Р Е Ш Е Н И Е
№1848/22.10.2020г.
Град Пловдив, 22.10.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Стоил Ботев Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 1638 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Велмакс лукс“
ЕООД против решение № 651 от 13.04.2020 г., постановено по а.н.д. № 7745 по
описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, с което е потвърдено
наказателно постановление № К-0048041 от 16.07.2019 г. на директора на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора към Комисията за защита на потребителите, с което „Велмакс лукс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
“София“ № 9, ет.3, представлявано от управителя Д.Я., на основание чл.207 ЗЗП е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.207 ЗЗП.
Според касатора решението е нищожно и неправилно,
поради което се иска неговата отмяна, както и отмяна на наказателното
постановление. Претендират се разноски за двете инстанции.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните
съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районния
съд е приел, че при съставена на акта за установяване на административно
нарушение и при издаване на наказателното постановление са спазени изискванията
на чл.42 и чл.57 ЗАНН, наказателното постановление е издадено от компетентен
орган и в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални норми, съобразено с целта на закона и при спазване на сроковете по
чл.34 ЗАНН. Според районния съд административното нарушение е описано ясно и
подробно са посочени всички обстоятелства, при които е извършено, поради което
не е възприето възражението на дружеството за нарушаване на правото на защита.
Като несъстоятелно е преценено възражението на дружеството за непосочване на
конкретен служител от дружеството, имащ отношение към нарушението, доколкото
работниците и служителите действат от името и за сметка на работодателя, в
негов интерес и в изпълнение на възложената им работа. В този смисъл достатъчно
е да бъде отразено от фактическа страна, че дружеството е възпрепятствало
упражняването на правото на потребителя. Като неоснователно е преценено също
възражението за липса на точна конкретизация на нарушената норма, защото е
достатъчно словесно да бъде описано нарушението и това описание да съответства
на диспозицията на правната норма, както е в настоящия случай. Според районния
съд нарушението е квалифицирано правилно, като са установени всички
съставомерни признаци от фактическа страна. Липсата на контролни пломби не е
основание да се откаже на потребителя правото по чл.50 ЗЗП, а е основание
търговецът да претендира от купувача намалената стойност на вещта по аргумент
от чл.55, ал.4 ЗЗП. Според районния съд не е налице приемане на отказа на
търговеца от страна на потребителя, защото потребителят е отказал да приеме
стоката. Доколкото с наказателното постановление е ангажирана отговорността на
юридическо лице, въпросът за вината не подлежи на изследване, тъй като
отговорността е обективна и безвиновна. Според районния съд в случая правилно е
определена имуществената санкция при съобразяване на критериите по чл.27 ЗАНН,
което отговаря и на целите по чл.12 ЗАНН, като не са налице основанията за
прилагане на чл.28 ЗАНН, защото разкрива същата степен на обществена опасност,
както в обикновените случаи на нарушения от този вид.
Решението е правилно. Въз основа на правилно
установените факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които
напълно се споделят от настоящия касационен състав и няма да бъдат
преповтаряни.
Направените в касационната жалба възражения за
разваляне на договора нямат отношение към установяване на нарушението и
административното наказване. Касационната инстанция намира, че районният съд е
обсъдил и съобразил всички факти, въз основа на които е изградил мотивите за
липса на допуснати съществени нарушения на административнонаказателната процедура,
които да са повлияли върху реализирането на правото на защита на дружеството, и
правилно приложение на материалния закон, като на основание чл.221, ал.2 АПК препраща
към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед
всичко изложено съдът намира, че не е налице касационно основание по чл.348,
ал.1 НПК, поради което решението като допустимо, обосновано и правилно следва
да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с
чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 651
от 13.04.2020 г., постановено по а.н.д. № 7745 по описа на Пловдивския районен
съд за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.