Р Е
Ш Е Н
И Е № 260116
гр.Враца, 29.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на 21.09.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА И.
при участието на секретаря ГАЛЯ И. разгледа докладваното от
съдия И. т.д.№129 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД от П.И.В., ЕГН **********
и В.К.И., ЕГН **********, представлявани по пълномощие от адв.Й.Д.
***"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***.
В исковата молба се твърди, че на 07.08.2020г. вечерта С. В.
Б. е управлявала л.а."Хюндай Елантра" с
рег.№СВ *** МТ с посока на движение от с.Алтимир към с.Крушовица. Около 21.55ч.
Б. навлязла в с.Липница, движейки се по ул."Г.Димитров" без да
намалява скоростта си на движение, независимо от наличните ограничения в
населеното място. В същото време в близост до центъра на селото Р. Г. С.
предприел пресичане на ул."Г.Димитров" в посока отляво-надясно спрямо
посоката на движение на автомобила. Твърди се, че независимо от превишената
скорост, с която се движела, Б. се е намирала на достатъчно разстояние от
пешеходеца, за да го пропусне, но поради неопитност, вместо да намали скоростта
и да спре, отклонила автомобила наляво, навлязла в лентата за насрещно движение
и в близост до левия бордюр ударила пешеходеца, който почти бил пресякъл пътя,
качила го върху предния капак, след което се блъснала в автобусна спирка и се
установила в покой. От удара Р. С. получил несъвместими с живота увреждания и
починал на място, като за произшествието бил съставен КП за ПТП и образувано
досъдебно производство.
Твърдението на ищците е, че загиналият Р. С. живеел на
семейни начала с втората от тях, а първата е негова майка и след неговата смърт
те са загубили един от най-скъпите хора в живота си. В.И. загубила своята опора
и човека, който бил винаги до нея, подкрепял я в трудните моменти, бил мъжът, с
когото споделяла години наред живота си и своите радости и тревоги, заради
което преживяла смъртта му изключително тежко и още не може да се отърси от
шока. Ищцата П.В. загубила своя син, с когото била изключително близка, той бил
винаги до нея и я подкрепял. Датата на трагичното събитие се превърнала в
най-тежкия и черен ден за ищците, те продължават да усещат липсата на починалия
и да тъгуват за него, още не могат да осъзнаят факта, че повече няма да видят и
прегърнат Р..
Нататък в исковата молба се твърди, че към датата на ПТП за
увреждащия л.а."Хюндай Елантра" е била
налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите по полица №BG/02/120002014690
със срок на покритие от 24.07.2020г. до 23.07.2021г., сключена с ответника,
поради което с искане от 24.09.2020г. ищците предявили пред него
застрахователни претенции за изплащане на обезщетения за претърпените от тях
неимуществени вреди. С писмо от 25.09.2020г. ответникът уведомил ищците, че не е
налице основание за изплащане на обезщетения.
По този начин е обоснован правния интерес от предявяването
на осъдителни искове за сумата 150 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Р. С. за всяка от ищците поотделно, ведно със
законната лихва от 25.09.2020г. до окончателното им изплащане. Претендират се и
разноски.
Чрез пълномощника си адв.А.И. от
САК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
искове изцяло, като оспорва и твърдения механизъм на ПТП.
По отношение на ищцата В.И. ответникът поддържа, че същата
не е материално легитимирана да получи обезщетение, като оспорва и твърденията,
че същата е живяла на съпружески начала с пострадалия и че е налице особено
близка връзка с него и действително претърпени от смъртта му вреди.
На следващо място ответникът оспорва исковете и по размер,
за който поддържа, че е прекомерно завишен и несъобразен с икономическата
конюнктура и с вредата.
Ответникът въвежда възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на Р. С., като твърди, че същият е пресичал
пътното платно, предназначено за движение на МПС, без да се съобрази с посоката
и скоростта на приближаващия го автомобил и не е взел никакви мерки за
собствената си безопасност, поставил се е в риск и е допринесъл за настъпване
на ПТП.
В отговора се оспорват и претенциите за лихва, като се сочи,
че от ищците са изискани допълнителни документи, каквито не са представени,
поради което ответникът не е в забава.
Чрез пълномощника си ищците са представили допълнителна
искова молба, в която се сочи наличието на влязла в сила присъда и установения
в нея механизъм на ПТП.
Ищците считат за неоснователно възражението за липса на
материална легитимация да получат обезщетения за неимуществени вреди, както и
възражението за прекомерност на размера на същите. Оспорено е възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия и в тази връзка се сочи приетото в присъдата на наказателния
съд.
Ответникът е подал допълнителен отговор, в който поддържа
твърденията и възраженията си, наведени в първоначалния.
След като анализира и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за
установено следното:
С исковата молба е представен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 07.08.2020г. От представеното удостоверение за наследници се
установява, че първата ищца е майка на Р. Г. С., пострадал при ПТП на
07.08.2020г.
Ищците са предявили пред ответника застрахователна
претенция, получена от ЗД"Бул Инс"АД на
24.09.2020г. На 25.09.2020г. ответникът е отговорил писмено, че представените
от тях документи не доказват виновността на застрахования при него водач за
настъпването на ПТП и до представяне на влязъл в сила акт, доказващ това
обстоятелство, няма основание за изплащане на претендираните
обезщетения.
В хода на исковото производство с влязла в законна сила
Присъда №260001/03.02.2021г., постановена от Окръжен съд-Враца по НОХД №475/2020г.,
С. В. Б. е призната за виновна в това, че на 07.08.2020г. около 22.00 часа,
движейки се по ул."Георги Димитров", в близост до дом №20 в
с.Липница, обл.Враца, по посока гр.Оряхово, при
управление на МПС – лек автомобил марка "Хюндай", модел "Елантра" с рег.№СВ *** МТ, нейна собственост, е
нарушила правилата за движение по чл.21, ал.1 ЗДвП, като е управлявала лекия
автомобил със скорост от 72км/ч при разрешена такава в населено място от 50км/ч
и е предизвикала ПТП, при което по непредпазливост е причинила смъртта на
неправилно пресичащия пътното платно пешеходец Р. Г. С.. В мотивите на
присъдата е прието, че пострадалият С. седял отстрани на пътното платно в уширение на платното, предназначено за автобусна спирка,
заедно с друг мъж и с ищцата В.И., като тримата употребявали алкохол. В
момента, когато пострадалият попаднал в зоната на осветеност на фаровете на
лекия автомобил, същият се намирал на 0.9 – 1.0 метра в дясно, от края на
дясната лента на платното за движение към гр.Оряхово и на 50 метра пред
автомобила. В този момент С. без видима причина предприел тичешком пресичане на
ул."Георги Димитров", в близост до дом №20, отдясно наляво спрямо
движението на автомобила. Мястото, в което той предприел пресичането на пътя,
не било осветено и сигнализирано за пешеходци. Тичайки, С. изминал разстоянието
от 5.7 метра в рамките на осветената зона за лекия автомобил, преди да бъде
застигнат от него. Възприемайки притичващия пешеходец и при движение на лекия
автомобил със скорост от 72км/ч, подсъдимата навила волана наляво към
насрещната лента за движение, като едновременно с това задействала и спирачната
система на автомобила, но не успяла да го установи в покой преди удара с
пешеходеца. Ударът бил реализиран на разстояние от 0.5 метра в дясно на осовата линия на платното за движение по посока гр.Оряхово.
Автомобилът на Б. ударил с предната си броня под десния фар пострадалия, който
паднал на предния капак на автомобила, плъзнал се по него, като с глава и тяло
достигнал до предното стъкло, ударил се в него, след което се отделил от
автомобила и паднал до контейнер за смет вляво на платното за движение. От своя
страна автомобилът преминал през насрещната лента, ударил се във вертикалната
предна колона на автобусната спирка, продължил през затревената ивица встрани
на пътя, ударил и повалил дърво, намиращо се в тази ивица, и се установил в
покой. Нататък в мотивите на наказателния съд е прието, че опасната зона за
спиране на лекия автомобил при движението му със скорост от 72км/ч е била 65
метра, а разстоянието, от което пострадалия е можело да бъде възприет като
опасност, попадайки в зоната на осветеност на фаровете на автомобила, е 50
метра, а опасната зона за спиране при движение на автомобила с разрешената за
участъка скорост от 50км/ч е 37.93 метра, т.е. по-малко от дължината на зоната за осветеност на фаровете, което
означава, че при движение с разрешената скорост водачът безпрепятствено е могъл
да спре движението на автомобила преди настъпването на ПТП, поради което същият
сам се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието. В присъдата е
прието, че пострадалият С. също е допринесъл за ПТП и вредоносния резултат с
допуснатото от него грубо нарушение на правилата за движение, тъй като при
липсата на пешеходна пътека на мястото, на което е предприел пресичането на
пътното платно, липсата на странично осветление и излизайки на главен път от
крайпътна територия, не е пропуснал движещото се по този път МПС и не е спазил
задължението, установено в чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП, като е пресичал на място,
необозначено като пешеходна пътека, а и преди да навлезе в платното за движение
не се е съобразил с приближаващото се превозно средство. Освен това пострадалия
е бил в средна степен на алкохолно опиване – 2.40 промила алкохолна
концентрация в кръвта му, характеризираща се със значително нарушение на
координацията на движение, ориентацията и бързината на движение. С това си
поведение С. е поставил както себе си, така и водача на лекия автомобил в
невъзможност да избегне ПТП при скоростта, с която се е движел.
По делото е допусната и изслушана специализирана съдебна автотехническа експертиза, чието заключение се възприема от
съда като обективно и компетентно. Вещото лице се произнася, че процесното ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието
при дъждовно време и мокра пътна настилка. Лекият автомобил "Хюндай Елантра", управляван от С. Б., се е движел по платното
за движение в посока гр.Оряхово, а пострадалият пешеходец Р. С. е решил да
пресече платното за движение от ляво на дясно по посока на движението на лекия
автомобил. Участъкът на пътя е прав с релеф, неограничаващ видимостта и пряката
видимост между пострадалия пешеходец и лекия автомобил е било около 200 метра,
като от това разстояние пешеходецът е могъл да възприеме приближаващия към него
автомобил по светлините на фаровете.
Вещото лице приема, че от
техническа гледна точка пострадалият пешеходец е имал възможност да възприеме
автомобила като опасност и да не предприеме пресичане на пътното платно, с
което би предотвратил настъпването на произшествието. Изводът на експертизата
е, че от своя страна водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме
пешеходеца като опасност в момента, в който го е видял да се движи попътно на платното за
движение, осветено от фаровете, и да предприеме аварийно спиране. Дължината на
опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение с установената скорост
от 72км/ч е била около 65 метра и при тази скорост условието за предотвратяване
на произшествието не е изпълнено, при което пешеходецът е попаднал в тази зона.
Вещото лице сочи, че при движение на лекия автомобил с разрешената за участъка
на произшествието скорост от 50км/ч водачът му е имал възможност да го
предотврати чрез аварийно спиране.
За установяване на твърденията на ищците за претърпени от
тях неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства.
Св. Г. Х. живее в с.Липница и познава ищците и покойния Р.,
който преди 3-4 години заживял с ищцата В.И.. Х. съобщава, че отношенията между
Р. и неговата майка били добри, те били сплотени и много си помагали. Синът се
грижел за майка си, помагал й в къщната работа, работел на двора, пазарувал.
Според св. Х. майката изживяла много тежко и трагично смъртта на сина си и
когато се види с нея, тя плаче и споделя, че й е много тежко и мъчно. Свидетелката
заявява, че не може да каже дали в поведението и в начина на живот на първата
ищцата е настъпила промяна след смъртта на Р., с когото живеели в един дом, но
според нея тя преживява тежко неговата загуба. За отношенията приживе между Р.
и втората ищца Х. свидетелства, че били добри, те били заедно в добро и лошо и
се подкрепяли. Тъй като В. понякога имала нужда от спешна помощ, Р. викал
линейки и медицински лица, които да й поставят инжекции. Свидетелката заявява,
че в деня след катастрофата посетила ищците и ги заварила да плачат, както и че
в момента ищцата В. тъжи за Р. и споделя, че й е много мъчно за загубата. Х.
свидетелства, че в момента втората ищца живее при родителите си и заедно с
първата ходят на гробищата.
Св.В. Ш. заявява, че
познава покойния Р. от 5-6 години, когато той се прибрал от Враца и заживял с
майка си в с.Липница. Свидетелства, че преди 3-4 години В. установила връзка и
заживяла с Р. в дома на майка му, двамата били много близки и били постоянно
заедно. След смъртта на сина си П. често ходела при бащата на св. Ш., кмет на
селото, и не спирала да плаче заради загубата. Ш. заявява, че майката и синът
били щастливи заедно, но сега П. е доста отслабнала и ходи често на гробищата с
В., заедно с която заплатили за поставянето на постамент на гроба на починалия.
При разговори със свидетеля ищците споделли, че им е
мъчно. За отношенията между Р. и В. свидетелят съобщава, че те били постоянно
заедно и според него били щастливи. В. често имала здравословни проблеми и
затова Р. й помагал – излизал с нея, за да чакат извиканата линейка. Свидетелят
заявява, че когато срещне ищците и заговорят за Р., те винаги плачат.
При така изяснената фактическа обстановка за произнасянето
си по повдигнатия спор съдът приема следното от правна страна:
С влязла в законна сила присъда С. В. Б. е призната за
виновна в това, че при управление на лек автомобил "Хюндай Елантра" в нарушение на правилата за движение, при
управление на автомобила със скорост от 72км/ч при разрешена такава в населено
място от 50км/ч, по непредпазливост е причинила смъртта на неправилно
пресичащия пътното платно пешеходец Р. Г. С..
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните
последици от деянието, относно това, извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В същата степен
присъдата е задължителна и по отношение на разрешения въпрос за наличие на противоправно поведение и принос на пострадалия за
настъпване на вредите, който е изяснен в мотивите на присъдата, цитирани
по-горе.
По делото няма спор по факта, че отговорността на водача на
лекия автомобил "Хюндай Елантра" е
застрахована от ответника по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и че процесното
ПТП е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица. По делото е
установено, че на 24.09.2020г. ищците са предявили пред ответника
застрахователни претенции, но са получили отказ поради непредставяне на
достатъчно доказателства. От своя страна ищците не сочат какви доказателства са
представили пред застрахователя при предявяването на претенцията.
Безспорно се установява, че ищцата П.В. е майка на загиналия
при произшествието Р. С.. От показанията на разпитаните свидетели може да се
направи извод, че ищцата В.И. е била приятелка и е съжителствала с пострадалия
в продължение на 3-4 години.
Във връзка с доказаността на
материалната легитимация на ищците да получат от ответника обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на Р. С. съдът изходи от приетото в
ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
С Постановление №4/25.V.1961г. Пленумът на ВС се е
произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква неимуществени вреди да
бъдат обезщетявани само за най-близките на пострадалия – неговите низходащи /деца/, съпруг и възходящи /родители/, и то след
като се установи, че действително са претърпели вреди. С Постановление
№5/24.ХІ.1969г. Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на лицето,
което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен граждански брак, като включването на посочените
лица в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и
починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между
съпрузи, и е справедливо, при действително претърпени вреди, те също да
могат да получат обезщетение.
По отношение на ищцата П.В. съдът приема, че като майка на
починалия същата попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди. От показанията на двамата разпитани свидетели съдът прави
извод, че от смъртта на сина си същата е претърпяла неимуществени вреди. Като
взе предвид съобщеното от свидетелите относно изживяната мъка от неочакваната и
внезапна загуба и отражението на същата върху психиката и начина на живот на
първата ищца, която е живяла със сина си в един дом и в общо домакинство, получавала
е от него помощ в ежедневието и бита и скръбта, която изпитва и към момента,
съдът приема за справедливо по критерия на чл.52 ЗЗД за претърпените
неимуществени вреди същата да бъде обезщетена със сумата 150 000лв.
Като взе предвид приетото в присъдата на наказателния съд,
че пострадалият Р. С. е пресичал неправилно пътното платно, бил е в средна
степен на алкохолно опиване и при липсата на обозначена пешеходна пътека
внезапно е предприел пресичане на пътя при липсата на странично осветление и,
излизайки на главен път, не е пропуснал движещото се по него МПС, не е спазил
задължението по чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП и не се е съобразил с приближаващия се
автомобил, както и произнасянето на изслушаната в настоящото производство автотехническа експертиза относно това, че е същият е имал
видимост към автомобила, могъл е да възприеме същия като опасност и да изчака
неговото преминаване, съдът намира за основателно въведеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, като основание за намаляване на размера на
обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Съобразявайки конкретните
обстоятелства относно поведението на пострадалия, съдът определя неговия принос
за настъпване на произшествието в процентно съотношение на 50%, при което
следващото се на ищцата П.В. обезщетение следва да бъде намалено на сумата 75
000лв., в който размер предявеният от нея иск следва да бъде уважен.
По отношение на исковата претенция на ищцата В.И. съдът
приема следното:
От ангажираните от тази страна свидетелски показания може да
се направи извод, че И. е била в близки отношения с пострадалия и в продължение
на 3-4 години е живяла с него в дома на неговата майка. Показанията на
свидетелите обаче са недостатъчни, за да се приеме за безспорно доказан факта
на съжителство на втората ищца и пострадалия С. на съпружески начала.
Свидетелите не установяват факти, че това съжителство и отношенията между И. и С.
са били напълно сходни с отношенията между съпрузи. За обосноваването на извод
за наличие на съжителство на съпружески начала е недостатъчно установеното от
свидетелите, че ищцата е живяла с пострадалия, били са непрекъснато заедно и
той е проявявал силна загриженост заради здравословните проблеми на приятелката
си. От свидетелските показания не се установяват факти и обстоятелства, сочещи
на трайна и дълбока емоционална и духовна връзка и на отношения, напълно сходни
с отношенията между съпрузи, които се характеризират и с общи грижи и
отговорности в бита и ежедневието, в издръжката на домакинството и пр. Дори при
несподеляне на този извод следва да се обърне внимание на това, че
свидетелските показания са крайно оскъдни по отношение на твърдените факти за
съществуващата между втората ищца и пострадалия С. емоционална връзка и за
интензитета и продължителността на болката от смъртта на приятеля й.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че искът на В.И.
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за присъждане на законна лихва върху
следващото се на първата ищца обезщетение.
Застрахователната претенция е предявена пред ответника на
24.09.2020г. С писмо от 25.09.2020г. ответното дружество е уведомило страната
за отказа си да удовлетвори претенцията й поради непредставяне на влязъл в сила
акт, доказващ виновността на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована от него. С исковата молба застрахователната претенция е претенция
е представена в непълно копие, от което не може да се установи какви
доказателства са приложени към нея. Такива доказателства ищцовата
страна не е представила, въпреки заявеното в отговора на исковата молба
възражение на ответника, че не е в забава.
Съгласно чл.497, ал.1 КЗ застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106,
ал.3; 2.изтичането на срока по чл.496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл.106, ал.3. Срокът по чл.496, ал.1 КЗ не може да е по-дълъг от три месеца от
предявяването на претенцията.
Като взе предвид, че писмото на ответника обективира изричен отказ за изплащане на обезщетение, без
от увреденото лице да е поискано представяне на доказателства по чл.106, ал.3 КЗ, съдът намира, че обезщетението на първата ищца следва да бъде присъдено със
законна лихва в хипотезата на чл.497, ал.1, т.1 КЗ, считано от 16.10.2020г. до
окончателното му изплащане.
По таксите и разноските.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 3 000лв.
В полза на адв.Й.Д. ответникът
следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в
размер на 2 780лв.
Съразмерно с отхвърлената част от иска ищцата П.В. следва да
бъде осъдена да заплати на ответника разноски по делото по представения списък
по чл.80 ГПК в размер на 2 280лв.
Предвид отхвърлянето на иска й ищцата В.И. следва да бъде
осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 4 560лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс"АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на П.И.В., ЕГН **********,
с адрес *** сумата 75 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейния син Р. Г. С., загинал при ПТП на 07.08.2020г., ведно със законната
лихва, считано от 16.10.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата част като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.К.И., ЕГН **********, с адрес ***"АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** иск за сумата 150 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. Г. С., загинал
при ПТП на 07.08.2020г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс"АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати в полза на
Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 3 000лв.
ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс"АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на адвокат Й.Д.
от САК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 2 780лв.
ОСЪЖДА П.И.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.*** разноски по компенсация в размер на 2 280лв.
ОСЪЖДА В.К.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.*** разноски по делото в размер на 4 560лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: