Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VII въззивен състав, в открито съдебно заседание на
двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
МЛ. С-Я: ПАВЕЛ ПАНОВ
При участието на
секретаря Светослава Матеева, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВ ВНЧД № 2522 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ НПК.
С разпореждане,
без посочена в него дата, постановено по НЧХД № 12205/2018 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение,
97-ми съдебен състав, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5,
вр. с ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, е прекратил наказателното
производство, образувано по тъжба на Т.М.М. срещу Н.Ж.Д.,
като е приел, че липсва елемент от състава на престъпленията обида и клевета.
Против така постановения акт, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК е
постъпила въззивна жалба от частния тъжител Т.М.,
чрез надлежно упълномощения му повереник - адвокат С.И. – САК. В сезиращия въззивния съд акт, атакуваното разпореждане на СРС се
определя като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което се настоява за неговата отмяна.
Жалбоподателят критикува аргументите за прекратяване на наказателното
производство, като базиращи се на избирателна преценка на отделни факти от
тъжбата, без да са изследвани материалите по делото и преди изобщо да е
проведено съдебно производство. В този смисъл се отбелязва, че е отказано
правото на тъжителя на справедлив съдебен процес. Коментира се принципната
възможност за прекратяване на делото, в светлината на процесното
основание и се изтъква недопустимост на преценката за обоснованост на тъжбата,
доколкото тя е свързана с доказателствата по делото, към които се твърди, че
съдията – докладчик се е отнесъл небрежно. Подчертава се, че в оспорения
съдебен акт е допуснато объркване на понятията „метрология“ и „метеорология“,
както и погрешно тълкуване на думата „шарлатани“. Без да поставя под съмнение образованието
на съдията-докладчик, за целите на възражението повереникът
прави уточнения и словесни разграничения на понятията „метрология“ и
„метеорология“. На следващо място се застъпва становището, че всяка клевета и
обида е по същество изразяване на лично мнение, което обаче може да осъществи
състава на цитираните престъпления, напр. когато умишлено се изразява невярно
твърдение, за да се унижи честта и достойнството на другиго. В тази връзка
жалбоподателят изразява недоумението и несъгласието си с мотивите на СРС, с
които е прието, че израза „шарлатания“, употребен по отношение на научния труд
на частния тъжител, не е насочен към неговата личност, а представлява критика
към резултатите от негов експеримент. За да се обоснове противното и с цел изясняване
значението на думата „шарлатан“ в жалбата са посочени цитати от Речник на
чуждите думи в българския език и Съвременен тълковен речник на българския език.
Твърди се, на следващо място, че съдията-докладчик умишлено е игнорирала обвинението
за „плагиаризъм“ /вероятно се има предвид
„плагиатство“/, без се е запознала с приложените към частната тъжба писмени
доказателства. Отбелязва се, че субективните възприятия на Д. лесно могат да
бъдат обективно проверени, чрез демонстрация на публикувания експеримент,
включително в съдебната зала на съда, което ще обори обвинението в плагиатство,
а така също и обвинението в шарлатанство се опровергава от приложените държавни
дипломи. Към съдията-докладчик е отправен упрек, че е изразила личното си
мнение, подчертано с плътен шрифт. В заключение се сочи, че с отказа си да даде
ход на делото поради липса на престъпление, първоинстанционният
съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, поради това, че единствено с
крайния съдебен акт, съдът може да се произнесе с въпросите по чл.
301, ал. 1от НПК, а именно има ли извършено деяние, извършено ли е от
подсъдимия, извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и
правната му квалификация и т.н. Отправя се искане за отмяна на обжалваното
разпореждане и за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния
съд. С жалбата не се правят доказателствени искания.
Постъпило
е и писмено становище от подсъдимата Д., в което се твърди, че отправените
критични забележки, касаят единствено публикацията на частния тъжител, в
никакъв случай не са насочени към неговата личност и отразяват обективно
недостатъците на същата, като се излагат обстоятелствено аргументи в тази
насока. Според подсъдимата, забележките й не могат да бъдат квалифицирани като
клевета или изопачаване на истината, не представляват и умишлено разгласяване
на неверни данни.
В закрито
съдебно заседание на 20.06.2019 г. въззивният
съдебен състав по реда на чл. 327
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага събирането на допълнителни доказателства.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция, частният тъжител
Т.М. се явява лично и с процесуалния си представител – адв.
С.И. от САК.
Подсъдимата Н.Д.,
редовно призована се явява лично, без упълномощен защитник. С оглед на
разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и предвид характерът на обвинението, въззивният съд прецени, че участието на защитник не е
задължително.
Повереникът на частния
тъжител – адв. И., поддържа депозираната въззивна жалба, по съображенията, изложени в същата. Желае
отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото на първоинстанционен
съд за разглеждане по същество.
В
правото си на лична защита и последна дума, подсъдимата Д. се придържа към
писменото си становище и моли за уважаването му .
Софийски градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията,
направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото
му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния
съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено
следното:
Производството пред първата инстанция е
образувано въз основа на подадена на 20.07.2018 г. в СРС тъжба от Т.М., чрез адв. С.И., срещу Н.Ж.Д., за извършени престъпления по чл.
146 и 147 от НК. С тъжбата е повдигнато обвинение срещу Д. за това, че
е отправила унизителни за честта и достойнството на частния тъжител думи, както
и че е разгласила позорни за него обстоятелства пред колеги и студенти. От тези
действия, тъжителят се почувствал
оклеветен и обиден, с пострадала репутация сред колеги и унижен, а
последиците от преживяното изразяващи се в непрекъсната тревожност,
невъзможност за пълноценен сън и работа, са дали основание на последния да
предяви и граждански иск за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди,
за сумата от 10 000 лева, с претендирана законна
лихва върху същата сума от датата на деянието.
С
разпореждане, без посочена в него дата, съдията - докладчик при СРС - НО, 97-ми
състав, постановено по НЧХД № 12205/2018 г. по описа на същия съд, е прекратил наказателното
производство по делото, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5,
вр. с ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, като е приел, че липсва елемент на
престъпленията обида и клевета.
В мотивната част на
атакувания съдебен акт, съдията-докладчик е изложил аргументи за всеки от
инкриминираните изрази, въз основа на които счита, че описаното в тъжбата не
съставлява престъпление. Приел е, че изразите, с които частния тъжител смята,
че подсъдимата е разгласила позорни обстоятелства не съдържат конкретни факти,
които могат да се свържат с неговата личност, а касаят мнение за статия с автор
Д. Дамянов, поради което е приел, че обвинението в плагиатство не намира опора
в словесното съдържание на инкриминираните фрази. По нататък, съдията -
докладчик при СРС е приел, че изложените в останалата част от тъжбата изрази,
нямат унизителен за честта и достойнството характер, нито касаят позорни
обстоятелства, а представляват оценъчни съждения на техния автора, които макар
и критични не могат да бъдат подлагани на преценка от съда, тъй като се касае
за субективно право на мнение на всеки отделен човек. Те са плод на субективни
възприятия за действителността и не
подлежат на последваща проверка, поради което не
могат да бъдат потвърдени или отхвърлени. Направил е извод, че думата
„шарлатания“ обективира също негативно оценъчно
съждение, но не е насочен към личността на тъжителя, а представлява критика към
резултатите от негов експеримент, което е съпоставимо с правото на свободно
изразяване.
Срещу така
постановения съдебен акт е подаден и сезиращият настоящата инстанция документ -
въззивна жалба от тъжителя Т.М.М.,
която съдът намери за допустима, като подадена от лице с надлежна процесуална
легитимация и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, и по съществото
й основателна, по следните съображения:
Касателно застъпените доводи
от повереника на частния тъжител за взето предварително
становище от страна на съдията-докладчик по отношение на това, дали описаното в
тъжбата деяние покрива признаците на състав на престъпление по НК, преследвано
по частен ред, на първо място следва да бъде обсъден въпроса възможно ли е
изобщо на този етап от процеса, съдията – докладчик да прекрати наказателното
производство с посочените съображения. Този съдебен състав е на мнение, че това
не е възможно към момента на произнасяне от страна на контролирания съд, видно
от съдържанието на разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от НПК, в актуалната
й редакция, поради концепцията на законодателя, че
подобни въпроси не следва да се решават в този стадий на процеса. До
измененията в НПК с ДВ, бр. 63/2017 г., в сила от 05.11.2017 г. разпоредбата на
чл.
250, ал. 1, т. 2 от НПК предвиждаше възможност за съдията – докладчик,
преди насрочване на делото, да прекрати наказателното производство, ако
прецени, че предявените от тъжителя обстоятелства не са наказателно съставомерни, като при тази преценка се изхожда единствено
от описаното в тъжбата. Видно от изменението на чл. 250, ал. 1 т. 2 от НПК,
гласящ вече, че съдът прекратява наказателното производство, когато деянието,
описано в обвинителния акт или в тъжбата, съставлява административно нарушение,
е отпаднала възможността наказателното производство да се прекратява на
основанието, възприето като налично от страна на СРС в обжалваното
разпореждане. Така след образуване на производството по делата от частен
характер, съдията – докладчик осъществява правомощията по чл. 250 – 252 от НПК, а
преценката дали описаното в тъжбата деяние съставлява престъпление не е сред
тях. В този стадий на наказателния процес производството може да бъде
прекратено единствено в случаите на чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК, т.е.
когато са налице основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 4, 6 – 10 от НПК,
а когато производството е образувано по тъжба на пострадалия и в случаите на чл.
24, ал. 5 от НПК. Следователно, законодателят изрично е изключил от
правомощията на първоинстанционния съдебен състав възможността
да прекрати наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
При това положение, спорният момент, а именно обстоятелството дали описаните
фактически данни в тъжбата съставляват престъпление или не, съгласно
действащата уредба, може да се разреши само и единствено с краен съдебен акт, а
не с разпореждане, преди да е проведено състезателно производство и да бъде
извършен обективен и всестранен анализ на събраните доказателства, както е
сторил преждевременно СРС. Само за пълнота на изложението, въззивният
съд намира за нужно да отбележи, че дори в конкретния случай да се допусне
наличие на порок, касаещ съдържанието на тъжбата, то
съдията - докладчик е следвало да укаже на тъжителя, да конкретизира
обстоятелствата на престъплението, да уточни как личността му е била засегната от
отправените твърдения, така че да се предявят фактите на самото престъпление и
да се поставят рамките на предмета на доказване по делото. Тогава обаче, съдът
е следвало да адресира до тъжителя нарочно разпореждане, в което да констатира
недостатъците на обвинението и да предостави разумен срок за тяхното
отстраняване, и евентуално да прекрати производството, и то не защото деянието,
описано в тъжбата, не съставлява престъпление, а защото въпреки предоставения
на пострадалия срок, в тъжбата отново не са посочени обстоятелствата на
престъплението, с което същата не отговаря на условията по чл. 81 НПК.
В заключение, въззивният
съдебен състав намери, че при липса на процесуална възможност за прекратяване
на наказателното производство в подготвителния стадий на наказателния процес на
основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК , на въпросът има ли извършено
деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно, посочен в чл.
301, ал. 1, т. 1 НПК, съдът следва да отговори с присъдата си. От
мотивите на СРС е видно, че той се е занимавал с тези въпроси преждевременно.
Ето защо атакуваното разпореждане е постановено в противоречие с процесуалния
закон и следва да бъде отменено, като делото следва да се върне на друг състав
на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА разпореждане, постановено по НЧХД №
12205/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 97-ми състав, с което е
прекратено наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
24, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК.
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на
Софийски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.