Решение по дело №194/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 386
Дата: 8 юли 2021 г. (в сила от 25 октомври 2021 г.)
Съдия: Емил Бобев
Дело: 20214110200194
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. Велико Търново , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20214110200194 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от "Х." ЕООД с ЕИК:******, със седалище и адрес
на управление: ******, представлявано от управителя М. Т. К., гражданин на
Великобритания и подадена чрез адв. Н.Н. от ВТАК, против наказателно
постановление № 04-001284 от 18.01.2021 год., издадено от Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - гр. В. Търново, с което за извършено
административно нарушение по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), във
връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, във връзка с чл.
415в, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка чл. 414, ал. 3 от
КТ, във връзка с чл. 415в, ал. 2 от КТ на дружеството е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 500
(хиляда и петстотин) лева. В жалбата се излагат доводи относно
неправилността и незаконосъобразността на атакуваното НП, като се моли
пълната му отмяна.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призован, се
представлява управителя на дружеството М.К. и от адв. Н.Н. от ВТАК –
редовно упълномощена. Управителя на дружеството твърди, че не е
1
извършено описаното в АУАН и НП нарушение, като представя писмено
изявление за улеснение на съда поради това, че не владее български език.
Адв. Н. в предишни заседания прави доказателствени искания за събиране на
гласни доказателства, като съдът уважи тези искания и допусна до разпит
водени свидетели. По същество адв. Н. счита, че в хода на административно-
наказателното производство изобщо не са събрани доказателства за
описаното нарушение, като са допуснати съществени процесуални
нарушения. Представя писмено становище, с което се моли процесното НП да
бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Д "ИТ" - В. Търново, редовно призована, се
представлява от юрисконсулт С.С. – редовно упълномощена. Същата прави
доказателствени искания за събиране на гласни доказателства чрез допускане
до разпит на посочени лица, като съдът уважи това искане. ЮК С. излага
доводи, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено. Представя писмени бележки.
В хода на съдебното следствие съдът установи следната фактическа
обстановка:
По повод депозиран сигнал в Дирекция „Инспекция по труда” гр. В.
Търново за допуснато нарушение на трудовото законодателство, от
контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" - В. Търново е била
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство по документи
в периода 04.09.2020 г. - 30.10.2020 г. на "Х.'' ЕООД, с ЕИК:******, със
седалище и адрес на управление: ******, представлявано от управителя М. Т.
К., в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Обект
на контрола бил къща за гости с наименование "Р.", с прилежащото към нея
заведение за бързо обслужване "Р.", находящ се в ******. В хода на
проверката контролните органи са изискали документи както от работодателя,
така и от органите на МВР във връзка с образувано досъдебно производство,
образувано във връзка с инцидент на 20.08.2020 год., при който е починало
лицето Н.Н.К. с ЕГН ******. След анализ на събраните доказателства,
контролните органи приели за установено, че Н. К. е предоставял работната
си сила на длъжност "готвач" с код по НКПД "5120-2001" в инспектирания
обект, без сключен писмен трудов договор.
2
При така установеното на 11.10.2020 год. М. Н. К. - ст. юрисконсулт в
Д "ИТ" - В. Търново (извършила проверката), в присъствието на свидетелите
ИР. Л. Б. и К. Й. СТ., както и в присъствието на упълномощен представител
на "Х." ЕООД, съставил на "Х.'' ЕООД, с ЕИК:******, със седалище и адрес
на управление: ******, представлявано от управителя М. Т. К., АУАН № 04-
001284, за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство от Д "ИТ", гр. Велико Търново по документи в периода
04.09.2020 г. - 30.10.2020 г. на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
КТ "Х.'' ЕООД, с. Р. за обект на контрола - къща за гости "Р.", с прилежащото
към нея заведение за бързо обслужване "Р.", находящ се в ******, е
констатирано, че Н.Н.К. с ЕГН ****** е предоставял работната си сила на
длъжност „готвач" с код по НКПД "5120-2001" в инспектирания обект, без
сключен писмен трудов договор.
В АУАН е описано, че К. е изпълнявал трудови функции на лице наето
на работа в инспектирания обект по силата на гражданско правоотношение, а
не по трудово правоотношение.
Н. К. е изпълнявал основни задачи за длъжност „готвач": подготвяне и
готвене на храни; проверяване и почистване на помещения, прибори, за да се
спазват санитарните и хигиенни изисквания; работа с кухненско оборудване
като печка, грил, скара или фритюрник", които трудови задължения за
длъжност "готвач" са били изпълнявани и от други лица наети по трудово
правоотношение в дружеството. На 20.08.2020 г. в кухненското помещение на
къща за гости „Р.", с прилежащото към нея заведение за бързо обслужване
„Р.", находяща се в с. Р., общ. В. Търново, ***** Н. К. е претърпял злополука
причинила смъртта му. Въз основа на събраните в хода на проверката
писмени доказателства, в това число приобщените писмени материали от ДП
№ ЗМ-653/2020 г. по описа на РУ Велико Търново предоставени въз основа на
Постановление № 2333/2020 г. от 06.10.2020 г. на Окръжна прокуратура -
Велико Търново е установено, че Н.Н.К. с ЕГН ****** е работил в
инспектирания обект в с. Р. общ. Велико Търново, извършвайки трудови
функции присъщи за длъжност "готвач" с код по НКПД „5120-2001". Същият
е бил йерархично подчинен на „Х."ЕООД и е полагал труд в обекта със
знанието и без противопоставянето на представител на дружеството. Предмет
на гражданското правоотношение е бил самият жив труд на К., той е
3
предоставял себе си. Престацията на работната сила е била в пределите на
работното време на обекта на контрол от 08.00 ч. до 23.00 ч. Работното място
на претърпелия смъртната злополука е било кухненското помещение на
обекта къща за гости „Р.", с прилежащото към нея заведение за бързо
обслужване „Р.", находящ се в ******. За времето през което Н.Н.К. се е
намирал в гражданско правоотношение той е бил подчинен на режима на
работа и организацията на труда в предприятието (обекта). Н.Н.К. е
изпълнявал в пределите на гражданското правоотношение трудови функции
за длъжност "готвач", чрез които работодателят е упражнявал предмета си на
дейност и е бил йерархично зависим от възложителя/работодател. Н.Н.К. е
предоставял работната си сила на работодателя „Х." ЕООД, с. Р., като
отношенията между тях не са били уредени като трудови правоотношения
чрез сключване на трудов договор в писмена форма. На основание чл. 405а,
ал. 1 , във връзка с ал. 2 от КТ съществуването на трудово правоотношение
със страни по него Н.Н.К. с ЕГН ****** и „Х." ЕООД, с. Р. с ЕИК ****** с
начална дата на възникването му 20.08.2020 г., е обявено с постановление от
11.11.2020 година.
Контролния орган е описал в АУАН, че работодателят не е сключил
писмен трудов договор, чрез който да уреди отношенията по повод
предоставяната от Н.Н.К. работна сила, изпълняващ трудови функции на
длъжност „готвач" в инспектирания обект, като трудови правоотношения, с
което е осъществил състав на административно нарушение.
В АУАН е отразено, че от събраните доказателства, приложени към
акта, се констатира наличието на всички белези на предоставяне на работна
сила. Предвид това работодателят е следвало в съответствие с чл. 62, ал. 1 от
КТ да сключи писмен трудов договор с Н.Н.К., а не да урежда гражданско
правоотношение. По повод престацията на работна сила от Н.Н.К.,
изпълнявал трудови функции на длъжността „готвач" в обекта на контрол, не
е сключен писмен трудов договор, чрез който отношенията между страните се
уреждат като трудови правоотношения по предвидения от законодателя ред.
Сочи се също така, че административното нарушение е извършено на
20.08.2020 г. от работодателя „Х."ЕООД в ******. Открито е при проверката
на контролните органи от Д "ИТ", гр. Велико Търново.
4
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ,
във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, във връзка с
чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Така съставения АУАН е бил връчен на упълномощения представител
на дружеството Н.Н., който го е подписал без възражения.
В законоустановения тридневен срок пред наказващия орган не са били
депозирани възражения от дружеството.
Въз основа на описания АУАН, Директора на Д "ИТ" - гр. В. Търново,
е издал атакуваното НП № 04-001284 от 18.01.2021 год., с което на "Х."
ЕООД с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление: ******,
представлявано от управителя М. Т. К., за извършено административно
нарушение по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), във връзка с чл. 1, ал. 2
от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, във връзка с чл. 415в, ал. 2 от КТ, на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка чл. 414, ал. 3 от КТ, във връзка с чл.
415в, ал. 2 от КТ, е наложено административно наказание "Имуществена
санкция" в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева. НП е било връчено по
пощата лично на управителя на дружеството на 20.01.2021 год. (л. 11 от
делото), което го е обжалвало по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения
срок чрез адв. Н.Н. от ВТАК.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят М. Н. К. и свидетелите при установяване на нарушението и
съставяне на АУАН – ИР. Л. Б. и К. Й. СТ.. Същите поддържат напълно
описаната в АУАН фактическа обстановка, като потвърждават, че към
момента на извършване на проверката и след проверка на представената
документация, са установили, че лицето Н.Н.К. е изпълнявало трудови
функции за длъжността "готвач" на 20.08.2020 год. в заведението за хранене в
с. Р., стопанисвано от "Х." ЕООД.
След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН и на НП,
5
които да водят до тяхната отмяна.
Описаната по-горе фактическа обстановка е била установена и
възприета от наказващия орган при издаването на наказателното
постановление. Същата се възприема и от настоящия съдебен състав. От нея
се налагат следните изводи: От обективна страна, жалбоподателя е извършил
деяние, изразяващо се в допускане на работа на работника Н. К. да изпълнява
задължения свързани с полагането на труд без за това да е бил сключен
трудов договор в писмена форма. В случая не се налага обсъждането на
деянието от субективна страна, тъй като е ангажирана обективната
отговорност на предприятието, а не субективната отговорност на физическото
лице допуснало извършването на нарушението. Деяние с описаните по-горе
признаци е в противоречие с разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда
и обявено за наказуемо от нормата на чл. 414, ал. 3 от същия Кодекс и
следователно представлява административно нарушение.
Неоснователни са доводите и твърденията, изложени от адв. Н. в
жалбата и в съдебно заседание, че за твърдените в АУАН и НП обстоятелства
нямало никакви доказателства и цялото наказателно постановление било
"пълна измислица", скалъпено от неверни факти и обстоятелства. Лично
управителя на дружеството М.К. в представените писмени изявления твърди,
че никога не е наемал на работа Н. К. и не му е възлагал трудови функции.
Адв. Н. също твърди, че липсват каквито й да е доказателства, които да
доказват, че К. е изпълнявал трудови функции в заведението, стопанисвано от
дружеството. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя в
качеството на свидетели бяха разпитани лицата Л.У. и А.Б.. Свидетелката У.
твърди пред съда, че през лятото на 2020 год. е работила в процесното
заведение като сервитьор и познава Н. К., който в този период е идвал в
заведението, но не е работил като готвач. Твърди, че не е виждала управителя
на дружеството М.К. да му заплаща възнаграждение. Твърди, че в денят на
инцидента - 20.08.202 год. К. е влязъл в кухнята за да си приготви храна за
себе си, а не за клиенти. Св. Б. твърди, че е била чест клиент на заведението на
М.К. през лятото на 2020 год., включително и в деня на инцидента. Заявява,
че е виждала много пъти К. в заведението, но не го е виждала да работи като
готвач.
6
Съдът не кредитира показанията на св. У., тъй като същите противоречат
на останалите събрани по делото доказателства, а освен това е установено, че
тази свидетелка и управителя на дружеството М.К. живеят на семейни начала,
което води до съмнението за заинтересованост и изграждане защитна версия в
полза на К..
Съдът кредитира показанията на св. Б., но от същите не може да се
направи заключение, че К. не е изпълнявал трудови функции като готвач в
заведението. Твърденията, че свидетелката не е виждала и не знае К. да
изпълнява такива функции не могат да се тълкуват като безспорно
доказателство, че действително К. не е изпълнявал такива.
В обратна насока са всички останали събрани гласни и писмени
доказателства в хода на съдебното следствие. В показанията си пред съда,
допуснатите по искане на процесуалния представител на въззиваемата страна
свидетели Ив. Д. П., Р. Ст. Т. и най-вече КР. Д. ИЛ., съобщават данни, от
които може да се направи обоснован извод, че К. в един продължителен
период от време (около две седмици), включително и в деня на инцидента -
20.08.2020 година, е изпълнявал трудови функции като "готвач" в заведението
стопанисвано от "Х." ЕООД. Св. И. подробно обяснява, че през лятото на
2020 год. известно време е работила заедно с К. във заведението, като тя е
била сервитьорка, а К. - готвач и основно в кухнята. Твърди съща така, че К.
също като нея имал определено работно време, което било сутринта от осем и
вечерта до осем, но някой път оставал и до девет часа. Сочи, че е говорила с
К. и той отначало бил доволен от работата, но на третата седмица й споделил,
че ако до края на тази седмица К. не му издаде трудов договор ще напусне, а
освен това К. му е обещал да му даде половината пари от заплатата, която
била около хиляда и двеста лева, но до този момент не му ги е дал.
Свидетелката твърди също така, че когато в заведението е имало повече
клиенти, и тя е влизала в кухнята да помага на Н..
В тази насока са и копия от материалите и доказателствата, събрани в
хода на разследването по ДП № ЗМ-653/2020 г. по описа на РУ Велико
Търново, предоставени въз основа на Постановление № 2333/2020 г. от
06.10.2020 г. на Окръжна прокуратура - Велико Търново и приложени към
административно-наказателната преписка (приета и приложена по делото), от
7
които също се установява, че Н.Н.К. с ЕГН ****** е работил в инспектирания
обект в с. Р., общ. Велико Търново, извършвайки трудови функции присъщи
за длъжност "готвач" с код по НКПД „5120-2001". Същият е бил йерархично
подчинен на „Х." ЕООД и е полагал труд в обекта със знанието и без
противопоставянето на представител на дружеството. Предмет на
гражданското правоотношение е бил самият жив труд на К., като престацията
на работната сила е била в пределите на работното време на обекта на контрол
от 08.00 ч. до 23.00 ч. Работното място на претърпелия смъртната злополука е
било кухненското помещение на обекта къща за гости „Р.", с прилежащото
към нея заведение за бързо обслужване „Р.", находящ се в ******.
Установява се, че К. е изпълнявал трудови функции присъщи на длъжност
"готвач", а именно: подготвяне и готвене на храни; проверяване и почистване
на кухненски помещения, прибори, за да се спазват хигиенните изисквания,
работа с кухненско оборудване като печка, грил, скара или фритюрник.
Подготвянето и готвенето на храни се е изразявало в белене на картофи;
пържене на картофи; бургери и др., като за целта са използвани кухненските
уреди описани по-горе собственост на работодателя. Почистването, за да се
спазват хигиенните изисквания са - почистване на хладилник; големият
фритюрник, и др.. Трудовите функции присъщи за длъжност готвач, които е
извършвал Н. К. на 20.08.2020 г. (а по делото се събраха доказателства за
извършването им и в предходен период) са в съответствие с НКПД в РБ, в
частност с Код по НКПД "5120-2001".
Приложените доказателства водят до извода, че Н. К. е полагал
възмезден труд на длъжност "готвач" в обект стопанисван от работодателя
"Х." ЕООД без писмен трудов договор. Дружеството-работодател,
стопанисващо обекта и притежващо съответните регистрационни документи
за тази дейност, приема на работа в обекта работника Н. К., за да ползва
работната му сила с цел осъществяване на предмета си на дейност без да е
спазило закона - да е уредило отношенията по предоставянето на работна
сила като трудови чрез сключването на писмен трудов договор.
С оглед факта, че Н. К. е предоставял работна сила за "Х." ЕООД в
инспектираният обект в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ на основание чл. 405а,
ал. 1 във вр. с ал. 2 от КТ Д "ИТ" - гр. Велико Търново е издала
постановление, с което е обявено съществувалото и прекратено поради
8
смъртта трудово правоотношение между работодателя "Х." ЕООД и
работника Н. К., защото правоотношението е било създадено за предоставяне
на работна сила, макар че в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ не е било
определено като трудово чрез сключването на писмен трудов договор. Според
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена
форма, а според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. При проявени всички елементи на трудово правоотношение
законодателят не предвижда и не допуска друга алтернатива, освен трудов
договор в писмена форма.
Така съдът намира, че от изяснените при проверката обстоятелства, както и
събраните по реда на съдебното следствие и обсъдени гласни и писмени
доказателства може да се направи несъмнения извод, че в настоящият случай
е налице на осъществено административно нарушение от жалбоподателя.
Съдът намира, че няма допуснати нарушения на процесуалните правила
и при съставяне и връчване на АУАН и НП.
От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него
Наказателно постановление са законосъобразни - съставени са в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити - чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен след констатиране на нарушението.
Същият се явява годна основа за издавеното на НП, с което е наложено
наказание – „Глоба” в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева. Същото е
наложено на основание чл. 414, ал. 3 от КТ и е в минималния предвиден в
закона размер, поради което не може да бъде намаляван. Така наложеното
наказание според настоящия съдебен състав е съответно на извършеното
нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието,
визирани в чл. 12 от ЗАНН, поради което не следва да бъде изменян.
Случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на
чл. 28, б. "а" от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл. 415в от КТ се явява
специална по отношение на общия случай по чл. 28, б. "а" от ЗАНН и тя
дерогира неговото приложение. Съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от
КТ: "Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63,
ал. 1 и 2". Тази императивна норма цели защита на обществените отношения
9
по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите -
трудовите права. Случаят не е маловажен, защото законът изрично изключва
приложението на този институт към нарушенията на чл. 62, ал. 1 от КТ, тъй
като се касае за обществени отношения с по-висока степен на обществена
опасност, в сравнение с други подобни случаи, свързани с защита на
работниците и служителите. Тези обстоятелства са били правилно преценени
от наказващия орган и те законосъобразно са довели до ангажиране и
понасяне на административно наказателна отговорност от страна на
жалбоподателя.
Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател за
извършеното нарушение. С оглед на гореизложените съображения съдът
счете, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото съдът намира, че искането за присъждане на
разноски на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение като
неоснователно.
По отношение на направеното искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на направените по делото
разноски, съдът намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, а съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. В настоящия случай са направени разноски от въззиваемата
страна, като е заплатено юрисконсултско възнаграждение, което не се явява
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
10
делото и няма искане от насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част. С оглед изхода на делото, а именно потвърждаване
на процесното НП, както и с оглед обема на осъщественото процесуално
представителство, съдът намира, че следва да се присъдят на въззиваемата
страна направените от нея разноски в размер на 150 (сто) лева.
Разходите за преводач съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от НПК
остават за сметка на съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 04-001284 от
18.01.2021 год. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" -
гр. В. Търново, с което на "Х." ЕООД с ЕИК:******, със седалище и адрес на
управление: ******, представлявано от управителя М. Т. К., за извършено
административно нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от
КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, във връзка с чл. 415в, ал. 2 от КТ, на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка чл. 414, ал. 3 от КТ, във връзка с чл.
415в, ал. 2 от КТ, е наложено административно наказание "Имуществена
санкция" в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева – като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 вр. с ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от
АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, "Х." ЕООД с ЕИК:******, със седалище и
адрес на управление: ******, да заплати на "Дирекция "Инспекция по труда" -
Велико Търново, направени разноски по делото в размер на 150,00 (сто и
петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11