Р Е Ш Е Н И Е №107
гр. Търговище, 24.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на седми септември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря С. И., като разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 173 по описа на АС – Търговище за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. АПК.
Образувано
е по жалба на „Пчелен свят - ЗХД“ ООД, представлявано от управителя Х. Й. Х.чрез
а.. Я.Т. от ВТАК, срещу уведомително
писмо с изх. № 02 – 250 – 2600/3428#1 от 21.05.2021г. на зам. изпълнителния
директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПСРС 2014 – 2020 за кампания 2016г. в размер
на 0лв. Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е нищожен и едновременно с
това незаконосъобразен. В жалбата се излагат изключително подробни съображения,
обосноваващи правната теза на жалбоподателя. Прави се искане съдът да
констатира незаконосъобразността и да обяви нищожността на оспорения акт,
поради неизпълнение на решение № 3525 от 09.03.2020г. на ВАС и алтернативно –
да отмени изцяло оспореното писмо и да реши спора по същество, като приеме, че
жалбоподателят има право на исканата субсидия в размер на 27 381.20лв.,
като задължи ДФЗ да заплати тази субсидия на жалбоподателя. Претендират се
разноски по делото.
Ответникът
- зам. изпълнителният директор на ДФЗ чрез пълномощник по делото оспорва
основателността на жалбата. Счита, че отказът за предоставяне на търсеното
подпомагане е законосъобразен и е съобразен с указанията на ВАС, съдържащи се в
решение № 3525 от 09.03.2020г. на ВАС. Претендират се разноски по делото в
минимален размер.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е земеделски производител,
регистриран в ИСАК на ДФЗ - Разплащателната агенция, подал през 2016г.
заявление за подпомагане с УИН 25/270516/96923 от 19.05.2016г. за 400 пчелни
семейства в пчелин, регистриран в БАБХ с № 7869-0064 по дейност БПП 6 „за
биологично пчеларство в преход”, съгласно класификацията, установена в Приложение
№ 1 към чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. на МЗХ, по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г., направление "Биологично
пчеларство". 2016г. е втората година от поетия от него през 2015г.
петгодишен ангажимент. По заявлението са извършени следните административни
проверки: проверка за началото на преходния период към Биологично производство
в ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол), модул „Директни
плащания“, секция „Административни проверки по направления“, мярка 11
"Биологично пчеларство“; проверка на въведените данни в Системата за
въвеждане на данни от външни институции, във връзка с чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02
2015г за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.; проверка
за началото на сертификацията от контролиращото лице, с което земеделският
производител има сключен договор за контрол и сертификация в Електронния
регистър на производители, преработватели и търговци на земеделски продукти и
храни, произведени по биологичен начин, както и на лицата, които осъществяват
контрол за съответствие на биологичното производство, съгласно разпоредбите на чл.
28. параграф 5 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за
прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на
Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС). При извършените проверки е установено, че
заявените за подпомагане 400 пчелни семейства са под контрол от 19.12.2013г., съгласно
Стандартен договор № ВG-3584-2013 за инспекция на
селскостопанска продукция и анекси, както следва: № 1 от 06.04.2014г., № 2 от
02.02.2015г., № 3 от 15.04.2016г. за биологично производства между земеделския
производител и „Лакон" ООД.
По повод на подаденото заявление е
постановен акт на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, обективиран в уведомително писмо изх. № 02-250-2600/3428 от
12.11.2018 г. С него е била оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично
земеделие“ в размер на 0,00 лева, в резултат на санкция/редукция на субсидията
в размер на 27381.20лв. В Таблицата към уведомителното писмо в колона 7 е било
отразено „неспазване на базови изисквания“, а в поясненията към колона 7 е
допълнено, че се касае за санкция за неспазени базови изисквания съгласно Раздел
V „Намаления при неспазване на базови изисквания по управление за направленията
от мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020“, б. b. Направление „Биологично пчеларство“ от
Методика за намаляване и отказване на плащания по м.11 „Биологично земеделие“
от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017г.,
издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл.13 от Наредба №
4 от 24.02.2015г.
Този административен акт е бил
оспорен по съдебен ред. С влязло в сила на 09.03.2020г. решение № 3525 на
Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 7927/2019г., обсъжданото
уведомително писмо е отменено поради пълна липса на мотиви в акта, която не
може да бъде запълнена чрез съдържанието на административната преписка и в
частност от изложеното в придружителното писмо, изготвено от органа по повод
административното обжалване на акта, където за първи път се коментира, че
основанието за отказа е заявеното подпомагане на пчелни семейства в състояние
„в преход“ за втората година от поетия петгодишен ангажимент, при преходен
период от дванадесет месеца, и преписката е върната на административния орган
за ново произнасяне. В мотивите на съда е посочено, че неспазването на базовите
изисквания няма отношение към изискванията за управление на земеделското
стопанство, каквото представлява надвишаването на минималните периоди за преход
за заявените за подпомагане пчелни семейства, т.е. че посоченото в акта като
основание за отказ не кореспондира с изложеното в споменатото по-горе
придружително писмо - от една страна, а от друга, че на Методиката за намаляване
и отказване на плащания не може да се придава обратна сила. При отмяната на
акта съдът е върнал преписката за ново произнасяне на компетентния
административен орган при съобразяване с дадените с решението указания по
тълкуването и прилагането на закона.
При второто произнасяне на
административния орган, по заявлението на жалбоподателя отново е постановен акт
на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е
оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ в размер на 0,00 лева -
уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПСРС 2014 – 2020 за кампания 2016г. с изх. №
02 – 250 – 2600/3428#1 от 21.05.2021г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с
което се отказва търсеното подпомагане в размер на 27 381.20лв. за 2016г.
за 400 пчелни семейства. Фактическото основание за постановяване на акта е
обстоятелството, че по отношение на пчелните семейства, за които се търси
подпомагане, са надвишени минималните периоди на преход, което е установено в
резултат на административните проверки. Конкретно е посочено, че този извод е
направен на база представените към заявлението за подпомагане за кампания 2016 стандартен
договор № ВG-3584-2013 за инспекция на селскостопанска продукция и анекси,
както следва: № 1 от 06.04.2014г., № 2 от 02.02.2015г., № 3 от 15.04.2016г. за
биологично производства между земеделския производител и „Лакон" ООД. В акта е посочено, че той се издава
на основание чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. съгласно който
текст подпомаганите лица получават плащания по ал. 1 на чл.11 от Наредба 4/24.02.2015г.
за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично
производство, съгласно чл. 26, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на
Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство
етикетирането и контрола, не се предоставя финансово подпомагане за площите,
животните и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за
преминаване към биологично земеделие (периода на преход), като установения
размер са изключва от избираемия за подпомагане. Т.е. материално-правното
основание, на което е постановен отказът за предоставяне на търсеното
подпомагане е разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Наредбата, очевидно в
действащата ѝ към момента на издаване на акта редакция.
Оспореното уведомително писмо е подписано
от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Петя Славчева,
на която със Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г. изпълнителният директор е
делегирал правомощия по Закона за подпомагане на земеделските
производители(ЗПЗП), в това число да издава всички уведомителни писма за
одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства,
както и неизпълнени ангажименти по мярка 11 „Биологично земеделие“. Писмото е
връчено на адресата на 15.06.2021г., а жалбата срещу него е подадена в съда на
25.06.2021г., т.е. в законоустановения срок.
Фактите по делото не са спорни между
страните. Спорът е по отношение на тяхната правна интерпретация и респ. техните
правни последици.
С оглед на установените факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. За
да прецени основателността на жалбата, съдът съобрази следното:
Според чл. 20а, ал. 1 и
ал. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен
директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната
дейност и я представлява. Съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.
Видно от представената по делото Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г.
изпълнителният директор е делегирал правомощия по Закона за подпомагане на
земеделските производители(ЗПЗП), в това число да издава всички
уведомителни писма по за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни
или пчелни семейства, както и неизпълнени ангажименти по мярка 11 „Биологично
земеделие“. По тези съображения съдът приема, че
оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган,
в кръга на предоставените му правомощия.
Актът отговаря на
изискването за форма – писмена, като съдържа конкретни фактически и правни
основания за издаването му. По делото не се установи, актът да е издаден при
съществени процесуални нарушения. Съдът не приема довода на пълномощника на
жалбоподателя, че при издаването на новия акт административният орган е
действал в явно противоречие с указанията, дадени с решението на ВАС. Указанията
не са били по съществото на спора, а само за това, че актът следва да бъде фактически
и правно обоснован – от една страна, а от друга, че на въпросната Методика не
може да се придава обратно действие. Правното основание за постановения отказ е
нормата на Наредбата, а не Методиката, поради което съдът приема, че не е
налице явно противоречие с указанията на ВАС. По тези съображения съдът приема,
че оспореният акт не страда от порока нищожност на основание чл. 177, ал. 2 от АПК.
По отношение на съответствието на акта с материалния закон, съдът съобрази следното:
Посочената като правно основание за намаляване или
отказване на плащане разпоредба на 5 на чл. 11 от Наредба № 4 е нова /обн. ДВ,
бр. 38 от 2020 г. / и е в сила от 24.04.2020 г., поради което административният
орган не може да прилага въведените с нея изисквания по отношение на минали
периоди, какъвто е процесния. Действащата към 2016г. уредба на чл. 11 от
Наредбата, е съдържала правилото на настоящата ал. 5. То е било формулирано в
тогавашната ал. 4 (редакция ДВ, бр. 16 от 2015 г., в сила от 27.02.2015 г.). С
влязло в сила на 9.10.2019 г. решение № 8834/2019 г. по адм. дело № 4906/2018
г. на ВАС, е отменен чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., регламентиращ, че
плащанията по ал. 1 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не
надвишава минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно
чл. 36, § 1, чл. 37, § 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889 от
5.09.2008 г. Налице са основанията на чл. 142, ал. 2 от АПК за съобразяване на
отмяната на разпоредбата при висящо съдебно производство. Липсва друга
материално правна разпоредба с идентично съдържание, която да изключва
подпомагането за срок над една година, в случаите на преход към биологично
производство, поради което след отмяната на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015
г. оспореният акт е лишен от нормативното си основание. (Така решение № 15709
от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11470/2020 г., V о., докладчик съдията
Тинка Косева).
По изложените
съображения съдът приема, че оспореният акт е незаконосъобразен, поради което и
на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, същият следва да бъде отменен, а преписката
– върната за ново произнасяне от страна на административния орган. Правомощията
на съда при отмяна на административния акт са уредени в чл. 173 от АПК. При
отмяна на акта поради нарушение на материалния закон съдът изпраща преписката
със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Определяне на
срок за издаване на административен акт от съда е допустимо само в хипотезата
на чл. 174 на АПК – при отказ да се издаде акт или документ.
С оглед изхода на делото
следва да се постави на обсъждане претенцията за заплащане на разноски по
делото от страна на процесуалния представител на жалбоподателя. По делото са
представени доказателства за направени разноски в размер на 50лв. за държавна
такса и 1350лв. за адвокатски хонорар, платени в брой. От страна на
процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност
на уговореното и платено възнаграждение. Възражението е направено своевременно,
но същото е неоснователно. Действително делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, но като съобрази обема на извършената работа от адвоката по
него, съдът приема, че договореното и платено възнаграждение не е прекомерно. На
основание чл. 143, ал.1 от АПК Държавен фонд „Земеделие“ следва да бъде осъден
да плати на жалбоподателя разноските по делото в размер на 1400лв.
По изложените
съображения и на основание чл.173, ал.2, АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Пчелен
свят - ЗХД“ ООД, представлявано от управителя Х. Й. Х. чрез а.. Я.Т. от ВТАК, уведомително
писмо с изх. № 02 – 250 – 2600/3428#1 от 21.05.2021г. на зам. изпълнителния
директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПСРС 2014 – 2020 за кампания 2016г. в размер
на 0лв., постановено по заявление за подпомагане с УИН 25/270516/96923
от 19.05.2016г.
ВРЪЩА делото като
преписка на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" за ново произнасяне по подаденото заявление за
подпомагане с УИН 25/270516/96923 от 19.05.2016г. по мярка 11 от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания
2016 г., подадено от „Пчелен свят - ЗХД“ ООД при спазване на указанията, дадени
в мотивите на настоящето решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие" да заплати на „Пчелен свят - ЗХД“ ООД, гр. Търговище, кв.
„Запад“, бл. 20, вх. А, ет.1, ап. 2, представлявано от управителя Х. Й. Х., разноски
за производството в размер на 1400лв., от които 50лв. за държавна такса и
1350лв. за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: