Решение по адм. дело №223/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на „Стария дъб“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, Хотел „Мизия“, стая 121, представлявано от управителя А. А., против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 339-1/ 19.11.2024г. на специалист МДТ, оправомощен със заповед N РД-3-1199/ 27.09.2024г. на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1,ал.З, ал.4 и чл.9б от ЗМДТ, потвърден по реда на чл. 155, ал. 2 от ДОПК, с Решение № Рш – МДТ – 6/ 10.04.2025 г. на Началник на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Търговище, с който са установени задължения на жалбоподателя за ДНИ и ТБО по партиди № 7505F100305, № 7505F86994, № 7505F86945 и № 7505F98708, към 19.11.2024 г., в общ размер 14473.16 лв., от които: 1. 4435.01 лв. – ДНИ и 467.72 лв. – лихва; 2. 8638.50 лв. – ТБО и 931.93 лв. – лихва.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорения АУЗ. От страна на административния орган не е съобразено влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 104/ 2024 г. на АдмС – Търговище. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на тезата за липса на основания за облагане с ДНИ и начисляване на ТБО на имотите на дружеството – жалбоподател, с оглед техния статут. Отправя се искане за присъждане на разноски.

Отправя се искане за отмяна на издадения АУЗ.

В съдебно заседание, оспорващото дружество се представлява от управителя А. А., излага подробни аргументи в подкрепа на становището за незаконосъобразност на издадения акт.

С депозирани писмени бележки, сочи, че не оспорва дължимостта на ДНИ по партиди № 7505F86944 и № 7505F98708.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Местни данъци“ към Община Търговище, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита издадения акт за съобразен нормативната уредба, касаеща ДНИ и ТБО. Отправя искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От оспорващия, в качеството му на собственик, са подадени следните декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, а именно:

- с вх. № ********** / 19.02.2024г ., отнасящи се за недвижими имоти с партиден № 7505F100305, с адрес на имота 7700 гр. Търговище, представляващ Сграда, разположена в ПИ с идентификатор 73.526.504.505; Производствен обект с идентификатор 73626.504.505.7, с година на построяване 1971 г., с конструкция МЗ- масивни монолитни г. и с РЗП общо 56.00 кв.м, а това число: РЗП на обекта 56.00 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м.

Данъчната оценка на обекта към 2024 г. е 11272.70 лв., отчетната стойност - 6623.90 лв.

- с вх. № **********/ 25.07.2022 г., отнасящи се за недвижими имоти, с партиден № 7505F86944, с адрес на имота 7700 гр. Търговище, ул. „Никола Маринов“ N; 1, представляващи земя и сграда:

Поземлен имот с идентификатор 73626.504.505, с площ 7237.00 кв.м и застроена площ 4959.00 кв.м. Данъчната оценка на земята към 2024 г. е 49396.90 лв. , отчетна стойност 13793.00 лв.

Производствен обект с идентификатор "3626.504.505.1 с година на построяване 1971 г., с конструкция МЗ - масивни монолитни г. и с РЗП общо 402.00 кв. м., в това число: РЗП на обекта 402.00 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м. Данъчната оценка на обекта към 2024 г, е 87948.50 лв., отчетна стойност 4007.00 лв. и данъчна оценка 87948.50 лв. за притежаваната 1.00 идеална част декларирана от лицето в качеството си на собственик.

Производствен обект с идентификатор 73626.504.505.1, с година на построяване 1971 г., с конструкция МЗ- масивни монолитни г. и с РЗП общо 402.00 кв.м, в това число: РЗП на обекта 402.00 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м с данъчна оценка на обекта към 2024 г. 87948.50 лв. , отчетна стойност 4000.00 лв. и данъчна оценка 87948.50 лв. за притежаваната 1.00 идеална част декларирана от лицето в качеството си на собственик.

Производствен обект с идентификатор 73626.504.505.2 с година на построяване 1971 г. с конструкция МЗ- масивни монолитни г. и с РЗП общо 364.00 кв.м. в това число: РЗП на обекта 364.00 кв.м. РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м с данъчна оценка на обекта към 2024 г. 79634.90 лв. , отчетна стойност 7250.00 лв. и данъчна оценка 79634.90 лв. за притежаваната 1.00 идеална част декларирана от лицето в качеството си на собственик.

Производствен обект с идентификатор 73626.504.505.4 с година на построяване 1971 г. с конструкция МЗ- масивни монолитни г. и с РЗП общо 4193.00 кв.м, в това число: РЗП на обекта 4193.00 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м с данъчна оценка на обекта към 2024 г. 899090.60 лв. , отчетна стойност 84640.00 лв. и данъчна оценка 899090.60 лв. за притежавана 1.00 идеална част декларирана от лицето в качеството си на собственик.

- с вх. N7505003386/ 25.07.2022 г., отнасящи се за недвижими имоти с партиден N 7505F86945, с адрес на имота гр. Търговище ул. „Никола Маринов“, представляващ поземлен имот с идентификатор 73626.504.507, с площ 5552.00 кв.м и застроена площ 0.00 кв.м. Данъчна оценка на земята към 2024 г. 70265.00 лв. , отчетна стойност 105820.00 лв. и данъчна оценка 70265.00 лв. за притежаваната 1.00 идеална част декларирана от лицето в качеството си на собственик.

- с вх. N **********/ 15.12.2023г., отнасящи се за недвижими имоти с партиден N 7505F98708, с адрес на имота гр. Търговище, представляващ Земя и сграда, с идентификатор на поземления имот: 73626.504.510, с площ 593.00 кв.м и застроена площ 23.00 кв.м. Данъчна оценка на земята към 2024 г. 6003.90 лв. , отчетна стойност 1200.00 лв. и данъчна оценка 6003.90 лв. за притежаваната 1/1 идеална част декларирана от лицето в качеството си на собственик.

Други нежилищни обекти с идентификатор 73626.504 510.1 с година на построяване 1970 г. с конструкция М1 и с РЗП общо 23.00 кв.м, в това число: РЗП на обекта 23.00 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м с данъчна оценка на обекта към 2024 г. 2725.70 лв. , отчетна стойност 460.00 лв. Данъчната оценка за обекта 2725.70 лв. за притежаваната 1/1 идеална част декларирана от лицето в качеството си на собственик.

С процесния Акт за установяване на задължение № 339 -1/ 19.11.2024 г. издаден от инспектор МДТ при община Търговище, са установени задължения за ДНИ и ТБО, както следва: по партида номер 7505F100305, за периода 2019 - 2024 г.; по партида номер 7505F86944 за периода 2023 - 2024 г.; по партида номер 7505F86945, за периода 2023 - 2024 г.; по партида номер 7505F98708, за периода 2023 - 2024 г. Общият размер на задълженията е 14473.16 лв., от които: 1. 4435.01 лв. – ДНИ и 467.72 лв. – лихва; 2. 8638.50 лв. – ТБО и 931.93 лв. – лихва.

АУЗ е оспорен по административен ред.

С Решение № Рш-МДТ-6/ 10.04.2024 г. от Началник отдел МДТ при община Търговище, издадения АУЗ е потвърден.

За да постанови този резултат, от административния орган е прието, че в чл. 22, ал.5 ат Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на община Търговище е регламентирана хипотеза, в която не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти – тези, които не се ползват през цялата година. Това обстоятелство, собствениците или ползвателите декларират писмено до края на предходната година в отдел „Местни данъци и такси“. Подадени са данъчни декларации за облагане с ДНИ. Жалбоподателят е собственик на имотите.

Между Община Търговище и „Екокомерс“ ЕООД е сключен договор за възлагане на обществена поръчка за услуги от 04.01.2019 г., с предмет по предварително третиране на смесени битови отпадъци, включващи сортиране и предаване за оползотворяване на отпадъци, генерирани на територията на Община Търговище, преди тяхното депониране, за срок от 60 месеца, считано от датата на неговото сключване.

За установяване реалното предоставяне на услугите събиране, извозване, почистване и депониране на битовите отпадъци, ответника представя: Договор № 8/ 02.01.2019 г. за обезвреждане чрез депониране на смесени битови отпадъци; Договор № 8/ 17.12.2010 г. за обезвреждане чрез депониране на смесени битови отпадъци; Договор № 8/ 15.12.2021 г. за обезвреждане чрез депониране на смесени битови отпадъци; Договор № 8/ 22.12.2022 г. за обезвреждане чрез депониране на смесени битови отпадъци, в т. ч. и допълнително споразумение от 08.03.2023 г.; Договор № 8/ 22.12.2023 г. за обезвреждане чрез депониране на смесени битови отпадъци.

Със заповед, издадена чл.63, ал.2 ЗМДТ, са определени райони за събиране и транспортиране на битови отпадъци до инсталация за тяхното третиране, предварително третиране на смесени битови отпадъци, обезвреждане на битов отпадъци в регионално депо за неопасни отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Като доказателство по делото са приети графици за събиране и транспортиране на битови отпадъци и пътни листи.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса, е допуснато изготвяне на съдебно – техническа експертиза, от която се установява следното: статута на процесните сгради, съгласно „Специализирана карта за устройствено планиране“, със съвместени КП и РП, одобрен със Заповед № 05/ 06.01.1988 г., е Промишлени сгради за дървообработване и мебелно производство; имотите, предмет на АУЗ, попадат на територията на гр. Търговище; процесните обекти попадат в обхвата на съставените от ответника и приложени по делото графици, но не попадат в обхвата на представените пътни листи.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в чл. 162 ал. 2 т. 1 и т. 3 от ДОПК вр.чл.1 ал. 1 т. 1 и чл. 6 ал. 1 б. „а“ от ЗМДТ. По аргумент от чл. 162 ал. 2 т.9 от ДОПК като публични общински вземания следва да се определят и лихвите за забава на плащането на посочените общински вземания за данъци и такси.

Разпоредбата на чл.166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, като приложимият ред относно вземанията за ДНИ и ТБО е регламентираният в ДОПК. Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4 ал. 3 вр. ал. 4 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено, че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор, вкл. предвидените в чл. 107, ал. 4 от ДОПК. Редът за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по ЗМДТ е също този по чл. 4 ал. 1, с оглед препращащата разпоредба на чл.9б от ЗМДТ.

Компетентността на органа по приходите е установена в закон – горецитираният чл. 107 ал. 3 от ДОПК вр. чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ. Длъжностното лице от общинската администрация – З. В., специалист „МДТ“ при Община Търговище, издало оспорения АУЗ, е надлежно определено като орган по приходите, съгласно Заповед № РД – 3 - 1199/ 27.09.2024 г. От друга страна имотът, за който с оспорения АУЗ е установена дължимостта и размера на ДНИ и ТБО, е на територията на Община Търговище. Жалбата срещу АУЗ е разгледана също от надлежно компетентния орган – Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Търговище.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че оспореният акт и потвърждаващото го решение са издадени от териториално и материално компетентни органи, т.е. същите не са нищожни.

На следващо място, от посочените в акта фактически основания могат да се установят юридическите факти, от които органът черпи конкретно упражненото от него субективно право. В АУЗ е посочено, че задълженията на жалбоподателя произтичат от изброените индивидуализирани с дата и номер декларации за притежавани от него недвижими имоти по чл. 14 от ЗМДТ, като при извършена проверка е установено, че дължимите за тези имоти задължения по вид, период, размер, лихви за просрочие и правно основание за ДНИ и ТБО не са платени. Посочено е и правното основание за издаването на акта – чл.107 ал.3 от ДОПК вр. чл.9б от ЗМДТ. В този смисъл не е налице съществено нарушение на изискванията във връзка с формата на акта, което да представлява самостоятелно основание за отмяната му.

Съдът не установява и съществено нарушение на административнопроизводствените правила – такова, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет, доколкото органът се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и при спазване на процесуалните правила. Съгласно чл. 107 ал. 3 от ДОПК органът по приходите (в случая общински служител) издава акт за установяване на задължението служебно, в случаите, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.

С оспорения акт за установяване на задължения по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК е определена дължимостта и размерът на задължението му за ДНИ и ТБО за по четири партиди, за периоди 2019 г. – 2024 г. и 2023 г. – 2024 г. , като са начислени и съответните лихви за неизпълнение в срок на това задължение. В разпоредителната част на акта са посочени задълженията по вид, период (по години), правно основание и размер.

Неоснователно е въведеното от оспорващия възражение за нищожност на издадения акт, поради противоречие с влязлото в сила решение по адм. дело № 104/ 2024 г. на АдмС – Търговище. Този извод се налага доколкото предмет на съдебната проверка в предходното производство е дължимостта на ДНИ и ТБО по открита партида № 7505F86945, за 2022 г., който период не е включен в оспорения АУЗ.

По отношение ДНИ:

Съгласно чл.10 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, като с оглед разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, субекти на това задължение (данъчно задължени лица) са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Задълженията за данък върху недвижимите имоти имат своето основание и следват от факта на принадлежността на правото на собственост върху съответния недвижим имот. Дължимостта на данъка не зависи от ползването или неползването на подлежащия на облагане недвижим имот – арг. чл. 13 ЗМДТ. Началният момент на дължимостта на данъка е уреден в чл. 15 ЗМДТ. При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя - чл. 15, ал. 2 ЗМДТ.

Между страните липсва спор относно обстоятелството, че жалбоподателя е собственик на недвижимите имоти, описани в АУЗ, поради което е задължено лице по смисъла на ЗМДТ.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно – техническа експертиза, се установява, че процесните имоти попадат в строителните граници на гр. Търговище, като статута на сградите е „Промишлени сгради за дървообработване и мебелно производство“.

Дължимостта на ДНИ по партиди № 7505F86944 и № 7505F98708 не се оспорва от лицето.

Облагането с годишен данък върху недвижимите имоти е извършено въз основа на подадените от оспорващия данъчни декларации, които имат обвързващо действие за подалия е правен субект.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недължимост на ДНИ върху имота, за който е открита партида 7505F86945, предвид неговото предназначение за второстепенна улица. Липсва спора между страните, а и се установява от писмените доказателства по преписката, че „Стария дъб“ ООД е собственик на ПИ с идентификатор № 73626.504.507 като начин на трайно ползване е записано: за второстепенна улица. Касае се за частен път по смисъла на чл.8, ал.4 от Закона за пътищата, а не за пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, поради което не е налице изключението по чл. 10, ал. 2 от ЗМДТ.

Гореизложеното обуславя извода, че оспорения АУЗ, в частта, с която са установени задължения за ДНИ, е издаден при правилно приложение на материалния закон.

Жалбата по отношение на определените с оспорения задължения за ДНИ в размер на 4435.01 лв. и лихви в размер на 467.72 лв., е неоснователна, поради което и следва да се отхвърли.

Относно установените задължения за ТБО:

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3, предл. второ от ДОПК, във вр. с чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ЗМДТ, вземанията за ТБО са публични общински вземания. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на имоти, облагаеми с ДНИ. Нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ регламентира, че ТБО се заплаща от лицата по чл. 11. Установяването на задълженията за този вид местна такса следва да се извършва по реда на ДОПК от служители на общинската администрация, като в случая установяването е по реда на чл. 107, ал. 3, във вр. с чл. 166, ал. 1 от ДОПК и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ с издаването на АУЗД въз основа на подадено от задълженото лице искане.

Таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект – чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ и фактическо престиране, респ. и ползване на услугата. С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвежда изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани.

Съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ е претърпява промени през периода от 2017 г. до 2021 г., като е предвидено, че таксата се заплаща за следните услуги – сметосъбиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации и третата е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Хипотезите, при които не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл. 71 от ЗМДТ, за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината и за третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации имоти, в случай, че имотите попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината.

Услугата сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя от общината на правните субекти, за да се изпълни визираното в чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) задължение за събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността отпадъци.

За да възникне задължение за такса за този вид услуга, е необходимо да са изпълнени кумулативно следните законови предпоставки: правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; услугата да е посочена като предоставяна от общината в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ; имотът на правния субект да попада в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата; общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; услугата фактически, реално да е предоставяна.

Задължението отпада в случаите, посочени в чл. 71, ал. 1, т. 1-3 от ЗМДТ, който в редакцията, приложима по отношение на процесните години предвижда в: т. 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; т. 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината; т. 3 обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

В случая, както се посочи, няма спор, а и от издадените заповеди на кмета се установява, че са определени районите за сметосъбиране и сметоизвозване и графика за това, в съответствие с ал. 2 на чл. 63 от ЗМДТ, който предвижда, че границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година“. Установява се от заключението по съдебно – техническата експертиза, кредитирано като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните, че процесните имоти попада в район, за който е организирано сметосъбиране и сметоизвозване по заповедите на кмета на общината, процесните периоди.

В тежест на ответника е да установи, че услугите посочени в чл. 62 т.1, т.2 от ЗМДТ се предоставят от Община Търговище. В случая такова доказване не е проведено. От експертното заключение (неоспорено от ответника) се установява, че независимо, че попадат в изготвените графици, процесните обекти не попадат в обхвата на представените от ответника пътни листи. При това, положение, недоказано е предоставянето на услугите по събиране, извозване и третиране на отпадъците през процесния период, на територията на населеното място, където се намира процесния обект. Определянето на районите за сметосъобиране и сметоизвозване и включването на конкретните обекти в графици за събиране и транспортиране на отпадъци, не е равносилно на действително предоставена услуга.

В хода на процеса от ответника не е установено реалното извършване и на трите дейностите по чл. 62, ал. 1 от ЗМДТ, за релевираните периоди 2019 г. - 2024 г. и 2023 г. – 2024 г., по отношение на процесните обекти.

Предвид изложеното, оспореният АУЗ, като незаконосъобразен, следва да бъде отменен, в частта за дължимите 8638.50 лв. – ТБО и 931.93 лв. – лихва.

С оглед изхода на спора и отправеното от страните искане, в полза на всяка от тях следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски, в размер, определен съобразно уважената/ отхвърлената част на жалбата – арг. чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Така, Община Търговище следва да се осъди да заплати в полза на оспорващия, сумата от 264.50 лв., съобразно уважената част на жалбата. Жалбоподателят следва да се осъди да заплати в полза на Община Търговище сумата от 101.62 лв., съобразно отхвърлената част на жалбата и определено юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Търговище

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Стария дъб“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, Хотел „Мизия“, стая 121, представлявано от управителя А. А., против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 339-1/ 19.11.2024г. на специалист МДТ оправомощен със заповед N РД-3-1199/27.09.2024г. на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1,ал.З, ал.4 и чл.9б от ЗМДТ, потвърден по реда на чл. 155, ал. 2 от ДОПК, с Решение № Рш – МДТ – 6/ 10.04.2025 г. на Началник на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Търговище, в частта, с която са установени задължения на жалбоподателя по партиди № 7505F100305, № 7505F86994, № 7505F86945 и № 7505F98708, към 19.11.2024 г., за 4435.01 лв. – ДНИ и 467.72 лв. – лихва.

ОТМЕНЯ по жалба на „Стария дъб“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, Хотел „Мизия“, стая 121, представлявано от управителя А. А., Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 339-1/ 19.11.2024г. на специалист МДТ оправомощен със заповед N РД-3-1199/27.09.2024г. на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1,ал.З, ал.4 и чл.9б от ЗМДТ, потвърден по реда на чл. 155, ал. 2 от ДОПК, с Решение № Рш – МДТ – 6/ 10.04.2025 г. на Началник на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Търговище, в частта, с която са установени задължения на жалбоподателя за ДНИ и ТБО по партиди № 7505F100305, № 7505F86994, № 7505F86945 и № 7505F98708, към 19.11.2024 г., за 8638.50 лв. – ТБО и 931.93 лв. – лихва.

ОСЪЖДА Община Търговище да заплати на „Стария дъб“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, Хотел „Мизия“, стая 121, представлявано от управителя А. А. сумата от 264.50 лв. (двеста шестдесет и четири лева и петдесет стотинки), представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „Стария дъб“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, Хотел „Мизия“, стая 121, представлявано от управителя А. А. да заплати на Община Търговище, сумата от 101.62 лв. (сто и един лева и шестдесет и две стотинки), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 14 – дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено.