Р Е
Ш Е Н И Е № 260260
гр.Бургас, 02.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Бургас, XLIX наказателен
състав, в публично заседание на втори септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Венета Иванова
при секретаря
Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова
НАХД № 2854/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа
на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на ЕТ „Т“, ЕИК по Булстат *****,
със седалище и адрес на управление - *****, представлявано от С.Н.Д., срещу НП
№ 492477-F535138/10.02.2020г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, на
основание чл.185, ал.2 , изречение второ вр. чл.185, ал.1 ЗДДС за нарушение по чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. § 21
ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № Н-18/2006г. на МФ /обн.ДВ бр.52 от 2019г., в сила от 02.07.2019г./
Във въззивната жалба се излагат
основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление и се претендира цялостната му отмяна и при условията на
евентуалност намаляване размера на така наложеното административно наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се представлява.
За
административнонаказващия орган ЦУ на НАП, призован чрез ТД на НАП гр.Бургас,
се явява старши юрк.Д. Ч. при ТД на
НАП Бургас, упълномощена с пълномощно № 136/03.06.2020г. на Изп.директор на НАП. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за НАП,
процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията
и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителният директор или по
негово пълномощие от юрисконсулти. Анализът на посочените разпоредби сочи, че
страна в съдебното производство е органът, издал оспорения акт, а процесуалното
представителство пред съда ще се осъществи от изпълнителния директор на НАП или
упълномощен от него юрисконсулт. Видно от доказателствата, юрк. Чолакова
разполага с валидно пълномощно по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗНАП. Същата
оспорва жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд - Бургас, след като
анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 10.01.2020
г., в 13:25 часа св.Г.А., съвместно с колегата си К. Г. – и двамата
инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“, отдел „ОД“ Бургас при ЦУ на
НАП, посетили търговски обект –павилион за цигари и алкохол, находящ се в ***,
стопанисван от жалбоподателя. Била извършена контролна покупка на 1бр.вафла на
стойност 0,60лв. от страна на органите по приходите, за която бил издаден касов
бон. След легитимация от страна на проверяващите било установено, че продажбите
се отчитали посредством 1бр.фискално устройство модел ELTRADE A1 KL с ИН на ФУ № ED 325635 и ИН на ФП №
44325635, свързано дистанционно с НАП. Фискалното устройство било с непроменена
версия на фърмуера и не генерирало дневни финансови отчети с нулиране и запис
във фискалната памет, като за дата 08.01.2020г. видно от отпечатания КЛЕН
жалбоподателят не изпълнил задължението си да отпечатва дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден/всеки 24 часа/,
през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени
операции, в случай , че такъв отчет не е отпечатан през последните 24 часа .
За горните
констатации бил съставен протокол за извършена проверка № 0347390/10.01.2020г.
С протокола жалбоподателя бил поканен да се яви на 15.01.2020 г. в ТД на
НАП-гр. Бургас за представяне на допълнителни документи и съставяне на
АУАН.
На 22.01.2020г.
представляващия ЕТ-жалбоподател С.Н.Д. се явила в ТД на НАП и представила
допълнително изисканите документи. На същата дата в нейно присъствие бил
съставен АУАН с № F535138/22.01.2020г., в който
горните факти били квалифицирани като нарушение по чл.118,
ал.4 от ЗДДС вр. § 21 ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. от ПЗР към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Подписвайки
АУАН, същата не оспорила нарушението като факт.
В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН писмено възражение не било депозирано.
Административнонаказващият
орган издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство
НП, с което на основание чл.185, ал.2, изречение второ вр. чл.185,
ал.1 ЗДДС за нарушение по чл.118, ал.4
от ЗДДС вр. параграф 21, ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. от ПЗР към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006г. на МФ /обн.ДВ бр.52 от 2019г., в сила от 02.07.2019г./ на ЕТ „Т“, ЕИК по Булстат *****, със седалище и адрес
на управление - *****, представлявано от управителя С.Н.Д., е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни
дейности“ -Бургас в ЦУ на Националната агенция за приходите, /оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.
на Изпълнителния директор на НАП/. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от компетентно лице – инспектор по приходите при ЦУ на
НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Актът е съставен в съответствие с
разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените
реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е
приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно
постановление.
Бургаският районен съд намира, че
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Както в
АУАН, така и в НП е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено, като при установените за безспорни по делото факти
правилно АНО ги е подвел под нормата на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. § 21 ал.2
от Наредба № Н-18/2006г. от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № Н-18/2006г. на МФ/обн.ДВ бр.52 от 2019г., в сила от 02.07.2019г./.
В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е
предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с
фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е
била издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин.
Според чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов
отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в
устройството са регистрирани продажби. По делото не е спорно, че жалбоподателят
попада в обхвата на чл. 3 от Наредбата, както и че за процесната дата са били
регистрирани във фискалното устройство на проверявания обект продажби. От
фактическа страна по делото безспорно се установи, че жалбоподателят не е
отпечатал дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за
посочения ден- 08.01.2020г. Всички тези факти са намерили отражение както в
АУАН, така и в НП.
Според съда
в случая не намира приложение чл. 3, ал. 2 ЗАНН.
Действително от 02.07.2019 г. разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредбата е
променена, ДВ. бр. 52 от 2019 г. Според посочената редакция всяко фискално
устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, генерира
автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет
и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са
регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през
последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. Лицата по чл.
3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов
отчет. Налице е и друга редакция, ДВ бр. 8 от 2020 г., според която всяко
фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, както и
ИАСУТД генерират автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет и в КЛЕН в 23: 59: 59 часа за всеки календарен ден (от 0: 00
до 24: 00 часа), през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или
служебно въведени операции, в следните случаи: 1. когато не е генериран или
отпечатан дневен финансов отчет за деня преди 23: 59: 59 часа; или 2. когато е
генериран или отпечатан дневен финансов отчет за деня преди 23: 59: 59 часа и
след генерирането му/отпечатването му в устройството са регистрирани продажби/сторно
или служебно въведени операции.
Съгласно пар. 21, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение
и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. /обн.ДВ бр.52 от 2019г., в сила от
02.07.2019г./за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин в срок до 30
октомври 2019 г. производителите/вносителите на ФУ представят за функционално
изпитване ФУ с коригирана версия на фърмуера, осигуряваща изпълнение на
изискването за генериране на дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в
устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в
случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл.
3. До привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията
на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 юли 2020 г./в редакцията на пар.21, ал.
2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №
Н-18 от 2006 г. към датата на деянието/, лицето по чл. 3 е задължено да
отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в
КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции.
От анализа
на цитираните разпоредби може да се направи извод, че към 08.01.2020г. задължението
на търговците да отпечатват дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет не е отпаднало, а е предвидена техническа възможност след
привеждане на ФУ с изискванията на Наредбата за автоматичното му генериране при
предвидените в т. 1 и т. 2 на чл. 39, ал. 1 хипотези.
При така
установените факти АНО е приложил и правилната санкционна норма. Извършеното от
жалбоподателя нарушение е било подведено под санкционната нормата на чл. 185, ал. 2 изречение последно,
вр. ал. 1 ЗДДС, съгласно
която, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1. В настоящия случай не е установено, че нарушението води до
неотразяване на приходи. Нормата на чл. 185, ал. 2, изр. последно,
вр. ал. 1 ЗДДС,
предвижда за търговците наказание "имуществена санкция" в размер от
500 лв. до 2000 лв.
В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е
предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. В конкретния случай административнонаказващият
орган (АНО) е определил имуществена санкция в размер на 1000 лева.Настоящият
съдебен състав намира, че АНО не е мотивирал решението си да наложи санкция в
съответния размер –1000 лева, която надвишава два пъти предвидения от закона
минимум. Административнонаказващият орган няма задължение във всеки случай на
първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено наказание, тъй като това
би противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче наказващият орган
счита, че следващото се наказание за даденото нарушение трябва да бъде
определено над минималния предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това
си решение. Съдът намира, че не се установяват отегчаващи обстоятелства, които
да налагат определяне на санкция в размер над минималния за този вид нарушение.
Липсват данни жалбоподателят да е бил санкциониран за такова нарушение, както и
да са произтекли вредни последици от деянието. Предвид изложеното съдът намира,
че по делото не се установяват отегчаващи обстоятелства, поради което наложената
санкция в размер на 1000 лева е несправедлива, тъй като не съответства на
степента на обществена опасност на конкретното деяние. Ето защо съдът намира ,
че с намаляване на санкцията до минимален размер от 500 лева ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
В настоящия
случай не може да намери приложение чл. 28 от ЗАНН, тъй като
макар и да са налице смекчаващи вината обстоятелства (липсата на предходни
нарушения), то нарушението е такова, което засяга важни обществени отношения,
свързани с търговския оборот и надлежното отчитане на данъците. Нарушения от
посочения вид са предпоставка за ощетяване на фиска, поради което не може да се
приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид.
По отношение
направеното възражение от страна на жалбоподателя, че нарушението не е умишлено
и се дължи на разсейване вследствие шок от настъпил битов инцидент, съдът счита
посоченото обстоятелство за неотносимо, доколкото с обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административнонаказателната отговорност на едноличен търговец. За
целите на административното наказване ЗАНН е приравнил едноличните търговци на
юридическите лица, като ги е поставил в една група и е предвидил за тях
специална хипотеза за носене
на безвиновна административнонаказателна отговорност. Отговорността по чл. 83 от Закона за административните
нарушения и наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност (така
Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г., ОСК
на ВАС). Следователно въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса, а
възражението за нейната недоказаност е неоснователно, а и неотносимо, тъй като
това не е обстоятелство, което може да изключи съставомерността на деянието.
В конкретния
случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН
в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който от своя страна препраща
към чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева. Като се вземе предвид
изменението на НП съдът счита, че съразмерно с потвърдената част от НП, на
наказващия орган следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 40 лева.
По изложените
съображения, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 492477-F535138/10.02.2020г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП, с
което на ЕТ „Т“, ЕИК по Булстат *****, със седалище и адрес на управление - *****,
представлявано С.Н.Д., е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 1000 лева, на основание чл.185, ал.2 , изречение второ вр.
чл.185, ал.1 ЗДДС за нарушение по
чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. § 21 /2/ от Наредба № Н-18/2006г. от ПЗР към Наредба
за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006г. на МФ /обн.ДВ бр.52 от 2019г., в сила от
02.07.2019г./ , КАТО НАМАЛЯВА така наложеното
наказание „имуществена санкция“ в размер
на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ЕТ „Т“,
ЕИК по Булстат *****, със седалище и адрес на управление - *****,
представлявано от управителя С.Н.Д., да
заплати на Национална агенция за приходите-гр.София, сумата от 40.00 /четиридесет/
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия:........................
Вярно
с оригинала: Г.Ст.