№ 1252
гр. Варна, 19.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20223100100724 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:38 часа се явиха:
Ищцата М. ИВ. АТ., редовно призована, явява се лично в съдебно
заседание, представлява се от АДВ. БИЛЯНА ДИМИТРОВА-ПЕТРОВА,
редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът ОБЩИНА ВАРНА, редовно призован, представлява се от
Ю.К. М.Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице В. В. Д., редовно призован, се явява. Депозирал
заключение в законния срок.
АДВ. ДИМИТРОВА-ПЕТРОВА: Моля да се даде ход на делото.
Ю.К. Б.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съобразно мотивите на определение № 1827/15.05.2022 г. и
определение № 2239/14.06.2022 г.
АДВ. ДИМИТРОВА-ПЕТРОВА: Поддържам иска.
Ю.К. Б.: Поддържам отговора на исковата молба. Нямам възражения
по доклада.
АДВ. ДИМИТРОВА-ПЕТРОВА: Доверителката ми е направила опит
да се снабди с доказателства за разноските, но лечебните заведения и
1
аптеките са заявили, че не издават никакви други съпровождащи документи.
Нямам възражения по доклада. Моля да приемете представените с
исковата молба доказателства.
СЪДЪТ обявява проекта за доклад за окончателен.
ДОКЛАДВА писмо вх. № 15 865/01.07.2022 г. и писмо вх. №
16 596/11.07.2022 г.
АДВ. ДИМИТРОВА-ПЕТРОВА: Запознах се с докладваните писма и
документите към тях. Твърдя, че същите не касаят участъка от ул. „Патриарх
Евтимий“ до № 37, тъй като, както през 2017 г. с договор са посочили, че са
възложили рехабилитационна програма, така и до настоящия момент липсва
ремонт на участъка от кръстовището до храма до въпросния № 37, като
твърдя, че и в настоящия момент състоянието на пътната настилка на
тротоара е абсолютно същото, каквото е било и към момента на падането.
Заявявам, че липсват протоколи, от които да е видно, че е извършена
възложената работа и че е предадено преди датата на събитието, увредило
доверителката ми. Не възразявам да се приемат документите, но са
неотносими.
Ю.К. Б.: Твърдим, че към момента на твърдяното произшествие,
тротоарът е бил в съответствие с изискванията.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
исковата молба заверени копия от документи, както следва: епикриза ИЗ №
1377/2020 г.; епикриза № 1303/2021 г.; амбулаторен лист № 362/27.05.2020 г.;
амбулаторен лист № 209/29.05.2020 г.; амбулаторен лист № 471801.07.2020 г.;
амбулаторен лист № 256/02.07.2020 г.; амбулаторен лист № 7442/26.11.2020
г.; амбулаторен лист № 1236818.03.2021 г.; амбулаторен лист №
2391/21.04.2020 г.; медицинско направление изх. № 208; болничен лист №
202001141187/28.04.2020 г.; болничен лист № 20201333907/29.05.2020 г.;
болничен лист № 20201333986/02.07.2020 г.; амбулаторен лист №
1529/24.06.2020 г.; амбулаторен лист № 1777/16.07.2020 г.; амбулаторен лист
№ 892/14.06.2021 г.; амбулаторен лист № 1465/13.10.2020 г.; 6 листа с
рецепти и вносни бележки; снимки - 5 бр.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, докладваните в
днешното съдебно заседание заверени копия от документи, както следва:
С писмо вх. № 16 596/11.07.2022 г. – писмо рег. №
РД22013767ВН_003ВН/04.07.2022 г.; възлагателно писмо рег. №
Д17000799ВН_018ВН/09.10.2017 г.; обобщена подробна ведомост № 1;
тристранен протокол от 02.11.2017 г.; писмо рег. №
Д20000483_005ВН/01.07.2020 г.; скица; тристранен протокол от 09.12.2020 г.;
протокол от 10.12.2020 г.; писмо рег. № РД22013767ВН_004ИП/30.06.2022 г.;
писмо рег. № Д17000799ВН_0188/09.10.2017 г.; ориентировъчна
2
количествено – стойностна сметка – 20 листа; схема; тристранен протокол от
02.11.2017 г.; писмо рег. № 20000483ВН_005ВН/01.07.2020 г.; количествено –
стойностна сметка – 23 листа; тристранен протокол от 09.12.2020 г.; протокол
от 10.12.2020 г.; подробна веомост № 1 – 3 листа; скица.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 16 027 на 04.07.2022 година
заключение по допуснатата съдебномедицинска експертиза и констатира, че
същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
Страните заявиха, че са запознати със заключението на вещото
лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, с
оглед на което снема самоличността му, както следва:
В. В. Д. на 64 години, български гражданин, женен, неосъждан, без
родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл.
291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и
безпристрастно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
Повдигнал съм в курсив в описателната част на заключението епикриза
№ 1303/21 г., в която е дадена диагноза само за да се обоснове извършването
на операция, която не е планова по време на епидемия. Най-вероятно това е
било операция за махане на остеосинтезата.
Идеята на оперативните интервенции с поставяне на остеосинтезен
материал се състои в това, че счупените костни фрагменти се фиксират
помежду си и това ускорява възстановителния процес и по-бързо зарастват.
Теоретично не е толкова важно кога ще се махнат тези винтове, но е по-добре
да се махнат, т.е. след този период, който съм посочил за възстановяване,
пострадалата вече може да стъпва и да ходи, но има една втора страна, при
която действително навсякъде където имаме счупена кост, известни
периодични болки има, по-голяма уморяемост, отслабване на мускулатурата,
така че в някаква степен има последици от травмата, но в този период тя си
ходи. Препоръчителна е рехабилитация и по документи тя е правила такива.
Травмата, описана в амбулаторния лист от 21.04.2020 г. в анамнезата е
различна от претърпяната от ищцата травма на метатарзални кости, т.е. кости
на стъпалото. От епикризата става ясно, че има счупване на малкия пищял на
подбедрицата на десния крак – фибулата. Смятам, че епикризата е меродавна.
В амбулаторния лист е поставена предварителна диагноза.
По епикризата съм заключил за датата на счупването.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
3
вещото лице следва да бъде прието и приобщено към доказателствения
материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебномедицинската експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице в
размер на 200 /двеста/ лева, от внесения от страните за тази цел депозит /изд.
РКО по вносна бележка от 21.06.2022 г. – 200 лв. от 200 лв./.
АДВ. ДИМИТРОВА-ПЕТРОВА: Държим на техническата експертиза.
Ю.К. Б.: Възразявам срещу допускането на техническа експертиза,
представили сме необходимите документи.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като
свидетели водените лица в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит като свидетели: В.С.С. и Б.И. А. и вписва
същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
В.С.С., ЕГН ********** на 48 години, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. С.: Познавам М. от мъничка. Поддържахме отношения през
2020 г. Знам, че е паднала на тротоара по тяхната улица отивайки до магазина
и оттам насетне не е можела да стане. За първи път след падането я видях
месеци след това, защото тогава бяхме в пандемия и не можехме да се
събираме, но често се чувахме. Когато се видяхме седяхме навън. Тя беше с
превързан крак и полека вървеше. Изпитваше силни болки. Малко преди това
беше махнала патериците, но два-три месеца ходеше с патерици. Видяхме се
през август. Виждали сме се малко по-рядко от веднъж седмично. Не мисля,
че болките и са отшумели и до днес.
Разбрах за инцидента още същата вечер, когато ми се обадиха. След
това поддържахме връзка и се виждахме редовно онлайн непосредствено след
инцидента. Често говорихме с нея, защото се налагаше малко да й повдигаме
духа. Беше се поотчаяла като казваше, че няма да може повече да върви, да
4
работи, да спортува. Тя е мениджър в Очна клиника, занимава се с
организация, но точно какво работи не мога да кажа.
Сега вече се движи, но има страх. Разхожда се внимателно, предпочита
винаги да е с някого за да се държи за него. Има усещане, че вече е
непълноценен човек. Върна се на работа, но пропусна шанса си защото знам,
че щеше да кандидатства за някакво повишение, но не можа.
През цялото време имаше силни болки в крака. Преживя тежко
операцията, изживявахме едновременно с това и страха, че там ще се зарази
от коронавирус и може да умре, защото това беше съвсем в началото на
пандемията, страхувахме се и от операцията, упойката.
След операцията не можеше да се грижи сама за себе си. Неотлъчно
семейството й се занимаваше с нея. Тя беше на легло, редуваха се майка й,
баща й и сестра й да помагат.
След като махна патериците трябваше да си купи ортопедични обувки и
до скоро ходеше със зимни обувки, защото бяха високи и й държаха глезена.
Сега все още е несигурна дали някога ще може да ходи нормално, изпитва
страх. Походката й е променена, по-клатушкайки се върви, също така качи
над 10 кгр, което й се отрази психически много зле. Все още не ги е свалила
тези килограми и постоянно е на някакви диети, ограничения. Непрестанно
вземаше обезболяващи много дълго време. Не знам със сигурност дали и сега
взема.
Тя има две кучета, които са осиновени от общински приют и за които
трябваше някой да поеме грижите, защото не можеше тя да се грижи. Сега за
да разхожда кучетата винаги търси някого, защото я е страх да ги разхожда
сама.
Според мен преди инцидента обичаше повече да е сред хора, но сега
вече не. Когато ходи на лекар или на снимки винаги двама човека са я
придружавали. Тя ми го е казвала това защото се чувахме често и ми
споделяше.
М. я познавам от детенце, аз се познавам с майка й и баща й.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Б.И. А., ЕГН ********** на 36 години, българска гражданка,
неомъжена, неосъждана, сестра на ищцата, без дела със страните по спора,
предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да
говори истината.
СВИД. А.: На Великден 2020 г. тръгнахме двете със сестра ми към
кварталния магазин. Както вървяхме изведнъж тя падна, изпищя и аз се
паникьосах. Питах я какво стана, а тя каза, че нещо се чува в крака й и ужасно
я боли. Опитах се да й помогна и да я вдигна, но тя каза, че не може да стане,
защото много я боли. Казах й да изчака и отидох да извикам майка ми и баща
ми. Тримата заедно успяхме някак да я вдигнем и да я пренесем до вкъщи
като тя през цялото време плачеше. Прибрахме се у дома, настанихме я да
5
легне, веднага вдигнахме крака на високо. Отидохме до аптеката и взехме
първите пособия, необходими за наранен крак, за да направим компрес и аз и
съпругът ми си тръгнахме. Не я заведохме веднага на лекар, защото искахме
да изчакаме, бяхме изплашени, тъй като това се случи по време на първата
карантина заради ковид епидемията. Страхувахме се да не се заразим. На
следващия или по-следващия ден сестра ми посети ортопед и тогава стана
ясно, че има счупване. Трябваше да влезе в операция, което също ни
притесни предвид ковид ситуацията и опасността от зараза.
Тротоарът, по който вървяхме беше в ужасно състояние от години. Там
постоянно паркират коли, чупят се плочки. Мястото, където падна сестра ми,
там живееше една съседка, която се казваше леля Б. и това се случи точно
пред нейната врата. Леля Б. вече почина.
СЪДЪТ предявява снимка на лист 32 от делото
СВИД. А.: Да, това е мястото където се нарани сестра ми. Мисля, че
още изглежда по този начин.
След като я приеха в болницата я оперираха по спешност. Наложи се
поставянето на няколко вида метал в крака й. Беше й направена упойка, от
която тя много се притесняваше и до ден днешен има болки в кръста
вследствие на упойката, която се поставя там. След операцията се наложи
престой в болницата, след което ходи на рехабилитация. Ходеше на
рехабилитация в център „Спартак“ мисля, че се казваше. Тя не можеше сама
да стигне до рехабилитацията и най-често я водех аз. Беше абсолютно
зависима от мен, майка ми и баща ми. Аз съм я придружавала навсякъде.
Беше много стресирана и се страхуваше дали изобщо ще може да се
възстанови. Дори на първия ден когато отиде на рехабилитация тя попита
доктора дали някога ще може да ходи нормално. Беше с патерици около 3
месеца, след това започна работа, но ходеше с патерици. В този период тя не
можеше да се грижи сама за себе си и винаги трябваше да има някой в къщи с
нея. Може би половин година след инцидента приемаше болкоуспокояващи.
В момента има болки в кръста и страх, който я съпровожда всеки ден. Когато
ходи стъпва на крака си, но все търси да се хване за някого или да се държи
за нещо.
Тя беше срината психически, аз се опасявах дори от най-страшното. Тя
очакваше повишение в работата си, но не успя да я получи защото трябваше
да се лекува. Тя работи в Очна болница - Варна. За мен тя беше в депресия.
Сестра ми е спортна натура, а след инцидента не можеше да спортува.
Напълня доста и още се бори с килограмите. Дори личният й лекар и се
накара, че трябва да отслабне. Аз и сега ходя с нея на фитнес и виждам, че тя
се страхува да прави упражненията. Доскоро ходеше с ортопедичните обувки,
защото и крепят глезена, а вече е топло. Насочиха я да носи ортопедични
обувки с ортопедична стелка. И към момента носи само такива, които са
доста ограничени откъм външен вид, а тя е млад човек. За лятото има
варианти сандали, но не обграждат глезена и тя се страхува да ги носи.
Болката в кръста продължава и до ден днешен. Тази болка е вследствие
на поставяне на упойката, а може и да е от промяната в походката й.
Походката й е много променена, погледът й е непрекъснато в земята. Има две
осиновени кучета, които са големи животни и трябваше да се разхождат всеки
6
ден. Разхождаха ги майка ми, баща ми и аз, а тя се чувстваше много виновна,
че не може да обгрижва любимците си.
Да, сестра ми си има приятел. Той по това време работеше в Германия.
Върна се няколко месеца по-късно. Сега живеят заедно.
По време на инцидента времето беше нормално, не валеше. Не помня с
какво беше обута, сигурно е била обута с маратонки. На улицата няма
осветление, забравих да добавя.
Аз съм лекар по професия.
Знам, че многократно са подавани сигнали до общината за състоянието
на тротоара. Ние не сме подавали сигнал. Понеже дъщеря ми е малка и е в
количка аз заобикалям, защото там не може да се върви, нито да се кара
количка.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ по направените доказателствени искания
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице след
оглед на място да опише тротоарната настилка в град Варна пред дома на ул.
“Отец Паисий“ № 33, а след проучване на документите, постъпили от
общината, да даде заключение, извършвани ли са ремонти на тази част от
улицата и в частност на тротоара по снимката на лист 32 от делото и кога, при
депозит в размер на 200 лева, вносими от ищцата в 5 дневен срок от днес с
представени доказателства за извършено плащане в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Н. Ар. Н..
УКАЗВА на вещото лице да представи заключение в срока по чл. 199 от
ГПК, както и че за определяне на окончателния размер на възнаграждението
по допуснатата експертиза е необходимо да представи към заключението си
справка – декларация, съгласно чл. 29, ал. 2 и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 2 от
29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите
лица.
За изготвяне на допуснатата съдебно–техническа експертиза, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в
съдебно заседание на 28.10.2022 година от 14:00 часа, за която дата и час
страните са уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице след представяне на доказателства за
внесен депозит в края на месец септември.
7
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:35
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
8