П   Р  И  С  Ъ  Д  А                                        

 

 

Номер   119                    16.10.2009 година                 град Стара Загора

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Окръжен съд                                               НАКАЗАТЕЛЕН  СЪСТАВ

На 15 и 16 октомври                                                     Година 2009

В публично заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

 

                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: НАДЕЖДА ГУТЕВА

                                                                  ДЕНКА ИЛИЕВА

 

Секретар МИНКА ДИМИТРОВА

Прокурор  АЛЕКСЕЙ АНГЕЛОВ

като разгледа докладваното от  съдия  ХРИСТАКИЕВА   

НОХ дело номер 347  по описа за 2007 година

 

                      П   Р   И   С   Ъ   Д   И :

 

ПРИЗНАВА  подсъдимия  Щ.А.Б. -   роден на *** *****  ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН  в  това, че:

 

 1.  В началото на април и май 1998 г. в гр. К. с цел да набави за себе си имотна облага  ********* на "П. - К" АД, гр. К., на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно работа, свързана с управление на имуществото на”П. - К” АД, гр. К., възбудил и поддържал у Д.Т.Г., ЕГН **********, заблуждение, че в кръга на своята длъжност е оправомощен с Протоколи №**** и №***** от заседания на Съвета на директорите на”П. - К” АД, гр. К. да взема заеми от физически лица и да издава записи на заповед и с това му причинил имотна вреда в размер на 72 500 деноминирани лева, като измамата  е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1 т. 3, вр. чл. 209 ал. 1, вр. чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА НА “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от четири години, което наказание следва да изтърпи при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип съгл. чл.61, т.3 вр. чл.59, ал.1 ЗИНЗС.

 

2. В средата на месец юли 1998 г. в гр. К. с цел да набави за себе си имотна облага като длъжностно лице – и. д. на”П. - К” АД, гр. К., на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно работа, свързана с управление на имуществото на”П. - К” АД, гр. К., възбудил и поддържал у П.А.В., ЕГН **********, заблуждение - че в кръга на своята длъжност е оправомощен с Протокол №******* от заседание на Съвета на директорите на”П. - К” АД, гр. К. да взема заеми от физически лица и да издава записи на заповеди и с това му причинил имотна вреда в размер на 21 918 деноминирани  лева, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което на основание чл. 211, вр. чл. 210 ал. 1 т. 3, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА НА “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от четири години, което наказание следва да изтърпи при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип съгл. чл.61, т.3, вр. чл.59, ал.1 ЗИНЗС.

 

3. В Края на юли и началото на август 1998 г. в гр.К. с цел да набави за себе си имотна облага, като длъжностно лице –и.д. на”П. - К” АД гр.К., на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно работа, свързана с управление на имуществото на”П. - К” АД гр.К., възбудил и поддържал у В.К.В., ЕГН**********, управител на фирма “В.” ЕООД гр.С.и управителя на „П.” АД гр.С.– З. С., заблуждение - че в кръга на своята длъжност е оправомощен с Протокол №******* от заседание на Съвета на директорите на “П.- К“ АД гр.К. да сключва сделки за покупко-продажба на ДМА на дружеството на стойност до 250 000 DМ – машини и съоръжения, и да авалира записи на заповед и с това им причинил имотна вреда в размер на 79 000 деноминирани лева за „В.”ЕООД гр. С. и  349 374.25 лева за “П. – К”АД гр.К., като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.211, вр. чл.210 ал.1 т.3, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА НА “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”  за срок от шест години, което наказание следва да изтърпи при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип съгл. чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 ЗИНЗС.

 

4. На 16.08.1998 г. в гр. В. чрез използване на неистински документ - Протокол № ******. от заседания на Съвета на директорите на”П. - К” АД, гр. К., получил без правно основание от П.А.В., ЕГН **********, чуждо движимо имущество - сумата от 21 918 деноминирани лв., с намерение да го присвои, като документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай - подсъдимият Б., в качеството си на длъжностно лице – и. д. на”П. - К” АД, гр. К., на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно работа, свързана с управление на имуществото на”П. - К” АД, гр. К., злоупотребил с представителната си власт и значително увеличил пасивите на повереното му дружество, поради което на основание чл. 212, ал. 4/сег. ал. 5/ вр. ал. 1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК ГО ОСЪЖДА НА “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок  от пет години, което наказание следва да изтърпи при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип съгл. чл.61, т.3, вр. чл.59, ал.1 ЗИНЗС.

       

5. На 22.08.1998 г. в гр. К. в качеството си на длъжностно лице – и.д. на”П. - К” АД, гр. К., на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно работа, свързана с управление на имуществото на”П. - К” АД, гр. К., присвоил чужди движими вещи, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява - компютър "Нотебок" и един брой портативен принтер на обща стойност 8 377 деноминирани лв., като присвояването е в големи размери, поради което на  основание чл. 202 ал. 2 т. 1, вр. чл. 201, вр. чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА НА “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от три години, което наказание следва да изтърпи при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип съгл. чл.61, т.3, вр. чл.59, ал.1 ЗИНЗС.

 

6. На 23.07.1998 г. в гр. К., в качеството си на длъжностно лице – и.д. на”П. - К” АД, гр. К., на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно работа, свързана с управление на имуществото на”П. - К” АД, гр. К., умишлено не положил достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното му имущество - без да е оправомощен по съответния ред от Съвета на директорите на дружеството и без да е налице съответна икономическа обосновка, е авалирал парично задължение в размер на 320 000 деноминирани лева по запис на заповед от 23.07.1998 г., издаден от В.К.В., в качеството му на управител на "В." ЕООД, гр. С., на поемателя "П." АД, гр. С. с представител З. С., като от това последвала значителна щета за”П. - К” АД, гр. К. - в размер на 349 374,25 деноминирани лв., като умишлената безстопанственост е в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай - значително са увеличени пасивите на”П. - К” АД, гр. К., поради което на основание чл. 219 ал. 4, вр. ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА НА “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от пет години, което наказание следва да изтърпи при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип съгл. чл.61, т.3, вр. чл.59, ал.1 ЗИНЗС и “ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА ИЗПЪЛНЯВА ДЛЪЖНОСТТА И.Д.”.

 

        НА ОСНОВАНИЕ чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК, съдът НАЛАГА на подсъдимия Щ.А.Б. едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от шест години, което наказание следва да изтърпи при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип съгл. чл.61,т.2 вр. чл.60, ал.1 ЗИНЗС.

 

ОСЪЖДА  подсъдимия  Щ.А.Б., с посочени данни, да ЗАПЛАТИ на”П. - К” АД, гр. К., ********** , представлявано от Г. С. Г. – и. д., обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението в размер на 349 374.25 лева.

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения граждански иск от Министъра на финансите, в качеството му на представител на държавата, против подсъдимия Щ.А.Б. за присъждане на претърпени от престъплението имуществени вреди в размер на 349 374.25 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА подсъдимия  Щ.А.Б., с посочени данни, да ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд  гр.Стара Загора направените по делото разноски в размер на 4 321  лева.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Щ.А.Б., с посочени данни, да ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд гр.Стара Загора  държавна такса, върху уважения граждански иск,  в размер на 13 974.97 лева.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес, чрез Окръжен съд гр. Стара Загора, пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:    1.

 

 

                                                         2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М О Т И В И

 

към  присъда №119/16.10.2009 г. постановена по нохд №347/2007 г.   по описа на Старозагорски окръжен съд

 

С внесения в Окръжен съд гр.Стара Загора от Окръжна прокуратура гр.Стара Загора обвинителен акт са повдигнати обвинения против подсъдимия  Щ.А.Б., както следва:

 

 1.  Затова, че в началото на април и май 1998 г. в гр. К., с цел да набави за себе си имотна облага като длъжностно лице - ********, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянна работа, свързана с управление на имуществото на "П. м.- К" АД гр. К.”, възбудил и поддържал у Д.Т.Г., ЕГН********** заблуждение, че в кръга на своята длъжност е оправомощен с Протоколи №3/26.09.1997 г. и 7/31.10.1997 г. от заседания на Съвета на директорите на "П. м. - К" АД гр. К. да взема заеми от физически лица и да издава записи на заповед и с това му причинил имотна вреда в размер на 72 500 деноминирани лв., като измамата е в „особено големи размери” и представлява „особено тежък случай” - престъпление по 211, вр. чл. 210 ал. 1 т. 3 вр. чл. 209 ал. 1 от НК.

 

2. Затова, че в средата на месец юли 1998 г. в гр. К., с цел да набави за себе си имотна облага като длъжностно лице -*******************, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянна работа, свързана с управление на имуществото на "П.м. - К" АД гр. К., възбудил и поддържал у П.А.В., ЕГН ********** заблуждение, че в кръга на своята длъжност е оправомощен с Протокол №4/01.10.1997 г. от заседание на Съвета на директорите на "П. м.- К" АД гр. К. да взема заеми от физически лица и да издава записи на заповеди и с това му причинил имотна вреда в размер на 21 918 деноминирани  лв., като измамата е в „особено големи размери” и представлява „особено тежък случай” -  престъпление по чл.211 вр. чл. 210 ал. 1 т. 3 вр. чл. 209 ал. 1 от НК.

 

3. Затова, че в края на юли и началото на август 1998 г. в гр. К., с цел да набави за себе си имотна облага, като длъжностно лице - ******, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянна работа, свързана с управление на имуществото на "П. м.- К" АД гр. К., възбудил и поддържал у В.К.В., ЕГН**********, управител на фирма "В." ЕООД гр. С., заблуждение, че в кръга на своята длъжност е оправомощен с Протокол №3/26.09.1997 г. от заседание на Съвета на директорите на "П.м.- К" АД гр. К. да сключва сделки за покупкопродажба на ДМА на дружеството на стойност до 250 000 DM - машини и съоръжения и да авалира записи на заповед и с това му причинил имотна вреда в размер на 79 000 деноминирани лв., като измамата е в „особено големи размери” и представлява „особено тежък случай” -   престъпление по чл.211 вр. чл.210 ал. 1 т. 3 вр. чл. 209 ал. 1 от НК.

 

В съдебно заседание представителят на обвинението направи искане за изменение обстоятелствената част на обвинителния акт, което искане бе направено своевременно и в съответствие с изискванията за  повдигане на обвинение, т.е. за неговото формулиране, както като обстоятелствена част, така и като правна квалификация. С оглед на това съдът на основание чл.287 ал.1 от НПК с определение прие повдигнатото ново обвинение от прокурора по отношение на подсъдимия Щ.Б. по пункт трети от обвинителния акт в следния смисъл:

 

 В края на юли и началото на август 1998 г. в гр. К. с цел да набави за себе си имотна облага, като длъжностно лице - *****************, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянна работа, свързана с управление на имуществото на "П. май - К" АД гр. К., възбудил и поддържал у В.К.В., ЕГН**********, управител на фирма "В." ЕООД гр. С. и управителя на “П.” АД гр.С. – З.С., заблуждение, че в кръга на своята длъжност е оправомощен с Протокол №3/26.09.1997 г. от заседание на Съвета на директорите на "П. м.- К" АД гр. К.к да сключва сделки за покупко-продажба на дълготрайни материални активи на дружеството на стойност до 250 000 DM - машини и съоръжения и да авалира записи на заповед и с това им причинил имотна вреда в размер на 79 000 деноминирани лв. за “В.” ЕООД гр.С. и 349 375,29 лв. за „П.м-к” АД гр.К., като измамата е в „особено големи размери” и представлява „особено тежък случай” -   престъпление по чл.211 вр. чл.210 ал. 1 т. 3 вр. чл. 209 ал. 1 от НК.

 

4. Затова, че на 16.08.1998 г. в гр. Варна, чрез използване на неистински документ - Протокол №12/28.07.1998 г. от заседания на Съвета на директорите на "П. м.- К" АД гр. К., получил без правно основание от П.А.В., ЕГН ********** чуждо движимо имущество - сумата от 21 918 деноминирани лв., с намерение да го присвои, като документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай - Щ.Б., в качеството си на длъжностно лице - *****************, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянна работа, свързана с управление на имуществото на "П. м.- К" АД гр. К., злоупотребил с представителната си власт и значително увеличил пасивите на повереното му дружество - престъпление по чл. 212 ал. 4 /сег. ал. 5/  вр. ал. 1 от НК.

       

5. Затова, че на 22.08.1998 г. в гр. Казанлък, в качеството си на длъжностно лице -****** на "П. м. - К" АД гр. К., на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно работа, свързана с управление на имуществото на "П.м. - К" АД гр. К., присвоил чужди движими вещи, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява - компютър "Нотебок" и един брой портативен принтер на обща стойност 8 377 деноминирани лв., като присвояването е в големи размери - престъпление по чл. 202 ал. 2 т. 1  вр. чл. 201 от НК.

 

6. Затова, че на 23.07.1998 г. в гр. К., в качеството си на длъжностно лице - ..*****на "П. м. - К" АД гр. К., на което е възложено да изпълнява със заплата постоянна работа, свързана с управление на имуществото на "П. м. - К" АД гр. К., умишлено не положил достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното му имущество - без да е оправомощен по съответния ред от Съвета на директорите на дружеството и без да е налице съответна икономическа обосновка, е авалирал парично задължение в размер на 320 000 деноминирани лева по Запис на заповед от 23.07.1998 г., издаден от В.К.В. в качеството му на управител на "В." ЕООД гр. С., на поемателя "П." АД гр. С. с представител З. С., като от това последвала значителна щета за  "П. м. - К" АД гр. К. - в размер на 349 374,25 деноминирани лв., като умишлената безстопанственост е в “особено големи размери” и деянието представлява “особено тежък случай” - значително са увеличени пасивите на "П. м. - К" АД гр. К. - престъпление по чл. 219 ал. 4  вр. ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

 

 

         В съдебно заседание представителят на обвинението поддържа така  повдигнатите обвинения, като в хода на съдебните прения  заявява, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпленията, за които са повдигнати обвинения, както следва:

 

- за обвинението по пункт 1 от обвинителния акт – за престъпление по чл. 211 вр. чл. 210 ал. 1 т. 3 вр. чл. 209 ал. 1 от НК, наказание  “лишаване от свобода”, което следва да бъде над  средния размер и което следва да се изтърпи ефективно.

 

- за обвинението по пункт 2 от обвинителния акт – за престъпление по чл. чл. 211 вр. чл. 210 ал. 1 т. 3 вр. чл. 209 ал. 1 от НК от НК, наказание  “лишаване от свобода”, което следва да бъде над средния размер и което следва да се изтърпи ефективно.

 

- за обвинението по пункт 3 от обвинителния акт – за престъпление по чл. чл. 211 вр. чл. 210 ал. 1 т. 3 вр. чл. 209 ал. 1 от НК, наказание  “лишаване от свобода”, което следва да бъде над  средния размер и което следва да се изтърпи ефективно.

 

- за обвинението по пункт 4 от обвинителния акт – за престъпление по чл. 212 ал.4 /сег. ал.5/ вр. ал.1 от НК, наказание  “лишаване от свобода”, което следва да бъде над  средния размер и което следва да се изтърпи ефективно.

 

- за обвинението по пункт 5 от обвинителния акт – за престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 от НК, наказание  “лишаване от свобода”, което следва да бъде над  средния размер и което следва да се изтърпи ефективно.

 

- за обвинението по пункт 6 от обвинителния акт – за престъпление по чл.219 ал.4 вр. ал.3 вр.ал.1 от НК, наказание  “лишаване от свобода”, което следва да бъде над  средния размер и което следва да се изтърпи ефективно.

 

По отношение на предявените граждански искове от Министерство на финансите  и от „П.м-к” АД гр.К.  представителят на обвинението застъпва становище, че първият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, а вторият следва да бъде уважен изцяло, така както е предявен.

 

В хода на пледоариите повереникът на гражданския ищец и частен обвинител по делото, “П. м. – К “ АД гр.К., адв.П.П., застъпва становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по шестте пункта на обвинителния акт, обвиненията по които приема за доказани, а относно наказанието за всяко едно от престъпленията взема становище да бъдат наложени наказания “лишаване от свобода”  над средния размер, предвиден в закона за всяко едно от престъпленията. Моли съда да уважи изцяло предявения граждански иск.

 

Представителят на Министерство на финансите гр.София, юрисконсулт Л., по съществото на делото взема становище, че предявеният граждански иск следва да бъде уважен.

 

                В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия Щ.Б., адв.Н.М., излага становището си,  че съдът следва да признае подсъдимия на невинен по повдигнатите обвинения, с оглед на това, че същите не са доказани по безспорен начин. Алтернативно защитата пледира, в случай че съдът   приеме, че  подсъдимият е осъществил престъпленията, за които са повдигнати обвинения, да му наложи наказания с приложението на чл.55 от НК, т.е. да приеме, че са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства и на основание чл.66 НК да приложи института на условното осъждане. Защитата излага виждането си, че при постановяване на оправдателна присъда следва да бъдат отхвърлени предявените граждански искове от  Министерството на финансите гр.София и от “П. м. – К “АД гр.К.. В случай, че бъде признат за виновен по обвиненията, защитникът споделя становището си относно уважаване на гражданския иск, предявен от “П. м. - К “АД гр.К. и отхвърляне на гражданския иск, предявен от  Министерство на финансите гр.София.

 

        Подсъдимият Щ.А.Б. при упражняване правото си на последна дума, регламентирано в  чл.297 от НПК, изразява отношението си към обвинението, като заявява, че не се признава за виновен в извършване на нито едно от престъпленията, за които са му повдигнати обвинения.

 

Съдът, след като обсъди всички доказателства, събрани  по делото в хода на съдебното следствие, както и  доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които са  прочетени по реда на чл.283 от НПК от съда и по този начин приобщени към доказателствения материал по делото, а именно: докладни записки, молби ( лист 5,8,17-21,76-78 от сл.дело ), записи на заповед (лист 9,10 и 11 от сл.дело ), материали от предварителни проверки (лист 9-16,22-38,79-84 от сл.дело), протокол за изземване (лист 85 от сл.дело), разписка към протокол за изземване ( лист 86 от сл.дело), свидетелство за съдимост (лист 87, 260-261 от сл.дело), протокол за доброволно предаване  и документи към него (лист 115, 136, 137-165,145-146), декларации ( лист 49-50 от сл.дело), ДСМПИС (лист 63 от сл.дело), протокол за проведено общо събрание на акционерите на „П.м-к” АД гр.К. (лист 147-149 от сл.дело), отчет за дейността на дружеството (лист 150-153 от сл.дело), дневник на синтетични, аналитични сметки  ( лист 213, 230 от сл.дело), квитанции, кредитни преводи и други счетоводни документни извадки ( лист 231-259 от сл.дело),  ревизионен акт за периода 01.11.1994 година -30.01.1997 година, ревизионен акт  за периода 30.11. 1997 година – 30.06.2000 година, ревизионен акт  за периода 10.08.2000 година – 13.10.2000 година, касови книги с номера № 1- №13 и касова книга, дублираща от лист 97, всички приложени към делото в отделен пакет съгласно описа на делото, намери за установено следното:

 

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

Подсъдимият Щ.А.Б.  бил избран  за член на Съвета на Директорите на “П. м. –К” АД гр.К., считано от 28.06.1997 г. и  от същата  дата  е избран за****** на това дружество. Като такъв работи до 22.08.1998 г., на която дата е освободен  от работа.

 

Подсъдимият Б. в това си качество е “длъжностно лице”, съобразно  разпоредбата на чл.93, т.1 б.”б” от НК, тъй като   изпълнявал  ръководна работа, свързана с управление на чуждо имущество, собственост на фирмата, на която  бил  *********.

 

С Решение №3917/10.10.1991 г. на Фирмено отделение при Старозагорски окръжен съд /лист 384 от ДП/ в Регистъра на търговските дружества при същия съд е вписано Еднолично дружество с ограничена отговорност “П. м.К“ ЕООД гр. К., като същото е обявено за правоприемник на държавна фирма “П. м.” гр. К..

 

 Впоследствие с Решение №4332/14.12.1995 г. на Фирмено отделение при Старозагорски окръжен съд /лист 381 от ДП/ “П.м.-К“ ЕООД гр. К., е преобразувано в “П. м.-К“ ЕАД гр. К., като се запазва предмета на дейност и се прехвърлят всички активи и пасиви.

 

С Решение №2112/18.07.1997 г. на Фирмено отделение при Старозагорски окръжен съд /лист 378 от ДП/ по партидата на горепосоченото дружество са вписани следните обстоятелства: “Първи май-К“ ЕАД гр. Казанлък е преименувано в “П. м.К“ АД гр. К.с допълване предмета на дейност, освободени са  членове на Съвета на директорите на “П. м.-К“ ЕАД гр. К. и са избрани нови – подсъдимият Щ.А.Б., свидетелят В.О.А. и свидетелят В. С. В.. Подсъдимият Б., в качеството  на ********,  е определен да представлява и управлява “П.м. - К“ АД  гр. К..

 

За периода 09.04.1998 г. – 22.08.1998 г., видно от чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Устава на “П. м. - К“ АД гр. .К /лист 554 от ДП/, същото представлява акционерно дружество с едностепенна система на управление. В съответствие с действащите разпоредби на търговското законодателство,  постоянно действащи органи на дружеството са Общо събрание на акционерите и Съвета на директорите, който на основание чл. 2 ал. 2 от Устава /лист 551 от ДП/ разполага с опция да овласти един или няколко от своите членове да представляват дружеството.  Съгласно т. 4 от Протокол от 28.06.1997 г. на Съвета на директорите на “П. мА.-К“ АД, гр. К./лист 503 от ДП/ подсъдимият Щ.Б. е избран за изпълнителен член на Съвета на директорите, който да управлява и представлява дружеството.

 

        Компетентността на Общото събрание на акционерите на “П. м. - К“ АД гр. К. е конкретно и изчерпателно определена в чл. 15, ал. 1 от Устава на дружеството /лист 556 от ДП/, като тя се припокрива като съдържание с разпоредбата на чл.221 от Търговския закон. Компетентността на Съвета на директорите на “П. м. - К“ АД гр. К. е посочена в чл. 17 ал. 1 и ал. 3 от Устава на дружеството /лист 557 от ДП/, като изброяването на правомощията е изчерпателно. В чл.17 ал.1 т.9 от Устава се регламентират въпросите, които обсъжда и решава Съвета на директорите /организационни, ръководни, контролни, стопански и др./, освен тези които са от компетентността на Общото събрание на акционерите.

 

        По смисъла на разпоредбите на Търговския закон, които регламентират спецификата на едностепенната система на управление на акционерното дружество, изпълнителните директори не са отделен и самостоятелен орган, различен от Съвета на директорите. Съветът на директорите на всяко едно Акционерно дружество остава единствен управителен орган и не дели управлението с изпълнителните директори, които могат да бъдат сменени от съвета по всяко време. В този смисъл с избора на подсъдимия Щ. Б. за и. д., Съветът на директорите на „П.м-к” АД гр.К. не е подменил колективното управление на дружеството с еднолично такова. С възлагането на управлението от Съвета на директорите на подсъдимия Б., членовете на съвета продължават да имат правото и задължението  да участват в управлението на “П. м.-К“ АД гр. К. и да носят имуществената отговорност за евентуално причинени от тях при управлението вреди.  Подсъдимият Б.  бил задължен да докладва на Председателя на съвета всички обстоятелства, които са от съществено значение за дружеството /чл. 244, ал. 5 от ТЗ/. Тази връзка между Съвета на директорите и Изпълнителния директор има своето основание  в чл. 244, ал. 3 и ал. 6 от ТЗ и от нея следва, че след избора на Изпълнителния директор на едно Акционерно дружество с едностепенна система на управление, остава в сила колективното управление от страна на Съвета на директорите. Единствено Съветът на директорите взема решения в границите на своята компетентност и на тези решения следва да почива работата на отделните му членове, в това число и работата на Изпълнителния директор. В този смисъл е и чл. 17, ал. 5 от Устава на “П. м.-К“ АД гр. К. /лист 558 от ДП/  и сочи на това, че Уставът на дружеството е  съобразен с  нормите в Търговския закон.

 

        Към материалите по досъдебното производство – лист 322 – 324, е приобщено заверено копие от Договора за възлагане на управлението и представителството на “П. м.-К“ АД гр. К. от 18.07.1997 г., преподписан от подсъдимия Щ.Б., в качеството му на ***** на дружеството. В т.3 от Договора са изброени правата и задълженията на Съвета на директорите на “П. м.-К“ АД гр. К., а в т. 4 подробно са изброени правата и задълженията на Изпълнителния директор на дружеството, в качеството им на страни по него. Точки 3.11 и 3.12 от Договора регламентират, че Съвета на директорите “…взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях, ползване на банкови кредити, даване на гаранции и поемане на поръчителство и учредяване на други персонални и реални обезпечения за чужди задължения…”, “…установява реда за издаването на пълномощия, подписването на търговски сделки и поемане на задължения от името на дружеството…”.

 

        ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПУНКТ 1 ОТ ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ:

 

В началото на месец април 1998 г. подсъдимият Щ.Б. *** и се свързал със свидетеля Д.Г., собственик на магазин за авточасти в града. Срещата станала възможна благодарение на съдействието на свидетеля В.В., близък приятел и на двамата. Подсъдимият Б. се представил на свидетеля Г. като ****** на “П. м. - К“ АД гр. К. и му предложил да сключат сделка относно финансиране от страна на свидетеля Г. на производство в горепосоченото предприятие, от което последният щял да има само полза. Подсъдимият Б. обяснил, че става дума за закупуване на дървен материал от Русия и производство на маси, столове и чинове, които “П. м.-К“ АД гр. К. да продава в Турция. Подсъдимият Б. обяснил на свидетеля Г.,  че от печалбата той ще си върне вложените пари с лихва. За да убеди свидетеля Г. в правото си да сключва сделки – да тегли кредити от името на дружеството и да залага имуществото на същото, Б. му показал два протокола от заседания на Съвета на директорите на дружеството - Протокол №3/26.09.1997 г./лист 65 от ДП/ и Протокол №7/31.10.1997 г. /лист 67 от ДП/. Те създали увереност у свидетеля Г., че му се предлага законна сделка от  човек със съответните правомощия. Двамата се уговорили да се чуят след няколко дни и се разделили, без да постигнат конкретна уговорка  с каква сума ще участва свидетелят Г. в предложената сделка от подсъдимия Б. и  срещу каква лихва.

 

        На 09.04.1998 г. свидетелят Г., заедно със сина си Т. Г., посетили “П. м.-К“ АД гр. К.. Свидетелят Г. носил със себе си сумата от 41 000 деноминирани лева, лични средства. Свидетелят Г. предоставил тази сума на подсъдимия Б. в пълния й размер на ръка.  Между подсъдимия Б., в качеството му на ****** на “П.. м.-К“ АД гр. К., като “издател” и свидетеля Г. като “поемател” за гаранция /лист 10 от ДП/ на сключения помежду им устен договор за заем, била подписан Запис на заповед за сумата 41 000 лева, с дата на падежа 14.08.1998 г.

 

        След около две седмици подсъдимият Б. се обадил на свидетеля Г.,*** и иска да се срещне с него. На срещата подсъдимият Б. обяснил, че парите, дадени му от свидетеля Г., са  изпратени за дървен материал, но тъй като количествата били големи, му трябвали още пари за дървен материал. Свидетелят Г.,  воден от стремежа си за бърза и лесна печалба, се ангажирал да събере още пари от негови близки и познати и да ги предостави на подсъдимия Б..

 

На 07.05.1998 г. свидетелят Г., заедно със сина си Т., отново посетил “П. м.-К“ АД, гр. К.. Срещнал се с подсъдимия Б., в качеството му на ***** и му дал на ръка сумата от 31 500 деноминирани лева. Подсъдимият Б. от името на “П. м.К“ АД гр. К., издал Запис на заповед за тази сума като гаранция на свидетеля Д.Г., който се явявал поемател по записа, с дата на падежа  16.09.1998 г. /лист 9 от ДП/.

 

И двата пъти, когато свидетелят Д.Г. предоставял суми на подсъдимия Б., последният не му издавал разписки, а му предоставял оригиналите  от издадените Записи на заповед.

 

След минаване датите на падежите на двата Записа на заповед свидетелят Г. не получил обратно дадените на заем пари. Впоследствие научил, че подсъдимият Б. вече не е Изпълнителен директор на “П. м.-К“ АД гр. К.. При разговор с него, подсъдимият Б. му обяснил, че дадените пари са внесени в “П. м.-К“ АД гр. К. и че ще си получи парите с лихвите, тъй като той ще предизвика ревизия в “П. м.-К“ АД  гр. К., в резултат на която ще се установи фактът на предоставяне на парите от свидетеля Г.. Тъй като твърденията на подсъдимия Б. не се реализирали, свидетелят Г.  потърсил правата си  по съдебен ред.

 

 

ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПУНКТ 2 и 4 ОТ ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ:

 

В края на месец май и началото на месец юни 1998 г., свидетелят П.В. ***. Чрез посредничеството на свидетеля В.В. той се срещнал с подсъдимия Б.. Последният, в качеството си на **** на “П. м.-К“ АД гр. К., търсил кредити от частни лица, чрез които да осигури оборотни пари на предприятието за няколко месеца, срещу обещавана лихва. Свидетелят В. разполагал с лични пари, които искал да  инвестира. Подсъдимият Б. го уверил, че  в качеството си на ***** може да гарантира дадените от него суми чрез издаване на Запис на заповед. Подсъдимият Б. го уведомил, че сумата, която му е необходима, е от порядъка на 20 – 30 000 щатски долара и го уверил, че на следващата среща ще му предостави документи, които да удостоверят правомощията му да тегли кредити и да издава Записи на заповед от името на “П. м.-К“ АД гр. К..

 

В средата на месец юли 1998 г. свидетелят В. със свои близки посетили “П. м.-К“ АД гр. К.. В кабинета си подсъдимият Б. им показал оригиналите на Договора за възлагане на управлението и представителството на “П. м.-К“ АД гр. К. от 18.07.1997 г. и Протокол №4/01.10.1997 г. от заседание на Съвета на директорите на "П. м. - К" АД гр. К. /лист 66 от ДП/. Въз основа на това свидетелят  В. му дал на ръка сумата от 13 000 щатски долара, която към  онзи момент се равнявала на 21 918 деноминирани  лева.

 

 Подсъдимият Б. издал Запис на заповед за тази сума от името на “П. м.-К“ АД гр. К.  на свидетеля В.. Последният се разбрал с подсъдимия на следващата им среща да му даде още 13 000 щатски долара, срещу които Б. обещал да му издаде нов Запис на заповед за цялата сума от 26 000 щатски долара, а свидетелят В. се задължил да му върне първия Запис на заповед.

 

На 16.08.1998 г. подсъдимият Б. посетил свидетеля В. ***,  за да вземе останалата част от сумата. За да удостовери пред свидетеля В., че има правомощия да подписва Записи на заповед от името на „П.м-к” АД гр.К. подсъдимият Б. представил на  свидетеля В. Протокол №12/28.07.1998 г. от заседание на Съвета на директорите на "П. м. - К" АД гр. К. /лист 68 от ДП/. Свидетелят В. му върнал първата Запис на заповед и му дал на ръка останалите 13 000 щатски долара, срещу което подсъдимият Б. издал от името на "П. м. - К" АД гр. К. Запис на заповед  с дата 16.08.1998 г. за 26 000 щатски долара с дата на падежа 16.09.1998 г. /лист 11 от ДП/.

 

При настъпване датата на падежа, свидетелят В. се срещнал с подсъдимия Б., но не получил предоставените в заем 26 000 щатски долара, а само обещание, че ще  му ги върне след няколко дни. След няколко месеца свидетелят В. разбрал, че подсъдимият Б. е освободен от поста Изпълнителен директор на "П. м. - К" АД гр. К. и потърсил правата си по съдебен ред.

 

ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПУНКТ 3 ОТ ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ:

 

В края на месец юли и началото на месец август 1998 г. подсъдимият Б. се срещнал със свидетеля В.В. и му казал, че са му необходими пари за управляваното от него предприятие "П. м. - К" АД гр. К., защото същото не разполагало с оборотни средства. Подсъдимият Б. споделил също така, че "П. м. - К" АД гр. К. е готово да продаде свои машини и съоръжения, за да се сдобие със "свежи пари". Подсъдимият Б. показал на свидетеля В. Протокол №3/26.09.1997 г. на заседание на Съвета на директорите на "П. м. - К" АД гр. К. /лист 65 от сл. дело/, за да удостовери, че може да се разпорежда с дълготрайни материални активи на "П. м. - К" АД гр. К..  След този разговор  свидетелят В. решил да съдейства на подсъдимия Б. в намирането на средства за „П.м-к” АД гр.К.. В тази връзка свидетелят В. се срешнал със З. С., управител на "П." АД гр. С. и А. А., Директор на "К." АД гр.К.. В резултат на проведения разговор се стигнало до следното решение: “П.“ АД гр.С., като съдружник в "К." АД гр. К., като последното дружество имало нужда от машини и съоръжения - микровълнова сушилня, интерсектинг меланжоза и дребова машина, които били притежание на "П. м. - К" АД гр. К.,  да даде сумата от 80 000 деноминирани лв. на "П. м. - К" АД гр. К. срещу горепосочените машини и съоръжения.  

 

Юристът на  "П." АД гр. С. предложил във връзка с взетото решение да се сключи договор между управляваната от свидетеля В. *** и “П.” АД гр.С., след което да се изготви Запис на заповед, която Б., в качеството си на ***. на "П.м. - К" АД гр. К., да авалира. По този начин се целяло да се обезпечи вземането на "П." АД гр. С. при положение, че "К." АД гр. К. не получи в срок машините и съоръженията от "П. м. - К" АД гр. К..  След няколко дни - на 23.07.1998 г.  бил подписан договор за търговска продажба /лист 22-23 от ДП/ на горепосочените машини между «В.» ЕООД гр.С., представлявано от управителя В.В. ***, представлявано от З. С.. След това свидетелят В., като издател, в качеството си на управител на «В.» ЕООД гр.С., З. С. - представител на «П.» АД гр.С., като поемател и Б., в качеството си на ****** на "П. м.К" АД гр. К. и на физическо лице, като авалист, подписали и Запис на заповед от 23.07.1998 г./лист 25 от ДП/ за сумата от 320 000 деноминирани лева с дата на падежа 11.08.1998 г. Впоследствие срещу разписки от 24.07.1998 г., 29.07.1998 г. и 03.08.1998 г. свидетелят В. предоставил на подсъдимия Б. общо сумата от 79 000 лв. на ръка, които преди това свидетелят В. получил от З. С..

 

На датата на падежа на Записа на заповед – 11.08.1998 г., подсъдимият Б., в качеството си на ****** на "П. м.-К" АД гр. К., не възстановил получената сума от 79 000 деноминирани лева и не предприел действия за прехвърлянето на машините, посочени в Договора за търговска продажба от 23.07.1998 г. на "В." ЕООД гр. С.. Тогава "П." АД гр. С. потърсил правата си срещу "П. м.-К" АД гр. К. по съдебен ред. С Решение №413/12.07.2002 г. Пловдивският апелативен съд признал за установено по отношение на  "П. м.-К" АД гр. К., че в качеството му на авалист по Запис на заповед от 23.07.1998 г. за сумата от 320 000 деноминирани лева, с издател "В." ЕООД гр. С. и поемател "П." АД гр. С., дължи на дружество "П." АД гр. С. сумата от 320 000 деноминирани лева. Решението на ПАС било оставено в сила с Решение № 1659/18.02.2005 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия. С призовка за доброволно изпълнение по ИД № 2006764040036 от Частен съдебен изпълнител А. П. до “П. м.-К“ АД гр. К. от 09.11.2006 г./лист 548 от ДП/ дружеството било приканено да изпълни задължението си към "П." АД гр. С.. Видно от преводно нареждане до Райфайзен банк – клон К. от 15.12.2006 г. в полза на “П.” АД гр. С./лист 547 от ДП/, “П. м.-К“ АД гр. К. заплатило на “П.” АД гр. С. сумата от 349 374,25 деноминирани лв.

 

С Протокол №11/25.07.1998 г. Съветът на директорите на "П.м.К" АД гр. К. /лист 14 от ДП/ взел решение, докато подсъдимият Б. ползва полагащите му се неприсъствени дни за текущата календарна година, дружеството да се представлява от свидетеля инж. В.В. – Председател на Съвета на директорите. В допълнение със своя Заповед №76/25.07.1998 г. /лист 15 от ДП/ подсъдимият Б. като ******** наредил, считано от 27.07.1998 г. /понеделник/ до провеждането на Акционерното събрание на "П. м.-К" АД гр. К., функциите му да бъдат изпълнявани от свидетеля В. С. В..

 

     Видно от Протокол №4 т.1 от заседание на Съвета на директорите на "П. м. - К" АД гр. К., проведено на 01.10.1997 г., на подсъдимия Б., в качеството му на ****, било възложено да получи банков кредит за оборотни средства в размер на 500 000 DM, като за това учреди ипотека или предостави в залог част или цялото имущество на дружеството.  От текста на посочените протоколи по безспорен и категоричен начин се установява, че Съветът на директорите ясно е изразил своята воля по отношение на следното:

 

1.    Каква сделка има право да сключва подсъдимият Б. като ********* – договор за банков кредит за оборотни средства в размер на 500 000 DM;

 

2.    Какъв следва да бъде съконтрагента по сделката – банки /дори е посочена конкретна банка – ДСК, в Протокол № 7/31.10.1997 г./ ;

 

3.    Под каква форма да бъде предоставено обезпечението по бъдещия кредит - учредена ипотека или предоставена в залог част или цялото имущество на дружеството.

 

Съветът на директорите на "П. м. - К" АД, гр. К., не е упълномощавал подсъдимия Б. да получава заеми от физически лица и други юридически лица, освен банки и да издава или авалира Записи на заповед, като обезпечение. Единствен Съветът на директорите на "П. м. - К" АД  гр. К. е бил компетентен да “…взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях, ползване на банкови кредити, даване на гаранции и поемане на поръчителство и учредяване на други персонални и реални обезпечения за чужди задължения…”, “…установява реда за издаването на пълномощия, подписването на търговски сделки и поемане на задължения от името на дружеството…”.

 

От описаните по-горе действия на подсъдимия Щ.Б. е видно, че същият използвал представителната си власт като ***** на "П. м. - К" АД гр. К. и превишил правата си, като сключил горепосочените устни договори за заем с физически и юридически лица и издал и авалирал Записи на заповед, без да е бил упълномощен за това от единствено компетентния орган на дружеството – Съвета на директорите, член на който бил и самият той.

 

С посочените по-горе действия подсъдимият Б. възбудил и поддържал заблуждение в свидетелите Д.Г., П.В. и  В.В., че е оправомощен от Съвета на директорите да тегли кредити от физически и юридически лица, че има право да продава дълготрайни материални активи на "П. м. - К" АД гр. К.,  да издава и авалира Записи на заповед, като не ги информирал добросъвестно и своевременно за  правомощията, които имал като Изпълнителен директо на  "П. м. - К" АД гр. К., както и за настъпилите промени в представителството на дружеството след 25.07.1998 г.

На свидетеля П.В. подсъдимият Б. ***  е представил Протокол №12/28.07.1998 г. от заседание на Съвета на директорите на "П. м. - К" АД гр. К. /лист 68 от ДП/ като доказателство за това, че е упълномощен да подписва и Записи на заповед. По този начин подсъдимият успял да убеди свидетеля В. да му предостави сумата от 13 000 щатски долара, равняваща се към онзи момент на 21 918 деноминирани лв. Заверено копие от Протокол №12/28.07.1998 г. е предоставено от  подсъдим Б. и е приложено  по досъдебното производство. Във връзка с този протокол останалите двама члена на Съвета на директорите - свидетелите В.В. и  В.А. обясниха, че същият не е истински, тъй като заседание на Съвета на директорите след 25.07.1998 г. не е провеждано и подписите, положении в него не са техни.

 

 Същевременно този протокол не кореспондира на Протокол №11/25.07.1998 г. на Съвета на директорите на "П. м. - К" АД гр. К.. Към досъдебното производство е приложен и още един Протокол с № 12/22.08.1998 г. на Съвета на директорите /лист 282 от ДП/, който е упоменат в Решение № 2572/04.09.1998 г. на Търговско отделение на Старозагорски окръжен съд /лист 499-500 от ДП/. В същото време по делото не е намерен, респ. не е приложен оригинал на Протокол № 12/28.07.1998 г. от заседание на Съвета на директорите на "П. м. - К" АД гр. К., който да послужи за нуждите на графологическа експертиза, която да даде отговор на въпроса дали посочените за автори на документа наистина са го подписали.

 

От заключението на назначена съдебносчетоводна експертиза /лист 487-495 от ДП/ е  видно, че :

 

Подсъдимият Щ.А.Б. е имал права на **** на ”П. м. – К” АД гр. К. от 18.07.1997 г. до 25.07.1998 г.;

 

 Времевият период, обхванат от предоставените като доказателствен материал по делото 13 броя касови книги /съгласно протокол за доброволно предаване  от 19.03.2003г./  е от 06.01.1997 г. до 30.12.1998 г.  Този период обхваща и периода, през който подсъдимият Щ.А.Б. е бил ******* на дружеството.  Приложените  касови книги, предоставени от гл. счетоводител на ”П. м. –К” АД, гр. К., са водени ежедневно и са осчетоводявани и подписвани редовно. Същото е констатирала и финансовата ревизия от ДФК – гр. Стара Загора с ДРА №1042/13.10.2000 г. Всеки ден е приключван с опис на броя на приходните касови ордери и броя на разходните касови ордери, като счетоводителя се е подписвал за удостоверяване на действително получените касови документи. На база на тези касови документи се е осчетоводявал касовия поток за деня на дружеството.

 

На 09.04.1998 г. подсъдимият Щ.А.Б., в качеството си на ***** на ”П. м. –К” АД гр. К., издал Запис на заповед с поемател Д.Т.Г. ***, като гаранция за получения на ръка лично от него заем  в размер на 41 000 деноминирани лева, с падеж на Записа на заповед 14.08.1998 г. Тази сума  от 41 000 деноминирани лева не е постъпила като приход в касата на дружеството, видно от таблицата за движението на паричния поток. На 09.04.1998 г. в касата е постъпила само сумата  от 3 245,97 деноминирани лева.

 

На 07.05.1998 г. подсъдимият Щ.А.Б., в качеството си на ***** на ”П. м. –К” АД гр.К., е издал Запис на заповед с поемател Д.Т.Г. ***, като гаранция за получения на ръка лично от него заем в размер на 31 500 деноминирани лева с падеж на Записа на заповед на 16.09.1998 г. Сумата от 31 500 деноминирани лева не е постъпила като приход в касата на предприятието, видно от таблицата за движението на паричния поток. На 07.05.1998 г. прихода в касата е само 340,94 деноминирани лева.

На 16.08.1998 г. подсъдимият Щ.А.Б., в качеството си на **** на ”П. м. –К” АД гр.К., е издал Запис на заповед с поемател П.А.В. ***, като гаранция за получения на ръка лично от него заем в размер на 26 000 щатски долара, левовата равностойност на която към  тази дата  е 43 836  деноминирани лева,  с падеж на Записа на заповед 16.09.1998 г. Сумата от 43 836 деноминирани лева не е постъпила като приход в касата на предприятието. Този ден от календара е неделя, а на следващия  работен ден – 17.08.1998 г. в касата са постъпили  9 088,05 деноминирани лева.

 

От  съответните касови книги е видно и това, че посочените по–горе суми, получени от подсъдимия Б., не са постъпили в дружеството, тъй като не са отразени като приход в касата на предприятието и на други дати.

 

Относно сумите, получени от подсъдимия Б., за които са издадени разписките с дати - 24.07.1998 г., 29.07.1998 г. и 03.08.1998 г. общо за сума от 79 000 лева в касовата книга на   ”П. м. – К” АД гр. К.  не са констатирани записвания за такива  постъпления. На 24.07.1998 г. общият приход  за деня е бил 4 356,14 деноинирани лева; на 29.07.1998 г. прихода за деня е 4 204,32 деноминирани лева; на 03.08.1998 г. прихода за деня е 127,71 деноминирани лева, видно от касова книга № 11.

 

В хода на съдебното следствие бяха разпитани и свидетелите Д.Г. и П.В., които са предоставили на подсъдимия Щ.Б., в качеството му на длъжностно лице – Изпълнителен директор на „П.м-к” АД гр.К., посочените по-горе парични средства срещу, които суми подсъдимият Б.,  от името на представляваното от него дружество, е издавал също посочените по-горе Записи на заповед. С показанията си и двамата свидетели установяват изложените по-горе и приети  за установени от съда фактически обстоятелства.

 

Свидетелят П.В. потвърди пред съда, че по предложение на К. Р. и В.В. в средата на месец юли 1998 г. е посетил предприятието “П. м.” в гр.К. и се запознал с ********* Б.. На свидетеля бе предявен Протокол №1/28.06.1997 г. на Съвета на директорите, при което същият заяви, че това е протоколът, който подсъдимият му е предоставил с цел да удостовери правото си да подписва Запис на заповед от името на Акционерното дружество. След проведен разговор между тримата и след като на свидетеля В. било обяснено, че предприятието има нужда от оборотни средства, последният, в присъствието на останалите двама,  предоставил сумата от 13 000 долара на подсъдимия Б., която  сума била сложена в касата. Срещу дадената сума Б. издал Запис на заповед. След  тази среща свидетелят В. ***, а по-късно продал недвижим имот в гр.Н., след което се обадил на К. Р., че е готов с “парите за предприятието”. Подсъдимият Б. заедно със свидетелят В. ***, където свидетелят В. дал сума от 13 000 долара, срещу която подсъдимият скъсал първия Запис на заповед и издал нов Запис на заповед - общо за сумата 26 000 щатски долара с дата 16.08.1998 г.  На свидетеля В. бе предявен този запис на заповед, находящ се на лист 11 от досъдебното производство,  при което  той потвърди, че това е документът, който подсъдимият Б. е издал срещу предоставената сума от  13 000 щатски долара на посочената в същия дата в гр.В.. Свидетелят В. установи също така, че след изтичане датата на падежа – 16.09.1998 г.,  подсъдимият  не го  потърсил и едва една година след това свидетелят отишъл в гр.Казанлък с адвоката си, за да си търси парите, като е посетил предприятието, където е разбрал, че Б. е или в отпуска, или е напуснал.

 

Свидетелят Д.Г. заяви, че  при срещата си с подсъдимия Б. е разбрал, че последният е ***** на „П.м-к” АД гр.К. и като такъв има право да тегли до 500 000 лева за помощ на предприятието. Подсъдимият показал на този свидетел заповед, с която  удостоверил, че има право да взема заеми. Тъй като свидетелят имал бизнес и разполагал с парични средства, решил да  спечели пари от лихва. Така се стигнало до решението му да предостави на 09.04.1998 г. сумата от 41 000 лева, срещу която подсъдимият му издал Запис на заповед с дата 09.04.1998 г., находящ се на лист 10 от досъдебното производство и с дата на падежа 14.08.1998 г. На 07.05.1998 г. срещу предоставена от свидетеля Д.Г. сума в размер на 31500 лева, подсъдимият Б. издал Запис на заповед с дата на падежа 16.09.1998 г. Последният се намира на лист 9 от досъдебното производство. Подсъдимият обяснил на свидетеля Г., че тези суми са му нужни за изплащане на заплати и за дървен материал. След изтичане датата на падежа подсъдимият при срещата си със свидетеля Г. обяснил, че чака дървения материал, след което ще върне парите.

 

В хода на съдебното следствие бе разпитан свидетелят В.В., който свързал подсъдимия Б. със свидетеля В., както със З. С. - управител на “П.” АД гр.С. и А. А. – Директор на “К.” АД гр.К.. С показанията си същият установи, че като посредник на сделката между „П.м-к” АД гр.К. и “П.” АД гр.С., по силата на която първото дружество  се задължава да предаде в двадесет дневен срок  описаните в договора машини на “П.” АД гр.С.. Свидетелят се задължил срещу представяне на този Запис на заповед от 23.07.1998 г., издаден в гр.С.и авалирана от подсъдимия Б.,  да плати на 11.08.1998 г. на “П.” АД гр.С. сумата от 320 000 лева. Впоследствие на датите 24.07.1998 г., 29.07.1998 г. и 03.08.1998 г.  свидетелят В. предоставил на подсъдимия общо сумата от 79 000 лева, които преди това В. получил от  З. С.. В съдебно заседание на 31.05.2007 г. свидетелят В. представи три броя разписки /ксерокопия/ от 24.07.1998 г., 29.07.1998 г. и 03.08.1998 г., които удостоверяват, че на посочените по-горе дати подсъдимият Б. е получил от В.В. общо сумата от 79 000 лева. Същите  са приети в качеството на писмени доказателства по делото. Свидетелят В. заяви, че оригиналите от тези разписки са у него.  Свидетелят разясни пред съда механизма, по който са превеждани парите от “П.” АД гр.С. по сметка на “В.” ЕООД, след което са били теглени и предоставени на подсъдимия Б. от свидетеля В.. В разписките е отразено, че посочените в тях суми са за междуфирмено кредитиране, но в действителност това са били сумите за описаните в Договора за търговска продажба машини. Специално за тази сделка е била открита сметка на фирма “В.” в “Б.” гр.П.. Свидетелят В. обясни, че Б. е очаквал тези пари, за да плати заплати на работещите в „П.м-к” АД гр.К.. Мотивът на свидетеля В. да осигурява посочените по-горе средства на „П.м-к” АД гр.К. бил да подпомогне  дейността на предприятието.

 

Една група от свидетелите, посочени от обвинението, а именно  - свидетелите К.К., Т. М., Р.М., С.К., И.З., Р.З., Ж.Б., П.Р., Г.И. и Р.К., не установяват обстоятелства,  имащи пряко отношение към повдигнатите обвинения  на подсъдимия. Част от тези свидетели установяват, че през процесния период 1997 – 1998 г. подсъдимият Б., в качеството си на ******, бил поставен в пълна зависимост от собственика на предприятието С.Ю.,  поради което не е можел да взема сам решения относно управлението на предприятието  и разпореждането  със средствата на същото. Тези твърдения на  свидетелите не са конкретизирани, същите са твърде общи и не се отнасят към конкретните обстоятелства, касаещи обвиненията. Освен това, показанията на тази група свидетели са в противоречие с цитираните по-горе писмени доказателства / Записи на заповед,  договори,  разписки/,  с които пряко и конкретно се установяват действията на подсъдимия. Поради изложеното съдът счита, че показанията на посочената по-горе група свидетели нямат отношение към предмета на обвиненията, повдигнати на подсъдимия.

 

Свидетелят К. В. с показанията си установи, че той е запознал подсъдимия Б. с новите собственици на „П.м-к” АД гр.К. – съдружниците във фирма “С.” и той е предложил подсъдимия Б. за *****. Той заявява, че е присъствал на разговори, в които С.Ю. е карал Б. да търси пари за предприятието, но не е бил свидетел на случаи, в които Б. е внасял пари в касата на предприятието. Показанията на свидетеля В., както и тези на свидетеля Ц., не установяват обстоятелства, имащи отношение към повдигнатите обвинения.

Свидетелят В.В., който със заповед е бил назначен да замества подсъдимия Б. през последния месец до освобождаването му на 25.07.1998 г. от длъжността “******” на  “П. м. – К” АД и член на Съвета на директорите, установи с показанията си, че през този период започнал да получава Записи на заповед, подписани от подсъдимия и тогава са разбрали за издаването на същите. Свидетелят В. заявява категорично пред съда, че след напускането на предприятието подсъдимият Б. не се е връщал повече на работа. На този свидетел бе предявен първо Протокол №12/28.07.1998 г., находящ се на лист 68 от досъдебното производство, при което същият заяви, че не си спомня да е подписвал такъв и явно подписът не е положен от него. Протокол №12 от 28.07.1998 г. на Съвета на директорите на „П.м-к” АД гр.К. удостоверява, че  е взето решение, с което  се възлага на Изпълнителния директор  да получи банков кредит за оборотни средства в размер до 500 000 DM, като за това учреди ипотека или предостави в залог част или цялото имущество на дружеството или подпише Запис на заповед. Другият протокол с №12, който е с дата 22.08.1998 г. и се намира на лист 282 от досъдебното производство,  също бе предявен на свидетеля В. и определен от него като  “фалшив”.

 

В хода на съдебното следствие подсъдимият Б. даде обяснения по обвиненията, които обяснения са непоследователни, противоречиви и нелогични. С оглед на това съдът прие, че  същите не могат да бъдат възприети като едно от доказателствените средства в настоящия наказателния процес, с което се установяват обстоятелствата, имащи отношение към предмета на обвиненията.  От една страна обясненията на подсъдимия не бяха конкретни, въпреки задаваните въпроси от страните в процеса, същият на  едни и същи въпроси  отговаряше по различен начин, като се позоваваше на документи, които  не са по делото, а същевременно на въпросите, свързани с  приложените по делото документи, същият не даде логично обяснение и отговори, което на практика съдът оценя като липса на такива. Подсъдимият не даде логичен отговор на въпроса защо, след като е бил освободен от длъжността, като е излязъл в отпуск, е продължил да изпълнява функциите си на “Изпълнител директор”. Всичко това даде основание на съда, след като изслуша психиатричнопсихологичната експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство, която установява състоянието на подсъдимия към момента на провеждане на досъдебното производство, да назначи комплексна психологопсихиатрична експертиза, която да установи какво е психиатричното и психологично състояние на подсъдимия Б., в състояние ли е същият да ръководи постъпките си  и да оценява свойството и значението на същите по време на проведеното съдебно следствие, както и възможно ли е по отношение на същия да бъде водено наказателно преследване. Със заключението си експертизата отново потвърди, че  подсъдимият страда от психиатрично заболяване с диагноза “биполярно афективно разстройство”, което заболяване към момента е в ремисия. Вещите лица не установяват данни  за нарушения на личностовата структура и поведенческите тенденции на освидетелствания. В личностов план същият е определен като личност с известна импулсивност, личностова тревожност, интерперсонална сензитивност и параноидни тенденции. Така описаните личностови особености водят до затрудняване на социалната му адаптация. Експертизата дава заключение, че по време на провеждане на съдебното следствие Щ.Б. е в състояние да ръководи постъпките си и правилно да оценява свойството и значението на същите, както и че към момента на изготвяне на заключението по отношение на същия може да бъде водено наказателно преследване. С допълнителната комплексна психологопсихиатрична експертиза се установява, че от  анализа на наличните данни за състоянието на “хипомания” на подсъдимия през периода 1998 г. и 2003 – 2004 г. може да се направи заключението, че  поведението на подсъдимия е било повлияно от това състояние, но същото не е нарушило психичната му годност да участва в наказателния процес.  Анализът на обясненията на подсъдимия Б., дадени в съдебно заседание на 10.11.2008 г. и този на обясненията му при самото психологопсихиатрично изследване, не дава основание да се приеме наличието на данни за дезориентация, за структурни нарушения на мисловния процес, за налудни идеи и сетивни измами, съгласно  последното заключение.  Обясненията на подсъдимия вещите лица оценяват, като такива, които се вписват в личностовия му профил.

 

ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПУНКТ 5 ОТ ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ.

 

В качеството си на ****** на ”П. м. –К” АД гр. К., подсъдимият Б. закупил на 30.07.1997 г. от ЕТ “В.С. – Н. В.” гр. С. един брой компютър “Нотебок” и един брой портативен принтер на обща стойност 8 377 деноминирани лева, за което били издадени данъчни фактури №075 и №081 от 30.07.1997 г./лист 79-80 от ДП/. Подсъдимият Б. занесъл в дома си закупения  компютър и принтер и при освобождаването му от заеманата длъжност не ги върнал на ”П.м. –К” АД гр. К., чиято собственост са те. Същият е отказал да ги върне, под предлог, че дружеството - собственик му е длъжник.  Тези обстоятелства се установяват от показанията на разпитания от съда свидетел В.М.. Същият заявява, че  като полицейски районен инспектор в гр.Казанлък се е занимавал с преписката, образувана по молба на изпълнителния директор на “П. м.- К” АД гр.К. – Д. във връзка с  компютър, който е взет от предприятието от подсъдимия Б. и отнесен в дома му. При направената проверка у дома на подсъдимия свидетелят е констатирал, че номера, отразен във фактурата за закупуване, която се е намирала също у дома на подсъдимия Б., съвпада с номера на компютъра. Обяснението на подсъдимия  било, че компютърът е негов. Изложените по-горе обстоятелства се потвърждават и от показанията на св. В.В., който е изпълнявал длъжността изпълнителен директор след подс. Б..

 

        ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:

 

        При така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът квалифицира по следния начин деянията на подсъдимия:

 

1.  В началото на месец април и май 1998 г. в гр. К. с цел да набави за себе си имотна облага като длъжностно лице - ********* на "П. м. - К" АД гр. К., на което е възложено да изпълнява със заплата постоянна работа, свързана с управление на имуществото на "П. м. - К" АД гр. К., възбудил и поддържал у Д.Т.Г., ЕГН ********** заблуждение, че в кръга на своята длъжност е оправомощен с Протоколи №3/26.09.1997 г. и №7/31.10.1997 г. от заседания на Съвета на директорите на "П. м. - К" АД гр. К. да взема заеми от физически лица и да издава Записи на заповед и с това му причинил имотна вреда в размер на 72 500 деноминирани лв., като измамата е в “особенно големи размери” и представлява “особенно тежък случай”. С тези си действия подсъдимият Щ.Б. осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на чл.211 вр. чл. 210 ал. 1 т. 3 вр. чл. 209 ал. 1 от НК.

 

През инкриминирания период  06.01.1997 г. - 30.12.1998 г. минималната работна заплата в РБългария е била от 11 до 53,50 деноминирани лева, а при това деяние, щетата, причинена от подсъдимия Б. надхвърля тези размери повече от 140 пъти. С оглед на това и съгласно Тълкувателно решение № 1/30.10.1998 г. по н.д. № 1/98г. на ВС на РБ се касае за  “особено големи размери”.

 

Деянието на подсъдимия Б. представлява и “особено тежък случай”, с оглед на това,  че същото има последица неоснователно обогатяване на някои лица от една страна и ощетяване на представляваната от подсъдимия фирма.  Престъпните  действия на подсъдимия са довели и до засягане интересите  на стотици работници и служители от дружеството, както и на интересите на всички акционери.

 

2. В средата на месец юли 1998 г. в гр. К. с цел да набави за себе си имотна облага като длъжностно лице - ****** на "П. м.- К" АД гр. К., на което е възложено да изпълнява със заплата постоянна работа, свързана с управление на имуществото на "П. м. - К" АД гр. К., възбудил и поддържал у П.А.В., ЕГН ********** заблуждение, че в кръга на своята длъжност е оправомощен с Протокол №4/01.10.1997 г. от заседание на Съвета на директорите на "П. м. - К" АД гр. К. да взема заеми от физически лица и да издава Записи на заповеди и с това му причинил имотна вреда в размер на 21 918 деноминирани  лв., като измамата е в “особено големи размери” и представлява “особено тежък случай”.   С тези си действия подсъдимият Щ.Б. осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на  чл. 211 вр. чл. 210 ал. 1 т. 3 вр. чл. 209 ал. 1 от НК.

 

През инкриминирания период  06.01.1997 г. - 30.12.1998 г. минималната работна заплата в РБългария е била от 11 до 53,50 деноминирани лева, а при това деяние щетата, причинена от подсъдимия Б., надхвърля тези размери повече от 140 пъти. С оглед на това и съгласно Тълкувателно решение № 1/30.10.1998 г. по н.д. № 1/98г. на ВС на РБ се касае за  “особено големи размери”.

 

Деянието на подсъдимия Б. представлява и “особено тежък случай”, с оглед на това,  че същото има последица неоснователно обогатяване на някои лица от една страна и ощетяване на представляваната от подсъдимия фирма.  Престъпните  действия на подсъдимия са довели и до засягане интересите  на стотици работници и служители от дружеството, както и на интересите на всички акционери.

 

3. В края на юли и началото на август 1998 г. в гр. Казанлък, с цел да набави за себе си имотна облага, като длъжностно лице - **** на "П. м. - К" АД гр. К., на което е възложено да изпълнява със заплата постоянна работа, свързана с управление на имуществото на "П. м. - К" АД гр. К., възбудил и поддържал у В.К.В., ЕГН **********, управител на фирма "В." ЕООД гр. С. заблуждение, че в кръга на своята длъжност е оправомощен с Протокол №3/26.09.1997 г. от заседание на Съвета на директорите на "П. м. - К" АД гр. К. да сключва сделки за покупко-продажба на дълготрайни материални активи на дружеството на стойност до 250 000 DM - машини и съоръжения и да авалира Записи на заповед и с това му причинил имотна вреда в размер на 79 000 деноминирани лв. за “В.” ЕООД гр.С.  и 349 374.25 л. за „П.м-к” АД гр.К., като измамата е в “особено големи размери” и представлява “особено тежък случай”. С тези си действия подсъдимият Щ.Б. осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на чл. 211 вр. чл. 210 ал. 1 т. 3 вр. чл. 209, ал. 1 от НК.

 

През инкриминирания период  06.01.1997 г. - 30.12.1998 г. минималната работна заплата в РБългария е била от 11 до 53,50 деноминирани лева, а при това деяние, щетата, причинена от подсъдимия Б. надхвърля тези размери повече от 140 пъти. С оглед на това и съгласно Тълкувателно решение № 1/30.10.1998 г. по н.д. № 1/98г. на ВС на РБ се касае за  “особено големи размери”.

 

Деянието на подсъдимия Б. представлява и “особено тежък случай”, с оглед на това,  че същото има последица неоснователно обогатяване на някои лица от една страна и ощетяване на представляваната от подсъдимия фирма.  Престъпните  действия на подсъдимия са довели и до засягане интересите  на стотици работници и служители от дружеството, както и на интересите на всички акционери.

 

4. На 16.08.1998 г. в гр.В., чрез използване на неистински документ - Протокол №12/28.07.1998 г. от заседание на Съвета на директорите на "П. м. - К" АД гр. К., получил без правно основание от П.А.В., ЕГН **********, чуждо движимо имущество - сумата от 21 918 деноминирани лв., с намерение да го присвои, като документната измама е в “особено големи размери” и представлява “особено тежък случай” - подсъдимият Б. в качеството си на длъжностно лице - *********** на "П. м. - К" АД гр. К., на което е възложено да изпълнява със заплата постоянна работа, свързана с управление на имуществото на "П. м. - К" АД гр. К., злоупотребил с представителната си власт и значително увеличил пасивите на повереното му дружество. С тези си действия подсъдимият Щ.Б. осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на  чл. 212 ал. 4/сег. ал. 5/ вр. ал. 1 от НК.

 

През инкриминирания период  06.01.1997 г. - 30.12.1998 г. минималната работна заплата в РБългария е била от 11 до 53,50 деноминирани лева, а при това деяние щетата, причинена от подсъдимия Б., надхвърля тези размери повече от 140 пъти. С оглед на това и съгласно Тълкувателно решение № 1/30.10.1998 г. по н.д. № 1/98г. на ВС на РБ се касае за  “особено големи размери”.

 

Освен, че е в “особено големи размери”, деянието на подсъдимия Б. представлява и “особено тежък случай”, тъй като с извършването му, не само, че неоснователно се обогатяват някои лица и се ощетява представляваната от подсъдимия фирма, но се засягат интересите на стотици работници и служители от последната, както и интересите на всички акционери на дружеството, като евентуалното плащане на недължимата от дружеството парична сума би могло да доведе и до неплатежоспособност на същото.

 

5. На 22.08.1998 г. в гр. К. в качеството си на длъжностно лице - ******* на "П. м. - К" АД гр. К., на което е възложено да изпълнява със заплата постоянна работа, свързана с управление на имуществото на "П. м. - К" АД гр. К., присвоил чужди движими вещи, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява - компютър "Нотебок" и един брой портативен принтер на обща стойност 8 377 деноминирани лв., като присвояването е в големи размери. С тези си действия подсъдимият Щ.Б. осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на  чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. чл. 201 от НК.

 

Горепосочените престъпления са извършени от подсъдимия виновно, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 пр. 1 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е техните общественоопасни последици и пряко е целял настъпването им.

 

6. На 23.07.1998 г. в гр. К., в качеството си на длъжностно лице - ******* на "П. м. - К" АД гр. К., на което е възложено да изпълнява със заплата постоянна работа, свързана с управление на имуществото на "П. м. - К" АД гр. К., умишлено не положил достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното му имущество - без да е оправомощен по съответния ред от Съвета на директорите на дружеството и без да е налице съответна икономическа обосновка, е авалирал парично задължение в размер на 320 000 деноминирани лева по Запис на заповед от 23.07.1998 г., издаден от В.К.В., в качеството му на управител на "Васинвест" ЕООД гр. Смолян, на поемателя "П." АД гр. С. с представител З. С., като от това последвала значителна щета за  „П.м-к” АД гр.К. - в размер на 349 374,25 деноминирани лв., като умишлената безстопанственост е в “особено големи размери” и деянието представлява “особено тежък случай” - значително са увеличени пасивите на "П. м. - К" АД гр. К.. С тези си действия подсъдимият Щ.Б. осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на  чл. 219 ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

 

Безстопанствените действия на подсъдимия Б., описани по–горе, са умишлени, тъй като той напълно съзнателно е авалирал Записа на заповед в полза на "П." АД гр. С. и неоснователно и безпричинно е задължил управляваната от него държавна фирма, отлично разбирайки, че с това си действие ще облагодетелства "П." АД гр. С. за сметка на "П. м. - К" АД гр. К..

 

Освен, че безстопанствеността е умишлена и в “особено големи размери”, това деяние на подсъдимия Б. представлява и “особено тежък случай” поради следното:

 

Касае се за  действия на подсъдимия Б., с които същият е ощетявал   държавната фирма,  като неоснователно и без каквато и да е причина,  финансово е  задължавал същата към различни физически или юридически лица. По този начин подсъдимият е  облагодетелствал тези физически  и юридически лица и е понижил максимално цената на управляваната от него държавна фирма, при предстоящата й приватизация.

 

Освен това, вследствие безстопанствените действия на подсъдимия Б., управляваното от него дружество е изпаднало в неплатежоспособност, като не са заплащани редовно и изцяло заплатите на работниците и служителите от дружеството и не са изплащани изцяло и своевременно задълженията на дружеството към неговите кредитори и това е довело до влошаване на материалното състояние на тези работници и служители и влошаване на финансовото състояние на множество кредитори. Всички тези обстоятелства дават основание на съда да квалифицира престъплението на подсъдимия като умишлена безстопанственост, представляваща “особено тежък случай”.

 

През инкриминирания период  06.01.1997 г. - 30.12.1998 г. минималната работна заплата в РБългария е била от 11 до 53,50 деноминирани лева, а в резултат на безстопанствените действия на подсъдимия щетите, причинени от същия надхвърлят тези размери повече от 140 пъти. С оглед на това и съгласно Тълкувателно решение № 1/30.10.1998 г. по н.д. № 1/98г. на ВС на РБ се касае за  “особено големи размери”.

 

          ОТНОСНО НАКАЗАНИЯТА НА ПОДСЪДИМИЯ Щ.Б. ЗА ИЗВЪРШЕНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ:

 

         При определяне наказанието на подсъдимия Б. за всяко едно от извършените от него престъпления, съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система: принципа на законоустановеност на наказанието и принципа на неговата индивидуализация.

 

1.ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО ПО ПУНКТ 1 ОТ ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ:

 

Разпоредбата на чл.211 от НК предвижда наказание “лишаване от свобода”  от три до десет години, като съдът може да постанови конфискация до ½ от имуществото на виновния.

 

При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с всички обстоятелства, предвидени в разпоредбата на чл.54 от НК, като отчете степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на  деянията му и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, дългия период от време, изтекъл от датата на извършване на това престъпление до налагане на наказанието по настоящото дело, както и възрастта на подсъдимия Б.. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на критично отношение към извършеното престъпление и нежеланието на подсъдимия да възстанови щетите, които са причинени с извършеното от него престъпление.

 

При преценка на всички изброени по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че на подсъдимия Б. следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, под средния размер, цитиран в законовата разпоредба. Целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК, по отношение на това престъпление, извършено от подсъдимия, съдът намери, че ще бъдат постигнати с наказание “лишаване от свобода” за срок от четири години, което наказание той следва да изтърпи при първоначален “общ” режим в Затворническо общежитие от “открит” тип, съгласно чл.61 т.3  вр. чл.59 ал.1 от ЗИНЗС.

 

Съдът не наложи на подсъдимия Б. наказанието “конфискация до ½ от имуществото” на виновния, с оглед имотното състояние на същия, който към момента на разглеждане на настоящото дело не притежава имущество на свое име и се намира в изключително затруднено материално състояние, при което едва покрива ежедневните си нужди за съществуване.

 

2.ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО ПО ПУНКТ 2 ОТ ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ:

 

Разпоредбата на чл.211 от НК предвижда наказание “лишаване от свобода”  от три до десет години, като съдът може да постанови конфискация до ½ от имуществото на виновния.

 

При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с всички обстоятелства, предвидени в разпоредбата на чл.54 от НК, като отчете степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на  деянията му и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, дългия период от време, изтекъл от датата на извършване на това престъпление до налагане на наказанието по настоящото дело, както и възрастта на подсъдимия Б.. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на критично отношение към извършеното престъпление и нежеланието на подсъдимия да възстанови щетите, които са причинени с извършеното от него престъпление.

 

При преценка на всички изброени по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че на подсъдимия Б. следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, под средния размер, цитиран в законовата разпоредба. Целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК, по отношение на това престъпление, извършено от подсъдимия, съдът намери, че ще бъдат постигнати с наказание “лишаване от свобода” за срок от четири години, което наказание той следва да изтърпи при първоначален “общ” режим в Затворническо общежитие от “открит” тип, съгласно чл.61 т.3  вр. чл.59 ал.1 от ЗИНЗС.

 

Съдът не наложи на подсъдимия Б. наказанието “конфискация до ½ от имуществото” на виновния, с оглед имотното състояние на същия, който към момента на разглеждане на настоящото дело не притежава имущество на свое име и се намира в изключително затруднено материално състояние, при което едва покрива ежедневните си нужди за съществуване.

 

3.ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО ПО ПУНКТ 3 ОТ ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ:

Разпоредбата на чл.211 от НК предвижда наказание “лишаване от свобода”  от три до десет години, като съдът може да постанови конфискация до ½ от имуществото на виновния.

 

При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с всички обстоятелства, предвидени в разпоредбата на чл.54 от НК, като отчете степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на  деянията му и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, дългия период от време, изтекъл от датата на извършване на това престъпление до налагане на наказанието по настоящото дело, както и възрастта на подсъдимия Б.. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на критично отношение към извършеното престъпление и нежеланието на подсъдимия да възстанови щетите, които са причинени с извършеното от него престъпление.

 

При определяне размера на наказанието за това престъпление, извършено от подсъдимия, съдът отчете факта, че същият е причинил имотна вреда в размер на 79 000 лв. не само на “В.” ЕООД гр.С., представлявано от В.В., но и на представляваното от него дружество, която в случая е в размер на 349 374,25 лв., което обстоятелство следва да се отчете като отегчаващо вината.

 

При съпоставка на изброените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че на подсъдимия Б. следва да бъде наложено наказание при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, малко под средния размер, предвиден в нормата на чл.211 от НК. Целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК, по отношение на това престъпление, извършено от подсъдимия, съдът намери, че ще бъдат постигнати с наказание “лишаване от свобода” за срок от шест години, което наказание той следва да изтърпи при първоначален “строг” режим в Затворническо общежитие от “закрит” тип, съгласно чл.61 т.2  вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.

 

Съдът не наложи на подсъдимия Б. наказанието “конфискация до ½ от имуществото” на виновния, с оглед имотното състояние на същия, който към момента на разглеждане на настоящото дело не притежава имущество на свое име и се намира в изключително затруднено материално състояние, при което едва покрива ежедневните си нужди за съществуване.

 

4.ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО ПО ПУНКТ 4 ОТ ОБВИНИТЕЛНИЯ   АКТ:

Разпоредбата на чл.212 ал.5 от НК предвижда наказание “лишаване от свобода”  от десет до двадесет години.

 

При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с всички обстоятелства, предвидени в разпоредбата на чл.54 от НК, като отчете степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на  деянията му и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, дългия период от време, изтекъл от датата на извършване на това престъпление до налагане на наказанието по настоящото дело, както и възрастта на подсъдимия Б.. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на критично отношение към извършеното престъпление и нежеланието на подсъдимия да възстанови сумата, с която неоснователно се е обогатил.

 

Като отчете размера на получената от подсъдимия Щ.Б. сума, която същият е получил без правно основание от П.В., както и изброените по-горе смекчаващи вината обстоятелства, съпоставени с отегчаващите такива, съдът намери, че са налице, по отношение на  това деяние на подсъдимия, многобройни смекчаващи обстоятелства, при наличието на които минимално предвиденото в закона наказание се оказва несъразмерно тежко спрямо извършеното от подсъдимия престъпление. С оглед на това, при определяне наказанието на подсъдимия Б. за това деяние, съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и определи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от пет години, което следва да изтърпи при първоначален “общ” режим в Затворническо общежитие от “открит”  тип, съгласно чл.61 т.3  вр. чл.59 ал.1 от ЗИНЗС.

 

5.ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО ПО ПУНКТ 5 ОТ ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ:

Разпоредбата на чл.202 ал.2 от НК предвижда наказание “лишаване от свобода”  от три до петнадесет години.

 

При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с всички обстоятелства, предвидени в разпоредбата на чл.54 от НК, като отчете степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянията му и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, дългия период от време, изтекъл от датата на извършване на това престъпление до налагане на наказанието по настоящото дело, както и възрастта на подсъдимия Б.. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на критично отношение към извършеното престъпление и нежеланието на подсъдимия да възстанови стойността на присвоеното чуждо движимо имущество.  

 

При преценка на всички, изброени по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че на подсъдимия Б. следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, към минимума, предвиден в законовата разпоредба. Целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК, по отношение на това престъпление, извършено от подсъдимия, съдът намери, че ще бъдат постигнати с наказание “лишаване от свобода” за срок от три години, което наказание той следва да изтърпи при първоначален “общ” режим в Затворническо общежитие от “открит” тип, съгласно чл.61 т.3  вр. чл.59 ал.1 от ЗИНЗС.

 

6.ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО ПО ПУНКТ 6 ОТ ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ:

 

Разпоредбата на чл.219 ал.4 от НК предвижда наказание “лишаване от свобода” от една до десет години, като съдът постановява и “лишаване от права” по чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК.

 

При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с всички обстоятелства, предвидени в разпоредбата на чл.54 от НК, като отчете степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на  деянията му и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, дългия период от време, изтекъл от датата на извършване на това престъпление до налагане на наказанието по настоящото дело, както и възрастта на подсъдимия Б.. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете липсата на критично отношение към извършеното престъпление и нежеланието на подсъдимия да възстанови щетите, които са причинени с извършеното от него престъпление.

 

При преценка на всички изброени по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че на подсъдимия Б. следва да бъде наложено наказание при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, малко под средния размер, предвиден в законовата разпоредба. Целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК, по отношение на това престъпление, извършено от подсъдимия, съдът намери, че ще бъдат постигнати с наказание “лишаване от свобода” за срок от пет години, което наказание той следва да изтърпи при първоначален “общ” режим в Затворническо общежитие от “открит” тип, съгласно чл.61 т.3  вр. чл.59 ал.1 от ЗИНЗС.

 

Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание на подсъдимия “Лишаване от право да изпълнява длъжността Изпълнителен директор”.

 

С оглед наличие на предпоставките на чл.23 ал.1 от НК, съдът определи на подсъдимия Щ.Б. общо наказание в размер на най-тежкото, а именно “лишаване от свобода” за срок от шест години, което наказание следва да изтърпи при първоначален “строг” режим в Затворническо общежитие от “закрит” тип, съгласно чл.61 т.2  вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.

 

 

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

 

В настоящия наказателен процес бяха приети за съвместно разглеждане следните граждански искове:

 

Граждански иск, предявен от “Първи май- К” АД гр.Казанлък, представлявано от  Изпълнителния директор Г. С. Г., против подсъдимия Щ.А.Б. за претърпени имуществени вреди  в размер на 349 374,25 лева.

 

Граждански иск, предявен от Министъра на финансите, чрез юрисконсулт А.Л., против подсъдимия Щ.А.Б. за претърпени имуществени вреди в размер на 349 374,25 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на увреждането.

 

„П.м-к” АД гр.К. е конституирано в качеството на граждански ищец и частен обвинител по делото.

 

Министърът на финансите е конституиран в качеството на граждански ищец по делото.

 

След като подсъдимият бе признат за виновен по обвинението по пункт 3 от обвинителния акт, съдът намери, че са налице всички елементи  на състава на непозволеното  увреждане – налице е противоправно деяние, извършено от подсъдимия виновно, с което е причинена имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимия.

 

По делото бе установено, че първоначално между свидетелите В. и С. бил подписан договор за търговска продажба  на 23.07.1998 г. на посочените в същия машини. Със същата дата бил подписан и Запис на заповед между В.В., като издател,  З. С., като поемател и подсъдимия Б., в качеството си на ******* на “П. м. – К”АД гр.К. и на второ място като физическо лице, като авалист за сумата от 320 000 деноминирани лева с дата на падеж 11.08.1998 г. Установено  бе също така  и обсъдено по-горе, че свидетелят В. предоставил на подсъдимия Б. общо сумата от 79 000  лева, получена от З. С..  Към датата на падежа на Записа на заповед - 11.08.1998 г., подсъдимият Б. не възстановил получената сума от 79 000 лева и  не предприел действия за прехвърлянето на машините, посочени в Договора за търговска продажба от 23.07.1998 г. “П.” АД гр.С. предявило граждански иск срещу „П.м-к” АД гр.К. и с Решение №413/12.07.2002 г. Пловдивски апелативен съд признал за установено по отношение на дружество „П.м-к” АД гр.К., че в качеството му на авалист по Запис на заповед от 23.07.1998 г. за сумата от 320 000 лева,  дължи на “П.” АД гр.С.  сумата от 320 000 деноминирани лева. С Решение №1659/18.02.2005 г. Върховен касационен съд е потвърдил решението на Пловдивски апелативен съд.

 

Видно от преводно нареждане до “Райфайзен банк” – клон гр.К. от 15.12.2006 г., в полза на “П.” АД гр.С., „П.м-к” АД гр.К. заплатило на “П.” АД гр.С. сумата от 349 374,25 деноминирани лева.

 

От така изложените обстоятелства е видно, че с  авалирането на Запис на заповед от 23.07.1998 г., каквото правомощие подсъдимият не е притежавал, е причинил имотна вреда  на представляваното от него предприятие „П.м-к” АД гр.К.  в размер на 349 374,25 лева. Плащането на тази сума от „П.м-к” АД гр.К. също е безспорно установено от цитираното по-горе платежно нареждане с дата 15.12.2006 г. Към тази  дата “П. м.- К”АД е дружество, в което държавата няма участие. С оглед на всички тези обстоятелства, съдът прие, че следва да осъди подсъдимия Б. да заплати на „П.м-к” АД гр.К., представлявано от Изпълнителния  директор Г. Г.в, сумата в размер на 349 374,25 лева.

 

Искът за претърпени имуществени вреди от държавата, предявен от Министъра на финансите, против подсъдимия Щ.Б. за сумата от 349 374,25 лева бе отхвърлен като неоснователен и недоказан, с оглед на това, че задължението е платено от “П. м.-К” АД гр.К. на 15.12.2006 г., към която дата държавата няма участие в Акционерното дружество.

 

Причини и условия за извършване на престъплението - ниско правосъзнание, желание за облагодетелстване по престъпен начин.

 

                Мотивиран от горните съображения, съдът постанови присъдата.

 

 

 

 

                                                        СЪДИЯ: