Решение по дело №243/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 211 от
Закона за министерството на вътрешните работи / ЗМВР /.

Образувано е по жалба на И. С. В., чрез пълномощника – адв. Ч., срещу Заповед № 312з-329/08.02.2024 г., издадена от Директора на ОДМВР – Пазарджик, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 2 - „неизпълнение на служебни задължения“ от ЗМВР, чл. 200, ал. 1, т. 11, пр.1-во от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“ му е наложено дисциплинарно наказание „порицание “ за срок от шест месеца.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с пълномощника – адв. Ч., който моли съдът да отмени оспорената Заповед, като неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.

Ответникът – Директора на ОДМВР – Пазарджик, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено писмено становище процесуалния му представител - юрк. П. оспорва жалбата, намира оспорения ИАА за правилен и законосъобразен, моли същият да бъде потвърден, както и да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – гр. Пазарджик, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 от АПК, вр. чл. 235, ал. 2 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.10.2023г. до МВР, Дирекция „Вътрешна сигурност“ бил подаден сигнал от В. В., в който се съдържало оплакване срещу жалб. В., по повод извършена кражба на велосипед.

Със Заповед № 312з-4533/01.12.2023г. на директора на ОДМВР – Пазарджик срещу жалб. В. – разузнавач V степен в група 01 на сектор „КП“ при ОДМВР-Пазарджик било образувано дисциплинарно производство по данни, съдържащи се в доклад рег. № 312р-30109/27.11.2023г., на комисия, определена със заповед № 312з-3772/03.10.2023г., изм. със заповед № 312з-4010/17.10.2023г. на директора на ОДМВР-Пазарджик, като със същата бил определен и състав на комисията – дисциплинарно-разследващи орган /ДРО/.

С покана от 11.12.2023г. по повод доклад рег. № 312р-30109/27.11.2023г., жалб. В. бил поканен да даде обяснения и да представи доказателства, във връзка с която на 19.12.2023г. депозирал писмено сведение. Обяснения били дадени и от мл.експерт „НТЛ“ – [населено място] и инсп. К. Х..

На 14.12.2023г. по искане на жалб. В., му били предоставени копия на съдържащите се в дисциплинарната преписка материали.

На 19.12.2023г. ДРО изготвил обобщена справка рег. № 312р-32276, с която жалб. В. бил запознат срещу подпис на 21.12.2023г. Срещу справката, въпреки връчената изрична покана за това на 19.12.2023г., не постъпили писмени възражения или обяснения от наказаното лице, за което бил съставен протокол от 22.12.2023г.

Обобщената справка постъпила при ответника на 29.12.2023г. Към нея били приложени писмени обяснения, длъжностна характеристика, кадрова справка, справка за използван отпуск.

По преписката е представена докладна записка от АП-868, посетили мястото на произшествието на 06.01.2023г.

Въз основа на представените му по преписката данни, ответника приел, че на 06.01.2023г. в ОДЧ на РУ-Пазарджик е постъпил сигнал от В. В. от гр. Пазарджик. В сигнала било посочено, че на същата дата около 09,30 отивайки на работа установил срязана халка на заключващия входа на обекта катинар и отворена врата. Алармената система в обекта не проработила поради технически проблем, поради което не е посетен от дежурен на Радио СОТ. След получаване на сигнала била сформирана дежурна група в състав – жалб. В., мл.експерт ЕКД Б. и инсп. Х. - разузнавач V степен в група 02 на сектор „КП“ при ОДМВР-Пазарджик. След извършения първоначален оглед и проведена беседа с Вл.В. полицейските служители приели, че местопроизшествието е нарушено, поради това, че последния е пребивавал в него и са направени размествания в помещението, от което е отнет процесния велосипед. Поради тези обстоятелства не бил извършен оглед на местопроизшествие, чрез който би се поставило началото на досъдебно производство по смисъла на чл.212, ал.2 от НПК, като са били налице данни по смисъла на чл.211, ал.1 от НПК – кражба на велосипед, както и законен повод по чл. 208, т.1 от НПК – сигнал до РУ-Пазарджик за извършената кражба. Според ответника, като не е извършил оглед на местопроизшествието, не е докладвал за регистриране на възприетото лично престъпление от общ характер и не е съставил докладна записка до ръководителя на РУ-Пазарджик, жалб. В. е нарушил разпоредбите на чл. 6 - „всеки служител в МВР, възприел лично или получил от различни източници съобщение за извършено престъпление е длъжен незабавно да го предаде, изпрати за доклад или докладва за регистриране по реда на настоящите правила“, чл.7, ал.1, т.1 – „задължително се приема и регистрира всяко съобщение за престъпление, получено в ОДЦ или ОДЧ“ и чл.13 – „служител на МВР, непосредствено установил признаци на извършено престъпление от общ характер съставя незабавно докладна записка до ръководителя на съответната структура от регистъра за ЗМ“ от Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по заявителски материал от общ характер, утвърдени със заповед № 8121з-780/24.10.2014г. на министъра на вътрешните работи, и е бил длъжен да извърши първоначалните действия по разследването - оглед на местопроизшествие, като ръководител на ОДГ, визирани в т.7 и т.8 на глава III от Методически указания рег. № 312р-22248/09.09.2022г., утвърдени със заповед № 312з-3086/09.09.2022г., с които жалб. В. бил запознат на 15.09.2022г., видно от изготвения за това протокол.

След анализ на събраните по преписката данни, в оспорената Заповед ответника е приел за установено по безспорен и категоричен начин, че на 06.01.2023г. в гр. Пазарджик, след получаване на сигнал в ОДЧ към РУ-Пазарджик и след посещение на местопроизшествието, жалб. В. не е докладвал по определения ред, съгласно Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по заявителски материал от общ характер, утвърдени със заповед № 8121з-780/24.10.2014г. на министъра на вътрешните работи, на прекия ръководител - началника на РУ-Пазарджик. С горното жалбоподателя не е изпълнил разпоредбите на чл. 6 - „всеки служител в МВР, възприел лично или получил от различни източници съобщение за извършено престъпление е длъжен незабавно да го предаде, изпрати за доклад или докладва за регистриране по реда на настоящите правила“; чл.7, ал.1, т.1 – „задължително се приема и регистрира всяко съобщение за престъпление, получено в ОДЦ или ОДЧ“ и чл.13 – „служител в МВР, непосредствено установил признаци за извършено престъпление от общ характер, съставя незабавно докладна записка до ръководителя на съответната структура в регистъра за ЗМ“ от Вътрешните правила.

На 04.08.2023г. на Вл. В. била издадена служебна бележка за извършената кражба на велосипеда, която да му послужи пред застрахователя, когато депозирал и жалба до РУ-Пазарджик по този повод.

На 28.09.2023г. жалб. В. изготвил докладна записка по случая.

Преписка ЗМ № 785/2023г. по описа на РУ-Пазарджик постъпила в РП-Пазарджик на 04.10.2023г., въз основа на която на 17.10.2023г. било образувано досъдебно производство № ЗМ 785/2023г., за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.

По делото е приложен протокол от разпит на св. Вл. В., проведен по ДП № 758/2023г., по описа на РУ-Пазарджик.

В оспорения административен акт, ответника е посочил, че в следствие на извършеното дисциплинарно нарушение се засягат обществените отношения по спазване на обществения ред и гарантиране на неприкосновенността на имуществото на гражданите, предоставящи им сигурност и безопасност, защитена от правоохранителните органи; от деянието на инспектор В. са настъпили вредни последици — поведението му е довело до имуществени вреди за В. В., които към настоящия момент не могат да бъдат отстранени и е навредило на изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР. Вменено е задължение на жалбоподателя В. да подаде жалба в РУ - Пазарджик, без това да е нормативно предвидено. При наличието на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, законът е предвидил същите да бъдат преследвани служебно, именно поради високата им обществена опасност и характера на интересите, които се засягат; обстоятелствата, при които е извършено деянието - през работно време, инспектор В. в качеството му на ръководител на ОДГ, въпреки твърденията, че местопроизшествието не е било запазено в цялост, то задължението му в качеството на ръководител ОДГ е било да извърши оглед на местопроизшествието. В случая, налице от една страна е имало достатъчно данни по смисъла на чл.211, ал. 1 от НПК, от които е могло да се направи обосновано предположение, че е било извършено престъпление от общ характер, каквото е кражбата на вещи; формата на вината - инспектор В. е извършил дисциплинарното нарушение при форма на вината - пряк умисъл; цялостното поведение на инспектор И. В. през време на службата му е отразено в кадрова справка № 312р-31396/08.12.2023 г., от която е видно, че от назначаването му в МВР през 2013 г. до момента, не са му налагани дисциплинарни наказания, награждаван е с похвали и парични награди.

Въз основа на тези аргументи, ответника издал оспорената в настоящото производство Заповед, с която наложил на жалб. В., на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 2 - „неизпълнение на служебни задължения“ от ЗМВР, чл. 200, ал. 1, т. 11, пр.1-во от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“ дисциплинарно наказание „порицание “ за срок от шест месеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като в подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – директора на ОДМВР-Пазарджик, в рамките на предоставените му правомощия с чл. 204, т. 3 във вр. чл. 37 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР е предвидено, че установяването на дисциплинарното нарушение се осъществява в момента, в който материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган –/ДНО/.

В конкретната хипотеза материалите по дисциплинарното производство, са постъпили при компетентния ДНО – директора на ОМДВР-Пазарджик на 29.12.2023г., посредством изготвянето на обобщената справка от ДРО. От това следва, че дисциплинарната отговорност е ангажирана в законоустановения двумесечен срок от откриване на нарушението, определен с чл.195, ал.1 от ЗМВР, имайки предвид датата на получаване на справката, съдържаща данни за нарушението и нарушителя, от който момент те са били станали известни на ДНО.

При налагане на дисциплинарното наказание е спазена и предвидената в закона процедура, като са изпълнени всички процесуални изисквания, гарантиращи нейното законосъобразно провеждане. Наказаното лице е било запознато с всички събрани по преписката данни, дадена му е била възможност да даде обяснения и представи доказателства, с което правото му на защита е било гарантирано в цялост.

В обстоятелствената част на оспорената Заповед ответника е изложил пространни мотиви защо именно жалб. В. е следвало да проведе оглед на местопроизшествието, и като не го е сторил е допуснал нарушение по чл.1 и чл.2 от Вътрешните правила и т.7 и т.8 на глава III от Методическите указания. Същевременно дисциплинарната отговорност е ангажирана за нарушения по чл.6, 7 и 13 от Вътрешните правила. Видно от ИАА, в него не е налице произнасяне дали ДНО приема, че относно посочените в чл.1 и чл.2 от Вътрешните правила и т.7 и т.8 на глава III от Методическите указания нарушения жалб. В. не следва да понесе дисциплинарна отговорност, и в случай, че това е така, да прекрати образуваното срещу същия дисциплинарно производство в тази част. Това е от съществено значение, с оглед спазване принципа ne bis in edem, макар и в цитираните разпоредби на чл.1 и чл.2 от Вътрешните правила да не се съдържат конкретни правила за поведение, които следва да бъдат спазвани от полицейските служители, а касаят процедурата по приемане и регистриране на ЗМ за престъпления от общ характер.

От наказващия орган се претендират три деяния, съставляващи дисциплинарни нарушения – „неизпълнение на служебни задължения“, като принципно всяко едно от тези нарушения би могло да представлява самостоятелно и достатъчно основание за налагането на дисциплинарно наказание „порицание“, но също така и основание за налагане на по-леко дисциплинарно наказание, предвид вида и характера на самото нарушение, като на жалбоподателя е наложено само едно дисциплинарно наказание. От съдържанието на Заповедта не става ясно за кое конкретно дисциплинарно нарушение ДНО е наложил наказанието „порицание“ или е приел, че всяко от деянията представлява самостоятелно основание за налагане на това дисциплинарно наказание. Мотиви в тази насока не се съдържат и в останалите намиращи се в преписката документи. Липсата на мотиви относно тежестта на отделните дисциплинарни нарушения и от една страна ограничава правото на защита на наказаното лице, а от друга осуетява възможността за съдебен контрол за законосъобразност на дейността по индивидуализиране на наказанието. Предвид обстоятелството, че ДНО в заповедта изрично приема, че с деянието си жалбоподателят е извършил три нарушения е следвало да приложи правилата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, като посочи квалификацията и предвиденото наказание за всяко от тях, след което или да наложи по-тежкото, когато са предвидени различни наказания или да определи едно общо, ако са предвидени еднакви по вид наказания. В случая е наложено наказание „порицание“ за срок от шест месеца, но липсват мотиви дали това е сторено в хипотезата на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР.

На следващо място, съдът намира, че оспорената Заповед не е съобразена с изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР - при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да се вземат предвид освен тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината, но и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В заповедта са споменати отразените в кадровата справка награждавания и липсата на данни за допускани нарушения на служебната дисциплина от страна на жалб. В., като не е налице обосновка, защо е наложено наказание „порицание“, а не предвидените други две по-леки форми като „мъмрене“ или „писмено предупреждение“. В оспорената Заповед, както и приложената по делото кадрова справка е посочено, че служителят е награждаван девет пъти с писмени похвали и парични награди, няма наложени наказания. Тоест цялостното поведение на полицейския служител по време на службата от назначаването му през 2013г. г. е акуратно и е било оценено от ръководството на МВР със съответните награди. С оглед на това съдът намира, че при определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание, не е взето предвид цялостното поведение на държавния служител по време на службата, поради което същото се явява неправилно наложено. По отношение на настъпилите от дисциплинарните нарушения последици, в оспорената Заповед е посочено, че поведението на жалб. В. е довело до имуществени вреди за Вл. В., без да става ясно откъде ДНО прави този извод и каква е пряката причинно-следствена връзка между вменените нарушения и твърдяните имуществени вреди.

Предвид тези аргументи обжалваната Заповед противоречи на целта на закона. Чл. 6 от АПК гарантира спазването на принципа на съразмерност, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Издаването на определен административен акт трябва винаги да бъде използван в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, както е в процесния случай. Вярно е, че целта на дисциплинарно наказващия орган е да дисциплинира държавния служител при изпълнение на служебните му задължения и упражняване на служебните му правомощия, но от друга страна, същата не бива да се използва превратно и да води до необосновано налагане на наказания. Не е съобразено, че видно от приложената кадрова справка, лицето е с изрядно поведение, липсват доказателства за неизпълнение на други служебни задължения. Не се установи твърдението на ДНО, изложено в оспорената заповед, че от бездействието на жалб. В. са настъпили вредни последици.

Поради тези съображения оспореният административен акт, следва да бъде отменен, като незаконосъобразен, заради допуснатите в хода на административното производство абсолютни процесуални нарушения.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в полза на жалбоподателя се дължат разноски, но предвид липсата на отправено искане в тази насока, такива не следва да бъдат присъждани.

Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на И. С. В., чрез пълномощника – адв. Ч., Заповед № 312з-329/08.02.2024 г., издадена от Директора на ОДМВР – Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.211, изр.3-то от ЗМВР.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.