О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 26.01.2023 г.
Административен съд -
Добрич, в закрито заседание на двадесет и шести януари,
две хиляди двадесет и трета
година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от
председателя адм. д. № 34 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 145 и
следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), чл. 27 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл. 166, ал. 3
от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „КИА-2000“ ЕООД, ЕИК *********, управлявано
от М.А.Ф., чрез адв. П.А., ДАК, срещу Акт за прекратяване на ангажимент по
мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони
(ПРСР) за периода 2014 – 2020 за кампания 2022 и за установяване на публично
държавно вземане, издаден от Зам. – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с
изх. № 01-2600/5768#2 от 25.11.2022 г.(Акта)
Според жалбоподателя актът е
очевидно незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна.
С жалбата е направено искане за
спиране изпълнението на оспорения акт. Твърди се, че възможността
административният орган да събере определената от него сума за възстановяване
преди да е постановено съдебно решение, съчетана с размера на сумата, е
основание съдът да спре предварителното изпълнение на акта. Жалбоподателят
настоява, че спирането по никакъв начин няма да накърни обществения интерес,
като в същото време ще предотврати вреди в правната му сфера и бъдещи ненужни
съдебни процеси, респ. свързаните с това разходи на средства и време. Сочи, че
процесният акт обективира в себе си два отделни административни акта – за
установяване на публично държавно вземане в размер на 9 373.22 лв. и за
предсрочно прекратяване на ангажимента за кампания 2022 г., което според
жалбоподателя представлява двойна вреда за него и при евентуална отмяна на
процесния акт, ще има възможност да търси обезщетение по реда на ЗОДОВ, но това
означава нови съдебни производства, разноски и време, за които счита, че могат
да бъдат спестени чрез спиране предварителното изпълнение на акта по реда на
чл. 166 от АПК.
Искането е процесуално допустимо,
като отправено от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорения
акт.
Разгледано по същество, искането
е неоснователно. Съображенията за това са следните:
Оспореният акт е издаден по реда
на чл. 27 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.
166 от ДОПК. Същевременно с изменението в ДВ, бр. 31 от 2022 г., в сила от
19.04.2022 г., на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 7 от 24 февруари 2015 г. за
прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 - 2020 г. е въведена единна процедура, с която
ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция едновременно прекратява многогодишните
ангажименти и пристъпва към възстановяване на полученото по тях финансово
подпомагане. В този смисъл оспореният акт съдържа в себе си произнасяне и по
чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, както изрично е указано в него, с оглед на което на
основание чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП жалбата няма суспензивен ефект.
При допуснато със закон
предварително изпълнение на административен акт е налице презюмиран от
законодателя защитим интерес от категорията на този по чл. 60, ал. 1 от АПК.
Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по
реда на чл. 166, ал. 4 от АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл.
166, ал. 2 от АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол,
каквато в случая разпоредбата на чл. 27 от ЗПЗП не съдържа.
Съгласно нормата на чл. 166, ал.
4, във връзка с чл. 166, ал. 2 от АПК, за да са налице условията за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, в тежест на
оспорващия е да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК. Освен това,
следва да се има предвид, че значителните или трудно поправими вреди не могат
да се предполагат, а следва да се обосноват и посочат конкретно, като същевременно
се представят доказателства за тях.
Настоящият състав с Разпореждане №
91/ 13.01.2023 г. указа на жалбоподателя да обоснове искането си за спиране. Разпореждането
е получено от процесуалния представител на дружеството на 18.01.2023 г. С
представената на 25.01.23 г. молба с вх. № 369, в указания срок, се навеждат
доводи за основателност на искането, черпени от твърдението за незаконосъобразност
на акта и от твърдението за евентуални имуществени вреди, състоящи се в размера
на публичното вземане, разноски за нови дела в случай на отмяна на акта,
невъзможност за получаване на субсидиране за кампания 2022. Не се сочат
доказателства, от които да се установи наличието на значителна или трудно
поправима вреда за жалбоподателя от предварителното изпълнение на акта,
допуснато по закон.
С оглед горното, настоящият
състав намира, че евентуалните вреди, които ще настъпят за оспорващия не са от
категорията на посочените в чл. 166, ал. 2 от АПК и не са противопоставими на
защитимия държавен интерес по допуснатото със закон предварително изпълнение на
акта. Сочените обстоятелства, които целят да обосноват настъпването на
значителна и/или трудно поправима вреда, не съставляват вреди, които по
интензитет да надвишават защитимия интерес за допускане на предварително
изпълнение. Евентуалните вреди, които се твърди, че ще настъпят от фактическото
изпълнение, подлежат на възмездяване в самостоятелно съдебно производство при
евентуално приключване на настоящото съдебно производство с отмяна на оспорения
акт.
Липсват доказателства, от които
да се направи извод, че интензитетът на въздействие на предварителното
изпълнение с оглед размера на публичното вземане ще предизвика такова
имуществено разместване, което ще доведе до невъзможност на дружеството да
упражнява дейността си и оттам да се касае за значителни/трудно поправими
вреди. Не са налице и твърдения в тази насока. Единствените твърдения са за
евентуални нови съдебни производства, допълнителни разноски и време, в случай
че актът бъде отменен, които сами по себе си не представляват такива
обстоятелства, които да се противопоставят на разписания държавен интерес.
С оглед изложеното искането като
неоснователно и недоказано следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, на основание
чл. 166, ал. 3 от АПК, Административен съд – Добрич, Първи състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „КИА-2000“
ЕООД, ЕИК *********, управлявано от М.А.Ф., за спиране на допуснатото по закон
предварително изпълнение на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 за кампания 2022 и за установяване на публично държавно вземане,
издаден от Зам. – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с изх. №
01-2600/5768#2 от 25.11.2022 г.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба чрез Административен съд – Добрич пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
СЪДИЯ: