Решение по дело №118/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Постъпила е жалба от М. Ф. А., [ЕГН], от [населено място], обл. Р., съдебен адрес: гр. Разград, ул. „Цар Асен“ № 2, етаж 3, офис 11 (чрез адв. Н. М.), против Решение № 1054-16-11/1 от 10.03.2025г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-31 от 31.01.2025г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на жалбоподателката. Твърди се нарушение на процесуалните правила поради липса на мотиви в оспорения акт, както и неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, тъй като необосновано не е признат за действителен осигурителен стаж периодът, през който жалбоподателката е отглеждала дете до 3-годишна възраст като неработеща майка. Моли в тази връзка, обжалваното решение да бъде отменено и административната преписка да бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне по същество. Претендира за разноските по делото.

Ответникът по жалбата – Ръководител на ТП на НОИ – гр. Разград чрез процесуалния си представител – упълномощен главен юрисконсулт, ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й, а оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по съображенията, подробно изложени в него.

Административен съд - Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 2113-16-936 от 02.10.2024г., подадено от жалбоподателката М. Ф. А., [ЕГН], същата е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Към датата на подаване на заявлението е имала навършена възраст от 67 години и осигурителен стаж по категории, както следва: от първа категория труд - 0 години, 10 месеца и 00 дни и от трета категория труд – 15 години, 2 месеца и 23 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория, на основание чл. 104, ал. 2 от КСО, от 16 години, 7 месеца и 13 дни. В този осигурителен стаж, съгласно изготвения Опис на осигурителен стаж (л. 33 – 34 от делото) е включено и времето от 15.11.1989 г. до 15.11.1992 г. (3 години), през което жалбоподателката е била по майчинство и като неработеща майка е отглеждала второто си дете О. Р. О., роден на [дата]. (представено Удостоверение изх.№ 6757 от 30.09.2024г., изд. от Община – Разград за родените от майката деца – л. 32 от делото).

С Разпореждане № 2140-16-31 от 31.01.2025г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. Разград е постановен отказ по отношение на заявителката М. Ф. А. да й бъде отпусната поисканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите е обсъдено, че не отговаря на изискванията по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, тъй като има навършена необходимата възраст към 2024г. от 62 години и 2 месеца, но няма необходимия осигурителен стаж от 36 години и 6 месеца. По същите съображения е прието, че не отговаря на условията на чл. 68, ал. 3 от КСО - има изискуемата възраст към 2024г. от 67 години, но няма необходимите 15 години действителен осигурителен стаж, като за такъв е признат стажът от 13 години, 0 месеца и 23 дни, без периода на майчинството от 3 години за второто й родено дете, който не е признат за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Разпореждането е било предмет на административен контрол пред по-горестоящия административен орган и със същите мотиви е потвърдено от Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с оспореното пред съда Решение № 1054-16-11/1 от 10.03.2025г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество - жалбата е основателна.

Съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във с чл. 168, ал. 1 от АПК.

Решението е постановено от оправомощен административен орган, в изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, форма и съдържание, и при издаването му не са нарушени административнопроизводствените правила.

Неправилно обаче е приложен материалния закон. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива, ако до 31 декември 2016г. лицата имат навършени 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към датата на подаване на заявлението необходимата възраст е 67 години и жалбоподателката отговаря на това условие. Има и изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години.

Неправилно административният орган е преценил, че периодът от 15.11.1989 г. до 15.11.1992 г., през който жалбоподателката, като неработеща майка е отглеждала дете до 3-годишна възраст, не е действителен осигурителен стаж.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Разпоредбата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014г., в сила от 01.01.2015г., последно допълнена ДВ бр.8 от 25.01.2023г., в сила от 29.01.2023г.

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

В настоящия случай спорният стаж е за времето от 15.11.1989 г. до 15.11.1992 г., чиято действителност следва да се преценява съобразно правната уредба до 31.12.1999 г.

Съгласно приложимата за процесния период материалноправна разпоредба на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., обн. ДВ изв.бр. 5 от 17.01.1958 г., в сила до 01.01.2000 г., когато е отменен), се зачита за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда.

Към спорния период от 15.11.1989 г. до 15.11.1992г. вече е в сила действащият понастоящем Кодекс на труда (обн. ДВ, бр. 27 от 1986 г.), като във връзка с чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, е приложим чл. 354, т. 6 от Кодекс на труда, според който за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст.

Зачитането на осигурителния стаж на неработещите жени - майки и осиновителки по КТ от 1986 г. не създава затруднения, тъй като периодът, който се признава за стаж, е от датата на раждането или датата на предаване на детето за осиновяване до навършване на тригодишната му възраст.

По действащата и приложима нормативна уредба жените-майки, независимо дали са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се ползват от особената закрила на Държавата, което е прогласено в чл. 47, ал. 2 от Конституцията. Проявна форма на тази закрила са разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 7, предл. 2 от КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, предл. 2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Следователно законодателят изрично признава периода на майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Горните изводи са в съответствие с установената трайна практика на ВАС по обсъждания материалноправен проблем (Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020 г., VI о. Решение № 5017 от 20.04.2021 г. по адм. д. № 1680/2021 г., VІ отд. на ВАС; Решение № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д. № 8649/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 5377 от 3.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 139/2022 г., VI о., Решение № 1536 от 9.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5108/2023 г., VI о. и др.).

Като не е съобразил действителния смисъл на материалноправните разпоредби, административният орган е издал решението си в противоречие с тях и при несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, като преписката следва да се върне на пенсионния орган за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Съобразно изхода на делото и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателката има право на разноски, които са своевременно предявени и доказани в размера от 500.00 (петстотин) лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 14.02.2025г., за които страната представя и Списък за разноски.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-Разград,

ОТМЕНЯ Решение № 1054-16-11/1 от 10.03.2025г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-31 от 31.01.2025г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“.

ВРЪЩА преписката на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Разград за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград ДА ЗАПЛАТИ на М. Ф. А., [ЕГН], от [населено място], обл. Р., сумата от 500.00 (петстотин) лева – направени от страната деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.