РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на единадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 8147
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба, подадена от „У.Б.“ АД против К.В.Д., с
която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 430 от Търговския закон и чл. 92 от Закона за задълженията
и договорите.
Ищецът У.Б. АД
твърди, че на 28.01.2014 г. с
ответницата К.В.Д. е сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице № 297/0014/25660951, по силата на който на който е предоставен ипотечен
кредит в размер на 42000 лева, като целта на кредита била финансиране на текущи
нужди и рефинансиране. Твърди, че бил уговорен годишен лихвен процент върху
редовен дълг в размер на базовия лихвен
процент на банката, формиран от тримесечния Софибор и надбавка от 8,63 %, като
към датата на сключване на договора лихвеният процент бил 9,60 %. Страните били уговорили, че при просрочие в
плащането на лихви и/или главница, редовният дълг се олихвявал с БЛП на
банката, увеличен с ценова рискова премия от 2 пункта и надбавка 8,63% или при
сключване на договора тази лихва била в размер на 11,60 %. Поддържа, че
страните са уговорили и лихвен процент върху просрочената главница в размер на
21,60 %. Общият процент на разходите при сключване на договора бил 11,4836
%. Уговорено било, че крайният срок за
погасяване на кредита е 25.01.2031 г., а вноските е следвало да бъдат заплащани
на първо число на месеца. Твърди, че в договора било уговорено, че при
неплащане в срок на дължимите суми или при друго неизпълнение от страна на
кредитополучателя, банката имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Поддържа, че ответницата не е заплатила задълженията си в уговорения срок, като
началната дата била 01.04.2017 г., поради което банката била упражнила правото
си да обяви договора за предсрочно изискуем считано от 20.12.2017 г. Твърди, че
по гр.д. № 7144/2018 г. по описа на СРС, 34 състав била издадена заповед за
незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни сметки. Моли да
бъде признато за установено, че ответника К.В.Д. дължи да заплати на кредитора
сумата от 38148,42 лева – главница; 1491,09 лева – лихви за периода 01.04.2017
г. – 25.01.2018 г. ( 292,38 лв. – неплатена договорна лихва, 1120,30 лв. –
лихва върху просрочена главница и 78,41 лв. – лихва за просрочие), ведно със
законна лихва върху главницата от 31.01.2018 г. (датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното плащане. Претендира заплащане на
направените в заповедното и исковото производство разноски.
Ответникът К.В.Д.
оспорва предявения иск като поддържа, че към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК е заплащала редовно вноските по
кредита. Освен това, поддържа, че не е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като не била уведомена за това.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 28.01.2014 г. между „У.Б. АД“
и К.В.Д. е сключен Договор за банков ипотечен кредит № 297/0014/25660951, по
силата на който на кредитополучателя е предоставен ипотечен кредит в размер на 42000
лева. Сумата следвало да бъде усвоена до 19.12.2008 г., а крайният срок за
издължаване е бил 28.04.2014 г. Съгласно чл. 4.1 от договора страните са
уговорили, че годишният лихвен процент върху редовната главница представлява
сборът от приложимия към датата на олихвяването променлив базов лихвен процент,
формиран от променлив базов лихвен индекс и надбавка за редовен дълг към
базовия лихвен процент в размер на 8,63 %. Посочено е, че приложимият към
договора базов лихвен индекс е към момента на сключването му, е 0,97 %, а
годишният лихвен процент към тази дата е 9,60 %. Страните са уговорили в чл. 4.1.,
че годишния лихвен процент, начисляван върху редовния дълг при просрочие на
лихви и/или главница по кредита, приложим за съответния лихвен период и състоящ
се от променлив базов лихвен процент
плюс ценова рискова премия и фиксирана надбавка е в размер на 11,60 %.
Съгласно чл. 4.2 от договора годишния лихвен процент, начисляван върху просрочената
главница е в размер на 21,60 % към датата на сключване на договора.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Установява
се, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение – 31.01.2018 г. дължима е сумата от 38148,42 лева –
главница, 292, 38 лева – възнаградителна лихва за периода 01.09.2017 г., 743,45
лева – лихва върху просрочена главница за периода от 03.10.2017 г. – 26.01.2018
г. и 4,07 лева – наказателна лихва за периода от 26.09.20217 г. до 26.01.2018
г. Вещото лице установява, че след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – на 23.02.2018 г. е платена сумата 451,20 лева, с която
са погасени лихва за просрочена главница в размер на 446,96 лева и 4,25 лева –
наказателна лихва, като дължими са останали сумите от 38148,42 лева – главница,
възнаградителна лихва за периода от 01.09.2017-03.10.2017 г. в размер на 292,38
лева и 296,32 лева – лихва върху просрочена главница за периода от 03.10.2017
г. – 26.01.2018 г. Вещото лице установява, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са били платени вноски с
падежи 01.04.2017 до 01.10.2017 г. общо в размер на 764,75 лева и
възнаградителна лихва с падеж 01.10.2017 г. в размер на 274,22 лева. Установява се, че задължения по кредита са
погасявани от суми постъпили по банкова сметка *** „У.Б.“ АД, като е установен
общият размер на постъпилите по тази сметка суми, но не и сумите, които са
послужили за погасяване на задължения по кредита за исковия период. Установява
се също така, че по образувано въз основа на издадения изпълнителен лист по
гр.д.№ 7144/2018 г. по описа на СРС, 34 състав са събрани суми в размер на
3326,97 лева, от които постъпили от запор на трудово възнаграждение в „Столичен
електротранспорт“ ЕАД – 3099 лева и от запор на банкова сметка ***,97 лева,
като със сумата от 2757,31 лева са погасени задължения по договора за кредит.
Въз основа на заявление от 31.01.2018
г., подадено „У.Б.“ АД е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по
гр.д. № 7144/2018 г. по описа на СРС, 34 състав, с която въз основа на
извлечение от счетоводна сметка е разпоредено на К.В.Д. да заплати на кредитора
сумите от 38148,42 лева – главница по сключен договор за банков ипотечен кредит
на физическо лице № 297/0014/25660951/28.01.2014 г., с настъпила на 03.10.2017
г. предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва от 31.01.2018 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1491,09 лева за периода от
01.04.2017 – 25.01.2018 г. и разноски в заповедното производство. В срока по
чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът К.В.Д. е подала възражение срещу заповедта,
поради което съдът указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението за така постановения съдебен акт било надлежно връчено на
заявителя, като искът е предявен в указания срок.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК
е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от
установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, против
която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр. д. № 7144/2018 г. по
описа на СРС, 34 състав, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК.
Съгласно чл. 430 от Търговския
закон с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това въз
основа на събраните по делото доказателства да се установи, че между страните е
сключен договор за банков кредит, по силата на който за ответниците е
възникнало задължение да върнат предоставената сума, че е настъпила изискуемост
на претендираното вземане, респективно, че е настъпила предсрочна изискуемост
на кредита като кредитополучателят е уведомен за това. Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест задължение на ищеца е било да установи
посочените обстоятелства. В тежест на ответника е било да ангажира
доказателства във връзка с твърденията си, че вземането на банката, възникнало
по силата на договор за ипотечен кредит е погасено.
Страните в настоящото
производство не спорят, че между тях е сключен Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице № 297/0014/25660951/28.01.2014 г. Не е спорно между
страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че кредитополучателят
е преустановил плащанията си по договора за кредит на 14.02.2014 г.
От събраните по делото
доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
неплатените вноски за главница са били в размер на 38148,42 лева, от които 764 ,75 лева – непогасени месечни вноски за
главница за периода от 01.04.2017 г. –
01.10.2017 г. и предсрочно изискуема
главница.
С отговора на исковата молба са
направени възражения от процесуалния представител на ответника, че сумите по
кредита са плащани редовно. По делото не са ангажирани доказателства за
извършени плащания. От заключението на съдебно счетоводната експертиза се
установява, че по сметка на ответника са постъпвали суми от трудово
възнаграждение, но не се установява с каква част от тях са погасявани
задължения по процесния договор за банков кредит. При наличието на спор, то в
тежест на ответника е било да ангажира доказателства, с които при условията на
пълно и главно доказване да установи изпълнение на задълженията за плащане на
месечни анюитетни вноски. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради
което съдът приема, че ответницата не е изпълнила точно задълженията си по
договор за кредит.
Ответникът е преустановил
плащанията си по договора за кредит считано от 01.04.2017 г. Разпоредбата на
чл. 432 от Търговския закон изрично предвижда възможност при неизпълнение на
задължения по договора за банков кредит банката
да може да поиска предсрочно връщане на сумата, ако това е предвидено в
договора. В чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции е предвидена
възможност, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на
договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен
за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по
кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от
счетоводните си книги. Следователно, на страните по договора за банков кредит е
предоставена възможност да уговорят условията, при които банката може да обяви
кредита за предсрочно изискуем, наред с посочените в закона основания. В чл. 17
от договора е предвидено, че при непогасяване на която и да е вноска по
кредита, както и при неизпълнение от кредитополчателя на което и да е
задължение банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем.
Спорен е въпросът дали преди
предявяване на иска ищецът е упражнил надлежно правото си да обяви кредитът за
предсрочно изискуем. От събраните по делото доказателства се установява, че
банката е изпратила до ответника покана, която съдът в рамките на направеното
оспорване, следва да прецени дали е надлежно връчена при спазване на
предвидените в закона правила. Видно от удостоверяване от помощник частен
съдебен изпълнител, което не е оспорено в неговата удостоверителна част, поканата
е връчена на ответника при прилагане на разпоредбата на чл. 47, ал.1 от ГПК в
редакцията й към релевантния момент. Следователно с оглед преустановяване на
плащанията и упражняване на правото на банката, настоящият съдебен състав
намира, че вземането по кредита е станало предсрочно изискуемо.
Установява се, че след подаване
на заявлението са извършени плащания на част от дължимите суми. С оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да вземе предвид фактите,
настъпили до приключване на устните състезания. Установява се, че след подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение, но преди връчване на препис от нея на
длъжника е извършено плащане на сумата от 446,96 лева – лихва върху просрочена
главница и 4,24 лева – наказателна лихва. Платените в хода на изпълнителното
производство суми не следва да бъдат приспаднати от дължимите суми. (в този смисъл
т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
По
изложените съображения, предявеният иск се явява основателен за сумата от 38148,42
лева – главница (вноски с настъпил падеж след 01.04.2017 г. и предсрочно
изискуема главница) 292,38 лева – договорна лихва за периода от 01.09.2017-
03.10.2017 г.
Размерът на договорната лихва за
периода от 20.02.2017 г. до 21.06.2017 г. е в размер на 1665,11 лева, като
същият следва да бъде намален със сумата от 618,55 лева – начислената разлика в
резултат на капитализирането на лихва върху главница. Следователно предявеният
иск се явява основателен за сумата от 1046,56 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ако длъжникът не изпълни точно
задълженията си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. В конкретния случай,
увеличената лихва по т. 4.2 от Договор за банков ипотечен кредит №
107/04.12.2008 г. има характер на договорна неустойка и в този смисъл тя е
дължима като санкция за неизпълнение на договорни задължения. Доколкото по
делото не се установява ответникът да е изпълнил точно и в срок задълженията
си, както и доколкото се установява настъпване на условията за определяне на
размера и изискуемостта на вземането за т.нар. лихва върху просрочена главница.
Размерът на задължението за лихва върху просрочена главница се установява от
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводна експертиза и той е 296,32 лева за периода от 20.12.2016-28.11.2017
г. В останалата част исковата молба се
явява неоснователна поради плащане извършено в хода на процеса.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски в исковото и в заповедното производството и при съобразяване на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно 5198,12 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 430 от Търговския закон и
чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, предявен „У.Б.“ АД, ЕИК – *******, със
седалище и адрес на управление ***, пл. *******против К.В.Д. ЕГН-**********,***,
че К.В.Д. дължи да заплати на „У.Б.“ АД сумата от 38148,42 лева – главница по Договор за банков ипотечен кредит № 297/0014/25660951/28.01.2014
г., ведно със законната лихва върху тази сума от 31.08.2018 г., възнаградителна
лихва по т. 4 от договора в размер на 292,38
лева за периода 01.09.2017 – 03.10.2017 г., наказателна лихва по т. 4.1. от
договора в размер на 296,32 лева за
периода от 03.10.2017 – 26.01.2018, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по реда и условията на чл. 417 от ГПК по гр. д. № 7144/2018 г. по описа на СРС, 34 състав, като отхвърля иска за
разликата над сума 296,32 лева – лихва върху просрочена главница до предявения
размер от 1120,30 лева и за сумата от 78,41 лева – лихва за просрочие като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К.В.Д. ЕГН-**********,*** да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК – *******, със седалище
и адрес на управление ***, пл. *******сумата от 5198,12 лева, представляващи направени в исковото и заповедното
производство разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: