Р Е Ш Е Н И Е
№___________
гр. Варна,
13.01.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тринадесети декември през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
секретаря Е.И. като разгледа докладваното от съдията Юлия Бажлекова
в.гр.дело №1980 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е
решение №3160/05.08.2016г. на РС гр. Варна, постановено по гр.д. № 6636/2015г.,
с което на основание чл.30 ЗН е намалено дарениеето
на Р.Й.Р., починала на 01.02.2014г. в полза на въззивницата,
Е.Г.Б., извършено на 06.11.1990г. с НА № 131/1990г. на 75 кв.м. ид.ч. от поземлен имот, представляващ УПИ VІІІ-156 в кв.20
по плана на 24-ти подрайон на гр. Варна, ул.”Д-р Басанович” №107, заедно с ½ от жилищен етаж и три изби в източната
половина на избения етаж на сградата, ¼ ид.ч.
от тавански етаж, общите части на сградата и от едно външно стълбище, с
25 907,91/98156,75 ид.ч., възстановена е
запазената част на С.Г.Р. от наследството на майка му Р.Й.Р. в размер на
25 907,91/98156,75 ид.ч и е отхвърлено искането на Е.Б. по чл.36,
ал.2 ЗН за задържане на подарения имот и е осъдена да заплати на С.Г.Р.
разноски в размер на 2569,70лв. В жалбите, депозирани от Е.Б. се излага, че
решението е незаконосъобразно и
неправилно. Счита се, че в масата от наследството стойността на имота на
ул.”Д-р Басанович” неправилно е включена тази според
оценката на имота по заключението на повторната единична експертиза, вместо по
заключението на тройната експертиза от 28.06.2016г. В нарушение на
процесуалните правила, без да изложи мотиви, съдът е съобразил решението си с
оценката на сградата и мястото по единичната експертиза от 12.04.2016г., вместо
с последната по време тройна експертиза, назначена поради оспорване на
предходната. Счита се, че в нарушение на материалния закон, съдът е приел, че въззивницата, която е и наследник със запазена част, не
може да упражни правото по чл.36, ал.2 ЗН да задържи имота. Излага се още, че
стойността на дарения имот, изчислена по реда на чл.31 ЗН не надвишава сбора от
стойностите на запазената и разполагаема част, поради което следва да се
постанови задържане на имота от надарения, като той заплати на наследника
накърнението на запазената му част според цената към датата на намалението.
Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се
възстанови запазената част на С.Р. от наследството на Р.Р.,
накърнена с 20198лв. с договора за дарение по НА № 131/1990г. в полза на Е.Б.,
като на основание чл.36, ал.1 ЗН се постанови Е.Б. да задържи имота, като
заплати на С.Р. сума в размер на 25 859,37лв., представляваща стойността
на накърнената запазена част. Претендират се направените по делото разноски.
В предвидения
срок въззиваемата страна е депозирала отговор, с
който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
за присъждане на разноски във въззивното
производство.
Въззивните жалби
са подадени в срока по чл.259 от ГПК и са допустими.
Относно предмета на така
предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл.30 ЗН.
Ищецът С.Г.Р. твърди, че с ответницата Е.Б. са наследници по закон на Р.Й.Р., починала на
01.02.2014г. Приживе наследодателката и нейния съпруг
Г. Р., поч. на 10.02.2004г. са дарили на
ответницата с договор за дарение, обективиран
в НА № 131, т.ХХ, нот д.№
5491/06.11.1990г. правото на собственост върху ½ ид.ч.
от поземлен имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Д-р Басанович“ 107, целият с пространство от 300 кв.м.,
представляващ УПИ № VІІІ-156 в кв.20 по плана на 24-ти подрайон,
заедно с целия втори жилищен етаж от сградата, построена в мястото, състоящ се
от входно антре, коридор, четири стаи, кухня, баня, тоалет, избен коридор и три
изби, разположени в източната половина на избения етаж откъм ул.“Д-р Басанович“, както и ½ от тавански етаж, общите части
на сградата и от външно стълбище, изградено от терена до междинната площадка на
първия етаж, представляващ СИО. По
действащата КК, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. имотът е с
идентификатор 10135.2554.217 с площ от 431 кв.м. с административен адрес
гр.Варна, ул.“Емануил Манолов“39. Към датата на смъртта Р.Р.
не е притежавала друго имущество и с извършеното дарение е накърнила запазените части на ищеца от наследството.
В съответствие с изложените твърдения са и отправените искания за възстановяване
на запазените части на ищеца от наследството на Р.Р.,
чрез намаляване на дарението, обективирано в нот. акт № 131/1990г. с 1/6 ид.ч,.
Ответницата
с отговор в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди, че не е налице накърняване на запазената част на ищеца от наследството
на Р.Р.. Твърди, че в наследството се включват и
идеални части от недвижими имоти, придобити от наследодателката
в режим на СИО със съпруга й Г. Р. и ищецът може да получи запазената си част
от наследството от стойността на тези имоти. В условие на евентуалност, твърди,
че ако се установи накърняване на запазената част на ищеца от наследството на Р.Р., то стойността на подарения имот, изчислена по реда на
чл.31 ЗН не надвишава с повече от ¼ разполагаемата част, поради което
прави искане за задържане на имота по чл. 36, ал. 2 от ЗН.
Ответницата
твърди също, че след извършване на дарението в периода до 2005г. е извършила
подобрения в имота.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от
представеното удостоверение за наследници /л.7 от делото на ВРС/ се установява,
че Г. С. Р. е починал на 10.02.2004г. и призовани да го наследят са преживялата
му съпруга Р.Й.Р. и двете му деца Е.Г.Б. и С.Г.Р.. Видно от представеното на
л.8 от делото на ВРС удостоверение за наследници Р.Й.Р. е починала на 02.02.2014г. и
нейни наследници по закон са: С.Г.Р. –
син, Е.Г.Б. – дъщеря.
С договор за дарение, сключен с нот.акт № 131, т.ХХ, нот
д.№ 5491/06.11.1990г. Р.Й.Р. и Г. С. Р. са дарили на дъщеря си Е.Б. правото на
собственост върху ½ ид.ч. от поземлен имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Д-р Басанович“
107, целият с пространство от 300 кв.м., представляващ УПИ № VІІІ-156 в кв.20
по плана на 24-ти подрайон, заедно с целия втори
жилищен етаж от сградата, построена в мястото, състоящ се от входно антре,
коридор, четири стаи, кухня, баня, тоалет, избен коридор и три изби,
разположени в източната половина на избения етаж откъм ул.“Д-р Басанович“, както и ½ от тавански етаж, общите части
на сградата и от външно стълбище, изградено от терена до междинната площадка на
първия етаж.
Видно от представените нот. акт № 2, т.18, д.№6068/1967г. и НА № 164/1980г.Г. С. Р.
е придобил по реда на Закона за реда за прехвърляне на вещни права върху някои
недвижими имоти 150 кв.м. ид.ч. – ½ ид.ч. от дворно място, представляващо парцел VІІІ-156 в
кв.902 а, по плана на гр.Варна, 24 подрайон, като е
признат за собственик на ½ ид.ч. от дворно
място с пространство от 300 кв-м., находящо се в гр.Варна, ул.“Д-р Басанович“
107, заедно с целия втори етаж от построената в мястото по стопански начин
жилищна сграда, състоящ се от входно антре, коридор, четири стаи, кухня, баня,
тоалет, избен коридор и три изби, разположени в източната половина на избения
етаж, както и ½ ид.ч. от тавански етаж, заедно
с външно стълбище, изградено от терена до междинната площадка на първи етаж и
½ ид.ч. от общите части на сградата.
Видно от представения по
делото НА №142/1970г. Г. С. Р. е придобил по замяна право на собственост върху
лозе, находящо се в землището на гр.Варна, местност
Теке/ сега местност Сълзица/ с площ от 1 дка, в което е изградена двуетажна
постройка без разрешение за строеж.
Предвид
законовата презумпция на СК /1968г. отм./, съдът намира, че посоченият имот е
представлявал СИО, като след смъртта на съпруга си Р.Р.
е придобила 4/6 ид(ч. от имота, съгласно разпоредбата
на чл.9 ЗН, която следва да се включи в масата по чл.31 ЗН. Не са ангажирани
доказателства, липсват и твърдения за наличие на задължения на наследодателя
към трети лица или обременяване на наследството със задължения, които следва да
се отчетат при определяне на масата по чл.31 ЗН.
От събраните
в първоинстонционното производство гласни
доказателства се установява, че в периода след 1993г. до 2002г. ответницата Е.Б.
и съпругът й са извършили цялостен ремонт на приземния етаж- подова замазка,
мазилка на стени и подмяна на Ел и ВиК инсталации,
поставяне метални решетки на прозорците и метална врата, измазване,
боядисване е поставяне на гранитогрес на стълбището, остъкляване на тераса; на втори
етаж: поставяне на климатици, остъкляване на тераса,
подово покритие на коридора с корк, поставяне на фаянс, теракот
и вана в банята фаянс и теракот в тоалетната, подмяна на водопроводна инсталация,
изграждане на баня и тоалетна на таванския етаж и изграждане на допълнителна
таванска стая.
По делото са допуснати и приети от първоинстонционния
съд две единични и една тройна съдебно-оценителни експертизиСТЕ. Настоящият
състав на съда, намира, че по отношение на цената на дарения имот на ул.“Д.р Басанович“ следва да се кредитира заключението на
разширената СОЕ, която е допусната от първонстонционния
съд след оспорването на единичната експертиза, в частта й на оценката на
дарения имот. Според вариант втори на
заключението на разширената експертиза цената на този имот към момента на
откриване на наследството при отчитане на степента на застрояване на дворното
място е 162 000лв., от които 140 000лв. за втори жилищен етаж на
сградата, ½ ид.ч. от тавански етаж, общи части
на сградата, външно стълбище от терена до междинната площадка на първи етаж и
22000лв. – за ½ ид. Част от поземления
имот. Разширената оценителна експертиза
пълно и обективно е отговорила на поставените въпроси. Разширеният състав,
който по принцип е предназначен да гарантира по –висока компетентност, в
случая, за разлика от заключението на единичната експертиза, прието в с.з. на 20.04.2016г.
при оценката на дворното място е съобразил наличното застрояване в имота, което
не е отчетено от единичната. За извършване на оценката по двете експертизи са
използвани еднакви методи, като разликата по отношение на жилищната част е
минимална.
По отношение на пазарната стойност на имота в местност Сълзица следва да
се кредитира неоспореното от страните заключението на повторната единична
експертиза, приета на 20.04.2016г., според която към датата на откриване на
наследството – 01.02.2014г. е определена сума в размер на 61300лв.
При определяне на стойността на дареното имущество, не следва да се
вземат предвид извършените от ответницата подобрения, в периода след дарението
на имота, както и тава за задоволяване на жилищни или складови нужди са служели
избените и таванските помещения, тъй като по делото не са представени
доказателства за промени в предназначението им.
По така установеното от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:
І. По иска с правно основание чл.30 ЗН за
възстановяване на запазена част на ищеца от наследството на Р.Р.:
Съобразно правилото на чл.29, ал.1 ЗН, когато наследодателят е оставил
двама низходящи, запазената част на всеки от тях е 2/6 . В тези случаи разполагаемата част е равна
на 1/3 от имуществото на наследодателя. В случая запазената част на ищеца С.Р.
е 2/6 ид.ч.
Съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗН за да се определи размера на
разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се
образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към
момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на
наследството по чл.12, ал.2 ЗН.След това се прибавят към нея даренията с
изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването
и според стойността им по време на откриване на наследството за недвижимите
имоти и по време на подаряване за движимите. От представените по делото
доказателства се установява, че по време на брака си Р.Р.
и Г. Р., починал на 10.02.2004г. са придобили ½ ид.ч.
от дворно място, с пространство от 300 кв.м., находящо
се в гр.Варна, ул.“Д-р Басанович“ 107, представляващо
парцел ЭІІІ-156 в кв.20 по план ана гр.Варна, заедно
с втори етаж от построената по стопански начин в дворното място сграда, избен
коридор и три изби, разположени в източната част на избения етаж; ½ ид.ч. от тавански етаж, заедно с външно стълбище, изградено
от терена до стълбищна площадка на първи етаж и
½ ид.ч. от общите части на сградата. През
1990г. Росица и Г. Русеви са се разпоредили с този имот, като са го дарили на
ответницата Е.Б., тяхна дъщеря.
Съгласно НА № 142/70г. Г. Р. е притежавал и право собственост върху лозе,
находящо се в м. Теке /сега м. Сълзица/, землище
Варна с площ от 1 дка, а съгласно представения констативен акт в същото е
изградена двуетажна постройка без разрешение за строеж. Съдът намира за
неоснователни възраженията на ищеца С.Р., че този имот е представлявал лична
собственост на наследодателя на страните Г. Р., предвид законовата презумпция,
установена в СК 1986г./отм./ и липсата на ангажиране на доказателства за опровергаванне на тази презумпция. Предвид изложеното
следва да се приеме, че след смъртта на съпруга си през 2004г. Р.Р. е придобила по наследство 4/6 ид.
Части от имота, находящ се в м. Сълзица.
В случая масата по чл.31 ЗН включва сбора от стойностите към датата на
откриване на наследството на следните имущества: 4/6 ид.ч.
от лозе в м. Сълзица, с площ от 1 дка, с изградена в него постройка на стойност
40 866,66лв./ 4/6 от 61300лв./ и ½ от стойността на имота, предмет
на договора за дарение по НА № 131 от 1990г.- жилищен етаж и таван и 1/2 ид.ч. от дворно място, находящо
се в гр.Варна, ул.“Басанович“ №107 на стойност 81000лв./1/2 от 162000лв. /,
оценен в състоянието, в което се е намирал към момента на подаряването. С оглед
горното масата по чл.31 ЗН в стойностно изражение е в размер на
121 866,66лв. Разполагаемата част на наследодателката
Р.Р. е на стойност 40 622,22лв./1/3 от 121866,66лв./.
Запазената част на ищеца С.Р. е в размер на 40 622,22лв. Същият е получил
реално от наследството на Р.Р. дял от ½ ид. Част на стойност 20 433,33лв./ ½ от
40866,66лв./ При това положение, запазената част на ищеца от наследството на Р.Р. е накърнена със сумата от 20 189лв. С оглед на изложеното накърнената запазена
част следва да се възстанови, като се намали дарението, извършено с НА
№131/1990г. в полза на Е.Б.. Когато запазената част на наследник е накърнена,
той може да иска да бъде възстановена, т.е. да иска отмяна на тези дарения, с
които тя е засегната. В случая това е дарението, направено от наследодателя в
полза на Е.Б. с НА № 131/90г. Същото е на стойност 81 000лв. Стойността на
дарението не надвишава сбора от стойностите на разполагаевата
част – 40 622,22лв. и запазената част на надарения – 40 622,22лв.,
т.е. общо 81 244лв. Отчитайки тези стойности и предвид направеното искане
следва да се постанови надареният да задържи имота и да заплати на ищеца
накърнението на запазената му част според цената към намалението Съгласно
приетата по делото заключение на вещото лице по единичната експертиза тази
стойност е 207 500лв.. Стойността на накърнението от 20189/162 000 ид.ч., отнесено към тази стойност е в размер на 25859,37лв.
Това е сумата, която не достига на ищеца за възстановяване на запазената му
част от наследството на Р.Р..
Настоящият състав на съда намира за неоснователни възраженията на ищеца
относно приложимостта на разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗН. В случая предмет на
дарение е имот, притежаван в СИО от дарителите, които са наследени от страните
по делото; наследството, оставено от наследодателката
Р. включва и друг имот. Дарението не е за идеална част от имот, а включва целия
притежаван в СИО имот, като разпореждането на всеки от дарителите не е с
идеална част, а с целия имот, който те притежават в бездялова
общност, поради което и не са налице отрицателните предпоставки по чл.36, ал.1
и 2 ЗН. Ето защо и искането на ответницата за задържане на дарения имот следва
да се уважи.
Предвид
не съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, решението на ВРС следва да бъде отменено, и вместо него постановено друго,
с което искът на С.Г.Р. срещу Е.Г.Б., с правно основание чл.30 ЗН за намаляване
на дарствено разпореждане, извършено от Р.Й.Р. в
полза на Е.Г.Б., обективирано в НА №131/1990г. с
20189/162000 ид.ч.,
и се възстанови запазената му част от наследството на Р.Р., накърнена с дарственото
разпореждане, като се осъди Е.Г.Б. да заплати на С.Г.Р. сумата от
25 859,37лв., представляваща пазарната стойност /към момента на
намаляването на запазената част на С.Р..
Предвид
изхода от спора, въззиваемият следва да заплати
сторените от въззивницата разноски във въззивното производство, в размер на 1120лв., съгласно
представения списък по чл.80 ГПК, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №3160/05.08.2016г. на ВРС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
Намалява дарствено разпореждане извършено от Р.Й.Р., починала на
01.02.2014г. в полза на Е.Г.Б., ЕГН ********** с предмет 75 кв.м. ид. Части от 1/2 ид.ч. от
недвижим имот, находящ се в гр.Варна ул.“Д-р Басанович“ №107, целият с пространство от 300 кв.м.,
представляващ УПИ № VІІІ-156 в кв.20 по плана на 24 подрайон
при граници: улица и УПИ с №№ VІІІ-160,
150, заедно с ½ ид. Част от втори жилищен етаж
от сградата, построена в дворното място, състояща се от входно антре, коридор,
четири стаи, кухня , баня , тоалет, избен коридор и три изби, разположени в
източната половина на избения етаж откъм ул.“Д-р Басанович“,
¼ ид. Част от таванския етаж, от общите части
на сградата и от външно стълбище, изградено от терена до междинната площадка на
първия етаж , обективирано в нот.
акт № 131, том ХХ, дело № 5491/1990 г. на ВН с 20189/162000 ид.ч
ВЪЗСТАНОВЯВА
запазената част на С.Г.Р., ЕГН **********, в размер на 20189/162 000 ид.ч. от
наследството на Р.Й.Р., поч. на 01.02.2014г. и
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.36, ал.1 ЗН Е.Г.Б., ЕГН **********
да задържи недвижим имот: 1/2 ид.ч. от недвижим имот,
находящ се в гр.Варна ул.“Д-р Басанович“
№107, целият с пространство от 300 кв.м., представляващ УПИ № VІІІ-156 в кв.20
по плана на 24 подрайон при граници: улица и УПИ с №№ VІІІ-160, 150, заедно с ½ ид. Част от втори жилищен етаж от сградата, построена в
дворното място, състояща се от входно антре, коридор, четири стаи, кухня , баня
, тоалет, избен коридор и три изби, разположени в източната половина на избения
етаж откъм ул.“Д-р Басанович“, ¼ ид. Част от таванския етаж, от общите части на сградата и
от външно стълбище, изградено от терена до междинната площадка на първия етаж.
ОСЪЖДА Е.Г.Б.,
ЕГН **********,*** да заплати на С.Г.Р., ЕГН **********, СУМАТА от
25 859,37 лева за допълване на запазената част на ищеца С.Г.Р. от
наследството на Р.Й.Р. на основание чл.30, ал.1 от ЗН, вр.
с чл.36, ал. 2 от ЗН.
ОСЪЖДА С.Г.Р., ЕГН **********
да заплати на Е.Г.Б., ЕГН ********** разноски за съдебното производство в
размер на 1120лв..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: