Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 02.05.2018г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав на петнадесети март две
хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар
Стела Караманова
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1776 по
описа за 2017г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл.430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е
сключил с ответниците е сключен договор за банков кредит за микрокредитиране №006LD-M-000129 от 29,12,2011г., по силата на който банката им е предоставила сумата от 9
000 евро, а те са се задължили да я върнат ведно с уговорената лихва в размер
на базовия лихвен процент на банката в евро плюс 7,3593 пункта годишно на
месечни вноски в срок до 01,01,2017г. Кредитополучателите не са изпълнили
изцяло задълженията си, като са в просрочие, считано от 02,04,2014г., след която
дата са останали непогасени 34 вноски, като общият размер на неплатената
главница е 8036,58 евро, а на неплатената договорна лихва е 1958,22 евро за
периода от 02,04,2014г. до 01,01,2017г. Поради това върху неплатените на падежа
суми е начислена наказателна лихва в общ размер от 4040,19 евро за периода от
02,04,2014г. до 21,02,2017г. За събиране на вземането е подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, което е уважено, но длъжниците са
подали възражение. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че му дължат горните суми,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
им изплащане. Претендира направените в заповедното и в настоящето производство
разноски.
Ответниците признават, че са сключили посочения в исковата молба договор,
както и че не са изпълнили изцяло задължението си по него. Оспорват изцяло
предявения иск за установяване, че дължат наказателни лихви, тъй като между
страните липсва такава уговорка. В случай, че се приеме, че такава съществува,
то твърдят, че по същество тя представлява неустойка, както и че тя противоречи
на добрите нрави и на това основание е нищожна. Отделно от горното уговорките
за начисляване на договорни лихви и наказателни лихви представляват
неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите. Ето защо
моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
По приложеното частно гражданско
дело №327/2017г. е издадена заповед за незабавно изпълнение, с която е
разпоредено длъжниците да заплатят на заявителя сумите от 8036 евро главница,
1958,22 евро просрочена договорна лихва и 4040,19 евро наказателна лихва, ведно
със законната лихва до окончателното им заплащане. Ответниците са подали
възражение срещу нея, като настоящият иск за установяване на вземането е
предявен в предвидения в закона срок.
Не е спорно между страните, че между тях е сключен
договор за банков кредит, по силата на който банката е предоставила на
ответниците сумата от 9000 евро, а те са се задължили да върнат същата в срок
до 01,01,2017г. Предвид направеното в отговора възражение в тежест на ищеца е
да докаже, че между тях са постигнати действителни уговорки за заплащане на
договорна лихва и на наказателна лихва. Видно от чл. 5 от договора
кредитополучателите са се задължили да заплащат на банката годишна лихва в
размер на базовия лихвен процент на банката за евро плюс надбавка от 7,3593
пункта, а съгласно погасителния план - общо 4899,09 евро. От заключението по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от 02,04,2014г. до
01,01,2017г. размерът й е 1958,22 евро. В тежест на ответниците е да установят,
че са изпълнили задълженията си, но такива доказателства не са събрани. Не са
събрани и доказателства в подкрепа на твърденията, че разпоредбата на чл. 5 от
договора е неравноправна. Ето защо предявените искове за признаване на
установено, че се дължи сумата от 8036,58 евро главница (чийто размер също е
установен от вещото лице) и 1958,22 евро договорна лихва за периода от
02,04,2014г. до 01,01,2017г. са основателни и следва да бъдат уважени.
С направените в чл. 11 от договора изявления ответниците
са се съгласили с Общите условия на банката по програмата за микрокредитиране и
с тарифата и са приели прилагането им при уреждане на отношенията между
страните. В чл. 6.1 от общите условия е предвидено, че плащанията, неизвършени
в срок, се отнасят в просрочие и се олихвяват съгласно Тарифата, считано от
деня следващ дата на падежа на съответната дължима сума. Или, може да бъде
прието, че страните са уговорили наказателна лихва при забава в размер съгласно
тарифата на банката. По делото обаче, не е представена Тарифата, действала към момента на сключване на договора, а тази,
която влиза в сила от 04,03,2014г. Предвид липса на изрична уговорка между
страните, то същата не би могла да намери приложение в случая и да обвърже
ответниците досежно размера на дължимата наказателна лихва. Ето защо
предявеният иск за признаване на установено, че те дължат такава в размер на
4040,19 евро за периода от 02,04,2014г. до 21,02,2017г. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците дължат на ищеца разноски по
съразмерност или от общо направените такива от 1280 лева (550 лева, заплатена
държавна такса, 280 лева, заплатено възнаграждение на вещо лице и 450 лева,
юрисконсултско възнаграждение) се дължат 911,53 лева. Ответниците също имат
право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска или от общо 800 лева
те имат право на 230,29 лева. Ето защо и по компенсация на ищеца следва да се
присъдят общо 681,24 лева. По съразмерност следва да се разпределят и
разноските в заповедното производство или от общо направените 699 лева, ответниците
следва да заплатят на ищеца 497,78 лева.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ЕТ „Софка Г. – Илина“, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Цар Иван Асен ІІ“ №86,
представляван от С.К.Г., и И.Г. П., ЕГН ********** ***, че дължат на „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“Драган Цанков“ №37, представлявано от Н.В.Н.и В.Х.Х., сумата от 8036,58 евро (осем хиляди тридесет и шест евро и петдесет и осем
евроцента) главница и сумата от 1958,22 евро (хиляда деветстотин петдесет и
осем евро и двадесет и два евроцента) възнаградителна лихва за периода от 02,04,2014г.
до 01,01,2017г., дължими по договор за банков за микрокредитиране №006LD-M-000129 от 29,12,2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 22,02,2017г. до окончателното изплащане на вземането, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение №179/24,02,2017г. по ч.гр.д.№327/2017г.
по описа на Районен съд Асеновград, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за признаване на установено, че дължат сумата от 4040,19 евро
(четири хиляди и четиридесет евро и деветнадесет евроцента), представляваща
наказателна лихва за периода от 02,04,2014г. до 21,02,2017г.
ОСЪЖДА ЕТ „Софка Г. –
Илина“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград,
ул.“Цар Иван Асен ІІ“ №86, представляван от С.К.Г., и И.Г. П., ЕГН ********** ***,
да заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.“Драган Цанков“ №37, представлявано от Н.В.Н.и
В.Х.Х., сумата от 681,24 лева (шестстотин осемдесет и един лева и двадесет и
четири стотинки), направени по производството разноски, както и сумата от
497,78 лева (четиристотин деветдесет и седем лева и седемдесет и осем
стотинки), направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: