РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Бургас, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:И.на Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря СтА. Ст. А.а
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20212000500275 по описа за 2021 година
С решение № 40 от 10.03.2021 г. по т.д. № 81/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Ямбол е осъдено ЗАД “А.” да заплати на И. С. А. сумата 12
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 07.02.2019 г. до окончателното
плащане, като до претендирания размер на обезщетението от 100 000 лв. и за
законна лихва за времето от 07.11.2018 г. до 06.02.2019 г. претенциите са
отхвърлени. Разноските са присъдени съразмерно с уважената, респ.
отхвърлената част от исковете.
Ответникът ЗАД “А.” е обжалвал решението в частта, с която исковете
са уважени. Във въззивната си жалба повдига оплаквания за необоснованост,
незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт в тази част. Сочи, че в
района на мястото на настъпване на произшествието нямало спирки на
градския транспорт, отбивки, знаци, обозначаващи вероятна опасност и
необходимост от управление на МПС с повишено внимание или по-ниска
скорост. Скоростта, с която се е движил водачът на л.а. А., е била в рамките
на допустимата за съответния пътен участък, като същият е управлявал
превозното средство правомерно, с включени къси светлини, в полагащата му
се лента за движение. ППС с животинска тяга било непредвидимо и
неочаквано препятствие на пътя – небоядисана, неосветена, неснабдена със
светлоотразителни елементи каруца, в тъмната част на денонощието, в
участък от пътя, в който било забранено движението на този вид превозни
1
средства. В конкретния случай се касаело за случайно деяние, при което към
момента, в който водачът на л.а. А. е имал възможност да възприеме косо
навлязлата в платното и несигнализирана каруца, той се е намирал на такова
разстояние от мястото на настъпване на удара, че не е имал възможността да
го предотврати. Съгласно заключенията на автотехническите експертизи
водачът е възприел каруцата като опасност на около 59 м. от мястото на
удара, при осветено пространство пред автомобила, представляващо част от
крива, предният фронт на която е ограничен отляво на около 40 м., а отдясно
на около 60 м. Още повече че водачът на автомобила не е очаквал и не е бил
длъжен да очаква появата на това препятствие и е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на ПТП, единствената причина за
реализиране на което било неправилното общественоопасно поведение на
водача на ППС с животинска тяга И. А..
От страна на ищеца не били доказани всички твърдени неимуществени
вреди и търпените болки и страдания, включително краткотрайната загуба на
съзнание, загрозяване, затруднена концентрация, липса на апетит, тревожност
и безсъние, а определеното от съда обезщетение било силно завишено.
Застрахователно обезщетение се дължало само и единствено за реално
претърпени вреди, които следвало да бъдат оценени разумно, като при
определянето на справедлив размер съдът е трябвало да вземе предвид всички
релевантни факти и обстоятелства, в т.ч. възрастта на пострадалия – 18 г.,
вида и степента на травмите му, краткия лечебен (7 дни) и възстановителен
период в домашни условия и пълното му възстановяване след това.
Въззивното дружество поддържа изложените в първоинстанционното
производство възражения във връзка с претенцията за законна лихва, а
именно че такава се дължи не от 07.02.2019 г., а от изтичането на
предвидения в КЗ тримесечен срок за произнасяне по доброволно
предявената претенция, в случай че са представени всички изискуеми и
необходими документи, както и банкова сметка. Сочи още, че съгласно
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИП лихва не тече за периода от 13.03.2020 г. до
09.04.2020 г.
Иска се отмяна на решението на Окръжен съд – Ямбол в обжалваната
му част. В условията на евентуалност, ако ищцовата претенция бъде счетена
за основателна, моли за намаляване на определения от Окръжен съд – Ямбол
размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират се разноски,
в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Не се правят доказателствени
искания.
Въззиваемият И. С. А. е депозирал отговор на въззивната жалба, с
който я оспорва и развива доводи, че тя е неоснователна.
Поддържа се в отговора, че водачът на лекия автомобил се е движел с
несъобразена с конкретните условия на видимост скорост и виновно е
реализирал удар с навлязлата на платното под ъгъл 7 градуса каруца, чиито
задни десни състави са били на разстояние около 1,3 м. вляво от десния край
2
на пътя, при което тя е била отхвърлена напред и надясно, дървените части
са били разрушени, а конят се е отделил от впряга. Скоростта от 88 км/ч била
несъобразена с осветеността на фаровете и според вещото лице по делото при
движение със скорост от 67 км/ч с включени къси светлини произшествието е
било предотвратимо. Оспорва доводите на въззивника за внезапно появила се
опасност като сочи, че каруцата се е движила продължително време по
пътното платно преди да настъпи удара, а и според допълнителната АТЕ към
момента на навлизане на каруцата на платното за движение дистанцията
между двете превозни средства е била около 128 м.
Не можело да се презумира знанието на ищеца, че каруцата,
управлявана от него, била без светлоотразителни елементи. Тежестта за
доказване била върху позоваващата се на съпричиняването страна, каквито
доказателства не били събрани в производството, а констатацията за
състоянието на каруцата не обуславяло автоматично намаляване на
обезщетението за причинени вреди. Освен това от изслушаната по делото
АТЕ се установило, че дори към момента на ПТП да е имало поставен знак
В10, забраняващ влизането на ППС с животинска тяга, същият е бил поставен
на около 1,5 км. преди мястото на ПТП, преди комплекс „Е.“, откъдето е
излизал И. А. и не е имал видимост към същия.
Установено било, че уврежданията – 2 средни и множество леки
телесни повреди, които бил получил А., се характеризирали с изразена
интензивност на болките и страданията и били в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Според вещото лице не било налице пълно
възстановяване на ищеца. От свидетелските показания на св. К. И. и св. А. А.а
се установявало, че А. бил в много тежко състояние непосредствено след
инцидента, а след изписването му от болницата се наложило близките му да
го хранят, обслужват и придържат, тъй като не можел да се придвижва
самостоятелно. И към настоящия момент продължавал да изпитва болки и
страдания, които променили емоционалното му състояние – станал избухлив,
силно раздразнителен и нервен, а поради дългото обездвижване и
необходимостта от чужда помощ изпитвал срам и притеснение, че не може да
работи и да осигурява своята и на семейството си издръжка.
Иска се потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират
се разноски. Не се правят с отговора искания по доказателствата.
Ищецът И. С. А. е останал недоволен от отхвърлителната част на
решението, в която част го е обжалвал с въззивна жалба. В нея поддържа, че
в отхвърлителната част решението е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и
съдебната практика при прилагане разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2
ЗЗД, като съображенията във въззивната жалба се припокриват с тези,
изложени в отговора на страната по въззивната жалба на застрахователя.
Първоинстанционният съд не бил съобразил в достатъчна степен
болките, страданията и съпътстващите изключително негативни емоционални
3
преживявания и състояния, които бил претърпял и продължавал да търпи.
Травмите му били в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП,
при което водачът на автомобила се движил с несъобразена с конкретните
условия на видимост скорост и виновно е реализирал удар с управляваното от
А. ППС с животинска тяга. Въззивникът получил 2 средни и множество леки
телесни повреди – черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-
контузна рана в лявата половина на челната област с дължина около 3 см,
счупване на фронталната кост на черепа в ляво, както и мозъчно сътресение;
контузия в областта на лявата очница с изразени травматичен оток на меките
тъкани, кръвонасядане и данни от образните изследвания за счупване на
горния и долния ръб на лявата орбита без дислокация на костните фрагменти;
контузия в областта на носа с клинични и рентгенологични данни за счупване
на носните костици без дислокация на костните фрагменти; контузия на
гръдния кош с умерено изразени палпаторна и функционална болезненост
предимно в неговата дясна половина, са данни от образното изследване за
наличие на леко изразени контузионни участъци в белите дробове; контузия
на гръдния и поясен сегменти на гръбначния стълб със счупване на десните
напречни израстъци на десети, единадесети и дванадесети гръдни прешлени и
десните напречни израстъци на втори, трети и четвърти поясни прешлени, с
наличие на малък хематом вдясно, в областта на меките тъкани; разкъсно-
контузна рана в тилно –теменната област на главата. Пострадалият претърпял
и краткотрайна загуба на съзнанието, а поради разкъсно-контузната рана на
меките черепни обвивки с дължина 3 см, била налице реална опасност за
живота му. Той бил хоспитализиран по спешност и опериран, но и до момента
според вещото лице не било налице пълно възстановяване от претърпените
травми, предвид болките, които продължавал да изпитва. Зависимостта му от
грижите на близките се отразила негативно и на емоционалното му състояние,
което било видно от свидетелските показания на св. К. И. и св. А. А.а, а
загрозяващите белези в областта на челото му го смущавали.
Решаващият състав не бил преценил в съвкупност горепосочените
факти и не бил извършил правилна преценка на всички събрани по делото
доказателства, поради което присъденият размер на обезщетение бил
изключително занижен, не съответствал на всички претърпени
неимуществени вреди и противоречал изцяло на съдебната практика.
Мотивите му били лаконични. Липсвали коннкретни мотиви относно
определения размер и критериите при определянето му. Социално-
икономическите условия през 2018 г. и нарастващият лимит на
застрахователното покритие били предпоставка и условие за по-пълно
обезщетяване на пострадалите при произшествия лица, поради което
справедливият размер на обезщетение в случая бил 50 000 лв.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания и досежно приетия от
съда процент съпричиняване. Не било доказано по категоричен начин, че
каруцата не била снабдена със светлоотразителни елементи и осветление, а и
знанието на пострадалия за този факт не можело да се презумира. Реакцията
4
на водача била закъсняла, тъй като според приетата по делото АТЕ същият би
могъл да възприеме каруцата като обект при разстояние между превозните
средства 70 м, а той я е забелязал на разстояние 59 м. Оттук не била налице
пряка причинно – следствена връзка между липсата на светлоотразителни
елементи и настъпИ. вредоносен резултат. Следвало да се подложи на
съпоставка тежестта на конкретното нарушение на деликвента и това на
увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е
допринесъл за настъпването на процесното пътно произшествие. Страната
счита, че виновният водач на МПС е допуснал повече на брой и по-тежки
нарушения, които били основната причина за настъпване на произшествието.
Навеждат се оплаквания и досежно началния момент, от който започва
да тече законната лихва за забава, като въззивникът претендира, че той трябва
да е от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице, а именно - 07.11.2018 г.
Иска се отмяна на решението на Окръжен съд - Ямбол в обжалваната
му част и уважаване на предявения иск срещу ЗАД „А.“ АД в размер на 50
000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 07.11.2018 г. до
окончателното изплащане. Претендира се адвокатско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2
ЗАдВ, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
МРАВ с начислен ДДС.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ЗАД „А.“ АД, с който
същата се оспорва и се моли да бъде оставена без уважение.
По делото не били доказани, при условията на пълно и главно доказване
от страна на ищеца, всички елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане, поради което ищцовата претенция била изцяло неоснователна. Не
били доказани и всички твърдени неимуществени вреди и търпените болки и
страдания, както и причинно-следствената връзка между тях и процесното
ПТП.
Намиращото се на пътя ППС с животинска тяга – неосветена,
неснабдена със светлоотразителни елементи каруца, в тъмната част на
денонощието, в участък от пътя, в който било забранено движението на този
вид превозни средства било непредвидимо и неочаквано препятствие за
всички останали участници в движението и конкретно за водача на л.а.“А.“ –
Д.Д.. ППС с животинска тяга можело да се движи със скорост, много по-
ниска от всяко МПС, което също било от значение за възможността на
водача, движещ се зад превозното средство, да спре своевременно. Във връзка
с това приносът на И. А. бил по-висок от определения от
първоинстанционния съд такъв от 60 %.
Противно на изложеното от ищеца той бил напълно възстановен след
получените при ПТП травматични увреди и макар вещото лице, изготвило
СМЕ да твърди, че е възможна поява на главоболие, ищецът е заявил, че не
изпитва такова. Според заключението на вещото лице не се откривали
5
убедителни данни, че ищецът е бил в пълно безсъзнателно състояние, а
полученото мозъчно сътресение било лекостепенно. Изброените в
експертизата травми били неопасни за живота, проведеното лечение било
консервативно, при това с продължителност едва 7 дни и именно предвид
младата възраст на ищеца, същият се е възстановил бързо и напълно. Нямало
данни животът му да се е променил изцяло, както се твърди, нито били
налице доказателства за съществени промени в емоционалното и
психическото му състояние.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в определения от закона срок, от
легитимирани да обжалват решението страни, срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което
с определение на осн. чл. 267 ГПК са допуснати за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с пряк иск на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди заедно със законната лихва от датата (изменена с
допълнителната искова молба) на отправената до застрахователя претенция за
обезщетение (07.11.2018 г.). Ищецът И. С. А. изложил в исковата си молба
твърдения, че при ПТП на 22.08.2018 г., предизвикано от водача на МПС
Д.З.Д., който е управлявал автомобил, за който е била сключена застраховка
“гражданска отговорност” с ответника-застраховател, са му били причинени
телесни увреждания. От травмите ищецът претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, стрес и неудобства. Ищецът отправил до
застрахователя искане за обезщетение, но застрахователят отказал плащане.
Ищецът поискал осъждане на застрахователя да му плати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. заедно със законната лихва,
считано от 07.11.2018 г. до изплащането.
Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил иска.
Възразил, че липсва противоправно поведение на застрахования водач и че
произшествието е причинено от ищеца, който управлявал ППС с животинска
тяга. Оспорил наличието на причинно-следствена връзка между поведението
на застрахования и вредите. Оспорил настъпването на вреди. В условия на
евентуалност повдигнал възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че за
обезщетяване неимуществените вреди на ищеца се дължи обезщетение за
неимуществени в размер на 30 000 лв., което следва да се намали поради
съпричиняване със 60 % до 12 000 лв. Присъдил обезщетението заедно със
законната лихва, считано от 07.02.2019 г. До претендирания размер на
обезщетение от 100 000 лв. и за по-ранен начален момент на законната лихва
претенциите са отхвърлени.
6
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части.
По съществото на спора:
Прекият иск против застрахователя за обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди се основава на чл. 432 КЗ, като е съединен с претенция по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
С договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят-
ответник се задължава да покрие в границите на определената в договора
сума отговорността на застрахования водач за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Непозволеното увреждане
(деликтът), като източник на задължения и основание за ангажиране на
гражданската отговорност на едно лице, представлява сложен юридически
факт (фактически състав), който кумулативно включва: (1) деяние – действие
или бездействие; (2) вреда; (3) противоправност на деянието; (4) причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат и (5) вина, която се
предполага.
Пред въззивната инстанция производството е било спряно на осн. чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на нохд № 482/2021 г. по описа на
Районен съд – Ямбол и е възобновено след влизане на присъдата по него в
сила. С присъда № 164 от 13.12.2022 г. по това дело застрахованият водач
Д.З.Д. е признат за виновен в това, че на 22.08.2018 г. около 21 часа по път
III-5305 при км 7, в отсечката между разклона за мотел Е. и с. В., Община Я.,
при управление на л.а. А. с рег. № *** нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП, при което допуснал ПТП и по непредпазливост
причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, между които И. С.
А., на когото били причинени: разкъсно-контузна рана с дължина 3 см и
счупване на подлежаща челна кост; счупване на десните напречни израстъци
на десети, единадесети и дванадесети гръдни и втори, трети и четвърти
поясни прешлени. На осн. чл. 300 ГПК тази влязла в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Ето защо оплакванията на
въззивника-застраховател за неправилност на обжалваното решение поради
неустановено противоправно и увреждащо поведение и вина на
застрахования са неоснователни.
С оглед конкретните оплаквания на въззивниците във въззивните жалби
спорни по делото остават само въпросите за размера на обезщетението,
намаляването му поради принос от страна на пострадалия на осн. чл. 51, ал. 2
ЗЗД и началния момент на дължимост на законната лихва върху
обезщетението.
От заключението на извършената по делото СМЕ от д-р Й.С., Ц.,
специалист-патоанатом, чието заключение се цени от съда като компетентно,
7
пълно и обосновано, се установява, че при процесното ПТП ищецът е
получил съчетана травма, която е засегнала главата, гърдите, корема и
гръбначния стълб, и по-точно следните конкретни телесни увреждания: (1)
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в лявата
половина на челната област с дължина около 3 см със счупване на
фронталната кост на черепа вляво и сътресение на мозъка; (2) разкъсно-
контузна рана в тилно-теменната област на главата; (3) контузия в областта
на лявата очница с изразен травматичен оток на меките тъкани,
кръвонасядане и счупване на горния и долния ръб на лявата орбита без
дислокация на костните фрагменти; (4) контузия в областта на носа със
счупване на носните костици без дислокация на костните фрагменти; (5)
контузия на гръдния кош с умерено изразени палпаторна и функционална
болезненост с леко изразени контузионни участъци на белите дробове и (6)
контузия на гръдния и поясен сегменти на гръбначния стълб със счуупване на
напречни израстъци на гръдни и поясни прешлени, т.е. две средни телесни
повреди и леки телесни повреди.
Ищецът бил приет МБАЛ “С.” АД в гр. Ямбол, където е бил
хоспитализиран по спешност. Било му приложено обичайното лечение –
противооточни медикаменти, вливания на солеви разтвори, антибиотици,
обезболяващи, витамини. Двете разкъсно-контузни рани били обработени
хирургично. Болничното лечение продължило 7 дни, след което лечението
продължило в домашна обстановка. Според вещото лице пострадалият в
първоначалните етапи на възстановителния процес е изпитвал умерено силни
болки и страдания, които с времето са намалявали. Позовавайки се на
амбулаторен лист от преглед, извършен на 12.05.2020 г. от друг лекар,
експертът заключава, че ищецът е възстановен от телесните увреждания.
От показанията на разпитаните свидетели К. Й. И. (майка на ищеца) и
А. И. А.а (съседка) се установява, че след изписването му от болницата
ищецът е продължил да изпитва силни болки по тялото и главата. И към
настоящия момент се оплаквал от болки в главата и стомаха. Съобразявайки
близостта между двете свидетелки и ищеца и вероятната им заинтересованост
от изхода на делото, съдът въз основа на заключението по СМЕ приема, че
ищецът е напълно възстановен без последици за здравето му в бъдеще.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл.
52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от ищеца болки и страдания,
съдът съобрази, от една страна, характера, броя, вида и тежестта на
нанесените телесни увреждания, проведеното лечение, болките и
неудобствата по време на лечението и възстановяването, психическата и
8
емоционална травма от шокиращото и болезнено преживяване, както и
възстановяването му без трайни и необратими последици, младата му възраст
и доброто общо физическо състояние. Съобразявайки тези обстоятелства
ведно с лимита на застрахователното покритие, индициращ икономическите
условия към 2018 г., съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените
вреди на ищеца е справедлива и достатъчна сума в размер на 50 000 лв.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението може да се намали, когато
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Възражението в този
смисъл, повдигнато от ответника, е основателно. То се основава на множество
твърдения, въведени с отговора на исковата молба. Част от тях остават изцяло
недоказани – че ищецът е управлявал каруцата под въздействието на алкохол,
че каруцата е била управлявана в неполагащата се за движение лента, че
каруцата е навлязла в лентата за движение на лекия автомобил, че ищецът е
предприел внезапно спиране, че каруцата е била спряна на пътното платно без
обозначения, че водачът не е упражнявал контрол върху впрегнатото
животно, че водачът не е имал право да управлява превозното средство.
Установява се по делото обаче, че каруцата, управлявана от ищеца в тъмната
част на денонощието, не е била снабдена и обозначена със светлоотразителни
елементи и светещо тяло, излъчващо светлина, а водачът не е имал
светлоотразителни дрехи или светлоотразителни елементи по тях.
Механизмът на настъпване на пътното произшествие е установен с
помощта на съдебна автотехническа експертиза, изпълнена от в.л. С.Д..
Деликвентът Д.Д. в тъмната част на денонощието е управлявал лекия
автомобил със скорост от 88 км/ч при разрешена максимална скорост 90 км/ч
и включени къси светлини, когато е настигнал движещата се попътно каруца,
управлявана от ищеца. Каруцата се е движела по път, по който е било
забранено движение на превозни средства с животинска тяга; по нея са
липсвали всякакви светлоотразителни елементи или светещи тела, а водачът
не е носил светлоотразителни дрехи. При опасна зона за спиране около 99,8
метра, която превишава зоната на осветеност при къси светлини, водачът на
автомобила не успял да спре и автомобилът блъснал отзад каруцата.
Сблъсъкът е станал поради комбинираното въздействие на няколко фактора.
От една страна, водачът на автомобила е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП
(“Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”) и се е
движил със скорост, при която не е бил в състояние да спре. От друга страна,
управляващият каруцата А. не е носил светлоотразителна жилетка, както го
задължава чл. 106, ал. 2 ЗДвП. Каруцата, представляващо пътно превозно
средство с животинска тяга по смисъла на ЗДвП, не е била оборудвана с два
9
бели или жълти светлоотразителя отпред, с два червени светлоотразителя
отзад и със светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима
светлина – отзад вляво, както задължава чл. 71, ал. 1 ЗДвП. Водачът на
автомобила е възприел неосветената каруца и хората в нея като препятствие
на пътното платно много късно и е предприел закъсняло спиране, макар да се
е движил в рамките на разрешената максимална скорост. При наличието на
светлина в лявата задна част на каруцата и светлоотразителни елементи
водачът на автомобила би възприел препятствието на пътя на такова
разстояние, което да му позволи да предприеме намаляване на скоростта или
спиране, поради което съдът приема, че приносът на водача на каруцата за
настъпването на вредите надвишава този на водача на автомобила.
По тези съображения следва да се приеме, че ищецът е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Съпричиняването следва да се
определи на 60 % и с толкова следва да се намали обезщетението.
Претенцията по чл. 432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди
следователно е основателна до размер от 20 000 лв. (50 000 лв. - 60 %).
Въззивната жалба на ищеца е частично основателна, а тази на застрахователя
е неоснователна. Обезщетението за неимуществени вреди ще се увеличи с
8000 лв., като в отхвърлителната част първоинстанционното решение
частично ще се отмени.
Заедно с главницата на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД застрахователят дължи
законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и за имуществени
вреди. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той
покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено (1),
че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в
рамките на застрахователната сума и (2) че застрахователят плаща само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-
ранна. В случая пострадалият има право да получи законната лихва, считано
от 07.11.2018 г., на която дата е предявена застрахователната претенция от
пострадалия. В тази част жалбата на ищеца е основателна. Неоснователно е
позоваването от страна на застрахователя на чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, тъй като разпоредбата се
отнася до неустойки и лихви за забава при договорно неизпълнение, докато в
случая отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования за непозволено увреждане.
Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта относно
разноските изцяло, след което те да се присъдят наново за
10
първоинстанционното производство, както и за въззивното производство,
съразмерно с уважената/отхвърлената част от претенцията.
Ищецът има право на разноски за първоинстанционното производство,
но не се установява да е направил разноски. Представляван е от адвокат при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на когото на осн. чл.
38, ал. 2 от същия закона следва да се присъди възнаграждение в размер на
1356 лв. с вкл. ДДС (чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАдвС, редакция до
измененията, обнародвани в ДВ, бр. 88/2022 г.).
Ответникът-застраховател има право на разноски за първата инстанция,
съразмерно с отхвърлената част от иска от иска, в размер на 794,14 лв.
В полза на първоинстанционния Окръжен съд – Ямбол застрахователят
дължи държавна такса в размер на 800 лв. и разноски в размер на 800 лв.
Въззивникът-ищец има право на разноски за въззивното производство
съразмерно с уважената част от неговата въззивна жалба и отхвърлената част
от жалбата на застрахователя. На представлявалия го адвокат при защитаван
интерес от 8000 лв. по жалбата на ищеца и 12 000 лв. по жалбата на ответника
(общо 20 000 лв.) ще се присъди възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата в размер 1356 лв. с вкл. ДДС.
Въззивникът-ответник има право на разноски за защитата против
неоснователната част на жалбата на ищеца (за 38 000 лв.) В тази връзка ще му
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Въззивникът-ответник на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК дължи д.т. за
въззивното производство по основателната част от жалбата на ищеца в размер
на 160 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 40 от 10.03.2021 г. по т.д. № 81/2019 г. по описа
на Окръжен съд – Ямбол в частта, с която е отхвърлен искът на И. С. А., ЕГН
**********, от с. В., Я. област, ул. Д.Ч.в № *, със съдебен адрес: гр. С. ул.
Ц.А. № *, ет. *, чрез адв. Р. М., против ЗАД “А.” АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С. район С., ул. С.К. № *, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане,
извършено от Д.З.Д. на 22.08.2018 г., над размера от 12 000 лв. до размера от
20 000 лв. заедно със законната лихва, считано от 07.11.2018 г. до
изплащането; в частта, с която е отхвърлена претенцията за законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. за
времето от 07.11.2018 г. до 06.02.2019 г., както и в частта за разноските, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД “А.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С. район С., ул. С.К. № *, да заплати на И. С. А., ЕГН **********, от с. В.,
11
Я. област, ул. Д.Ч.в № *, със съдебен адрес: гр. С. ул. Ц.А. № *, ет. *, чрез адв.
Р. М., допълнително сумата 8000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на непозволено увреждане, извършено от Д.З.Д. на 22.08.2018 г.,
заедно със законната лихва, считано от 07.11.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД “А.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С. район С., ул. С.К. № 2, да заплати на И. С. А., ЕГН **********, от с. В.,
Я. област, ул. Д.Ч.в № 23, със съдебен адрес: гр. С. ул. Ц.А. № *, ет. *, чрез
адв. Р. М., законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. в резултат на непозволено
увреждане, извършено от Д.З.Д. на 22.08.2018 г., за времето от 07.11.2018 г.
до 06.02.2019 г.
ОСЪЖДА ЗАД “А.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С. район С., ул. С.К. № *, да заплати на адвокат Р. И. М. от САК с адрес на
дейност: гр. С. ул. Ц.А. № *, ет. *, сумата 1356 лв. с вкл. ДДС –
възнаграждение за защита и процесуално представителство на ищеца И. С. А.
в производството по т.д. № 81/2019 г. на Окръжен съд – Ямбол на осн. чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА И. С. А., ЕГН **********, от с. В., Я. област, ул. Д.Ч.в № 23,
със съдебен адрес: гр. С. ул. Ц.А. № *, ет. *, чрез адв. Р. М., да заплати на ЗАД
“А.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. район С., ул.
С.К. № *, сумата 794,14 лв. – разноски за първоинстанционното производство
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД “А.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С. район С., ул. С.К. № *, да заплати на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд – Ямбол сумата 800 лв. – държавна такса за
производството по т.д. № 81/2019 г. на Окръжен съд – Ямбол и сумата 800 лв.
– разноски по същото дело.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260018 от 10.03.2021 г., постановено по
т.д. № 275/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА ЗАД “А.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С. район С., ул. С.К. № *, да заплати на адвокат Р. И. М. от САК с адрес на
дейност: гр. С. ул. Ц.А. № *, ет. *, сумата 1356 лв. с вкл. ДДС –
възнаграждение за защита и процесуално представителство на ищеца И. С. А.
във въззивното производство на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА И. С. А., ЕГН **********, от с. В., Я. област, ул. Д.Ч.в № *,
със съдебен адрес: гр. С. ул. Ц.А. № *, ет. *, чрез адв. Р. М., да заплати на ЗАД
“А.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. район С., ул.
С.К. № *, сумата 200 лв. – разноски за въззивното производство съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД “А.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С. район С., ул. С.К. № *, да заплати на бюджета на съдебната власт по
12
сметка на Апелативен съд – Бургас допълнително сумата 160 лв. – държавна
такса за производството по въззивната жалба на И. С. А. на осн. чл. 78, ал. 6
ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13