О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№296
03.05.2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско
отделение на 03май, две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Като
разгледа докладваното от съдия Петя Петрова в.ч.гр.д.
№ 216 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на М.С.К. и В.С.К., подадена чрез адв. Е.Т.,
против определение № 674 о 25.02.2019
г., постановено по гр.д. № 1951/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с
което е оставена без уважение молбата им за изменение на решение № 2249,
постановено на 31.12.2018 г. по гр.д. № 1951 по описа за 2017 г. на ВОС в
частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.
Жалбоподателките са навели оплаквания за неправилност -незаконосъобразност на
обжалваното определение, като са молили за отмяната му и за отхвърляне молбата
на насрещната страна за присъждане разноски на ищеца за адвокатско
възнаграждение, евентуално за намаляване на размера му до минимално предвидения
в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоявали
са, че претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е прекомерно с оглед защитимия по делото материален интерес -
вземане от 4 100 лв. и искането за възлагането му в тежест на ответниците се
явявало в противоречие с принципа за добросъвестно упражняване на процесуални
права, като фактическата и правна сложност на делото и реално предприетите
действия по процесуална защита също не обосновавали по-висок размер на
адвокатско възнаграждение.
П.Н., чрез адв. Н.Т., е подал писмен отговор на жалбата, с който е оспорил
същата като неоснователна и е молил за отхвърлянето й с присъждане на сторените
в настоящото производство разноски от 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срок от лица с правен интерес от обжалване на
определението по чл.248 от ГПК в частта на осъждането им за разноските, като
неизгодно за тях, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна
по следните съображения:
С решение № 2249/31.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1951/2017 г. по
описа на Варненския окръжен съд е уважен, предявения от П.Н.Н. срещу В.С.К. и М.С.К.
иск по чл. 135 от ЗЗД и е обявен за относително недействителен спрямо ищеца на
договора, сключен на 23.11.2016 г. с нот.акт № 38, том 81, вх.рег.№30406 от
24.11.2016 г. СВ Варна, чрез който В.К. е дарила на сестра си М.К. собствения
си недвижим имот – само ½ ид.част от имот, находящ се в гр.Варна,
общ.Варна, кв. „И. Р.“ блок 29, вх.Б, на седмия етаж, апартамент 38, целият с
площ от 61,15 кв.м., тъй като го уврежда като кредитор с вземане за връщане на
суми, дадени по договор за поръчка, развален на 01.11.2016 г. и длъжницата е
знаела за увреждането. С решението ответниците са осъдени за разноските на
ищеца, от които 2 430 лв. - платено адвокатско възнаграждение. Решението
не е обжалвано и е влязло в сила, като в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК
ответниците са подали молба за изменението му в частта за разноските с искане
за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност с оглед
фактическата и правна сложност на делото и на осъществените в хода процесуални
действия, както и на основание нарушаване принципа за добросъвестно упражняване
на процесуални права предвид невисокия размер на вземането на ищеца от 8 140
лв., погасено чрез плащане в хода на процеса до размер на 4 100 лв., обезпечавано
с водения иск по чл.135 от ЗЗД.
Цената на иска по чл. 135 от ГПК е в размер на данъчната оценка на имота,
предмет на атакуваната сделка между ответниците, или - в размер на
29 693,15 лв. (за ½ ид.част), като същата представлява интереса и е
определяща при изчисляване размера на минималното адвокатско възнаграждение по
чл. 7, ал.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Затова и оплакванията на настоящите жалбоподатели за определяне
на адвокатското възнаграждение на база вземането на кредитора (първоначално в
размер на 8140 лв.) е неоснователно, като такова е и твърдението за
недобросъвестно упражняване на процесуални права от ищеца при определяне на
възнаграждението, съпоставено с размера на дълга и при отчитане на частичното
му погасяване в хода на производството (до размер на 4 100 лв.).
Отговорността за разноските по делото е правото на едната
страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски
от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тя е гражданско облигационно
правоотношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено от него.
Фактическият състъв на това паво включва: 1. неоснователно предизвикан правен
спор; 2. разноски, причинени от водене на дело по повод тоя спор; 3. съдебно
решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски и
отхвърля правното твърдение на отговарящия за разноски. По правило
отговорността за разноските се понася от страната, срещу която е постановено
решението, спрямо която то се явява като санкция за неоснователно предизвикания
правен спор. В случая, предвид уважаване на предявения срещу тях иск,
ответниците – настоящи жалбоподатели следва да понесат и отговорността за
разноските на ищеца за адвокат. Тази отговорност може да бъде
намалена само по реда на чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от ищеца
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото.
В случая, ответниците са заявили своевременно, в съдебно заседание от 30.11.2018
г, възражението си по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение от 2 430 лв. Изчислено в минимален размер по чл.
7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004 г., то би се явило в размер на 1 420,79 лв.
От самото начало (от подаване на исковата молба), ищецът е бил
представляван по делото от адвокат Т., с когото е сключил договор за правна
защита и съдействие на 25.09.2018 г. при уговорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение от 2 430 лв. Делото е с фактическа и правна
сложност - водено е по отменителен иск по чл.135 от ЗЗД, оспорен от ответниците с множество възражения (спор е
съществувал по действителността на атакувания договор, по възникването на
вземането по см. на чл. 135 ЗЗД и по узнаването от длъжницата) и по тях ищецът
се е защитавал чрез процесуалния си представител адвокат Т., като последният е
участвал при извършване на всички процесуални действия в откритите съдебни
заседания и е вземал, включително и писмено, становища по доказателствените
искания на насрещната страна и е депозирал писмени бележки. Уговореното и
платено адвокатско възнаграждение от 2 430 лв. напълно съответства на
действителната фактическа и правна сложност на делото, не се явява прекомерно и
не следва да се намалява. Молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и правилно
е била оставена без уважение от окръжния съд, чийто акт, обжалван понастоящем,
следва да бъде потвърден.
С оглед резултата от настоящото производство и неоснователност на частната
жалба, М. и В. К. следва да заплатят на П.Н.Н. сторените от него в настоящото
производство разноски за адвокат в размер на 300 лв., договорени и платени на
адв. Т. по договора за правна защита и съдействие от 19.04.2019 г., депозиран с
отговора на частната жалба. Въззивното частно производство не се
подчинява на различни от общите правила за отговорността за разноските, като в
тази насока е налице и съдебна практика на ВКС (присъдени са разноски в
производство по частна жалба срещу определение по чл.248 от ГПК -определение №
393 от 10.06.2015 г. на ВКС о ч.гр.д. № 2132/2015 г. IV г.о.).
С оглед изложеното, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 674 о 25.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1951/2017 г. по
описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на М.С.К.
и В.С.К., подадена чрез адв. Е.Т., за изменение на решение № 2249, постановено
на 31.12.2018 г. по гр.д. № 1951 по описа за 2017 г. на ВОС в частта за
разноските, на осн. чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА В.С.К. ЕГН ********** от гр.Варна, кв.“Св. И. Р.“ бл.29, вх.Б, ет.6, ап.38
и М.С.К. ЕГН ********** от гр.Варна, кв.“Св. И. Р.“ бл.29, вх.Б, ет.6, ап.38 да
заплатят на П.Н.Н. ЕГН ********** ***, сумата от 300 лв., представляваща
сторените от последния разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение на
адв. Т. за настоящото частно
производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна касационна жалба при
условията на чл. 280 от ГПК, в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: