№ 14771
гр. София, 06.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110119647 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „ЗД Бул инс“ АД да заплати на „Дженерали Застраховане“
АД сумата от 433.57 лева, представляваща непогасена част от регресно суброгационно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за
вреди по лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № Н 1685 ВР вследствие на ПТП от
06.01.2017г., настъпило в гр. Варна, по вина на водача на лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег.
№ В 1002 ВВ, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била
застрахована по силата на сключен със „ЗД Бул инс“ АД договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 11.04.2022г., до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 132.00 лева, представляваща
обезщетение за забава върху регресното вземане за периода от 11.04.2019г. до 10.04.2022г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 06.01.2017г., в гр. Варна, на ул. „Христо Смирненски“ в
посока към бул. „Сливница“ настъпил пътен инцидент между застрахования при него по
силата на договор за имуществено застраховане „Каско“ лек автомобил „Форд Мондео“ с
рег. № Н 1685 ВР и лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № В 1002 ВВ, гражданската
отговорност на водачите на който била обезпечена от ответника по силата на договор за
имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изяснява, че
водачът на лек автомобил „Алфа Ромео“ предприел преминаване от лява към дясна пътна
лента, в която се движил соченият за увреден лек автомобил „Форд Мондео“, отнел
предимството на последния и предизвикал ПТП, в резултат на което му причинил
увреждания на стойност 1239.35 лева, която сума, след приспадане на дължимата от
застрахования по договора за застраховка „Каско“ последна вноска по застрахователната
премия в размер на 79.59 лева, ищецът изплатил в полза на правоимащото по застраховката
лице, като сторил и разноски за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева.
Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на лек автомобил „Алфа Ромео“ бил поканен да заплати регресната
претенция на ищеца, както и свързаните с определяне на обезщетението разноски, като
1
заплатил само част, възлизаща на сумата от 819.78 лева. По изложените съображения в
настоящия процес ищецът претендира останалата непогасена разлика от изплатеното от него
застрахователно обезщетение, обезщетение за забава, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че изплатената от него преди
образуване на делото сума е достатъчна за възстановяване на действително причинените при
ПТП увреждания, като поддържа, че не всчики обезщетени от ищеца увреждания са в
причинна връзка с инцидента, че при калкулирането им са завишени количествата и
стойностите на необходимите за възстановяването им труд и материали, като освен това не
са съобразени средните пазарни цени към датата на ПТП. Наред с това, счита, че водачът на
сочения за увреден лек автомобил е допринесъл за настъпване на инцидента, тъй като се
движил с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост, а и „не спазил
предимство“ при извършваната от него маневра по смяна на лентите. Като самостоятелно
основание за неоснователност на претенцията за обезщетение за забава ответникът сочи
обстоятелството, че не е поставен в забава. В условията на евентуалност релевира
възражение за погасяване на вземанията, предмет на исковете, по давност. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока
на действие на застрахователното покритие, за което вина носи водачът на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения
застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на
вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на
правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните факти с правно значение: че към датата на ПТП между
ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за застраховка
„Каско“ с предмет този автомобил; че гражданската (деликтната) отговорност на водача на
лек автомобил „Алфа Ромео“ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; че ищецът е
заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение в размер на 1239.35 лева, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на
15.00 лева; че за удовлетворяване на регресната претенция на ищеца ответникът е извършил
плащане на сума в размер на 819.78 лева.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват безпротиворечиво и от надлежно
приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства- застрахователна полица за
застраховка „Каско“, двустранен констативен протокол за ПТП, заявление до ищеца за
настъпило застрахователно събитие от водача на увредения лек автомобил, документите,
приложени по образуваната въз основа на заявлението застрахователна преписка, преводно
нареждане от 09.02.2017г. за изплатено в полза на собственика на увредения лек автомобил
застрахователно обезщетение, отправена до ответника регресна покана, справка от
2
електронния регистър, воден от Информационния център на Гаранционния фонд, за наличие
на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „Алфа
Ромео“.
Спорните по делото въпроси се свеждат до действителния механизъм на ПТП, в
частност до осъществено от водача на увредения лек автомобил поведение, което обективно
да е допринесло за настъпване на инцидента, както и до действителната стойност на
вредите, намиращи се в пряка причинно- следствена връзка с ПТП.
На първо място следва да се изясни, че ответникът не е оспорил, че водачът на лек
автомобил „Алфа Ромео“, сочен за делинквент, е предприел именно описаните в исковата
молба конкретни действия и маневри- преминаване от лява към дясна пътна лента с цел
извършване на десен завой, както и че лек автомобил „Форд Мондео“ се е движил в тази
дясна пътна лента към момента на удара. В този смисъл са данните в неоспорения
двустранен констативен протокол, съставен от водачите непосредствено след инцидента и
подписан от тях, както и уведомлението от водача на увредения автомобил до
застрахователя по застраховка „Каско“ за настъпил застрахователен риск. Следва да се
подчертае, че наличните по делото данни в коментираните писмени доказателства относно
извършените от водача на лек автомобил „Алфа Ромео“ маневри непосредствено преди ПТП
не се опровергават и от показанията на последния, който, без да възпроизвежда с достатъчна
точност и прецизност разположението на двата автомобила върху платното за движение и
един спрямо друг, потвърждава, че ПТП е настъпило, след като е предприел маневра по
смяна на лентите за движение с цел извършване на десен завой за навлизане в локалното
платно, намиращо се успоредно на ул. „Христо Смирненски“ в гр. Варна, в близост до
затвора.
Същевременно, недоказно е останало възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на увредения лек автомобил, за когото в отговора на
исковата молба са изложени твърдения, че е управлявал автомобила си с превишена и
несъобразена скорост, както и че при изпреварване е отнел предимство. По делото няма
данни за осъществено подобно поведение от този водач, като такива не се съдържат и в
показанията на водача на лек автомобил „Алфа Ромео“, разпитан по искане на ответното
дружество. С оглед на това и съобразно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест в българския граждански процес недоказаното обстоятелство следва да се приеме за
неосъществило се.
При тези мотиви следва да се приеме, че, като е навлязъл в съседната пътна лента, без
да пропусне движещия се в нея лек автомобил „Форд Мондео“, водачът на лек автомобил
„Алфа Ромео“ е нарушил правилата за движение по пътищата, в частност нормата на чл. 25,
ал. 2 ЗДвП и е станал единствена причина за настъпване на инцидента и на вредите от него.
Съгласно неоспореното заключение на съдебно- автотехническата експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
даващо пълни, точни и обосновани отговри на възложените задачи, всички обезщетени от
ищеца увреждания по лек автомобил „Форд Мондео“ се намират в пряка причинно-
следствена връзка с процесния пътен инцидент, като сумата, необходима за отстраняването
им, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, съставляваща т. нар.
възстановителна стойност на увреденото имущество по смисъла на разпоредбата на чл. 400,
ал. 2 КЗ, релевантна в хипотезата на частична увреда, каквато е настоящата, възлиза на
1918.90 лева.
При съобразяване на така установеното и на липсата на спор между страните по
въпроса за дължимостта и размера на обичайните разноски, извършвани от застрахователя
за определяне на застрахователното обезщетение, се налага извод, че общият размер на
регресното суброгационно вземане на ищеца от делинквента, респ. от неговия
застраховател, възлиза на сумата от 1254.35 лева, включваща изплатеното от застрахователя
3
по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение, чийто размер е под определената от
вещото лице възстановителна стойност на увреденото имущество, както и ликвидационни
разноски в размер на 15.00 лева.
Ето защо, при съобразяване на извода в последния смисъл и на изплатената от
ответника преди процеса сума в размер на 819.78 лева, искът с правно основание чл. 411 КЗ
се явява доказан и по размер.
Неоснователно е заявеното в условията на евентуалност възражение за погасяване на
процесното регресно вземане по давност, доколкото от момента на възникването и
изискуемостта му до датата на подаване на исковата молба в съда не е изминал
приложимият в случая общ петгодишен давностен срок при отчитане на обстоятелството, че
същият е спрял да тече за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. на основание нормите на
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и § 13
от ЗИД на Закона за здравето, обн. в бр. 44/2020г. на ДВ.
Ето защо, искът с правно основание чл. 411 КЗ следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на
главен дълг, допуснато неточно в темпорално отношение изпълнение на главното парично
задължение, както и размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването
на паричния ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от
застрахователя в 30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, е предявил претенцията си срещу този застраховател, като е приложил
преписката с доказателствата, с които разполага. В случая, с неоспорено писмо от
26.04.2017г., за което ответникът не е оспорил да е получил преди исковия период,
последният е поканен да заплати регресното суброгационно вземане на ищеца. След
изтичане на законоустановения 30- дневен срок за плащане, без в него да е извършено
цялостно плащане/погасяване на извънсъдебно предявената сума, и преди началната дата на
исковия период- 11.04.2019г., ответникът е изпаднал в забава, продължила до края на този
период- 10.04.2022г. Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен
калкулатор, размерът на законната мораторна лихва върху установения като дължим на
ищеца остатък от регресното му вземане за сочения от него период възлиза именно на
претендираната сума от 132.00 лева, поради което и искът с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД подлежи на цялостно уважаване.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 600.00 лева, включваща заплатени държавна такса, депозит за възнаграждение на
вещото лице, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или
правна сложност на делото.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „ЗД Бул инс“
АД, ЕИК *********, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, сумата
от 433.57 лева, представляваща непогасена част от регресно суброгационно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди по
лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № Н 1685 ВР вследствие на ПТП от 06.01.2017г.,
настъпило в гр. Варна, по вина на водача на лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № В 1002
ВВ, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована
по силата на сключен със „ЗД Бул инс“ АД договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 11.04.2022г., до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 132.00 лева, представляваща обезщетение за
забава върху регресното вземане за периода от 11.04.2019г. до 10.04.2022г., и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 600.00 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5