Р Е Ш
Е Н И Е
№ …
гр. София, 06.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №2812
по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Производство е образувано по въззивна жалба на ответника „Д.Т.“ ЕООД срещу
решение от 20.11.2018 г. по гр.д. №42114/2018 г. на Софийския районен съд, 78
състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „П.К.В.“ ООД на основание
чл.88 ЗЗД сумата от 14 703,42 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 15.03.2018 г., до окончателното
изплащане, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие на материалния закон и необосновано. Сочи, че по делото е установено, че процесните
стоки са доставени на трети лица, посочени от купувача, поради което не е
налице твърдяното неизпълнение. Поддържа, че е налице неправилна квалификация
на предявения иск. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд
да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна на „П.К.В.“ ООД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във
въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по
тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД - за връщане на
платената на отпаднало основание продажна цена по договор за покупко-продажба
на стоки, който договор е развален от ищеца поради неизпълнение от страна на
ответника-продавач – непредаване на стоките, предмет на продажбата, съгласно
фактури №№22000010277/24.05.2017 г. и **********/31.05.2017 г. Настоящият състав счита, че
нормата на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД е приложимата материална разпоредба към
процесните правоотношения. Всички факти, сочени от ищеца, касаят фактическия
състав на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД – предаване, съответно получаване на нещо на
отпаднало основание, като обогатяването се изразява в парична сума – продажната
цена на сочените стоки.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск, като
твърди, че е доставил процесните стоки.
С постановеното по делото решение първоинстанционният
съд е уважил предявеният иск, като посочената правна квалификация е по чл.88 ЗЗД.
Основанието на
чл.270 ал.3 ГПК за обезсилване на решението на първоинстанционния съд е налице
само при разгледан непредявен иск - когато в нарушение принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд се е произнесъл извън
определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от
ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не
се позовава, тъй като е разгледан иск на непредявено основание, но не и при неправилна
правна квалификация. С постановеното по делото
решение СРС, 78 състав, е приел, че по делото не е доказано, че стоките са
предадени на сочените трети лица, т.е. налице е неизпълнение и разваляне на
договора на основание чл.87 ал.3 ЗЗД, поради което и на основание чл.88 ЗЗД
ответникът дължи връщане на авансово заплатената му цена, т.е. произнесъл се е
в рамките на определения от страните предмет и съобразно фактическите им
твърдения.
Решението е и правилно като краен резултат по следните съображения:
За основателността на предявения иск за връщане на пратената от ищеца
продажна цена, явяваща се получена на отпаднало основание, трябва да се докажат
следните факти: че страните са сключили договор, по силата на който ищецът е
заплатил на ответника процесната сума, представляваща продажна цена по
сключения договор за покупко-продажба на стоки, както и че договорът е
развален. Тези факти подлежат на доказване от ищеца.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже положителния факт на
доставяне на процесните стоки.
По делото е
представени фактура №**********/31.05.2017 г., издадена от ответника и с
получател ищцовото дружество, за сумата от 7645,22 лв. с ДДС за плодове и
зеленчуци, и фактура №**********/24.05.2017 г., издадена от ответника и с
получател ищцовото дружество, за сумата от 7058,20 лв. с ДДС за плодове и
зеленчуци.
Видно от
представените по делото преводни нареждания за кредитен превод от 05.06.2017 г.
и от 13.06.2017 г., ищецът е заплатил по банков път по сметка на ответника
сумата от 7058,20 лв. по фактура 2/10277/24.05.2017 г. и сумата от 7645,22 лв.
по фактура 2/10279/31.05.2017 г.
По делото са
представени търговски документи за периода 23.05.2017 г. за доставени от
ищцовото дружество на трети лица количества плодове и зеленчуци.
От приетото в първоинстанционното
производство заключение на ССчЕ, което и настоящият въззивен състав кредитира
напълно, се установява, че процесните фактури, описано по-горе подробно, са
осчетоводени от ответното дружество, включени са в дневника за продажби и са
подадени със справка-декларация в ТД на НАП. Вещото лице сочи още, че за
процесния период 17.05.2017 г. – 31.05.2017 г. ищецът има издавани фактури и
стокови разписки към търговски дружества на стойност 19 893,10 лв., а за
периода 17.05.2017 г. – 31.05.2017 г. ответното дружество е извършвало доставки
на плодове и зеленчуци на обектите на същите търговски дружества, които
доставки са подробно описани от вещото лице. От заключението се установява още,
че количеството и стойността на стоките, предадени на търговските обекти от
ответника са част от описаните в стоковите разписки, издадени от ищеца.
От приетото във
въззивното производство заключение на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че за периода 17.05.2017 г. – 31.05.2017 г. „Н. – 21А4 ЕООД има
получени 3 бр. фактури за доставка на зеленчуци от ищцовото дружество, за същия
период „П.“ ЕООД и има получена 1 бр. фактура за доставка на зеленчуци от
ищцовото дружество, „Е.ЛТД 3“ ЕООД има получена 1 бр. фактура.
От показанията
на свид. Х.В.се установява, че през 2017 г. ответното дружество е извършвало
доставки на плодове и зеленчуци на обекти в гр. София по заявки от името на
ищеца, която заявки са били от самите обекти.
Други относими доказателства не са
ангажирани.
Съгласно разпоредбата на чл.87 ал.1 ЗЗД, когато длъжникът по двустранен
договор не изпълни задълженията си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за
развален, а съгласно чл.87 ал.2 ЗЗД - кредиторът може да заяви на длъжника, че
разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно
изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или
ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
От събраните по делото писмени и устни доказателства, както и от
заключенията на ССчЕ, обаче не се установи, че ответникът е изпълнил
задълженията си по процесния договор – предал е на ищеца-купувач по договора или
на сочените от него трети лица процесните стоки – плодове и зеленчуци. От
приетите като писмени доказателства фактури /описани по-горе/ се установява
възникването на облигационно отношение по продажба на стоките, индивидуализирани
във фактурите по вид и цена. Не е доказано обаче получаването на стоките. От
събраните по делото доказателства се установи безспорно, че страните са били в
облигационни отношения, по силата на които ответникът е доставял в сочените от
ищеца обекти плодове и зеленчуци. Не се установи обаче ответникът да е изпълнил
задълженията си по процесните 2 бр. фактури, доколкото не се установява
конкретната връзка между доставените на третите лица количества стоки и точно
тези фактури, т.е. не се доказа наличието на договорни отношения, по които
ответникът е престирал точно – да е предал стоките, предмет на продажбата,
поради което процесният договор за покупко-продажба на стоки е развален поради
неизпълнение на продавача-ответник по настоящето дело по реда на чл.87 ал.2 ЗЗД.
Според нормата на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД
полученото на отпаднало основание подлежи на връщане. И тъй като по делото се
установи, че процесният договор е развален, то и получената от ответника сума –
цената на продадените стоки се явява получена от ответника на отпаднало
основание и подлежи на връщане.
Ответникът, чиято е доказателствената
тежест за това, на доказа положителиня факт на връщането на цената на
процесните стоки.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение
на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно, но при правилната правна квалификация на иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
С оглед изхода не делото и направеното искане, на
въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски
във въззивното производство в размер на сумата от размер на сумата от 1000,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №539993/20.11.2018 г., постановено по гр.д. №42114/2018 г. по описа на СРС,
ГО, 78 състав, но при правилна правна квалификация на
иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д.Т.“
ЕООД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „П.К.В.“ ООД, ЕИК *******седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1000,00
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.