото срещу тях
наказателно производство им се отразило много зле. В. станал затворен, изглеждал
притеснен и изнервен. Казвал, че не знае какво ще прави ако го осъдят. К.
залитала по улиците, подпирала се по оградите. Това продължило около 5-6
години Целият квартал знаел за техните
проблеми и В. гледал да не излиза много
навън.
Свидетелят Костадин Костов познава ищците, които са негови съседи.
Знае, че са имали проблеми с правосъдието,
тъй като В. се занимавал с търговия с цигари
и имало проблеми с цигари, намерени там където живее майка му. Били даже в ареста. Целият квартал знаел, че
имат проблеми с намерена някаква сума пари, за което били много притеснени, че
са им ги конфискували и че заради тях могат да влязат в затвора. В. бил видимо
изнервен и притеснен, както и майка му,
която имала и здравословни проблеми, които се увеличили поради стреса,
направили й операция на окото. Казвала на свидетеля, че е получавала припадъци
и загуба на съзнание.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема за установено от правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т.3,
предложение първо от ЗОДОВ Д. отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции
от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
От доказателствата по делото
се установява, че срещу ищците е
образувано досъдебно производство №219/2013г.
по описа на НСС, затова че през м.
04.2010г. в София в съучастие като съизвършители държали пари, за което знаели или
предполагали към момента на получаването
им, че са придобити чрез престъпление или друго обществено опасно деяние. Същото е образувано на 07.04.2011г. и е прекратено с влязло в сила
постановление на 25.07.2018г., като са изложени мотиви, че е недоказано от обективна и субективна страна всеки от обвиняемите да е извършил състав на престъплението по
чл.253, ал.2, вр.с ал.1. вр. с чл. 20, ал.2, вр. Ал.1 от НК, поради което произвдството е
прекратено и са отменени взетите мерки за неотклонение „подписка“.
Следователно е налице една от кумулативните предпоставки, обуславящи
ангажиране отговорността на Д. в лицето на съответния орган, с който
длъжностното лице, пряк причинител на вредата, е в служебни отношения. Съдът
приема, че ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като негови
длъжностни лица с актовете си образуват наказателно производство срещу лицата,
за които има достатъчно данни за извършено престъпление, извършват необходимите
действия по разследването и повдигат обвинение, като представителят на
прокуратурата поддържа обвинението пред съда.
Отговорността за обезщетение съгласно българското гражданско право е
ограничена до преките и непосредствени вреди съгласно чл.4 от ЗОДОВ.
Уважаването на предявеният иск, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от същия
закон, е обусловено от провеждането на пълно главно доказване по отношение на
две обстоятелства – че са причинени твърдените вреди и че тези вреди са възникнали
в резултат от необосновано въздействие върху правната сфера на ищеца.
По исковете за
обезщетение за неимуществени вреди съдът приема следното:
Установява
се, че процесното досъдебно производство е с продължителност от около 7 години,
като през този период по отношение на ищците е взета мярка за неотклонение „подписка“.
От съдържанието на постановлението за прекратяване се установява, че процесните по него средства са иззети след
като е установено при проверка в къщата,
в която живеят ищците, че държат акцизни
стоки без бандерол на стойност 337 400,54лева, като предметът на престъплението
е в големи размери и е образувано досъдебно производство № 15098/2010г. по
описа на СДВР, във връзка с него е образувано НОХД №14051/2010г. на СРС, по
което ищците са признати за виновни и са им наложени съответни наказания. Следователно са налице законоустановени предпоставки за присъждане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди. При определяне техния размер
следва да се вземе предвид обстоятелството, че
процесното досъдебно производство е
образувано след проверката, извършена на 10.04.2010г. и поради намерени в дома
на ищците големи количества акцизни стоки без бандерол и пари. След посочената
проверка са образувани две досъдебни производства, като първото е за държане на
акцизни стоки без бандерол на значителна стойност, въз основа на което е образувано НОХД 14051/2010г. на СРС, което е приключило с
влязла в сила присъда на 15.03.2011г., с която ищците са признат за
виновни в това, че в съучастие
са държали акцизни стоки без бандерол на значителна стойност. Процесното досъдебно производство е
образувано на 07.04.2011г., но е
свързано със същата проверка. Следователно по отношение на ищците са провеждани две
досъдебни производства, образувани въз основа на констатациите, направени при
проверката от 10.04.2010г., едно от които е приключило с осъдителна присъда, а
другото е прекратено.
Следва да се има предвид, че от справката за
съдимост на ищците се установява, че по
отношение на тях са образувани и други наказателни производства, като на К.С. е
налагано наказание глоба за престъпление по чл.234 , ал.1 от НК, а след това и
условна присъда по НОХД 14051/2010г. на СРС.
По отношение на В.С. с решение , влязло в сила на
17.10.2007г., е наложено наказание
глоба, след като е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК за престъпление по чл.234, ал.1 от НК. Със споразумение от 03.07.2008г. по
друго наказателно дело е признат за виновен в държане на акцизни стоки без
бандерол в търговски обект, с решение в сила от 16.06.2010г. е одобрено споразумение, с което се е признал
за виновен в това, че в лек автомобил е
държал акцизни стоки без бандерол, като НОХД №14051/2010г. на СРС е последното,
по което е признат за виновен в извършване на престъпление, изразяващо се в
държане на акцизни стоки без бандерол
С
оглед извършваната от ищците дейност, която е свързана с държане и вероятно търговия с акцизни стоки без
бандерол и броя на осъжданията, особено на ищеца В.С., следва да се направи
извод, че основателно са се притеснявали,
че е възможно да бъдат осъдени и във връзка с процесното досъдебно производство.
Претърпените от тях притеснения за това,
че могат да бъдат осъдени по НОХД 14051/2010г. на СРС трудно могат да се разграничат от
притесненията, свързани с наличието на процесното досъдебно производство. Поради
това показанията на свидетелите за това, че ищците са били притеснени и
изнервени не дават основание да се прави извод, че са се притеснявали от
осъждане именно по процесното досъдебно производство, което е прекратено около
пет години след приключване на НОХД№ 14051/2010г. на СРС., но без да са предприети допълнителни и различни от
първоначално взетите мерки за неотклонение.
От наличието на висящо досъдебно производство по отношение на ищците
следва да се направи извод, че са търпели притеснения от изхода му, още повече
че са осъдени по НОХД№ 14051/2010г. на СРС, което е образувано въз основа на
констатациите от проверката от
10.04.2010г. За посочените притеснения следва да се присъди обезщетение в
размер на по 2000 лева за всеки един от
ищците.
Съдът
приема, че не са ангажирани доказателства, от които да се установи настъпването
на останалите неимуществени вреди, описани в исковата молба, в
причинно-следствена връзка с процесното досъдебно производство поради следното:
От
заключението на вещите лица по комплексната съдебно-медицинска експертиза, която
съдът кредитира като обективна и обоснована, не се установява наличните при
ищцата здравословни проблеми да са в причинно-следствена връзка с досъдебното производство.
Недоказано е настъпването на личностни промени при ищците в резултат от
процесното наказателно производство, с оглед осъждането им за извършване на
идентични престъпления по други дела, както и с оглед НОХД 14051/2010г. на
СРС., по което са признати за виновни с влязла в сила
присъда.
Недоказани
са твърденията за настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в социална
изолация, прекъсване на контактите с близките, накърняване на доброто им име на
ищците, както и изпитване на несигурност
в бъдещето. Дори и да са настъпили тези негативни последици, не се установява
да са в пряка причинно-следствена връзка с процесното досъдебно производство с
оглед броя на осъжданията за държане на акцизни стоки без бандерол в жилището
на ищците, в лек автомобил и търговски обект. От показанията на свидетеля
Костов се установява, че ищецът С. се е занимавал с търговия на цигари, като
някакви цигари били намерени в жилището на майка му, за което лежал в ареста и
имало дело. От тези показания и справката за съдимост на ищците следва да се
направи извод, че са се занимавали с търговия на акцизни стоки, както и на
такива без бандерол. Обстоятелството, че извършването на такава дейност е
разкрита от съответните контролни органи, в резултат от което са образувани
наказателни производства, по които ищците са признати за виновни, дава
основание да се предположи, че са се притеснявали за бъдещето, с оглед
невъзможността да извършват необезпокоявано такава дейност. Този резултат обаче
не е последица от действията на органите на досъдебното производство, които при
наличие на достатъчно данни за извършено престъпление са образували наказателни
производства срещу ищците, а е резултат от техния избор да се занимават със
забранена дейност, при наличие на възможност същата да бъде установена и да
получат съответни законоустановени наказания. Поради това посочените
неимуществени вреди, според настоящия състав, не са в причинно-следствена
връзка с процесното досъдебно производство. Предвид изложеното исковете за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се отхвърлят за
разликата от 2000лева за всеки един от ищците до пълния предявен размер.
По
предявения от К.С. иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, съдът
приема следното:
От
събраните по делото доказателства се установява и между страните не е спорно, че
с протокол от 10.04.2010г. са иззети от С. банкноти на обща стойност
78 660евро и 18 500лева, които след извършен оглед на 25.03.2014г. са внесени по сметка на
НСлСлужба. С постановление, влязло в сила
на 25.07.2018г., е постановено да се върнат на К.С. иззетите суми от 78560евро и
18 500лева. На 29.08.2018г.
е преведена от Прокуратурата на РБ по сметка на К.С. сумата от
18 500,00лева на основание върнати иззети средства ДП №219/2013г.
На 04.09.2018г. е преведена по сметка на К.С. от ПРБ на сумата от 78 560евро по фиксинг 1,95583 на основание
определение на СГС от 05.07.2018г. Следователно в периода от 10.04.2010г. до 29.08.2018г.
ищцата е лишена от възможността да ползва
сумата от 18 500лева, в резултат от което е претърпяла имуществени
вреди в размер на законната лихва. Размерът на законната лихва следва да се
определи по реда на чл.162 от ГПК, чрез ползване на наличните в интернет
пространството лихвени калкулатори, като същата възлиза на 15 850,10лева. Законната лихва върху сумата
от 78 560евро, с левова равностойност 153 650,00лева, за периода от
10.04.2010г. до 29.08.2018г., е в размер 131 897,47лева, като исковете за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да се уважат до посочените
размери.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищците направените по делото разноски съобразно уважената
част от исковете. Представени са доказателства за направени разноски от ищеца В.С.
в размер на 2010лева. Предявеният от него иск е уважен за 1/25, поради което
следва да се присъдят разноски в размер на 80,40лева.
Представени са доказателства за направени от ищцата К.С. разноски в размер 3910лева. Исковете за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди са изцяло уважени, поради което направените за тях разноски в
размер на 2000лева адвокатско възнаграждение, 6,66лева държавна такса следва да
се присъдят изцяло. Направените разноски по иска за присъждане обезщетение за неимуществени вреди са в размер на
1000,00лева адвокатско възнаграждение, 900лева възнаграждение за вещи лица и
3,33лева държавна такса, от които следва да се присъдят 1/35 или 54,38лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д., чрез П.НА Р.Б., да заплати на К.Д.С. с ЕГН
********** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000,00лева,
настъпили в резултат от воденото срещу
нея досъдебно производство по ДП № 219/2013 г. по описа на НСС, приключило
с влязло в сила на 25.07.2018г.
постановление за прекратяване, ведно
със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на делото -25.07.2018г. до окончателното й плащане, както и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 147 747,67лева, от които
сумата от 15 850,10лева
законна лихва върху задържаната в периода 10.04.2010г. до 29.08.2018г. сума от 18 500лева и
131 897,57лева лихва за забава върху задържаната сума от 78 560евро, с
левова равностойност 153 650,00лева, за периода от 10.04.2010г. до
29.08.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от 25.07.2018г. до
окончателното плащане, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК направените по делото
разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 2061,04лева, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от
2000лева до 70 000лева.
ОСЪЖДА Д.,
чрез П.НА Р.Б., да заплати на В.К.С. с ЕГН********** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на
2000,00лева, настъпили в резултат от воденото срещу него
досъдебно производство по ДП № 219/2013 г. по описа на НСС, приключило
с влязло в сила на 25.07.2018г.
постановление за прекратяване, ведно
със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на делото -25.07.2018г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК направените по
делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 280,40лева,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата от 2000лева до 50 000лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: