Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006 03.02.2021 г. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На 05.01.2021 г.
В публично заседание в
състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка Василева
сложи за разглеждане докладваното от съдия Атанас Динков
гр. дело № 237 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
В исковата молба (ИМ), подадена от Е.Х.М., ЛНЧ **********, гражданин на
Швейцария, роден на *** г., с адрес: ***, чрез адвокат Н.П. ***, против И.Н.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** се твърди, че на 15.06.2019 г. в град Чирпан,
ищецът управлявал лек автомобил с марка „**“, модел „**“, с рег. № **,
собственост на **по бул. „Георги Димитров“, в района на бензиностанция „Лук
Ойл“. Твърди, че движещия се зад него лек автомобил, с марка „**“, модел „**“,
с рег. № **, предприел изпреварване, като при маневрата водачът на превозното
средство И.Н.Д. не осигурил достатъчно разстояние, вследствие на което
настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП). От удара пострадали ищецът, като
шофьор на странично движещото се моторно-превозно средство (МПС), като свидетели
на събитието били съпругата му **М. и другият пътник в автомобила. На място
пристигнал екип на РУ на МВР - Чирпан, като след направения оглед на
местопроизшествие бил изготвен Констативен протокол за ПТП № 74. Впоследствие
срещу водача на лек автомобил, с марка „**“, модел „**“, с рег. № ** - И.Н.Д.
било образувано ДП № 209/2019 г. на РУ - Чирпан. Ищецът заради получените
травми бил откаран за преглед в ЦСМП - Стара Загора, филиал Чирпан. По
образуваното досъдебно производство била назначена и изготвена
съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) по писмени данни № 222/2019 г. от д-р **,
специалист по съдебна медицина, от която било установено, че в резултат на
претърпяното ПТП, ищецът е получил разкъсно-контузни рани на лявото слепоочие и
лявата вежда, разкъсване на лявата ушна мида, кръвонасядане на клепачите на
лявото око, и кръвонасядане по двата крака. Според експерта, описаните
увреждания били причинени от действието на твърди тъпи предмети, каквито се
намирали в купето на лекия автомобил. Уврежданията причинили разстройство на
здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК. След оценка на
доказателствата събрани в хода на образуваното наказателно производство
наблюдаващият прокурор намерил, че ПТП е причинено от водача И.Д. по
непредпазливост, в резултат на умишлено нарушение на правилата за движение по
ЗДвП, който предприел неправилно маневра изпреварване на движещото се МПС, като
не осигурил достатъчно странично разстояние между управляваното и
изпреварваното превозно средство. Доколкото обаче, причинените телесни
увреждания били извън предвидения резултат по смисъла на чл. 128 и чл. 129 НК,
деянието било несъставомерно по смисъла на приложимата материя, поради което
било прекратено ДП № 209/2019 г. на РУ – Чирпан, водено за извършено
престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
При тези обстоятелства за ищеца възникнал правен интерес да заяви претенциите
си по гражданско правен ред, тъй като закона императивно е въздигнал в забрана,
правилото да не се вреди другиму. Твърди, че е налице фактическия състав на
непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, което е основание за
реализиране гражданската отговорност на виновния, чрез обезщетяване на
причинените неимуществени вреди, в качеството му на пострадал от деянието.
Твърди, че настъпилите увреждания са в пряка, причинна връзка с противоправното
действие на ответника. Твърди, че заради посочените увреждания близо седмица
след това не бил пълноценен да върши каквато и да е работа. Налагало се да
взема обезболяващи, чувствал се дискомфортно и бил неспособен да полага труд и
сериозни физически усилия. Случилото се отразило на психиката му и изпитвал
страх и несигурност ежедневно, когато се налагало да шофира.
Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника И.Н.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, да му заплати сумата в размер на 5000 (пет хиляди) лева,
представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на
полученото увреждане (разкъсно-контузна) рана на главата, представляваща
разстройство на здравето, следствие причиненото от ответника ПТП на 15.06.2019
г. в гр. Чирпан, ведно с лихва от деня на увреждането до окончателното
изплащане. Претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез адв. Д.Т. ***,
в който излага подробни съображения, че предявения иск е недопустим и по
същество неоснователен. Претендира за направените по делото разноски.
С Определение, постановено в закрито съдебно заседание на 21.07.2020 г.,
съдът е конституирал ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, като
трето лице-помагач, на страната на ответника. Третото лице-помагач, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Г.К., изразява становище за
неоснователност на предявения иск и претендира направените по производството
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Страните не спорят, че на 15.06.2019 г. гр. Чирпан, по бул. „Георги Димитров“, в района на бензиностанция „Лук Ойл“, между
лек автомобил с марка „**“, модел „**“, с рег. № **, управляван от ищеца
Е.Х.М. и лек автомобил с марка „**“, модел „**“, с рег. № **,
управляван от ответника И.Н.Д. е възникнало ПТП.
Не е спорно, че двата автомобила са имали з**ховка „ГО“ в з**хователна
компания ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, което обстоятелство е
отбелязано в цитирания протокол.
От заключението на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, което
съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че ищецът Е.Х.М. при настъпило ПТП на 15.06.2019 г. е получил: разкъсно-контузии
рани на ляво слепоочие и лява вежда, разкъсване на лява ушна мида, кръвонасядане
на клепачите лявото око, кръвонасядания по двата крака. Тези травматични
увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и
са от медико-биологичния характеризиращ признак - разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Установените и описани травматични
увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и са получени по начин, каквито
данни са налице по делото, а именно при настъпило ПТП от удари в изпъкналите
части и детайли в купето на катастрофирал автомобил при водач на лек автомобил.
Нормалния оздравителен период при такива травматични увреждания е в рамките на
14-21 дни. Установените травматични увреждания отговарят напълно да са получени
при водач на лек автомобил с поставен предпазен колан, като се има предвид
механизма на ПТП-то - при удара между двата леки автомобила, политване на
горната част на тялото и удар в детайли на шофьорската врата или част от
колонката, като ако тялото не е било фиксирано с предпазен колан уврежданията
щели са да бъдат по тежки.
Горната фактическа обстановка се установява от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 74, съставен на 15.06.2019
г. от Живко Желев, дежурен ПТП при РУ - Чирпан (л. 61 - 62 от делото), план –
схема на ПТП, към Протокол № 74 (л. 63 от делото), ДП № 375 ЗМ-237/20 г. на РУ
– Чирпан (л. 50 – 77 от делото) и показанията на свидетелите **(л. 82 – 83 от
делото).
Изложената фактическа обстановка по спора налага следните правни изводи:
Съобразно чл. 45 от ЗЗД, задължението за обезвреда възниква от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане, при който следва да се докаже
факта на виновно противоправно поведение, авторът му, настъпила вреда и
причинната връзка между тях, като липсата на който и да е от тези елементи, изключва
приложението на института, респ. не води до ангажирането на деликтната
отговорност на причинителя. С изключение на вината на извършителя, която се
презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, тежестта на доказване на тези факти
лежи върху ищеца, съгласно чл. 154 от ГПК. Единствено съобразно твърденията на
ищеца, съдът следва да установи, посредством събраните по делото доказателства,
дали са осъществени обстоятелствата, сочени от него и следва ли от това,
съобразно закона, претендираното от него право с направеното искане.
В случая, ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване, че
процесното пътно-транспортно произшествие от което е получил описаните
травматични увреждания е възникнало в резултат на виновното противоправно
поведение на ответника. По никакъв начин ищецът не доказа, че движещия се зад
него лек автомобил с марка „**“, модел „**“, с рег. № **, е предприел
изпреварване, като при маневрата водачът на превозното средство ответникът И.Н.Д.
не е осигурил достатъчно разстояние, вследствие на което е настъпило процесното
пътнотранспортно произшествие.
В исковата молба, ищецът се позовава на Констативен протокол за ПТП № 74,
който като официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179
от ГПК се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление,
направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от
съставителя на документа (в случая цитирания протокол за ПТП не съдържа такива
факти). Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта
на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за
механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания,
които съдът не притежава (В този смисъл Решение №15/25.07.2014 г. по дело
№1506/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о.). В
случая, ищецът не ангажира никакви доказателства за релевантните за механизма
на ПТП обстоятелства (независимо, че с доклада по делото, изрично му е указано
това – л. 34 от делото), като в тази връзка следва да се посочи, че със
свидетелски показания не може да се установява механизъм на ПТП, тъй като
свидетелите, както и съдът не притежават специални знания за преценка на тези
обстоятелства.
В исковата молба, ищецът се позовава също така на постановление
за прекратяване на ДП № 209/2019 г. на РУ – Чирпан, водено за извършено
престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК
(което не е поискал да бъде приложено по делото). Постановлението за прекратяване на наказателно производство обаче, не е
годно доказателствено средство в настоящия процес и въз основа на него съдът не
може да формира своето вътрешно убеждение при постановяване на своя краен
съдебен акт. Постановлението на прокурора за прекратяване на образуваното наказателното
производство обективира само правни съждения, правни изводи на прокурора,
основани на събрани в досъдебното производство доказателства, но по силата на
чл. 300 от ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца
(В този смисъл Определение № 8 от 11.01.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 897/2011 г.,
I т.о., ТК).
Щом като липсва присъда на наказателния съд, то съдът е длъжен с всички
позволени от ГПК доказателствени средства да установява виновността или
невиновността на ответника (В този смисъл Решение № 817/13.12.1988 г. по гр.д.
№ 725/88 г. на IV г.о., Решение № 101 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр.д. №
6111/2014 г., III г.о., ГК).
В този смисъл е и Тълкувателно решение № 142 от 1.XII.1966 г. по гр. д. №
112/66 г., ОСГК, с което се дават ръководни указания по точното тълкуване и
прилагане на закона – „Макар наказателното преследване да е прекратено от
прокуратурата поради това, че е признато, че обвиненият не е виновен за
приписваното му деяние, гражданският съд, като се произнася относно
гражданските последици от същото деяние, не е обвързан от тази констатация на
прокуратурата и с оглед на доказателствата по гражданския процес може да приеме
друга фактическа констатация, например, че непозволеното увреждане е резултат
на поведението именно на същото лице, наказателното преследване срещу което е
било прекратено. В тези случаи очевидно гражданският съд не се произнася
относно наказателната отговорност на извършителя на деянието, а определя в
рамките на гражданския процес само гражданската отговорност на ответника по
този иск“.
Гражданският исков процес представлява състезателно производство (арг. чл.
8, ал. 2 от ГПК, който предписва, че страните посочват фактите, на които
основават исканията си, и представят доказателства за тях), в което по
правилата за разпределяне на доказателствената тежест - чл. 154, ал. 1 ГПК,
страните навеждат факти и доказателства за установяване на действителното
фактическо положение. Едва след като безспорно, несъмнено се установят в
гражданския процес правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги
субсумира под приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение
на предявеното притезание. В този смисъл крайният съдебен акт не може да се
основава на житейски предположения, неподкрепени с други годни доказателства по
делото, и да бъде постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения.
Поради тези правни съображения - при недоказаност на правнорелевантното
обстоятелство, че процесното пътно-транспортно произшествие е възникнало в
резултат на виновното противоправно поведение на ответника, остава неустановен
един от елементите на състава на непозволеното увреждане, поради което за
ответника не е възникнало задължението за обезвреда и
предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение, но по делото не са
представени доказателства за платено такова, поради което разноски не следва да
му се присъждат.
На третото лице помагач, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК, не се дължат
разноски.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Х.М., ЛНЧ **********, гражданин на Швейцария, роден
на *** г., с адрес: ***, чрез адвокат Н.П. ***, иск с правно основание чл. 45
от ЗЗД да бъде осъден И.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, представляват от
адвокат Д.Т. *** да му заплати сумата в размер на 5000 (пет хиляди) лева,
представляваща претърпени от Е.Х.М. неимуществени вреди, в резултат на
полученото увреждане (разкъсно-контузна) рана на главата, представляваща
разстройство на здравето, вследствие причиненото от ответника пътнотранспортно
произшествие на 15.06.2019 г. в гр. Чирпан, ведно с лихва от деня на
увреждането до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на „З**хователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р
Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Живко Стойков
Колев и Бисер Г. Иванов, чрез юрисконсулт Г.К., като трето лице помагач на
страната на ответника И.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Стара Загора.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: