Мотиви
към Присъда № 67/02.10.2017г. по н.ч.х.д. № 1414/2016г. описа на ДРС
Производството по делото
е образувано въз основа на Решение № 93/19.10.2016г. по в.н.ч.х.д. № 355/2016г.
по описа на ДОС, с което е отменена Присъда по н.ч.х.д. № 1093/2014г. на ДРС,
постановена по частна тъжба от Е.Т.Т., ЕГН: ********** срещу В.Р.Г., ЕГН: **********
за това, че през
периода 28.06.2013г. – 07.03.2014г. в гр. Д., при условията на продължавано
престъпление, като длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата си –
мл. автоконтрольор в РУ на МВР гр. Ш., приписал по друг начин на Е.Т.Т., в
качеството на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му –
Началник на РУ на МВР гр. Ш. престъпление по чл. 387, ал. 1 от НК – за това, че
е злоупотребил със служебното си положение, като упражнил натиск и принуда
върху В.Р.Г. и свидетелите по преписката, образувана по повод съставения от
подсъдимият / В.Г. / АУАН № 48/08.06.2013г. да дадат обяснения неотговарящи на
действителността:
-на 28.06.2013г. в писмени
обяснения, дадени пред дисциплинарно-разследващ орган на ОД на МВР гр. Д. с
рег. № 28749/28.06.2013г. в ОДМВР гр. Д.
-на 05.09.2013г. в писмена жалба, подадена чрез ОДМВР гр. Д. с вх. №
26451/05.09.2013г. до Административен съд гр. Д.
-на 07.03.2014г. в писмена жалба, адресирана до ВАС, чрез Административен
съд гр. Д. с вх. № 543/07.03.2014г. в ДАС
престъпление по чл.148, ал. 2, пр. 1-во във вр. с ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4
във вр. с чл. 147, ал. 1 във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК.
Срещу подсъдимия е предявен от ЧТ и
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск в размер на
5000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
описаното в тъжбата деяние, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2014г.
до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание повереникът
на ЧТ
прави
уточнение, че вредните последици от приписаното престъпление се изразяват в
уронване на доброто име на ЧТ, а в хода на съдебните прения, пледира за
признаване подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и налагане на
съответно наказание, предвид забраната, регламентирана в чл. 78а, ал. 7 от НК
за освобождаването му от наказателна отговорност.
Защитникът пледира за
постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност на повдигнатото с
частната тъжба обвинение.
Подсъдимият дава
подробни обяснения. В хода на съдебните прения, моли да бъде признат за невинен
поради липсата на достатъчно доказателства, а на дадената последна дума – моли
да бъде признат за невинен и оправдан.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
През периода от
15.05.2010г. до 14.04.2015г. ЧТ Е.Т.Т. изпълнявал длъжността Началник на РУ ІІІ
степен „ Полиция „ – Шабла към ОДМВР гр. Д.. В това си качество, на 18.06.2013г.
с вх. № 17805 депозирал в ОДМВР гр. Д. Предложение за образуване дисциплинарно
производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от В.Р.Г..
Становището си ЧТ мотивирал с резултатите от извършената проверка от полицейските
служители – свидетелите Г.Н., И.Д. и С.К., които установили, че подсъдимият
съставил АУАН № 48/08.06.2013г. срещу Е.Д.Й., след като посетил възникналото
ПТП, като по този начин е осуетил търсенето на административнонаказателна отговорност
на неговият приятел – св. И.Д.Й..
На 19.06.2013г.,
Директорът на ОДМВР гр. Д. издал Заповед с рег. № ........за образуване на .........по
чл. 230, ал. 1 ЗМВР срещу държавен служител в ОДМВР гр. Д. В.Р.Г., който заемал
длъжност ........ІІ степен в „ ........„ Ш......, категория Е, ІІ степен. В
хода на дисциплинарното производство, подсъдимият бил поканен на 25.06.2013г.
да даде обяснения във връзка с извършеното от него тежко ............т.т. 4, 7,
8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. На 28.06.2013г.
подсъдимият дал обяснения, които собственоръчно подписал след обективирането им
на хартиен носител, входирани с рег. №........., в които било посочено, че: „ .......................................................................................................„.
След приключване на
дисциплинарното производство, на.......... на подсъдимия била връчена Заповед
за налагане .................И.Д.Й., ЕГН: **********, като предложил
съставянето, а и впоследствие съставил АУАН на .........И. – Е. Д. Й. /, с
което е използвал............... Заповедта подлежала на изпълнение от датата на
връчване, и на обжалване в 14 дневен срок, пред Административен съд Д., чрез
Директора на ОД на МВР гр. Д..
На 05.09.2013г.
подсъдимият депозирал чрез ОДМВР гр. Д. собственоръчно подписана от него жалба
с вх. ........срещу връчената му заповед, адресирана до Административен съд гр.
Добрич, съдържаща следния текст: „..............” Разпитани в качеството на
свидетели, пътуващите в катастрофиралото МПС – К.Б., И.Й. и Д.Д. с
категоричност заявяват, че полицейски служители не са им оказвали натиск по
време на извършената проверка във връзка с възникналото ПТП.
Въз основа на жалбата
било образувано в Административен съд гр. Д. а.д. № 747/2013г., приключило с
постановено на........, с което била отхвърлена жалбата на подсъдимия. В срока
за обжалването му пред Върховен административен съд – на 07.03.2014г. чрез
Административен съд гр. Д. била депозирана касационна жалба срещу Решението,
подписана от редовно упълномощеният процесуален представител на подсъдимия –
адв. Д. Т. ДАК, адресирана до Върховен административен съд. Жалбата съдържала
следното твърдение: „.................Изложената фактическа обстановка съдът
приема за безспорно установена от събраните по делото:
- писмени
доказателства –жалба от В.Р.Г. с вх. №.......... в ОДМВР Д., адресирана до
Административен съд Д. ........./, Обяснения от подсъдимия с рег. № ........................
- писмени
доказателствени средства - заверени за вярност копия от: Покана за даване на
писмени обяснения с рег............ от дисциплинарно-разследващ орган/ 8 от
а.д./, Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „.............. /,
Заповед за образуване на дисциплинарно производство срещу подсъдимия с рег. № ........../,
Справка от св. Г.Н. относно извършена проверка във връзка с Разпореждане на
Началника на РУ „ Полиция „ гр. Шабла./ ...........типова длъжностно
характеристика на длъжността „ младши
автоконтрольор „ към РУП при ОДМВР Добрич /........... на ДРС, Типова
длъжностна характеристика на Началник на РУ „ Полиция „ при ОДМВР / ............-
гласни доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите И.Д., Г.Н., Е. А., К.Б.,
И.Й., Д.Д., С.К.
- приложните по
делото свидетелство за съдимост, справки за образувани досъдебни производства и
справка съдържаща характеристични данни на подсъдимия.
Настоящият състав
изцяло кредитира при постановяване на присъдата си, събраните писмени
доказателства, както и гласните такива. С обективните и непротиворечиви
показания на разпитаните свидетели и обясненията на подсъдимия се установява по
безспорен начин, че ЧТ не е принуждавал подсъдимия, нито свидетелите К.Б., И.Й.,
Д.Д., нито им е оказвал натиск по какъвто и да е начин да извършат нещо
противно на волята си, давайки обяснения – подсъдимият пред св. Н., Д. и К., а
св. Б., Й. и Д. – във връзка с възникналото ПТП на 08.06.2013г. Посредством
обясненията на подсъдимия, които съдът изцяло кредитира се установява по
безспорен начин, че същият собственоръчно е подписал жалба с вх. №..........,
депозирана чрез ОДМВР гр. Д. до Административен съд гр. Д..
Посредством писмените
доказателства по безспорен начин се установява времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението, за което съдът осъди подсъдимия с Присъдата си.
Установява се също и качеството на длъжностно лице на ЧТ и подсъдимия към
28.06.2013г.
При така изяснената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
За да бъде съставомерно
едно деяние с вмененото престъпление в чл. 148, ал. 2, пр. 1-во във вр. с ал.
1, т. 2, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е необходимо кумулативното
наличие на следните предпоставки:
Деецът да твърди пред трето
лице или повече лица, че пострадалият е извършил някакво конкретно
престъпление, което той в действителност не е извършил.
Непосредствен обект на престъплението са
обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на пострадалия в обществото, на
положителната обществена оценка за личността му.
Формата на изпълнителното деяние е
действие – приписване на
престъпление, което не е извършено от пострадалия. При тази форма деецът по друг начин - писмено
твърди, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление, което той в
действителност не е извършил. Достатъчно е твърденията да съдържат конкретни
данни за основните характеристики на приписваното престъпление. Деецът
съзнава, че приписва на пострадалият неизвършено от него престъпление,
предвижда общественоопасните последици и допуска настъпването им.
Субект на
престъплението по чл. чл. 148, ал. 2, пр. 1-во във вр. с ал. 1, т. 4 от НК може
да бъде само длъжностно лице, осъществило деянието при или по повод изпълнение
на службата си. Като квалифициращ признак на престъплението клевета е посочен и
качеството на лицето, на което се приписва престъпление, а именно длъжностно
лице при или по повод изпълнение на службата му.
Необходимо
е също да са извършени няколко деяния, които осъществяват поотделно един или
различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
В процесният случай по безспорен начин се
установи, посредством кредитираната от съда Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание рег. .........на Директора на ОДМВР гр. Добрич / ......../,
че подсъдимият до 28.08.2013г. е бил ...........по смисъла на чл. 93,
т. 1, б. „ а „, пр. 1-во от НК. Следователно на 05.09.2013г. и 07.03.2014г.
подсъдимият не е притежавал качеството „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93,
т. 1 от НК. Що се касае за твърденията на подсъдимия, че ЧТ е извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е
извършил, то същите се установиха единствено в подадената на 05.09.2013г. писмена
жалба
чрез ОДМВР гр. Д. с вх. №.......... до Административен съд
гр. Д., собственоръчно подписана от подсъдимия. Твърденията на подсъдимия, че
ЧТ е осъществил натиск върху него и върху пътуващите в катастрофиралото МПС не
се доказаха по безспорен и категоричен начин в хода на съдебното дирене. Подсъдимият
е знаел, че към момента на дисциплинарното производство е бил ............./, а
ЧТ, като лице от състава на МВР е заемал длъжност Началник на РУ ІІІ
степен „ Полиция „ – Шабла към ОДМВР гр. Д., съзнавал е, че ЧТ не е
осъществявал принуда, оказвайки натиск върху него или свидетелите К.Б., И.Й. и Д.Д. при писането на
обяснения по образуваната по повод съставения от подсъдимия АУАН №
48/08.06.2013г., но въпреки това е подписал процесната жалба с цел да избегне
неблагоприятните последици от връчената му Заповед за дисциплинарно уволнение.
Не се установи в жалбата да са посочени вредни последици от твърдяното
поведение на ЧТ, съставомерен елемент от престъплението по чл. 387, ал. 1 от НК.
Така мотивиран съдът прие, че на 05.09.2013г. в писмена
жалба чрез ОДМВР гр. Добрич с вх.
№ 26451/05.09.2013г. до Административен съд гр. Д. подсъдимият, собственоръчно подписвайки жалбата е преписал
на ЧТ престъпление по чл. 143, ал. 3 във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК,
твърдейки, че го е принудил против волята му да пише обяснения под негова
диктовка и такова по чл. 143, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като е принудил и
пътуващите в..........– престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1-во, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2-ро
и т. 3, пр. 1-во, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. Престъплението
е довършено, тъй като жалбата е депозирана чрез ОДМВР гр. Д. в Административен
съд Д., т.е. по друг начин е довел до знанието до повече от едно лице
гореописаните си твърдения. Престъплението е извършено при евентуален умисъл,
тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици, като е допускал настъпването им. Подсъдимият е годен субект на
престъплението, като пълнолетно физическо лице, което е извършило деянието в
състояние на вменяемост.
В хода на съдебното дирене не се
доказа от обективна страна, подсъдимият да е осъществил при условията на
продължавано престъпление, вмененото с тъжбата обвинение. Твърденията му в
собственоръчно подписаните Обяснения на 28.06.2013г. имат единствено
уведомителен характер, касателно ЧТ, а именно, че в негово присъствие
подсъдимият бил накаран да даде нови писмени обяснения, тъй като първите не им
били достатъчни. Съжденията, касателно административнонаказващият орган,
съдържащи се в депозираната на 07.03.2014г. чрез Административен съд гр. Д. касационна
жалба, подписана от редовно упълномощеният процесуален представител на
подсъдимия – адв. Д. Т. ДАК, адресирана до Върховен административен съд се
отнасят единствено до органа издал процесната Заповед за дисциплинарно
уволнение, издадена от Началник ОДМВР гр. Д., която длъжност не се установи да
е била заемана от ЧТ.
Предвид гореизложеното съдът
прие, че подсъдимият от обективна страна не е осъществил състава на вмененото му
престъпление по чл.148, ал. 2,
пр. 1-во във вр. с ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че през периода
28.06.2013г. – 07.03.2014г. в гр. Добрич, при условията на продължавано
престъпление, като длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата си –
мл. автоконтрольор в РУ на МВР гр. Шабла, приписал по друг начин на Е.Т.Т., в
качеството на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му –
Началник на РУ на МВР гр. Ш. престъпление по чл. 387, ал. 1 от НК – за това, че
е .........В.Р.Г. и свидетелите по преписката, образувана по повод съставения
от подсъдимият / В.Г. / АУАН № 48/08.06.2013г. да дадат обяснения неотговарящи
на действителността:
-на 28.06.2013г. в писмени
обяснения, дадени пред дисциплинарно-разследващ орган на ОД на МВР гр. Д. с
рег. .......
-на 07.03.2014г. в
писмена жалба, адресирана до ВАС, чрез Административен съд гр. Добрич, с вх. №
543/07.03.2014г. в ДАС и от това произлезли вредни последици за Е.Т.Т.,
изразяващи се в уронване на доброто му име, поради което го оправда.
Санкцията на правната
норма на чл. 148, ал. 2 от НК регламентира налагането на наказание „ глоба „ от
5 000лв. до 15 000лв. и „ обществено порицание „ за извършителите на
престъплението. Подсъдимият към 05.09.2013г. не е бил осъждан. Независимо, че
не е бил освобождаван от наказателна отговорност и като пряка последица от
престъплението не са нанесени имуществени вреди, съдът не го освободи от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, тъй като престъплението
е извършено спрямо орган на държавна власт по повод изпълнение на службата му
по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК. Освен това с влязла в сила на 17.07.2014г.
присъда по н.о.х.д. № 147/2014г. на Районен съд К., подсъдимият е признат за
виновен за извършено на 08.06.2013г. престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК,
поради което процесното деяние, извършено на 05.09.2013г. се явява елемент от
множествената престъпна дейност на подсъдимия по смисъла на чл. 23, ал. 1, пр.
2-ро от НК, което е пречка по смисъла на чл. 78а, ал. 7 от НК. Подсъдимият е с
добри характеристични данни, липсват образувани наказателни производства срещу
него, и като взе предвид продължителния период от извършване на деянието до
наказването му, както и липсата на отегчаващи вината обстоятелства съдът прие,
че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което и на
основанията на чл. 55, ал. 2 от НК слезе под най-ниския предел на предвиденото
наказание „ глоба „ с ½ и наложи на подсъдимия наказание „ глоба „ в
размер на 2500лв., както и кумулативно предвиденото наказание „ обществено
порицание, като постанови то да се изпълни чрез обявление в Община Каварна.
Съдът
намира, че така определеното наказание напълно ответства на тежестта на
деянието и обществената опасност на самия извършител и ще изпълни целите на
генералната и личната превенция, визирани в чл. 36 от НК.
Досежно предявеният
граждански иск, ДРС съобрази следното:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Тази
отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус
безспорно се установи от изложеното по-горе. По силата на чл. 45 от ЗЗД,
подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. ЧТ е претърпял вреди, в резултат на
извършеното деяние, неимуществените от които са неизмерими с пари, и затова
размерът на следващото се за тях обезщетение, се определят на принципа на
справедливостта,
вземайки предвид характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, настъпилият вредоносен резултат. Предвид тези обстоятелства, съдът прие че предявения
граждански иск за причинените неимуществени вреди в резултат на процесното престъпление е доказан и обоснован в размер на 1000лв., ведно
със законната лихва, считано от 05.09.2013г. до окончателното изплащане на
сумата, представляващи обезщетение за причинените му с деянието неимуществени
вреди, като отхвърля гражданският иск до предявения размер.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди В.Р.Г. да заплати сторените по делото
разноски от ЧТ Е.Т.Т. в размер на 450лв., представляващи адвокатско възнаграждение,
както и да заплати по сметка на ДРС сумата от 50лв. – ДТ върху уважената част
от предявения граждански иск.
По горните съображения съдът
постанови Присъдата си.
Председател:
/
М. Кирчева /