О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……../ .10.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 28.09.2018 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от председателя на състава
въззивно
търговско дело № 1448 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по
постъпилa въззивна
жалба с вх. № 32268/18.05.2018 г. на „MM
ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД, гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Виолета Минчева, срещу
решение № 1683/20.04.2018 г., постановено по гр.д. № 12935/2017 г. по описа на
ВРС, IX-ти
състав.
В жалбата си въззивникът „MM ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД, обосновава подробно
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в цялост. Намира
за неправилна преценката на фактите по делото, като сочи, че с диспозитива на
решението си съдът се е произнесъл за период на доставки 16.03.2017 г. –
21.03.2017 г., като не е съобразил направеното от ответника „ЕКО 2015“ ЕООД
частично признание с приложеното по делото възражение от 31.03.2017 г., което
съдържа потвърждаване действията на подписалите се лица срещу позиции № 20-23
/дати 20.03-23.03/ от лимитната карта, респективно иска за доставки по позиции
от 1 до 19 съдът е следвало да уважи, защото ответникът не оспорва, че
доставките не са получени, а защото се е разписало срещу получаването лице,
чиито действия не са потвърдени, т.е. не се твърди грешка в адресата по
фактурата.
Намира
за доказано наличието на трайни търговски отношения между страните по делото,
които датират още от 2016 г., като се позовава на представените фактури,
лимитни карти и фискални бонове за получени горива, както на показанията на свидетеля
Иванов, които съдът неоснователно не е кредитирал. Излага, че за целия период
на доставките 30.09.2016 г. – 23.03.2017 г. не е бил уведомяван по какъвто и да
е било начин за чия сметка е зарежданото гориво, на кого трябва да се
фактурира, като твърди, че въззиваемият избирателно е осчетоводявал фактурите
за доставка и сочи вероятна връзка за това с вътрешните му отношения с „Гранд
Комерс 2015“ ЕООД. Изразява категорично несъгласие с мотивите на съда, че
изявлението от 23.03.2018 г. не е признание за дължимост на полученото гориво,
а вероятна дължимост на сумите от „Гранд Комерс 2015” ЕООД.
Като
се позовава на Решение № 89/12.06.2013 г. по т.д. № 431/2012 г.на ВКС, II-ро т.о., намира за доказано
получаването на горивата от въззивамия, което следва да бъде в основата за
уважаване на предявените искове.
Моли за отмяна на решението в цялост и постановяване на
друго, с което претенцията му да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
В срока за
отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата
страна „ЕКО 2015” ЕООД, чрез адв. Никодим Георгиев, е постъпил отговор, с който
се оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че обжалваното решение следва да
се потвърди като правилно, законосъобразно и кореспондиращо напълно със
събрания в хода на процеса доказателствен материал. Намира твърденията на
насрещната страна за наличие на трайни търговски отношения между страните по
спора, както и изпълнението на задължението за реално доставяне на горивото за
несъстоятелни. Въззиваемият сочи, че по делото е било безспорно установено, че
дружеството не притежава моторни превозни средства. Намира, че от проведената
ССч.Е по делото се установява, че процесната фактура не е била осчетоводена и е
била издадена в нарушение на ЗСч, като излага, че датите на представените
касови бонове, послужили като основание за нейното издаване, не съвпадат с
датите на лимитната карта и същата е с невярно съдържание. Твърди, че пред
първата инстанция е останала недоказана трудовоправната му връзка с разпитания
свидетел Ивайло Иванов, чиито показания са в противоречие с официалните
документи, приобщени по делото. Сочи, че извършените действия от свидетеля
Иванов са без представителна власт, поради което и същите не са били потвърдени
от въззиваемия и не го обвързват. Намира, че доколкото представените документи
не носят подпис не негов представител, същите не свидетелстват за връзка между
страните. Моли за потвърждване на първоинстанционното решение и присъждане на
разноски.
Въззивната жалба е допустима,
подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване решението на
ВРС.
Не
са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция,
които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест
между страните. Отсъстват и доказателствени искания, по които да се налага
произнасяне.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
При изложените мотиви и на основание чл.
267, ал. 1 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. №
32268/18.05.2018 г. на „MM
ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, срещу решение № 1683/20.04.2018 г.,
постановено по гр.д. № 12935/2017 г. по описа на ВРС, IX-ти състав, с
което са отхвърлени предявените от „MM ПЕТРОЛИУМ“
ЕООД искове за признаване за установено
в отношенията между страните, че „ЕКО 2015“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, дължи на ищеца сумата от 3343.01 лева – сбор от цените за
продажба на горива (дизел и пропан – бутан) в рамките на трайните търговски отношения
между страните, които продажби са извършени в периода 16.03.2017 г. – 21.03.2017 г. и за които е издадена обобщена
фактура №**********/31.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 11.07.2017 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 95.84 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода 31.03.2017
г. – 11.07.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 9694 по описа на ВРС за 2017 г., на осн. чл. 422 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
24.10.2018 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.