В Районен съд – Дупница е внесен обвинителен акт по досъдебно производство №
212/2017г., вх. № 937/2017г. по описа на Районна прокуратура –
Дупница, ЗМ № 26/2017г. по описа на РУ на МВР
- гр. Бобов дол срещу П.М.Д., който е обвинен в това, че на 05.03.2017г.
около 16:55 часа в гр. Бобов дол, обл. Кюстендил
по ул. „Д. Благоев" пред блок № 9 в
посока към МБАЛ „Ст. Сантев" е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Фиат
Добло" с ДК № КН 3289 ВН, без съответното свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от
наказването му по административен
ред с Наказателно постановление № 15-0245-000367/25.08.2015 г., на началник група
- ОП при РУ гр. Бобов дол към ОД
МВР Кюстендил, влязло в сила на 15.04.2016 г. за управление на МПС без съответното свидетелство за
управление на МПС - престъпление по чл. 343в,
ал. 2 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Намира престъплението
за установено по категоричен начин. Счита, че следва да бъде определено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да бъде изтърпяно ефективно,
както и глоба в размер на 1000,00 лева.
Защитникът на подсъдимия – адв. В. пледира за невиновност на неговия
доверител, като излага подробни съображения в подкрепа на поддържаната от него
теза. Евентуално моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. При
условията на евентуалност в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен моли
наказанието да бъде определено съгласно чл. 55 от НК.
Подсъдимият П.М.Д., в открито съдебно заседание, не се признава за виновен
по повдигнатото обвинение, като се присъединява към изложението на неговия
защитник.
В последната си дума заявява, че не е виновен. Моли да бъде оправдан.
От
фактическа страна:
Подсъдимият П.М.Д. е роден на *** ***,
с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование,
живее на семейни начала, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият П.Д. не е правоспособен
водач, като никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС.
С наказателно постановление №
15-0245-000367/25.08.2015г. на началник група – ОП при РУ – Бобов дол към ОД на
МВР Кюстендил, влязло в сила на 15.04.2016г., по отношение на подсъдимия е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500,00 лева за нарушение
на чл. 150 от ЗДвП.
На 05.03.2017г., около 16:55 часа, в
гр. Бобов дол, по ул. „Димитър Благоев“, пред блок № 9 в посока МБАЛ „Ст.
Сантев“ подсъдимият е управлявал МПС – лек автомобил марка и модел „Фиат Добло“
с рег. № KH3289BH, без съответно свидетелство за управление на МПС, където бил спрян за
проверка от свид. Е.Ч. и Б.К. – служители на МВР. При извършената проверка
установили, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС. В
автомобила заедно с водача Д. пътувал и неговия приятел М.Р..
По доказателствата:
Съдът формира фактическите си изводи
въз основа следните доказателства и доказателствени материали:
1.
Гласни доказателства, съдържащи се в с обясненията
на подсъдимия Д. и показанията на свидетелите Е.Ч., Б.К., М.Р. и Л.С..
2.
Писмени доказателства, вкл. приобщени по реда на чл.
283 от НПК, както следва: справка за нарушител (л. 14-15 от ДП); Наказателно
постановление № 15-0245-000367/25.08.2015 г., на началник
Група - ОП при РУ гр. Бобов дол към ОД
МВР Кюстендил и АУАН № 370/06.08.2015г.;
справки за съдимост (л. 7-9 от ДП и л. 29-32 от делото на ДРС).
По делото не е налице спор, а и от
приложената справка за нарушител е видно, че подсъдимият Д. не притежава и
никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС, като за периода от
2011г. до 2015г. неколкократно са му налагани административни наказания за
нарушения по чл. 150 от ЗДвП – за управление на МПС без свидетелство за
управление, както е и осъждан за престъпления по чл. 343в, ал. 2 от НК (описани
по-долу и установени от приложените справки за съдимост).
Неоспорено е и обстоятелството, че за
същото нарушение – по чл. 150 от ЗДвП подсъдимият е наказан и с влязло в сила наказателно
постановление № 15-0245-000367/25.08.2015 г. на началник
група - ОП при РУ гр. Бобов дол към ОД МВР Кюстендил, което е връчено лично на нарушителя на 07.04.2016г., поради което е
влязло в сила на 15.04.2016г. (посочените обстоятелства се установяват и от
приложените към делото НП № 15-0245-000367/25.08.2015 г. и АУАН № 370/06.08.2015г.).
Съществените противоречия в събраните
по делото доказателства се отнасят единствено до обстоятелството дали на
описаната в обвинителния акт дата и място подсъдимият е управлявал процесното
МПС. По отношение на този факт от значение за делото са показанията на
полицейските служители – Е.Ч. и Б.К., които поддържат обвинителната теза, както
и обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Р. и свид. С., които свидетелстват
за това, че автомобилът не е управляван от подс. Д..
Съдът след внимателен анализ на
съдържанието им дава вяра на показанията на свид. Е.Ч. и свид. Б.К., които
намира за еднопосочни, вътрешно безпротиворечиви и логични. Двамата заявяват да
са се движили по улицата от МБАЛ „Ст. Сантев“ в посока към центъра на гр. Бобов
дол, когато видели процесният Фиат да тръгва от железарията на свид. С. в
същата посока, като непосредствено след това при приближаване на служителите на
МВР автомобилът направил завой и тръгнал в обратна посока (към МБАЛ „Ст.
Сантев“), при което бил спрян от полицейския автомобил, а двамата полицаи
установили, че автомобилът се управлява от подс. Д..
Налице е пълно съвпадение между
споделеното от служителите на МВР и заявеното от Д. и Р., че процесният
автомобил е тръгнал от магазина на С., след което е направил направил обратен
завой.
За разлика от свид. Ч. и свид. К.
обаче, подсъдимият и свид. Р. твърдят, че автомобилът е управляван от свид. Р.,
а не от подс. Д.. Настоящият състав на съда не кредитира с доверие обясненията
на подс. Д. и показанията на свид. Р. в тази им част по следните съображения:
От една страна, подсъдимият поддържа,
че при обръщането на автомобила от Р., самият той е заключвал и пускал СОТ-а на
магазина, когато колата угаснала. Подобно изложение, а именно, че свид. Р. сам
е тръгнал от магазина, без да изчака подсъдимия, като след извършването на
маневра в обратен завой колата му е изгаснала, което е и станало причина да
спре от отсрещната страна, поражда съмнение с оглед заявената от двамата
причина да се намират пред магазина на свид. С. - да разтоварят стоката и да се
върнат към склада.
От друга страна, поддържаните от
подсъдимия и свид. Р. версии се разминават по два съществени за изясняване на
обективната истина въпроса – какво е било поведението на двамата от угасването
на автомобила до спирането им от полицейския патрул и къде се е намирал Р. при
идването на полицаите. Според подсъдимия след като колата угаснала, той отишъл
при нея и казал на свид. Р. да слезе, за да я запали той, а при спирането им от
полицаите Р. бил вътре в колата от дясно, за да му покаже подсъдимия как се
пали колата. В същото време свид. Р. твърди, че не е могъл да запали колата, но
не споделя същата да му е угаснала след обръщането й в обратна посока (към
болницата). В допълнение същият заявява, че П. е разговарял с началника му по
телефона, който обяснил на П. как да я запали, като според него при идването на
полицаите самият той е стоял отвън, до колата, от дясната й страна.
Дори и да се възприеме за достоверна
някоя от двете версии - 1) че колата е обърната от свид. Р., който е допуснал
тя да угасне, след което е дошъл подсъдимият, който го е помолил да се
премести, за да я запали той, а Р. е минал от другата страна и седнал в колата,
за да му покаже Д. как да я запали
(според подсъдимия) или 2) че колата е обърната от свид. Р., който не успял да я запали
(без да сочи, че е угаснала преди това), при което дошъл подсъдимият, който се
обадил на началника си, който пък му обяснил как да я запали, а Р. стоял отвън
до колата (според свид. Р.) - остава неизяснен един въпрос от първостепенно
значение за кредитиране на посочените гласни доказателства. Възприемането, на
която и да е от двете гледни точки предполага, че е изминал един относително
продължителен период от време (от тръгването на автомобила от магазина,
осъществяването на маневра обратен завой, евентуалното му угасване,
пристигането на подсъдимия, провеждането на телефонен разговор със свид. С. с
разяснения как да запалят автомобила или преминаването на Р. на съседната
седалка), който изключва възможността двамата полицаи да са възприели
обстоятелството, че автомобилът е тръгнал от магазина на свид. С., респ. да видят
извършения обратен завой, които обстоятелства същите категорично заявяват да са
възприели непосредствено. Последното обстоятелство следва да се съпостави и с
изтъкнатото от самия Р., че когато полицаите са идвали откъм болницата същите
са се движили „много бързо“.
Извършеният анализ дава отговор и на
поддържаната от защитата теза, че полицейските служители не са видели
подсъдимия да управлява процесното МПС, а се появили едва когато автомобилът
бил аварирал, доколкото същите са били наясно с мястото, от където е тръгнал
автомобилът и осъществената маневра обратен завой, които обстоятелства напълно
съвпадат с движението на автомобила, описано подсъдимия и свид. Р..
Неубедителна е и поддържаната от
подсъдимия и свид. Р. теза, че подсъдимият успял да запали автомобила, при
което изпуснал съединителя и колата потеглила и изминала около метър (а според
подсъдимия колата само „подрипнала“), при положение, че по делото са налице
данни, за това че подсъдимият извършвал ремонтни дейности по автомобили, а от
страна на защитата се изтъква, че е механик и „знае какво трябва да направи с
проблемия автомобил“.
При същите доводи, съдът не кредитира и
показанията на свид. С., който не е възприел непосредствено поведението на
подсъдимия, а възпроизвежда разказаното му от Д. и Р.. В същото време следва да
се обърне внимание, че тези показания не съдържат данни за това, че подсъдимият
все пак е успял да запали автомобила, като според С. подсъдимият с Р. се
опитвали само да отворят капака, когато били проверени от свид. Ч. и свид. К.,
а автомобилът е бил загаснал, с неработещ двигател.
Извън рамките на обвинението е
обстоятелството кой е управлявал автомобила при тръгването му от базата към
магазина на свид. С., по отношение на който факт същият се явява очевидец.
Независимо от това, дори и да се възприемат показанията в тази им част, напълно
възможно е впоследствие процесното МПС да е управлявано от всяко друго лице при
положение, че по делото няма спор, че след отиването им при магазина, двамата
са престояли известно време преди да тръгнат да се връщат към базата.
За пълнота на настоящите мотиви и в
отговор на аргументите на защитата, следва изрично да се подчертае, че съдът не дължи преценка за достоверността
на приложените към делото докладни записки, при положение, че същите не са
изготвени по реда на НПК, поради което не са годни доказателствени средства.
Независимо от това, дори и да се приеме тезата на защитата, че в разпита пред
съда полицейските служители са допълнили показанията си, последното е напълно
допустимо, предвид обстоятелството, че разпитът пред съд се провежда в условията
на състезателен процес, който поставя основа за по-подробен и задълбочен
разпит.
Изтъкваното от страна на подсъдимия и
неговия защитник „тенденциозно отношение“ на полицейските служители също не
изключва изначално възможността за достоверност на показанията им, а единствено
служи като повод за внимателен и критичен анализ на същите при съпоставянето им
с останалите доказателства, което бе сторено от съда по-горе.
По
изложените съображения, съдът намери, че фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт се явява несъмнено доказана, поради което и въз основа на нея
формира и своите правни изводи.
От
правна страна:
Повдигнатото обвинение е за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. Посочената норма предвижда наказателна
отговорност за всяко наказателноотговорно лице, което в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние.
В настоящия случай, от установената
по-горе фактическа обстановка е видно, че подсъдимият Д. не притежава и никога
не е притежавал свидетелство за управление на МПС, за което въз основа влязло в
сила наказателно
постановление № 15-0245-000367/25.08.2015 г. на началник
група - ОП при РУ гр. Бобов дол към ОД МВР Кюстендил, в сила от 15.04.2016г. (посочените обстоятелства се установяват и от
приложените към делото НП № 15-0245-000367/25.08.2015 г. и АУАН № 370/06.08.2015г.) му е наложено административно наказание глоба в размер
на 1500,00 лева за допуснато нарушение по чл. 150 от ЗДвП – за управление на
МПС без свидетелство за управление.
От установената фактическа обстановка е
видно още, че на 05.03.2017 г., около 16:55 часа, в гр. Бобов дол, обл.
Кюстендил, по ул. „Д. Благоев” пред блок № 9 в посока МБАЛ „Ст. Сантев” е
управлявал лек автомобил марка и модел „Фиат Добло” с ДК № КН 3289 ВН, т.е. в
едногодишния срок от наказването му по административен ред.
Следователно, подсъдимият с поведението
си е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал.
2 от НК, като на 05.03.2017 г., около 16:55 часа, в гр. Бобов дол, обл.
Кюстендил, по ул. „Д. Благоев” пред блок № 9 в посока МБАЛ „Ст. Сантев” е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Фиат Добло”
с ДК № КН 3289 ВН, без съответното свидетелство за управление на МПС в
едногодишния срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление № 15-0245-000367/25.08.2015г. на началник група ОП при РУ гр.
Бобов дол към ОД на МВР гр. Кюстендил, влязло в сила на 15.04.2016 г. за
управление на МПС без съответното свидетелство за управление на МПС.
Няма основание този извод да се счита
опроверган с оглед указанията на ВС, дадени с цитираното от защитника ППВС № 1/1983г. по нак. д. № 8/1982г., което
изрично предвижда, че управление е налице при всяко боравене с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали се намира в покой или в
движение.
От субективна страна подсъдимият е
действал при пряк умисъл. Същият е съзнавал, че не притежава свидетелство за
управление на МПС, както и че неколкократно е наказван за това, че управлява
МПС без да притежава СУМПС. Подсъдимият е бил наясно и с това, че срещу него е
имало издадено НП № 15-0245-000367/25.08.2015 г., което му е връчено лично на 07.04.2016г., поради което е съзнавал и последиците
от управлението на МПС в едногодишния срок от влизане в сила на НП, както и
това, че такова деяние представлява престъпление. По тези съображения следва да
се отхвърли и възражението на защитата, че престъплението не било доказано от
субективна страна.
Не се споделя становището, че деянието
не представлява престъпление с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, поради
малозначителност на деянието. За да е налице посочената хипотеза следва
деянието макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление същото да не е общественоопасно или неговата обществена опасност
да е явно незначителна. В настоящия случай осъщественото от подс. Д. деяние не
разкрива, каквито и да било особености в сравнение с останалите случаи на
деяние от същия вид, които да налагат извода, че същото не е общественоопасно
или обществената му опасност е явно незначителна. Напротив – подсъдимият
многократно е наказван за административни нарушения по ЗДвП, в т.ч. за
управление на МПС като неправоспособен водач. За аналогични деяния е и осъждан
три пъти (вкл. за управление на МПС в гр. Бобов дол, ул. „Димитър Благоев“),
като процесното деяние е извършено по-малко от месец след последното му
осъждане.
Съставомерността на поведението на
подсъдимия не се опровергава и от това, че при предишните деяния същият е
постигал споразумение с прокурора, а в случая не се признавал за виновен.
Въпросът за това дали подсъдимият се признава за виновен е свързан със
суверенната му преценка за начина, по който в най-пълна степен ще реализира
правото си на защита, но не изключва възможността вината му да бъде установена
по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
Ето защо съдът намери, че подсъдимият с
поведението си е осъществил състава на чл. 343в, ал. 2 от НК.
По вида и
размера на наказанието:
За престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до три
години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.
При индивидуализацията на наказанието,
съдът отчете следните смекчаващи обстоятелства: добросъвестното процесуално поведение
на подсъдимия, затрудненото му социално положение, младата му възраст. Отегчаващо
обстоятелство се явява обремененото му съдебно минало и предишните му осъждания,
включително трикратното му осъждане за престъпления по чл. 343в, ал.2 от НК.
При това положение наказанието следва
да се определи при превес на смекчаващите обстоятелства, което обуславя
налагане на наказание по-близко до минимално предвиденото в закона. В същото
време съдът намери, че наличието на повече смекчаващи обстоятелства не е до
такава степен, за да се приеме, че са налице многобройни или изключителни
смекчаващи обстоятелства, поради което прецени, че не са налице основания за
приложение на чл. 55 НК.
Ето защо съдът прецени, че наказанието
следва да се наложи при условия на чл. 54 от НК, а именно в пределите
предвидени за съответното престъпление. Като съобрази, че се касае за лице,
което е на млада възраст, което все още е възможно да се превъзпита и поправи,
настоящият състав на съда счете, че достатъчно за постигане целите на
наказанието би се явило минимално наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и наказание глоба
близко до минимално предвидения размер, а именно 700,00 лева.
Така определените наказания, преценени
в своята съвкупност съобразно чл. 57, ал. 2 от НК биха благоприятствали за
постигане целите по чл. 36 от НК, като в пълна степен ще способстват за
поправително-превъзпитателното действие върху подсъдимия, като в същото време
ще въздействат възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Неприложима в случая е разпоредбата на
чл. 78а от НК, предвид обстоятелството, че подсъдимият е осъждан за
престъпление от общ характер и вече е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а от НК.
Не са налице и предпоставките по чл. 66 НК за отлагане изтърпяването на така наложеното наказание, предвид предходните
осъждания на подсъдимия за престъпления от общ характер, явяващи се пречка за
приложение на института на условното осъждане. В същото време, при
постановяване на присъдата съдът взе предвид обстоятелството, че с влязло в
сила споразумение на 13.02.2017 г. одобрено от съда по НОХД № 762/2016 г. по
описа на РС-Дупница, по отношение на подсъдимия е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 3 (три) месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от
3 години. При това положение, престъплението, за което е признат за виновен от
настоящия състав на съда е извършено в срока за условно осъждане, поради което
бе приведено в изпълнение и отложеното му наказание „лишаване от свобода” за
срок от 3 (три) месеца, постановено по НОХД № 762/2016 г. по описа на
РС-Дупница.
Съдът, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС, определи първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, наложено от настоящия съд, тъй като не са налице основания
за приложение на чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС, като отсъстват и
предпоставки за приложение на чл. 57, ал. 2 от ЗИНЗС. По аналогични на тези
съображения, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, бе определен първоначален
общ режим и по отношение на приведеното в изпълнение наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 (три) месеца, постановено по НОХД № 762/2016 г. по описа
на РС-Дупница.
По делото няма приет за съвместно
разглеждане граждански иск, не са сторени разноски и няма приложени веществени
доказателства.
По изложените съображения, съдът постанови своята присъда.
Районен
съдия: