Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 357 06.10.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА
ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
и
с участието
на
прокурор като
разгледа
докладваното
от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 191 по описа за 2021г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на С.Б.П.
с ЕГН ********** *** в качеството му на регистриран земеделски производител
срещу Решение № 1040-23-11/02.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Стара
Загора, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 66/27.06.2019 г.
на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което декларирана от осигурителя
злополука с лицето М.И.Г. с ЕГН **********
на 13.06.2019 година е приета за трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Оспорващата страна не е доволна от
решението и потвърденото с него разпореждане, поради което ги обжалва и моли
същите да бъдат отменени. Твърди, че административната преписка не била окомплектована
по надлежния ред, не били събрани всички документи, поради което извършеното
разследване по инцидента неправилно било прието за трудова злополука. С.П. бил подал
съответните документи за трудова злополука по предписание на органи на НОИ, в
това число бил подписал и трудов договор с Г. за да не бъде санкциониран. Реално
той не бил ангажирал Г. с трудов договор, а директорът на ТП на НОИ Стара Загора
изобщо не обсъдил тези негови възражение в оспореното решение. Твърди, че
подписът, положен върху процесния трудов договор не бил на Г.. Релевира доводи,
че оспореният административен акт е постановен при неизяснена фактическа
обстановка, с оглед на което моли решение
№ 1040-23-11/02.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, с
което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 66/27.06.2019 г. на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО да бъде отменено като незаконосъобразно и
преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.
Жалбоподателят редовно
призован, се представлява от пълномощник адв. Н.М., който поддържа оспорването.
Ответникът - Директорът на
ТП на НОИ Стара Загора, редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт
Т. И. в съдебно заседание оспорва жалбата, като се излагат фактически и правни
доводи за законосъобразност на решението и разпореждането.
Заинтересованата страна М.И.Г.,
се явява лично и оспорва подадената жалба и се иска от съда да я отхвърли, като
се поддържа становището на органа, че злополуката е с характер на трудова по
см. на КСО.
Съдът, като съобрази
данните от събрания доказателствен материал по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
С договор № 24-805337 /13.06.2019
г. на основание чл. 114а,ал.1 от Кодекса на труда М.И.Г. бил назначен при С.Б.П.,
регистриран земеделски стопанин на длъжност "берач на череши“ / лист 25/.
Със Заповед № 1/13.06.2019
г. осигурителят С.П. определил Комисия за разследване причините за злополука с М.Г.,
като за установените обстоятелства бил съставен Протокол № 1/13.06.2019 г. С декларация
за трудова злополука вх. рег. № 5101-23-66 от 19.06.2019г. /л. 18-19/ на ТП на
НОИ Стара Загора от осигурителя земеделски производител С.Б.П. била
регистрирана злополука, станала на 13.06.2019 г. с М.И.Г., работещ в при него като
"берач на череши ". На осн. чл. 402, ал. 1, т. 2/3 от КТ, вр. с чл. 402, ал. 2 от КТ от М. Г. били дадени обяснения, такива били дадени
от Веско Костов /л. 23-24/. Към административната преписка била приобщена и справка за болничен лист 7492429 справка от
РОЛ за М.Г., данни от осигурителя от приложение 9 относно правото на парично
обезщетение, справка за изплатените суми по болничния лист.
На осн. чл. 60, ал. 1 от КСО било издадено от старши инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ Стара Загора Разпореждане № 66/27.06.2019 г., с което
било прието, че декларираната от осигурителя С.Б.П. злополука на 13.06.2019
г. станала с М.И.Г. при извършване на
работа и във връзка с извършваната работа – бране на череши е трудова злополука
по чл. 55, ал.1 от КСО. Според административния орган при бране на череши
пострадалият се подхлъзва, вследствие на което пада от дървото върху
селскостопански терени и получава
закрита фрактура на дясна подбедрица. Разпореждането било изпратено до
осигурителя с писмо /л. 17/ от 28.06.2019 г. Същото е получено на ръка от Н. П.
на 28.01.2021 година. Против разпореждането била подадена жалба от осигурителя
рег. № 1012-23-19/15.02.2021 г. /л. 12-14/. С решение № 1040-23-11 от 02.03.2021
г. Директорът на ТП на НОИ Стара Загора оставил без уважение подадена от
осигурителя жалба против разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО.
От назначената по делото
съдебно-графологична експертиза се установи, че подписът, поставен под трудов
договор от 13.06.2019 година– оригинал, предоставен от жалбоподателя не е
изпълнен от М.Г.. Изображението на подписите, поставени за „работник“ върху трудов договор №
24-805337/13.06.2019годиа – копие е положен от М.Г.. Подписите, положени в
декларация за трудова злополука и обяснение от името на М.Г. не са изпълни от М.Г.,
ръкописният текст в представеното обяснение от името на М.Г. не е написано от М.И.Г..
При така установената
фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен
материал, доводите и възраженията на страните и като прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, Съдът извежда следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу
годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
съдът намира жалбата за неоснователна.
Проверяваното в настоящото
производство решение изхожда от материално и териториално компетентен орган,
съгласно нормата на чл. 117, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 б. " г" от КСО. Досежно потвърденото с
оспорения акт разпореждане, последното също изхожда от компетентен издател,
съобразно разпоредбите на чл. 60, ал. 1 КСО - от длъжностно лице определено с акт на ръководителя на ТП на
НОИ. По делото с преписката не се прилага копие на визираната Заповед № 709 от
10.10.2012 г. по отношение на служителката К. К., но между страните не се
повдига спор, че въпросната не заема посочената длъжност или, че не притежава
по делегация правомощието да издава разпореждания за приемане или неприемане на
злополука за трудова. Оспореното решение е издадено след проведено задължително
административно обжалване на разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО.
Ето защо не е налице
основание за обявяването на актовете за нищожни.
Процесният акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 117, ал. 5 от КСО реквизити, вкл. изрични правни и фактически
основания за постановяването си. При проведената административна процедура по
издаване на обжалваният акт съдът не констатира да има допуснати нарушения на
специалните и общите производствени правила, които да са с характер на
съществени такива. Такива не се констатират и в процедурата по издаване на
потвърденото с решението разпореждане № 66 от 27.06.2019 г. Длъжностно лице при ТП на НОИ-Стара
Загора е извършило преценка на фактите по данни от декларацията на трудова
злополука, подадена от осигурителя С.Б.П. без да открива производство по реда
на чл. 7, ал.1 от НУРРОТЗ, а това не е довело до неизяснени фактически
обстоятелства поради несъбиране на доказателства. Органът
е преценил, че в конкретният случай на злополуката не се налага допълнително събиране на
доказателства преди да се произнесе по
установения законов начин. Открил е досие съгласно чл.59 от КСО и въз основа на
представени от осигурителя документи в това число трудов договор от 13.06.2019
година, сключен между С.П. и М.Г., декларация за трудова злополука от
19.06.2019 година , протокол за трудова злополука от 13.06.2019 година, издаден от осигурителя С.П. и данни
от информационната система по чл.33,ал.5, т.7 от КСО е приел, че не е
необходимо провеждане на разследване
Ето защо не са налице и
основанията по чл. 146, т. 2-3 от АПК за обявяване на решенето за незаконосъобразно.
По отношение
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът намира
следното:
По делото се спори, че М.И.Г. е изпълнявал на 13.06.2019
г. по трудов договор длъжността "берач на череши“, т. е. престира своя
труд в полза на работодателя С.П.. Основното възражение на жалбоподателя е, че
подписът, положен върху екземпляра от трудов договор не е положен от М.Г.,
поради което той няма качеството на
работник и претърпяната от него злополука не може да бъде квалифицира като „трудова“.
Съдът намира това
възражение за неоснователно и аргументите за това са следните. Съгласно чл. 74, ал. 1 от Кодекса на труда трудов договор, който
противоречи на закона или на колективен договор или ги заобикаля е
недействителен. Според ал. 2 трудовият договор се обявява за недействителен от
съда по реда на глава осемнадесета от КТ, а в случаите когато е недействителен поради
приемане на работа на работник или служител, който не е навършил допустимата по
този кодекс /КТ/ възраст, недействителността се обявява от инспекцията по
труда. Според ал. 3 в случаите когато контролен или друг компетентен орган сметне, че
трудовият договор е недействителен на някое от основанията посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда за да се произнесе по действителността
на трудовия договор. Според ал. 5 страните не могат да се позоват на недействителност на трудовия
договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за
обявяването й не бъде връчено на страните. За такива действия и процедури по
настоящето дело не са представени никакви доказателства, нито има твърдения в
такава насока. Поради това, не може представения трудов договор да бъде ценен
като недействителен или фиктивен по изявление само на едната страна или по
констатация на административния орган, разрешаващ въпроса дали злополуката е
трудова. Дори да се приеме, че има данни от които да се направи извод, че
трудовото правоотношение не е налице, то редът за установяване на
действителните отношения между работник и работодател е специален и само съдът
може да се произнесе по този въпрос, но не в настоящето производство. Косвен
съдебен контрол върху трудовия договор при изрично предвиден ред по чл. 74 от КТ е недопустим. Поради което правилно административния орган не е
обсъждал възраженията дали лицето М.Г. е работил по трудово правоотношение или въз основа на
договор за изработка на акорд, след като по делото липсват данни за проведено и
приключило производство по чл.74 от КТ.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане
на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато
е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт. За трудова злополука съгласно ал. 2 на чл. 55 от КСО се приравнява и тази, станала с осигурен по
чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от
работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително
място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено
се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение, т. е.
фактическият състав на злополуката, изведен от нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, включва: 1. внезапно увреждане на живота
или здравето на работник; 2. наличие на неблагоприятен резултат за здравето на
работника - телесна повреда или смърт; 3. причинна връзка между увреждането и
неблагоприятния резултат и 4. функционална връзка между увреждането и изпълняваната
работа или условия на труд.
В разглежданият случай, на
13.06.2019 г. - в резултат на падане от дърво при бране на череши, настъпва закрита
фактура на дясна подбедрица на работника М.Г., следователно налице са първият,
вторият и третият елемент от фактическият състав на трудовата злополука -
внезапно увреждане на здравето на работника, което пряко и непосредствено води
до неблагоприятен резултат.
Налице е и четвъртият
елемент на фактическият състав на злополуката, а именно функционална връзка
между увреждането и изпълняваната работа или условия на труд. Инцидентът е
възникнал във връзка с бране на череши,
а Г. е назначен именно на
длъжността „берач на череши“.
Ето защо, настоящият
съдебен състав приема, че е налице и четвъртият елемент от фактическият състав
на чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно функционална връзка между
увреждането и изпълняваната работа, поради което и настъпилата злополука с М.Г.
на 13.06.2019 г. правилно се определя от органа при НОИ като трудова такава.
Оспорваното решение на
Директора на ТП на "НОИ"- Стара Загора е постановено от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материално-правните
разпоредби и при спазване на административно-процесуалните правила, както и е
съответно на целта на закона, поради което следва жалбата против него да се
отхвърли.
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 172, ал.2, от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.Б.П. с ЕГН ********** *** в качеството му на
регистриран земеделски производител срещу Решение № 1040-23-11/02.03.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане
№ 66/27.06.2019 г. на длъжностното
лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: