№ 4116
гр. Варна, 04.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:М. К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от М. К. Терзийска Въззивно частно гражданско
дело № 20223100502303 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд е инициирано по частна жалба вх. №
3001/27.05.2022 г. при ДРС от „БАНКА ДСК“ АД гр. София против
Разпореждане № 1183/03.05.2022 г. на ДРС, поправено с Разпореждане №
2419/01.09.2022 г. по ч.гр.д. № 369/2022 г., на същия съд, с което е отхвърлено
заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК против длъжника Д. Ж. Х. за суми, претендирани по договор за
текущо потребление от 23.09.2020 г.
Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането като постановено
при неправилно приложен материален закон. Намира, че съдът неправилно е
приел за недоказан факта на настъпила предсрочна изискуемост в контекста
на извършеното връчване на уведомлението от банката чрез пощенски
оператор. Претендира и разноски в размер на заплатената държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е
едностранно, поради което и препис от жалбата не се връчва на насрещната
страна за отговор.
Съдът като счита, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване
акта на ВРС, по същество счита жалбата частично основателна.
Производството по ч.гр.д. № 369/2022 г. по описа на РС – Девня, е
образувано по подадено от „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София заявление за
издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
против длъжника Д. Ж. Х. за суми, дължими по договор за текущо
потребление от 23.09.2020 г., обявен от банката за предсрочно изискуем и за
120 лева разходи при предсрочно изискуем кредит, за които банката твърди,
че са предвидени в Тарифата за таксите по кредити за текущо потребление.
Аргументът на районния съд да отхвърли заявлението се свежда до
това, че не е доказано банката валидно да е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем.
1
Съставът на въззивния съд намира следното:
Депозираното заявление от банката покрива формалните изисквания за
редовност, включително по отношение на представения документ по чл. 417
т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката като същото
удостоверява и подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, спрямо
когото е инициирано производството пред ДРС. Извлечението е подписано с
КЕП от длъжностно лице на банката и съдържа реквизитите по чл. 60 ал.2 от
ЗКИ. Индивидуализиран е договорът между страните, размерът на
предоставените средства и срокът, падежната дата и дните забава. Посочени
са изчерпателно броят и размерът на непогасените месечни вноски, общо
дължимата сума в това число главница, лихви и претендирани разходи при
изискуем кредит.
Предпоставката за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита е
доказана, тъй като банката е упражнила надлежно правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем чрез уведомяване на длъжника. В
конкретния случай кредиторът е избрал като начин на уведомяване чрез
препоръчана пощенска пратка. При предпочетения способ редовността на
връчването се проверява чрез спазване на разпоредбите на чл. 6 ал.4 от
Закона за пощенските услуги и приетите Общи правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети /ОПУДПППК/. В
съответствие с разписаното в чл. 5 ал.2 от Правилата пратката е доставена и
връчена на лице, член на домакинството на получателя, живеещо на адреса,
посочен в пратката. В допълнение е посочена и родствената връзка на
получателя с адресата – в случая снаха. Налага се при това извод за връчване,
извършено в съответствие с приложимите нормативни изисквания. Дали
лицето е пълнолетно и дали живее на адреса са обстоятелства, които се
проверяват от доставчика при проверка документа за самоличност, но няма
нормативно скрепено задължение за отразяване на тези обстоятелства в
служебните документи. Оборването на презумпцията, а именно че
получателят е пълнолетен, е в тежест на длъжника. Освен това видно
връчването е извършено на адреса на длъжника, който е и постоянен и
настоящ /с оглед справката на ДРС/, посочен е в договора за потребителски
кредит и като адрес за кореспонденция между страните в чл. 16 от същия.
Няма данни за недобросъвестни действия от страна на кредитора, в смисъл да
е бил уведомен от длъжника за промяна на адреса.
Поради горното съдът счита, че заповед за изпълнение следва да бъде
издадена в полза на кредитора за всички претендирани суми по договора, с
изключение на сумата от 120 лева разходи при изискуем кредит по следните
аргументи:
От приложените доказателства към заявлението, в частност извлечение
от Тарифата за таксите по кредити за текущо потребление е видно, че банката
е определила конкретна стойност от 120 лева, съставляваща разход при
изискуем кредит, който следва да се покрие от потребителя. От друга страна
не са представени доказателства за извършени разходи по връчване на
уведомления от банката до кредитополучателя.
Нужно е да се посочи, че на кредитора се следва възстановяване на
разходи, които прави във връзка с неизпълнение на задължения от страна на
кредитополучателя. Това следва и от дефиницията по §1 т.1 от ЗПК относно
общия разход по кредита за потребителя, който включва разходите, пряко
свързани с договора, сред които не са настоящите. За вредите в размер на
2
разходите, които извършва поради обявяване на предсрочна изискуемост
банката има право да бъде обезщетена. Друг е въпроса обаче, че правото се
простира до това да се търси от длъжника възстановяване само на
действителния размер на разходваните средства, а доказателства за това не се
съдържат в кориците на заповедното дело.
В контекста на казаното съдът счита частната жалба за частично
основателна при съответна отмяна на разпореждането на ВРС. Необходимо е
и присъждане на разноски за заповедното производство и настоящото
съразмерно с уважената част по заявлението. За всяка от инстанциите и на
осн. чл. 27 ал.1 от НЗПП съдът определя възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт в размер на 50 лева.
Така от общо извършени в първата инстанция разходи от 288.92 лева /от
които 238.92 лева за държавна такса/ съдът присъжда 286 лева. За настоящата
инстанция от общо разходи в размер на 169.46 лева /от които 119.46 лева за
държавна такса/ се следват 167.75 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1183/03.05.2022 г. на ДРС, поправено с
Разпореждане № 2419/01.09.2022 г. по ч.гр.д. № 369/2022 г., на същия съд, с
което е отхвърлено заявлението на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, гр.
София вх. № 2305/26.04.2022 г. за издаване заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК против длъжника Д. Ж. Х., ЕГН **********,
гр. В. Д., обл. Варна за суми, претендирани по договор за текущо потребление
№ 27404586 от 23.09.2020 г., В ЧАСТТА досежно: сумата от 11227.44 лева
главница; 330.17 лева – възнаградителна лихва за периода от 21.08.2021 г. до
01.02.2022 г. включително; 9.57 лева – обезщетение за забава за периода
21.09.2021 г. – 01.02.2022 г. включително, 258.86 лева – законна лихва за
забава за периода 02.02.2022 г. – 26.04.2022 г. включително, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
27.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК по заявлението на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, гр. София
против Д. Ж. Х., ЕГН **********, гр. В. Д., обл. Варна за суми, претендирани
по договор за текущо потребление № 27404586 от 23.09.2020 г., а именно:
11227.44 /единадесет хиляди двеста двадесет и седем и 0.44/ лева -
главница; 330.17 /триста и тридесет и 0.17/ лева – възнаградителна лихва за
периода от 21.08.2021 г. до 01.02.2022 г. включително; 9.57 /девет и 0.57/
лева – обезщетение за забава за периода 21.09.2021 г. – 01.02.2022 г.
включително, 258.86 /двеста петдесет и осем и 0.86/ лева – законна лихва за
забава за периода 02.02.2022 г. – 26.04.2022 г. включително, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
27.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от
286.00 /двеста осемдесет и шест/ лева, за разноски в заповедното
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в полза на „БАНКА
ДСК“ АД, ЕИК *********, гр. София в размер на 167.75 /сто шестдесет и
3
седем и 0.75/ лева, за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
производството пред ОС Варна, платими от Д. Ж. Х., ЕГН **********, гр. В.
Д., обл. Варна, които суми следва да се включат в издадената заповед за
изпълнение към разноските за първоинстанционното производство, на осн.
чл. 81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ДОПУСКА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПОВЕДТА.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение И
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ съобразно мотивите на настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на ВРС в частта, в която е
отхвърлено заявлението за сумата от 120 лева, разходи по изискуем кредит.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4