О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер …….…………….……10.09.2021 година………...……Град С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…..………..Седми граждански състав
На десети
септември…...…………….………………………………...Година 2021
В закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар……………………………………………………………………………….
Прокурор………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното
от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско дело номер
1649…………………...по описа за 2019…..…….година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 248, ал. 1 предл. 1 вр.
чл.78 ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Постъпила е искане за присъждане на
разноските на Националното бюро за правна помощ за назначен адвокат по гр.д. №
1649/2019 г. на Старозагорски районен съд.
Съдът като обсъди доводите в молбата и събраните по делото доказателства намира
следното:
Производството по делото е било образувано по искова молба подадена от М.Г.Х.
против **“ гр. С., с която са били предявени искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДискр.
В хода на производството по адм.д. 512/2016 г. по
описа на Старозагорски административен съд ищецът по делото е бил
представлявана от адв. А.С. назначен по реда на
Закона за правната помощ с определение от 11.07.2017 г. и от 19.07.2017 г. /л.
70 и 73 от делото/.
Гражданското дело е приключило с решение № 1362/22.10.2019 г., с което на
основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. е признато за установено наличието на дискриминация
спрямо ищеца и на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
**“ гр. С. е била осъдена да заплати на М.Г.Х. сумата 600,00 лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на негативни изживявания и
унизено човешко достойнство, като за разликата до 9000,00 лв. искът е отхвърлен
като неоснователен. Решението е влязло в сила на 13.07.2021 г.
Пред настоящия съд е постъпило писмо от Националното бюро за правна помощ, с
което е направено искане на основание чл. 189 НПК, чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с
чл. 27а ЗПП, в полза на НБПП да бъдат присъдени разноските за възнаграждението за
адвоката, предоставил правна помощ по делото и в полза на НБПП да бъде издаден изпълнителен
лист. Към писмото е представено решение № СЗ-2713-22434/2019 г. от 10.12.2019 г.,
съгласно което за предоставената от адвокат С.С. правна
помощ на М. Г.Х. е определено възнаграждение в размер на 200,00 лв., като е поставен
печат, че същото е платено.
При така установените факти съдът намира искането за присъждане на
разноските за адвокатско възнаграждение на Националното бюро за правна помощ за
частично основателно по следните съображения:
За оказаната помощ Националното бюро за правна помощ /НБПП/ - съгласно чл.
39 от Закона за правната помощ ЗПП/ е заплатило сумата от 200,00 лв. Редът за заплащане
на правната помощ е уреден в глава седма от ЗПП, като то се извършва след подаден
писмен отчет до съответния адвокатски съвет за извършената дейност от страна на
адвоката, оказал правна помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 във вр.
с чл. 39 от ЗПП адвокатският съвет проверява и заверява отчета на адвоката, предоставил
правна помощ, и предлага на НБПП размер на възнаграждението съобразно вида, количеството
и качеството на оказаната правна помощ в рамките на наредбата по чл. 37.
Нормата на чл.78 ал.7 ГПК урежда отношенията, свързани с поемането на разноските
за адвокатско възнаграждение в случай на оказана правна помощ по ЗПП.
Съгласно тази разпоредба, ако претенцията на лицето, което е получило правна
помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на
НБПП. Следователно в производствата за допълване и изменение на решението в частта
за разноските в случай на предоставена правна помощ по реда на ЗПП право на разноски
редом със страните по делото е налице и спрямо НБПП.
1/ По отношение на ответника **“ гр. С. – казаното по-горе
означава, че нормата на чл. 78, ал. 7 ГПК урежда две хипотези, първата - на чл.
78, ал. 7, изр. първо ГПК урежда материалното право в полза на Националното бюро
за правна помощ да иска да му бъде присъдено изплатеното от него адвокатско възнаграждение
по предоставена правна помощ, когато претенцията на ищеца, получил правна помощ
бъде уважена. В тази хипотеза противната страна, т.е ответникът дължи на НБПП направените
разноски за адвоката, осъществил правната помощ, съразмерно с уважената част от
иска. Втората хипотеза на чл. 78, ал. 7 ГПК изр. второ касае отговорността на получилото
правна помощ лице за разноските, направени от противната страна като участник в
съдебното производство.
В случая е налице първата хипотеза на чл. 78, ал. 7, изр. първо ГПК. На ищеца
е предоставена правна помощ, като по първия от двата обективно съединени иска
/вж. и мотивите на определение № 60598/13.07.2021 г. на ВКС по гр.д. № 449/2021
г., III
г.о., с което не е допуснато до касационно обжалване възззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение по настоящотото
дело/ по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. е признато за установено
наличието на дискриминация спрямо ищеца /т.е. установителният
иск е изцяло уважен/, а втория осъдителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1,
т. 3 ЗЗДискр. е
частично е уважен за сумата 600,00 лв., а за разликата до 9 000,00 лв. искът
е отхвърлен като неоснователен.
Поради това от изплатените на адвокат С. общо 200,00 лв. за адв. възнаграждение за предоставената на ищеца правна помощ,
ответникът **“ гр. С. следва да бъде осъден да заплати на НБПП разноски в размер
на 100,00 лв. по установителния иск с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр.,
тъй като същият е изцяло уважен и разноски в размер на 6,67 лв., съразмерно с уважената
част от иска. В тази част молбата на НБПП е основателна и следва да се уважи.
2/ По отношение на ищеца М.Г.Х. - в останалата част молбата е неоснователна
и следва да се отхвърли. Ищецът на когото е предоставена правна помощ не възстановява
на НБПП разноските за адв. възнаграждение на адвоката,
който му е осъществил правната помощ и същото остава за сметка на НБПП. Предоставената
правна помощ е по реда на чл. 23, ал. 3 ЗПП на страна по гражданско дело, която
не разполага със средства за заплащане на възнаграждение на адвокат за процесуално
представителство, но желае да бъде представлявана и интересите на правосъдието изискват
това. Така предоставената правна помощ е безплатна, съгласно чл. 94 ГПК и е финансирана
от държавата според чл. 2 ЗПП. Страната по гражданско дело, на която е предоставена
правна помощ дължи възстановяване на изразходваните средства само в случаите определени
със закон, съгласно чл. 27а ЗПП, каквато е хипотезата по чл. 97, ал. 2 ГПК - когато
бъде лишена от предоставената й правна помощ. В останалите случаи, получилата правна
помощ страна не дължи възстановяване на разходваните средства, независимо от изхода
на делото когато изходът на делото е неблагоприятен за страната, разноските се понасят
от държавата, а при благоприятен изход се заплащат от насрещната страна, съобразно
правилото на чл. 78, ал. 7 ГПК, т. е. съобразно уважената част от иска. Съгласно чл. 94 ГПК правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска
защита. Средствата за нея се поемат от държавния бюджет- чл. 4 ЗПП. Логично и в
съответствие с целта на предоставената правна помощ е лицата, на които е признато
такова право, да нямат ангажимент за възстановяване на средствата за нея. Така се
осъществява специалната цел на ЗПП-да се гарантира равен достъп на лицата до правосъдие-
чл. 3 от ЗПП. Изключение от този принцип е предвидено само в случаите на чл. 97
и чл. 98 ГПК, в хипотезата на лишаване на страната от предоставената й привилегия
при доказано неправомерно получаване на правна помощ. В този смисъл е и нормата
на чл. 27а ЗПП, предвиждащ възстановяване на средствата за правна помощ, но отново
ограничително - „само в определени от закона случаи“. В настоящия случай тези предпоставки
не са налице. Основание за присъждане на сумата в полза на НБПП не може да се открие
и в нормата на чл. 78, ал. 7, изр. 1-во от ГПК, тъй като регламентираната в нея
отговорност касае задължението за заплащане на разноските, направени от насрещната
страна в спора, но не и разноските за предоставената правна помощ. Заплатеното от
Националното бюро за правна помощ адвокатско възнаграждение се присъжда в полза
на бюрото само когато претенцията на лицето, получило правната помощ, е уважена
и адресат на задължението е насрещната страна по спора, която е изгубила делото.
При предоставена правна помощ за процесуално представителство по граждански дела,
когато изходът на производството е неблагоприятен за лицето, получило правната помощ,
за него не съществува задължение за възстановяване на направените разноски на НБПП.
Не може да се намери основание за уважаване на искането и в нормата на чл. 78, ал.
7, изр. 2-ро от ГПК, тъй като тя касае единствено „разноски“ в общия контекст на
разпоредбата, а не и възнаграждението на предоставилия правната помощ адвокат.
В този смисъл е трайно установената съдебна практика на ВКС обективирана в определение
№ 42/29.01.2019 г. на ВКС по гр.д. № 1437/2018 г. ІV г.о.; определение № 238/27.10.2016
г. на ВКС по гр.д. № 5920/2015 г., I г.о.; определение № 671/11.12.2015 г. на
ВКС по ч.гр.д. № 5715/2015 г. ІІІ г.о.; определение № 99/14.04.2016 г. на ВКС по
ч.гр.д. № 730/2016 г. І г.о.; определение № 131/24.06.2016 г. на ВКС по ч.гр.д.
№ 2020/2016 г. ІІ г.о.; определение № 136/27.06.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2039/2016 г., ІІ г. о., в
които е прието, че съгласно чл. 23, ал. 2 вр. чл.
21 ЗПрП, правната помощ, във вида на процесуално представителство,
обхваща и случаите когато страната по едно висящо гражданско дело не разполага със
средства за заплащане на адвокат, но желае да има такъв и интересите на правосъдието
изискват това. В чл. 23, ал. 3 ЗПрП съдът е посочен като
органа, който в хипотезата на ал. 2 предоставя правната помощ, както и критерият,
комплексен по естеството си, който той съобразява. В сравнение с чл. 22 ЗПрП, чл. 23 ЗПрП не посочва изрично,
че правната помощ във вида процесуално представителство е безплатна, но тази нейна
характеристика се извлича от чл. 2 ЗПрП, където е посочено,
че тя се финансира от държавата, както и от чл. 94 ГПК, който я посочва изрично
като безплатна. Безплатна означава, че лицата, на които е предоставена, не дължат
по начало възстановяване на средствата, чрез които тя им се осигурява, на държавата.
Именно това е принципното положение, върху което почива уредбата на правната помощ
в ЗПрП - правната помощ се предоставя на физически лица,
съгласно чл. 5 ЗПрП, и се поема от държавата, като по
този начин се гарантира конституционно признатото им право на защита в процеса.
От този принцип чл. 27а ЗПрП предвижда, че е възможно
изключение, като постановява, че възстановяването на средствата на държавата, в
лицето на НБПП, от лицата, на които правната помощ е предоставена, е възможно в
предвидените със закон случаи. Уредените в чл. 78, ал. 7, изр. 1 и 2 ГПК две хипотези
не са такива случаи. Това се налага от граматическото и систематическо тълкуване
на разпоредбата. В чл. 78, ал. 1, изр. 1 ГПК е казано, че ако лицето, на което е
предоставена правна помощ, спечели делото и следователно има право да му се присъдят
срещу насрещната страна, разноските, които е направило във връзка с делото, за НБПП
възниква вземане срещу изгубилата спора страна за разноските за адвокатско възнаграждение
на служебния защитник. Тогава, при наличие на искане от НБПП, подкрепено с доказателства,
че възнаграждението на служебния защитник е изплатено от бюрото, съдът следва да
присъди на същото сумата, осъждайки изгубилата спора страна за нея. В тази хипотеза
по изключение с ГПК е признато директно вземане на НБПП, без бюрото да е страна
в процеса, срещу изгубилата спора страна, която не е страната, на която е предоставена
правна помощ. Това негово вземане не го прави страна нито в процеса, нито страна
по материалноправната по своето естество безвиновна отговорност за разноски. Именно отговорността за
разноски урежда чл. 78 ГПК, която е отговорност на страните в процеса, не и на трети
лица, и която е поставена в зависимост основно от материалноправния
изход на делото между тях. Ето защо хипотезата на чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК следва
да се тълкува не във връзка с изр. 1, който урежда и въвежда вземането на НБПП като
изключение, а в общия контекст на чл. 78 ГПК, касаещ разпределяне
на отговорността за разноски между страните по делото съобразно изхода по него.
Съгласно чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК в случаите на осъдително решение лицето, получило
правна помощ, дължи разноски по делото съобразно принципа, установен в чл. 78, ал.
1 и ал. 3 ГПК - изхода на спора. Този текст идва да акцентира единствено върху това,
че в случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна помощ, последното
дължи разноски на насрещната страна по делото /а не, че дължи на НБПП средствата,
които бюрото е разходвало за възнаграждение за служебен защитник/. Следователно
чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК не е от изключенията, предвидени в чл. 27а ЗПрП, за разлика от чл. 97, ал. 2 ГПК - случаят на лишаване
от правна помощ, и чл. 96, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 27
ЗПрП - хипотезата на прекратяването й поради промяна в
обстоятелствата, въз основа на които тя е предоставена. Аргумент в подкрепа на изложеното
може да се извлече и от чл. 24 ЗПрП, който урежда случаите,
в които правна помощ не се предоставя, въпреки че може да са налице предпоставките,
очертани в чл. 22 и 23 ЗПрП. Една от хипотезите е, когато
претенцията на страната е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
Само в този случай законът обвърза правната помощ с възможния изход по делото, но
на етап предоставянето й. По никакъв начин ЗПрП не обвързва
с изхода на делото възстановянето на средствата от лицето,
на което тя вече е предоставена, нито разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК го прави.
Обстоятелството, че в случая страната, на която е предоставена правна помощ, е освободена
от такси и разноски по делото, е неотносимо към спора.
Средствата, които държавата отделя за осигуряването на правна помощ, не са разноски
по смисъла на чл. 78 ГПК.
В случая както вече бе посочено предявения от ищеца на когото е предоставена правна помощ установителен
иск е уважен, а предявеният осъдителен иск е частично уважен за сумата 600,00 лв.,
а в по-голямата си част за разликата над 600,00 лв. до 9000,00 лв. е отхвърлен като
неоснователен с влязлото в сила съдебно решение. Въпреки това по подробните
аргументи посочени по-горе самият ищец не дължи възстановяване на разноските, направени
от НБПП за предоставената му правна помощ, която безплатна и финансирана от държавата.
Ответникът съобразно изхода на спора на основание чл. 78, ал. 7 изр. първо във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК дължи заплащане на изплатеното от НБПП
адв. възнаграждение на адвоката предоставил правна помощ
на ищеца, изцяло за установителния иск и съразмерно с
уважената част от осъдителния иск или в общ размер на 106,67 лв., а не изцяло в
размер на претендираните 200,00 лв.
Мотивиран от горното, Старозагорски
районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА на основание. чл. 78, ал. 7, изр. първо от ГПК във вр.
чл. 78, ал. 1 ГПК **“ гр. С., гр. С., **************да заплати на Национално бюро за правна помощ /НБПП/ гр. С., 1421 ул.
„Развигор“ № 1, представлявано от председателя Е.Ч. - М.разноски в размер на 106,67 лв., част от адвокатско възнаграждение
в размер на 200,00 лв., изплатено на
адвокат С.Ж.С. от Старозагорска адвокатска колегия за предоставена правна помощ
на ищеца М.Г.Х. по адм.д. № 512/2016 г. по описа на Старозагорски
административен съд, като ОТХВЪРЛЯ искането
на Националното бюро за правна помощ, гр. С. за присъждане на разноски над вече
присъдените 106,67 лв. до изцяло претендираните
200,00 лв.
Определението подлежи на обжалване с
частна въззивна жалба в седмичен срок от връчването му
пред Старозагорски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: