№ 36
гр. Шумен, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20233630202554 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № В-003804/16.08.2023г. на Директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище
към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Финанс Аспект ” ООД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, **********
представлявано от М.Н.Ф. е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ за нарушение на
чл.10а, ал.2 от ЗПК.
В жалбата от санкционираното дружество се навеждат доводи за
незаконосъобразност на НП, както и че същото е издадено при нарушение на материалния
закон. Моли съда да отхвърли изцяло обжалваното НП.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател изпраща процесуален представител
адв. Д. К. при ШАК, който изцяло поддържа жалбата. Претендират се разноски.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в
съдебно заседание не се явява представител. Депозирана е молба със становище по делото.
Претендират се разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател „“Финанс Аспект ” ООД, с ЕИК ********* е със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ********** и се представлява от М.Н.Ф..
Дружеството извършва банкова дейност в офис за бързи кредити “Финанс Аспект“,
находящ се в гр. Шумен , на ул. “***********, като се предлагат на потребителите бързи
потребителски кредити.
На 02.06.2023г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица в КЗП, област
гр. Шумен, относно спазване изискванията на ЗПК при сключване на договори.
При проверката бил изискан произволен договор за потребителски кредит от
дружество. С констативен протокол от 08.06.2023г. по повод конкретната проверка е
1
представен Договор № 9753/12.05.2023г.
При преглед и анализ на договора /подписан от страните на 12.05.2023г./ било
установено, че в нормата на чл.6, ал.4 "Приложим лихвен процент", е записан текстът: „Във
всеки отделен случай на забава при изплащането на която и да било от дължимите вноски
кредиторът има право да начислява такса за администриране на всяко едно просрочие на
заплащане на вноска по кредита в размер до 50,00 лв.“
Проверяващите преценили, че с посочената норма от договора е допуснато
нарушение на чл.10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит .
За извършената проверка и направените констатации бил изготвен Констативен
протокол № К - 2748622/02.06.2023г., с който били изискани документи.
Била изпратена покана изх. № В-03-1218/07.07.2023г. за явяване на 14.07.23г.за
съставяне на АУАН, получена от дружеството на 11.07.2023г.
На 14.07.2023г. е съставен АУАН против дружеството – жалбоподател, № 003804, в
който е посочено че е осъществено нарушение по чл.10а, ал. 2 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, а именно, че на 12.05.2023г. в гр. Шумен, при сключване на договор за
потребителски кредит № 9753/12.05.2023г., в който в чл.6, ал.4 "Приложим лихвен процент",
е записано, че кредитодателят, във всеки случай на забава при изплащането на която и да
било от дължимите вноски, има право да начислява такса за администриране на всяко едно
просрочие на заплащане на вноска по кредита в размер до 50,00 лв.
На ред 5 /от долу на горе/, на стр. 1 от АУАН е изписано ЕООД „Моят кредит“,
вместо “Финанс Аспект” ООД.
Прието е, че дружеството не е изпълнило задължението си да не изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, с което е
нарушено изискването на чл. 10а, ал.2 от ЗПК.Като дата на извършване на нарушението е
посочена датата 12.05.2023г., а за място- гр. Шумен .
АУАН бил съставен в присъствието на представителя, връчен и подписан от него,
без да изложи възражения.
Впоследствие дружеството - нарушител се е възползвало от законното си право и е
депозирало писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в което е изложено че , не
е вярно, че офиса е работил по време на проверката, че извършването на нарушението не е
установено по несъмнен начин, че описанието на нарушението не е достатъчно за
ангажиране на административната отговорност на дружеството при непълнота на
квалификацията и, че към дата на проверката дружеството не е предоставяло бързи кредити.
Възражението не е прието за основателно от АНО.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление № В-003804/16.08.2023г. на
Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра
и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Финанс
Аспект ” ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
************** представлявано от М.Н.Ф. е наложена „имуществена санкция” в размер на
3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ за
нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
В съдебно заседание от адв. К. се представи Заповед № 12 /01.06.2023г., с която е
преустановено отпускането на кредити от дружеството от 10,00 ч. на 02.06.2023г. до 10,00 ч.
05.06.2023г.; представена е историята на проверения кредит в подкрепа на твърденията, че
такава такса не е събрана от страната. На виждане се представи разпечатка на договор от
стнадартизирана програма, с липсващ процесният текст.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
и свидетелите при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че показанията на посочените свидетели следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, като същевременно се потвърждават от
останалите събрани доказателства, липсват съмнения в достоверността им.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Категорично се установява по делото , че дружеството - жалбоподател е кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и съгласно разпоредбата на
чл.10а, ал.1 от ЗПК може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Според ал.3 на чл.10а от ЗПК, кредиторът не може да събира повече от веднъж такса
2
и/или комисиона за едно и също действие, а в ал.4 на цитираната разпоредба е посочено, че
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Същевременно, в нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК е установена забрана за кредитора да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
В конкретната хипотеза от предоставения Договор за потребителски кредит № №
9753/12.05.2023г. се установява, че в нормата на чл.6, ал.4 "Приложим лихвен процент", е
записан текстът : „Във всеки отделен случай на забава при изплащането на която и да било
от дължимите вноски кредиторът има право да начислява такса за администриране на
всяко едно просрочие на заплащане на вноска по кредита в размер до 50,00 лв.“
Обстоятелството, че такава такса не е събрана в конкретния случай, съдът намира за
ирелевантно по казуса. Неотносимо за казуса е и обстоятелството, че в разпечатания от
стнадартизирана програма договор липсва процесният текст.
Безспорен е факта, че текста касаещ посочената такса съществува в подписания
между страните договор, който е проверен.Наказващият орган правилно е приел, че
посочената такса представлява такса за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдържанието на понятието „такса“, е сума, чието заплащане се дължи във връзка с
предоставяне на услуга. В случая по категоричен начин е установено че в чл.6, ал.4 от
процесния договор за кредит с № 9753/12.05.2023г., сключен с потребителя на 12.05.2023г.,
е записан текстът: „Във всеки отделен случай на забава при изплащането на която и да било
от дължимите вноски кредиторът има право да начислява такса за администриране на всяко
едно просрочие на заплащане на вноска по кредита в размер до 50,00 лв.“ Посочената такса,
по съществото си, представлява такса за управлението или усвояването на кредита и
наличието й в сключения договор с потребителя, обуславя нарушеното изискване на чл.
10а, ал.2 от ЗПК.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че АУАН не е съставен в присъствие
на представител. В тази връзка съдът кредитира показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта.
Св. Й. заяви в с.з. : „Съставянето на акта е процес, който завършва с подписа или
отказа на подписване на акт. С цел икономия на време на търговците, текстът на акта
беше набран, но не е приключен до пристигането на търговеца. Самото приключване и
финализирането на акта беше в присъствието на управителката. Докато не го
финализира в системата, той може да бъде променян. Реално съставянето,
финализирането на акта се извършва в присъствието на търговеца.„
Св. Д. посочи : „………….Поканихме управителката на дружеството, в нейно
присъствие беше съставен актът, беше подписан, нямаше възражения. Свидетел съм и при
съставяне на акта. В акта бяха упоменати основните неща, но окончателно беше
изготвен и подписан окончателно в присъствието на управителя. „
Съставянето на акта в присъствие на нарушителя не означава санкционираното лице
да бъде непосредствено до актосъставителя, докато се изписва същият, а вменява
задължение нарушителят да бъде запознат със съдържанието на акта, преди да му бъде
връчен. Това е целта на закона, а именно лицето да бъде наясно за какви обстоятелства и за
какви нарушения му е съставен акта. Видно от приложения по делото АУАН представителят
на санкционираното дружество лично е положил подпис в графата, че е запознат със
съдържанието на акта, с което не е нарушена разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН.
Относно възражението, че в АУАН е посочено грешно име на дружеството
нарушител: Действително, съдът констатира допусната грешка в АУАН, чрез изписване на
ЕООД „Моят кредит“ на ред 5 /отдолу нагоре, на стр. 1 от АУАН/. Според настоящата
инстанция тази техническа грешка не е съществено нарушение на процесуалните правила и
не води до накърнено правно защита, доколкото в акта е посочено, че същият е съставен
срещу дружеството – жалбоподател “Финанс Аспект ” ООД, с изписани коректно ЕИК,
правно организационна форма, адрес и представляващ .
Безспорно критерият, по който се разграничават съществените от несъществените
нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на
защита на наказаното лице, а в случая е видно, че процесуалните права на дружеството
жалбоподател не са били накърнени по никакъв начин.
Същевременно съдът съобрази и нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която
наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В случая безспорно е установен както и фактът на
3
извършеното нарушение, така и нарушителят.
Представените доказателства - Заповед № 12 /01.06.2023г., с която е преустановено
отпускането на кредити от дружеството от 10,00 ч. на 02.06.2023 г. до 10,00 ч. 05.06.2023г.;
историята на проверения кредит в подкрепа на твърдението, че такава такса не е събрана,
съдът намира за ирелевантни по казуса. Представената заповед е в противоречие със
заявеното от проверяващите. В тази връзка актосъствителят заяви: „ ………….Ние влязохме,
разговаряхме: „Работите ли?“ - „Работим“. „Може ли информация за кредит?“ Не ни
дадоха стандартен европейски формуляр. Дадоха ни устна информация за кредит с
определени параметри, т.е. офисът си работеше. Една проверка в офис за кредит или в
банка се състои в това - под формата на таен клиент искаме информация за кредит с
определени параметри и установяваме дали се издава стандартен европейски формуляр.
След това проверяваме дали са поставени на видно място общите условия за отпускане на
кредит и в зависимост от конкретиката, в случая с цел установяване спазване
изискванията на ЗПК, Изискахме произволно избран договор. Бяха представени и повече
договори, но другите договори бяха представени за друга цел. Към датата на извършване
на проверката , съставих констативен протокол, с който изисках да се представи договор,
който няма как да го впиша в констативния протокол, без да ми е представен. Той беше
представен впоследствие. В момента на проверката не съм бил наясно дали ще има
нарушение или няма да има нарушение. Докато не видя договора, няма как да разбера. „
Независимо от горното, дори да се приеме тезата, че в периода на проверката не са
предоставяни кредити, безспорно е констатирано от проверяващите, че на 12.05.2023г. е
сключен договор с потребител с № 9753/12.05.2023г., в който е записан текстът: „Във всеки
отделен случай на забава при изплащането на която и да било от дължимите вноски
кредиторът има право да начислява такса за администриране на всяко едно просрочие на
заплащане на вноска по кредита в размер до 50,00 лв.“
Неоснователни са твърденията за „антидатиране на НП с оглед спазването на
сроковете по чл. 34, ал.3 от ЗАНН“.
АУАН е съставен на 14.07.2023г., НП е съставено на 16.08.2023г. Обстоятелството,
че същото е връчено на 11.10.2023г., т.е. около 2 месеца след съставянето му, не обуславя
извод за антидатиране. Нормата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН сочи, че образуваното
административно - наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В конкретния случай НП е
съставено 1 месец след АУАН и не е налице нарушение в този смисъл.
Не се споделя възражение за липса на валидна дата на извършване на нарушението.
В АУАН изрично е посочено, че датата на нарушението е 12.05.2023г.,като е отразено и
място гр. Шумен . Безспорно е, че това е датата на която е сключен процесния договор №
9753/12.05.2023г.с потребителя и на която е осъществено нарушението .
За нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, санкционната разпоредба на
чл.45, ал.1 от ЗПК предвижда имуществена санкция за едноличните търговци и
юридическите лица в размер от 3 000 лева до 8 000 лева.
Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма
на чл.45, ал.1 от ЗПК, като е наложил минималния предвиден размер.
Не се споделя становището за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че Законът за потребителския кредит охранява особен вид
обществени отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и
недопускане на въвеждането им в заблуждение. Нарушението е на просто извършване,
формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от
деянието. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че предвид характера на
охраняваните обществени отношения, в настоящия случай институтът на "маловажния
случай" е неприложим. Наказващият орган е действал законосъобразно, преценявайки, че не
са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случаят не
може да се квалифицира като „маловажен”, по смисъла на посочената разпоредба.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло
при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, актът за установяване на
административно нарушение и НП са издадени от компетентен орган, притежават
изискуемите, съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, на чл.57 от ЗАНН, реквизити. В
тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и
4
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
Искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 150 лева.Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В-003804/16.08.2023г. на
Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра
и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Финанс
Аспект ” ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
********** представлявано от М.Н.Ф., е наложена „имуществена санкция” в размер на 3
000 /три хиляди/ лева, на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит, за нарушение
на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
ОСЪЖДА “Финанс Аспект ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ********** да заплати на Регионална Дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище със седалище Варна към Главна дирекция
“Контрол на пазара” при КЗП сумата от 150лв. (сто и петдесет лева) - разноски за
юрисконсултско възнаграждение .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5