№ 3185
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100507248 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12744/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Я. В. А. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20142075 от 18.06.2021 г по гр.дело №39233/2019
г на СРС, 66 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на въззивника с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.92 ал.1 ЗЗД да се признае за установено , че „Ж.“ ЕООД ЕИК ****
гр.София дължи на въззивника разликата над 9417,33 лева до 11 298,78 лева – неустойка за
забава по чл.25 ал.1 от предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж и
строителство от 07.11.2016 г за периода 31.03.2017 г – 18.07.2017 г , ведно със законната
лихва от 11.12.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 01.03.2018 г по ч.гр.д.№86235/17 г на
СРС , 66 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ , тъй
като ответникът не е спазил чл.15 ал.1 от предварителния договор и не я поканил за
подписване на акт образец №15 най-малко 15 дни преди започване на приемането. Получила
е нотариална покана на 03.07.2017 г , поради което неустойка за забава се дължи до
18.07.2017 г , а не до 30.06.2017 г .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . В о.с.з оспорва
същата .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 15.07.2021 г и
1
е обжалвано в срок на 29.07.2021 г / по пощата / .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска в посочената част СРС е приел следното .
Според чл.7 от сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на
право на строеж и строителство от 07.11.2016 г ; срокът за построяване на сградата и
приемането й с акт образец №15 е 31.03.2017 г .
Не се спори , че сградата е била завършена и е съставен акт образец №15 от 30.06.2017 г . От
друга страна ищцата е била поканена да подпише акт образец №15 на 03.07.2017 г т.е. след
подписването му от другите лица т.е. дължи се неустойка за забава по чл.25 ал.1 от
предварителния договор за три месеца .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част . Видно от чл.25 ал.1 от
предварителния договор неустойката за забава е уговорена за завършване на сградата или за
липса на предаването й в завършен вид /според договореното в чл.24/ . Неустойката не е
уговорена за неспазване на срок за подписване на акт образец №15 от купувача-въззивник ,
каквито са твърденията във въззивната жалба .
Действително , ответникът не е спазил чл.15 ал.1 от предварителния договор и не е поканил
ищцата за подписване на акт образец №15 най-малко 15 дни преди започване на приемането
. Поканил я е три дни след като акт образец №15 е бил вече съставен и подписан от другите
страни по него , но е факт , че към 31.03.2017 г – датата на съставяне на акт образец №15 -
сградата е била завършена в уговорения вид. На практика въззивникът - със съмнителна
добросъвестност - се позовава на собственото си поведение - че има право да бъде уведомен
най-малко 15 дни преди започване на приемането с образец №15 – за да претендира по-
голяма неустойка за забава.
За неспазването на чл.15 ал.1 от процесния предварителния договор не е предвидена
неустойка , а тази разпоредба има по-скоро спомагателен характер, който трябва да се
тълкува и според предназначението на акт образец №15 по Наредба №3 от 31.07.2003 г за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
Например , според чл.5 от Наредба №3 има хипотези , в които по една или друга причина ,
отсъстват част от необходимите участници за оформяне на съответният акт/протокол , но
2
това не е пречка за неговото съставяне. Целта на актовете/протоколите в строителството е
най-вече доказателствена – чл.1 ал.4 от Наредба №3 , но „съдържанието винаги има
предимство пред формата“. В случая същественото е дали ответникът е изпълнил
задълженията по строителството качествено и в срок , а не кога това е документирано по
отношение на ищцата .
Уредбата по Наредба №3 е „форма“ - насочена към документиране на строителния процес , а
не съществува , за да дава поводи за съдебни спорове и/или за търсене на облаги от
участниците в строителството . Ако ищцата има „като съдържание“ други претенции към
ответника би следвало да ги предяви по съответния ред , а не да тълкува превратно
разпоредбите за неустойка в договора между страните .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед
изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 500 лева
адвокатско възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20142075 от 18.06.2021 г по гр.дело №39233/2019 г на СРС,
66 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на Я. В. А. ЕГН ********** от гр.София с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.92 ал.1 ЗЗД да се признае за установено , че
„Ж.“ ЕООД ЕИК **** гр.София й дължи разликата над 9417,33 лева до 11 298,78 лева –
неустойка за забава по чл.25 ал.1 от предварителен договор за покупко-продажба на право
на строеж и строителство от 07.11.2016 г за периода 31.03.2017 г – 18.07.2017 г , ведно със
законната лихва от 11.12.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е
издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 01.03.2018 г по ч.гр.д.
№86235/17 г на СРС , 66 състав ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА Я. В. А. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Ж.“ ЕООД ЕИК ****
гр.София сумата от 500 лева разноски пред СГС .
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3