РЕШЕНИЕ
№ 21180
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110101312 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от ************** против А. Д.
Р. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 18687/2023 г. по описа
на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът ************** твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ
ответник и трето за спора лице за суми за главница и обезщетение за забава за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, **************. Тъй като издадената заповед e връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК , на ищеца били дадени указания, че може да предяви
установителни искове за вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството си на
собственик на гореописания недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
1
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от **************
на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в
отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия
от ************** на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на
ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са
длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение
на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с „Бруната” ООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена
топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените
искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че дължи на
ищеца сумите, както следва: сумата от 233,05 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 48,99 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.03.2023 г., сумата от
32,78 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
06.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,70 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.05.2020 г. до 17.03.2023 г. Претендира и направените в хода на заповедното и
исковото производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от назначения по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва се наличието на
облигационно правоотношение с ищеца с доводи, че между страните не е сключван
договор за доставка на топлинна енергия. Оспорва се твърдението на ищеца, че
ответникът е „клиент“ на топлинна енергия, съгласно дефиницията в нормата на
чл.153, ал.1 ЗЕ. Оспорва се влизането в сила на ОУ на дружеството-ищец, както и че
2
претендираните суми представляват стойността на реално потребена от ответника
топлинна енергия, както и че същата не е правилно и законосъобразно изчислена.
Поддържа се становище, че Наредба № 16-334 от 2007 г. и формулата в т.6.1.1 от
Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради в режим на етажна собственост,
не съответства на изискването на чл.15, ал.1 ЗНА. Прави се възражение за настъпила
погасителна давност за претендираните от ищеца вземания, с настъпил падеж преди
06.04.2020 г. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на
предявените искове, а в условията на евентуалност – отхвърляне на същите до размера
на погасените по давност вземания.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - «Далсия» ООД /с предходно
наименование „Бруната” ООД/ не изразява становище. Представя писмени
доказателства във връзка с извършваното дялово разпределение в процесния недвижим
имот и изготвяните изравнителни сметки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 18687/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на ************** е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК против настоящия ответник, с която е
разпоредено да заплати на кредитора – настоящ ищец сумата от 233,05 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от 06.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 48,99 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 17.03.2023 г., сумата от 32,78 лева, представляваща главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 06.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,70
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 16.05.2020 г. до 17.03.2023 г., както и разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 11.12.2023 г. по ч.гр.д.№ 18687/2023 г. по описа на СРС
съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за
установяване на вземането си, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
По искане на ищеца по делото е изискан документ за собственост на процесния
недвижим имот, като видно от постъпилите по делото писма от Дирекция
„Инвестиционно отчуждаване“, Столична община и Столична община, район Триадица
е, че след извършена проверка в архивите, не е открит договор за покупко-продажба на
3
същия.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
общи фактури през исковия период.
По делото е представен договор от 09.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата
01.05.2020 г.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лице-
помагач във връзка с отчетена топлинна енергия и сертификати за одобрение на
уредите за ДР на ТЕ.
По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като
обективно и компетентно дадени.
В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е
констатирало, че исковият период съвпада с два отчетни периода – 2019г./2020 г. и
2020г./2021 г., за които ФДР е разпределила за процесния апартамент ТЕ за отопление
от сградна инсталация, тъй като в имота няма работещи отоплителни тела и не се
ползва топла вода. В заключението вещото лице е посочило, че сумите за потребена
ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а
топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи
процесния период.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на
процесния недвижим имот, са както следва: 265,83 лева – главница, в т.ч. сумата от
32,78 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 56,69 лева – обезщетение за
забава, в т.ч. сумата от 7,70 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за
4
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото
открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че в
негова тежест е да докаже, че ответникът е клиент на топлинна енергия по отношение
на процесния недвижим имот.
Въпреки предходното, до приключване на устните състезания по делото не са
представени каквито и да било доказателства в тази насока. С определение,
обективирано в протокол от проведено на 12.11.2024 г. открито съдебно заседание
съдът е отхвърлил доказателствено искане на ищеца за изискване на подадената
декларация по чл.14 ЗМДТ с доводи, че обстоятелството дали процесния имот е
деклариран по реда на ЗМДТ, не обосновава извод за правото на собственост върху
същия през исковия период.
С оглед предходното, предявените против ответника искове са изцяло
неоснователни поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Направените от ищеца разноски следва да останат в негова тежест. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, но по делото липсват
доказателства за реално направени такива, поради което съдът не дължи произнасяне в
тази в насока.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В заповедното производство също
не се съдържат данни за направени от длъжника-настоящ ответник разноски, поради
което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от **************, със седалище и адрес на
управление: **************против А. Д. Р., ЕГН ********** искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 233,05 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 48,99 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.03.2023 г., сумата от
32,78 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
06.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,70 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.05.2020 г. до 17.03.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 18687/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, 43-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице ************** /с
предходно наименование ************** със седалище и адрес на управление:
**************, помагач на страната на ищеца **************, ЕИК
**************.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6