№ 75
гр. С., 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20241800900198 по описа за 2024 година
ИЩЕЦЪТ – „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Д.Ш. и П.Д., със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „В.”, ул. „О.п.” №
260, чрез пълномощника адв. Д. М. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Х.А.” № 54, ет.4,
офис 9 е предявил искове с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за
установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответника – Д. В. Г., с ЕГН
********** и адрес с.П.Л., ОБЩИНА П., за следната сума в общ размер на 51 158.62 лева
(петдесет и една хиляди сто петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки), от които:
12 609,70 лева (дванадесет хиляди шестстотин и девет лева и седемдесет стотинки) -
главница по Договор за банков кредит № BL 18182 от 30.05.2008г. за периода от
18.06.2018г. до 26.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.04.2023г. до окончателното й изплащане;
12 224,71 лева (дванадесет хиляди двеста двадесет и четири лева и седемдесет и една
стотинки) - договорна възнаградителна лихва по Договор за банков кредит № BL
18182 от 30.05.2008г., за периода от 21.03.2013г. до 18.06.2018г.;
25 834,59 лева (двадесет и пет хиляди осемстотин тридесет и четири лева и петдесет и
девет стотинки) - наказателна лихва за просрочие по Договор за банков кредит № BL
18182 от 30.05.2008г. (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от
21.03.2013г. до 26.04.2023г.;
489,62 лева (четиристотин осемдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки) - такси
по Договор за банков кредит № BL 18182 от 30.05.2008г. за периода от 21.05.2018г. до
26.04.2023г.,
1
за което вземане е образувано ч. гр. д. № 401/2023г. на Районен съд – гр. с., за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и е издадена такава от 16.05.2023г., както и е
издаден изпълнителен лист от 17.05.2023г.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и произнасяне с нарочен
диспозитив на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на
ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по дължимостта на разноските, направени от ищеца в
заповедното производство по ч.гр.д. № 401/2023 год. на РС – с..
В исковата си молба ищецът „Ю.Б.” АД, твърди, че по силата на Договор за банков
кредит № BL 18182 от 30.05.2008г., сключен между „Ю.Е.Д.Б.” АД - гр.С. от една страна, в
качеството на кредитодател и „С.-Е." ЕООД, ЕИК ********, в качеството на
кредитополучател, банката предоставила на кредитополучателя овърдрафтен кредит в
размер на 30 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а кредитополучателят
се задължил да го ползва и върне заедно с дължимите лихви при условията на договора.
Договорният кредит бил предоставен за срок от 120 месеца, считано от откриването на
заемната сметка по кредита -18.06.2008г. Срокът за усвояване на средствата от
предоставения кредит бил 3 месеца от откриване на заемната сметка. С първото усвояване
на средства по кредита следвало да се погаси оборотния кредит на свързаната фирма ЕТ „С.-
Б. А.А", ЕИК ********, с лимит от 30 000 лева и да не се събират таксите за предсрочно
погасяване.
Ищецът излага още в исковата си молба, че към договора за кредит били сключени три
анекса. С Анекс № 1 от 29.06.2009г. страните се споразумели, че считано от датата на
сключването на анекса размерът на предоставения на кредитополучателя кредит ще бъде
намален до размера на усвоените към 29.06.2009г. суми от кредитния лимит, като
кредитополучателя нямал право да ползва евентуално съществуващите към същата дата
погасени, но неусвоени суми от първоначално предоставения кредитен лимит. С Анекс № 2
от 31.05.2010г. страните се съгласили да предоговорят условията по процесния договор за
кредит. Д. В. Г., с ЕГН **********, встъпил при условията на чл. 101 от ЗЗД като
СЪДЛЪЖНИК в задълженията на кредитополучателя „С.-Е." ЕООД, ЕИК ********,
произтичащи както от и при условията и сроковете на процесния договор за кредит, така и
от всички последващи анекси към него, включително и Анекс №2. С Анекс № 3 от
15.11.2011г. страните се съгласили, да се промени обслужващата разплащателна сметка по
кредита на сметка, титуляр на която бил съдлъжникът по договора за кредит, Д. В. Г..
Ищецът твърди още в исковата си молба, че с покана за доброволно изпълнение,
връчена на В.К.М. в качеството му на управител на „С.-Е." ЕООД чрез ЧСИ Стоян Лазаров,
peг. № 927 в Камарата на ЧСИ, район на действие - Окръжен съд-С., по реда на чл. 50, във
връзка с чл. 47 от ГПК - на 11.03.2019г., „Ю.Б." АД уведомила длъжника, че е настъпил
падежът на задължението по Договор за банков кредит продукт „БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ" №
BL18182/30.05.2008r., и че към 12.12.2018г. все още имало непогасени задължения,
произтичащи от договора за кредит, които били изискуеми поради настъпилия падеж. С
покана за доброволно изпълнение, връчена лично на длъжника Д. В. Г. на 14.03.2019г., чрез
2
ЧСИ Стоян Лазаров, peг. № 927 в Камарата на ЧСИ, район на действие - Окръжен съд-С.,
„Ю.Б." АД го уведомила, че е настъпил падежът на задължението по Договор за банков
кредит Продукт "БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ" №BL18182/30.05.2008r., и че към 12.12.2018г. все
още имало непогасени задължения, произтичащи от договора за кредит, които били
изискуеми поради настъпилия падеж.
С поканите „Ю.Б." АД поканила длъжниците в седемдневен срок от получаването им
да погасят изцяло задълженията си към банката и ги уведомила, че в противен случай
банката ще предприеме действия, като упражни правата си по договора.
Тъй като задължението не било погасено, банката подала заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК само за ЧАСТ от това задължение,
както следва: за сумата от 12 772,58 лева (дванадесет хиляди седемстотин седемдесет и два
лева и петдесет и осем стотинки), от които: 12 532,58 лева (дванадесет хиляди петстотин
тридесет и два лева и петдесет и осем стотинки) - непогасена по давност ЧАСТ от общо
дължимата главница за периода от 21.03.2013г. до 26.02.2020г. и 240,00 (двеста и
четиридесет лева) - нотариални разноски за периода от 03.07.2019г. до 26.02.2020г. За
посочените суми било образувано ч.гр.д. № 210/2020г. на Районен съд - с., по което в полза
на банката били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение от 09.06.2020г. и
Изпълнителен лист от 09.06.2020г. След издаването на Заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист било образувано изп. дело № 1626/2021г. по описа на ЧСИ Стоян
Лазаров, peг. № 927 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - С.. В хода на
изпълнителното производство ЗНИ била връчена редовно на длъжниците и същите не
възразили срещу нея, като дори към 27.03.2024г. посоченото изпълнително дело било
приключено, поради погасяване на дълга.
Ищецът излага, че за останалата част от дълга подал ново заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, а именно за сума в общ размер на 51 158,62 лева (петдесет
и една хиляди сто петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки), съгласно извлечение от
счетоводните книги на банката към 26.04.2023г., от които: 12 609,70 лева (дванадесет хиляди
шестстотин и девет лева и седемдесет стотинки) - главница за периода от 18.06.2018г. до
26.04.2023г.; 12 224,71 лева (дванадесет хиляди двеста двадесет и четири лева и седемдесет
и една стотинки) - договорна възнаградителна лихва за периода от 21.03.2013г. до
18.06.2018г.; 25 834,59 лева (двадесет и пет хиляди осемстотин тридесет и четири лева и
петдесет и девет стотинки) - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за
просрочени плащания) за периода от 21.03.2013г. до 26.04.2023г.; 489,62 лева (четиристотин
осемдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки) - такси за периода от 21.05.2018г. до
26.04.2023г.
Във връзка с подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 401/2023г. по описа на
Районен съд - с., втори граждански състав и били издадени Заповед за изпълнение от
16.05.2023г. и изпълнителен лист от 17.05.2023г. за сумите посочени в заявлението.
Възражение в срок срещу заповедта за незабавно изпълнение било подадено от ответника в
настоящото съдебно производство, но не и от кредитополучателя.
3
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника - Д. В. Г.,
с ЕГН ********** с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК
писмен отговор е постъпил, чрез адв. И. И. от САК, за ответника.
Ответникът - Д. В. Г. с отговора на исковата молба прави възражение за изтекла в
негова полза погасителна давност за цялата претенция на ищеца. Твърди, че процесния
кредитен продукт-овърдрафт имал погасителен план, като задължението за плащане на
отделните вноски по него започвало от месец декември 2008г., а последната вноска била
дължима към 18.06.2018г. Това означавало, че по отношение на задължението за плащане на
отделните дължими вноски имало изтекла погасителна давност.
Ответникът излага още, че задължението за плащане на лихва произтичало от
задължението за плащане на главница, поради което с погасяване на главницата, се
погасявала и произтичащата от нея лихва.
Изложено е още в отговора на исковата молба, че неподаването на възражение в
предходно заповедно производство не означава признание на задължение. Твърди се, че не е
налице съответствие между претенциите на ищеца в заповедното и в настоящото
производство.
Ответникът моли съда да отхвърли предявените от ищеца искове. Претендира и за
направените по делото разноски.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с
която е възразил срещу направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност и се е позовал на Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по тълк. д. №
5/2019 г., ОСГТК и друга съдебна практика.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на допълнителната
искова молба, с който е възразил срещу изложеното от ищеца в допълнителната искова
молба.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните няма спор, че по силата на договор за кредит № BL 18182 от
30.05.2008г., сключен между „Ю.Е.Д.Б.” АД - гр.С. /сегашно наименование „Ю.Б.“ АД/ от
една страна, в качеството на кредитор и „С.-Е." ЕООД, ЕИК ********, в качеството на
кредитополучател, банката предоставила на кредитополучателя овърдрафтен кредит в
размер на 30 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а кредитополучателят
се задължил да го ползва и върне заедно с дължимите лихви при условията на договора.
Договорният кредит бил предоставен за срок от 120 месеца, считано от откриването на
заемната сметка по кредита -18.06.2008г.
С анекс № 2 от 31.05.2010г. към процесния договор за кредит, ответникът Д. В. Г. е
встъпил при условията на чл.101 от ЗЗД, като съдлъжник по кредита по отношение на
задълженията на кредитополучателя – търговско дружество, произтичащи от договора за
кредит
4
Приложено е по делото извлечение от счетоводните книги на банката – ищец по
партидата на кредитополучателя – ответника Г., по договора за кредит от 30.05.2008г. и
анексите към него от 29.06.2009г., 31.05.2010г., и 15.11.2011г., към 26. 04. 2023г. Посочено е в
същото, че кредитът от 30 000 лева е многократно усвояван до размера на общия кредитен
лимит от 30 000 лева, че датата на крайния му падеж е 18.06.2018 г., като датата на изпадане
на забава за главницата е 18.06.2018г., а за лихвата - 21.03.2013г. Видно е още от
представеното извлечение от счетоводните книги на банката, че към датата 26.04.2023г.
общият дълг на настоящия ответник и „С.-Е." ЕООД, ЕИК ******** по процесния договор
за кредит е в размер на 51 158.62 лева, от които главница в размер на 12 609.70 лева,
договорна възнаградителна лихва, за периода от 21.03.2013г. до 18.06.2018г. в размер на
12 224.71 лева, наказателна лихва за просрочие, за периода от 21.03.2013г. до 26.04.2023г. в
размер на 25 834.59 лева, както и 489.62 лева – такси.
Със заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417
ГПК, от 16.05.2023г. с.ския районен съд, е разпоредил по ч. гр. д. № 401/2023г. по описа на
съда ответникът и „С.-Е." ЕООД, ЕИК ******** да заплатят солидарно на банката исковите
суми, предмет на настоящите искове, както и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК –
27.04.2023г. до окончателното погасяване на паричното задължение, както и разноски, от
които 1 023. 17 лв. – д. такса и 1339.40 лв. – адвокатско възнаграждение. Издаден е и
изпълнителен лист, въз основа на посочената заповед за изпълнение на 17.05.2023г.
До длъжника и настоящ ответник е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №
22286/11.06.2024 г. по изп. д. № 20249270401222 на ЧСИ Стоян Лазаров. Д. Г. е получил
лично поканата на 11.06.2024г., като на 28.06.2024г. е подал възражение по чл.414 от ГПК,
което е депозирано в законоустановения срок.
Със съобщение от 11.07.2024г. е съобщено от с.ския РС на молителя – „Ю.Б.“ АД, че
срещу заповедта е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и му е указано, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от съобщението. Съобщението е връчено на банката на 30.07.2024 г.
Исковата молба, с която е предявен настоящия иск, е подадена на 23. 08. 2024 г. пред
Софийски окръжен съд.
Горните обстоятелства се установиха от представеното по делото заверено копие на ч.
гр. д. № 401/2023г. по описа на с.ския районен съд.
От заключението на приетата по делото съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че към дата 18.12.2024г., когато банката цедирала дългът по процесния договор
за кредит на трето за делото лице, той възлизал на сумата от 26 312.37 лв., както следва:
Непогасена главница в размер на 12 609.70 лева
Непогасени лихви в размер на 10 901.60 лева и
Непогасена законна лихва в размер на 2 801.07 лева;
5
Вещото лице сочи още, че претендираните от ищеца договорна, възнаградителна
лихва и наказателна лихва за забава на плащанията в общ размер на 38 059.30 лв. са
погасени частично в периода 19.07.2024 г. - 16.12.2024 г. по образувано, въз основа на
издадения изпълнителен лист, принудително изпълнение. Частичното погасяване се
изразявало в заплащането на сумата от 27 157.70 лв. с наредител ЧСИ С.А.Л., с основание
“пл. от Д. Г. ИД 20249270401222”.
Предвид на горното остатъкът от задължението на ответника за договорна и
наказателна лихви възлизал на сумата от 10 901.60 лева.
Вещото лице изготвило ССчЕ установява и, че в периода от 19.07.2024 г. до
30.10.2024 г. дължимите такси по процесния договор били изплатени в пълен размер от
наредител на плащането ЧСИ С.А.Л., с основание “пл. от Д. Г. ИД 20249270401222”.
Установява се още от изготвеното заключение на приетата по делото ССчЕ, че в
петгодишен период назад във времето от 27.04.2023г. – датата на подаване в съда на
заявлението по чл.417 от ГПК до 27.04.2018г. попадат последните три вноски от
погасителния план по процесния договор за кредит с падежи – 21.04.2018г., 21.05.2018г. и
18.06.2018г. на обща стойност от 1802.72 лева. Вещото лице е посочило в табличен вид, че в
тази сума се включва както главница, така и възнаградителна лихва. Размера само на
главницата по посочените три последни вноски от погасителния план е както следва –
560.01 лева главница с падеж 21.04.2018г.; 568.07 лева главница с падеж 21.05.2018г. и
627.79 лева главница с падеж 18.06.2018г.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК са
допустими – същите са предявени в срока по чл.415, ал.1 от ГПК от заявителя в
производството по чл.417 от ГПК пред районния съд срещу съдлъжник по договора за
банков кредит - възразил срещу заповедта за изпълнение.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
Предмет на делото по установителните искове по чл.422 от ГПК е вземането,
основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на банката за
вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са
определени от страните при сключването му. Основанието на иска се обуславя от
обстоятелствата, въз основа на които страната твърди защитимо с упражняването му свое
субективно право и тези обстоятелства по иска с правно основание чл.422 от ГПК в случая
са сключен договор за кредит, чийто срок е изтекъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. Единствено фактът
на евентуално извършени плащания по дължими суми е в тежест на ответника. В
настоящата хипотеза съдът приема, че между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение, с източник договор за банков кредит. По силата на
6
договорноправната връзка, в тежест на ищцовата банка, е възникнало задължението да
предостави процесния кредит, а в тежест на ответника, съдлъжник - да заплаща в
установените срокове и размери вноските по усвоения кредит, съгласно уговореното в
договора. В настоящата съдебна инстанция няма спор по тези обстоятелства. Страните
спорят по отношение на факта – дължимост на претендираните суми.
По отношение направеното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла
погасителна давност по отношение претенцията на ищеца съдът намира следното:
Нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД винаги свързва началния момент на течението на
давностния срок с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от
който може да се търси изпълнение. В разпоредбите, уреждащи института на погасителната
давност, не съществува норма, разграничаваща началото на давностния срок в зависимост от
това дали задължението е периодично или е едно задължение, изпълнението на което се
осъществява по волята на страните на части. В последната хипотеза, независимо че
задължението е едно, уговорените падежи - моментите на дължимо изпълнение на всяка
една от вноските (представляващи части от главното задължение), са предварително
определени и с погасяването на всяка една от тези вноски, се погасява и част от главното
задължение, като изискуемостта на вземането за съответната вноска настъпва с
настъпването на падежа й. В случая не става въпрос за частично изпълнение от страна на
длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по
договора, за което страните са постигнали изрично съгласие. При неизпълнение на
съответната вноска кредиторът, чието субективно притезателно право е станало изискуемо,
може да предяви иск за тази част от вземането си, респ. да застави принудително длъжника
си да изпълни, като длъжникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва
от деня на изтичане на срока (моментите на падеж на вноската, изискуемостта й и на
забавата на длъжника съвпадат).
От редакцията на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД не може да се направи извод, че
давността за всяка една от последователно разсрочените във времето вноски, чиято
изискуемост вече е настъпила, започва да тече след като целият дълг стане изискуем (от
падежа на последната вноска или в хипотезата на предсрочна изискуемост). Такъв извод би
се явил в протИ.речие със същността и целта на института на погасителната давност,
изяснени в тълкувателната практика на ВКС (Тълкувателно решение № 3/2011 г. от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3/2016 г.
от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС), а възприемането му би
означавало: да не се зачете волята на страните по договора относно различната изискуемост
на частите от главницата по всяка от дължимите вноски; да се приеме, че кредиторът има
право да търси изпълнение с оглед изискуемостта за съответната част от вземането, върху
тази част да се начислява лихва за забава при неизпълнение от длъжника, но кредиторовото
бездействие да не води до течение на давностния срок за тази част от вземането; да се търси
изпълнение на неплатена вноска десетилетия (напр. повече от тридесет години) след
настъпване на изискуемостта й; че при неизпълнение на задължение за погасяване на
7
уговорени вноски началото на давностния срок за тези вноски ще зависи единствено от
волята на кредитора с оглед решението му да обяви или не остатъка от дълга за предсрочно
изискуем; че в хипотеза, при която не е настъпил крайният срок за погасяване на дълга, нито
същият е обявен за предсрочно изискуем, съдебното предявяване на вземането за
съответната вноска (чрез осъдителен иск или чрез заявление за издаване на заповед за
изпълнение, респ. чрез иск по чл. 422 ГПК), няма да доведе до спиране и прекъсване на
давност, тъй като такава няма да е започнала да тече, независимо че претенцията е приета за
основателна от съда.
С оглед на изложеното следва, че при уговорено погасяване на паричното задължение
на отделни погасителни вноски с различни падежи давностният срок за съответната част от
главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от
момента на изискуемостта на съответната вноска. Когато поради неизпълнение на
задълженията на длъжника, кредиторът обяви дълга за предсрочно изискуем, давностният
срок за непадежиралите до момента вноски от главницата започва да тече от настъпване на
предсрочната изискуемост -Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д.
№ 3/2023 г., ОСГТК.
В настоящата хипотеза срокът на договора за кредит е изтекъл на 18.06.2018г., когато
е бил падежа на последната вноска по кредита. В тази връзка и съобразно възприетото по-
горе в посоченото тълкувателно решение, както и предвид разпоредбата на чл.110 от ЗЗД по
процесния договор за кредит е изтекла погасителната давност /пет години/ за по-голямата
част от падежиралите и непогасени вноски по процесния кредит. Т.е. всички падежирали
вноски по процесния договор за кредит до датата 27.04.2018г. са погасени по давност към
момента на депозирани от ищеца на заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение – 27.04.2023г. Към този момент, т.е. към момента на образуване на заповедното
производство по ч.гр.д. № 401/2023г. на РС-с. са останали непогасени по давност само
главниците по две месечни вноски от погасителния план по процесния договор за кредит –
тези с падеж 21.05.2018г. и 18.06.2018г. на обща стойност 1 195,86 лева. Само по отношение
на тях не е изтекла общата петгодишна давност. За посочената сума, представляваща
главница по процесния договор за кредит предявеният иск следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния му предявен размер на сумите представляващи главница, договорна и
наказателна лихви и такси искът следва да бъде отхвърлен.
Следва да се отбележи в случая и обстоятелството, че претенциите на ищеца за лихви
се погасяват с по кратка от петгодишната давност, а именно тригодишната такава, съобразно
разпоредбата на чл.111, б.“б“ и „в“ от ЗЗД. В тази връзка всички суми по делото
претендирани като договорна възнаградителна лихва и наказателна лихва /обезщетение за
забава/ са погасени по давност най - късно към датата 18.06.2021г. Отделно от това
погасяването по давност на главното задължение влече след себе си и погасяване по давност
на акцесорните му задължения.
Неоснователността на главните искове предпоставя и неоснователност на
акцесорните искове за законна лихва.
8
За пълнота на изложението следва да се посочи, че е неоснователен довода на ищеца,
че липсата на възражение от страна на ответника срещу заповедта за изпълнение издадена
по ч.гр.д. № 210/2020 по описа на РС-с., представлява признание на всички вземания на
банката произтичащи от процесния договор за кредит. Това е така, защото посоченото
заповедно производство е имало за предмет само част от задълженията на ответника по
процесния договор за кредит, съответно касаело е различен период от време. В тази връзка
липсата на правопогасяващи възражения от страна на ответника по отношение на тази част
от задължението му по договора за кредит не означава, че той не може да направи
възражения по отношения на останалата част от задълженията му по същия договор – първо
защото е изминал различен период от време, считано от момента на падежа на задълженията
и второ защото същите частично са с различно естество. Да се отрече правото на ответника
да възразява срещу частични претенции по договор за кредит, направени в различни
заповедни производства само защото не е възразил срещу претенцията по първото
заповедно производство, означава да се накърнят правата на ответника в гражданското
съдопроизводство и да се пренебрегнат постановките дадени с посоченото по-горе
тълкувателно решение.
С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото съдебно производство разноски,
съразмерно на уважената част от исковете в общ размер на 40,17 лева.
Предвид задължителните указания дадени от ОСГТК на ВКС в т.12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г., постановено по тълк.д.№ 4/2013г. по описа на ВКС, настоящия
съд следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в
заповедното производство. В тази връзка, предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК в полза на ищцовата страна следва да бъде присъдена и сумата от 55,23 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед претенцията на ответника за направени по
делото разноски /5700 лева съобразно представения списък на разноски/ ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 5500 лева, като за тази сума са налице доказателства по делото,
че адвокатското възнаграждение е реално заплатено, както и за възнаграждение на вещо
лице в размер на 200 лева. В тази връзка ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в
размер на сумата от 5 566,76 лева. Неоснователно се явява в случая възражението на ищеца
за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като предвид
размера на предявените искове това възнаграждение е близко до определената минимална
граница на същото с Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа /по наредбата
минималния размер е 4 742,69 лева/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Ю.Б.” АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Д.Ш. и П.Д., със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н „В.”, ул. „О.п.” № 260 против Д. В. Г., с ЕГН ********** и адрес
с.П.Л., ОБЩИНА П., установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,
съществуването на вземането на „Ю.Б.” АД, ЕИК ********* от Д. В. Г., с ЕГН
**********, за главница произтичаща от Договор за банков кредит № BL 18182 от
30.05.2008г. и анекси към него от 29.06.2009г., 31.05.2010г. и 15.11.2011г. в размер на сумата
от 1195.86 лева, както и за законна лихва върху посочената главница, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 27.04.2023г.
до окончателното погасяване на паричното задължение, за което вземане е издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 401/2023г. на Районен съд – гр.
с..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Д.Ш. и П.Д., със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „В.”,
ул. „О.п.” № 260 против Д. В. Г., с ЕГН ********** и адрес с.П.Л., ОБЩИНА П.,
установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „Ю.Б.” АД, ЕИК ********* от Д. В. Г., с
ЕГН **********, за главница, лихви и такси произтичащи от Договор за банков кредит №
BL 18182 от 30.05.2008г. и анекси към него от 29.06.2009г., 31.05.2010г. и 15.11.2011г. в общ
размер на сумата от 49 962,76 лева (четиридесет и девет хиляди деветстотин шестдесет и
два лева и седемдесет и шест стотинки), от които:
11 413,84 лева (единадесет хиляди четиристотин и тринадесет лева и осемдесет и
четири стотинки) - главница по Договор за банков кредит № BL 18182 от 30.05.2008г.;
12 224,71 лева (дванадесет хиляди двеста двадесет и четири лева и седемдесет и една
стотинки) - договорна възнаградителна лихва по Договор за банков кредит № BL
18182 от 30.05.2008г., за периода от 21.03.2013г. до 18.06.2018г.;
25 834,59 лева (двадесет и пет хиляди осемстотин тридесет и четири лева и петдесет и
девет стотинки) - наказателна лихва за просрочие по Договор за банков кредит № BL
18182 от 30.05.2008г. (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от
21.03.2013г. до 26.04.2023г.;
489,62 лева (четиристотин осемдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки) - такси
по Договор за банков кредит № BL 18182 от 30.05.2008г. за периода от 21.05.2018г. до
26.04.2023г.,
както и за законна лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 27.04.2023г. до
окончателното погасяване на паричното задължение, за което вземане е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 401/2023г. на Районен съд – гр. с..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „Ю.Б.” АД, ЕИК ********* да заплати
на Д. В. Г., с ЕГН ********** сумата в размер на 5 566,76 лева, представляваща направени
по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
10
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д. В. Г., с ЕГН ********** да заплати
на „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, направените в настоящото съдебно производство разноски в
общ размер на 40,17 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д. В. Г., с ЕГН ********** да заплати
на „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, направените в заповедното производство, разноски в общ
размер на 55,23 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11