Р
Е Ш Е Н И Е
№ 108
гр.Варна, 21.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на втори октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№365/19г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Р.И.Г. чрез процесуалния му представител
адв. С.В. против решение №470/12.04.2019г., постановено по гр.д.№2529/18г. по описа на ВОС, гр.о., в
частта му, с която е отхвърлен предявеният от Р.И.Г.
против
Прокуратурата на Република България иск с пр.осн. чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 2
000лв. до пълния
претендиран размер от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди -причинени психични страдания, накърняване на доброто му име в обществото,
на личния и семейния му статус, влошаване на здравословното му състояние в
следствие привличането му като обвиняем за извършване на престъпление по
чл.234, ал.1, пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, по което воденото против него
наказателно производство ДП №127/11г. по описа на РУ Провадия е приключило с
оправдателна присъда по НОХД №562/12г. по описа на РС-Провадия, ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 17.01.2018г. до
окончателното изплащане.В
жалбата и уточняващата молба към нея от 20.05.2019г. се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същите подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен и в горепосочената му част.Претендира се присъждането
на разноски.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република
България, редовно уведомена, не е депозирала в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
отговор по въззивната жалба. В о.с.з. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваната му част да бъде
потвърдено.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата си молба
ищецът Р.И. Генчев излага, че против него от РП-Провадия бил внесен обвинителен
акт от 31.10.2012г. за престъпление по чл. 234, ал.1, пр. второ, вр. чл.26,
ал.1 от НК, за това, че за периода от 22.02.2011г. до 11.04.2011г. в
гр.Провадия при условията на продължавано престъпление е държал акцизни стоки
без бандерол - 4 кг. и 100 гр. нарязан тютюн на стойност 738лв., когато такъв
се изисква от Закон за акцизите и данъчните складове и извършеното не
представлява маловажен случай.С присъда от 23.10.2013г. по НОХД №562/12г. по
описа на ПРС бил признат за невиновен, като съдебният състав намерил, че
деянието не представлява престъпление, т.к. са касае за маловажен случай по см.
на чл.93, т.9 от НК.Присъдата е протестирана от РП-Провадия и с решение №68/05.
03.2015г., постановено по ВНОХД №11/15г. по описа ВОС, е изцяло потвърдена.
През целия период от привличането на ищеца като обвиняем по ДП №127/11г. по
описа на РУП-Провадия за посоченото престъпление до влизане в сила на оправдателната
присъда ответникът Прокуратурата на РБ е поддържала обвинението против него и е
искала осъждането му с налагане на наказание затвор при първоначално строг
режим.В резултат действията на органите на досъдебното производство и
прокуратурата претърпял вреди от неимуществен характер. Била му направена
криминална регистрация в полицейското управление в гр.Провадия със сваляне на
отпечатъци и снимане в профил, което било изключително унижаващо за него.Извън
горното претърпял и редица други унижения и страдания.От 1994г. е инвалид. Понастоящем
е с 86% нетрудоспособност, пенсионер по болест, страда от счупване на
подбедрицата и скъсяване на десния крак, както и от депресивно разстройство,
като физическото състояние се отразява на психичното такова, а последното се
влошило по време на воденото против него наказателно производство. Знаел, че не
е извършил престъплението, в което бил несправедливо обвинен и се чувствал
смутен, подтиснат и унижен. Личният и социалният му живот пострадали
неимоверно.Затворил се в себе си, не излизал навън, избягвал всякакви контакти,
изгубил съня си, станал раздразнителен.Разделил се с жената, с която живеел на
семейни начала. Градът, в който живее, е малък и бързо се разчуло, че е обвинен
в извършване на престъпление и ще влиза в затвора.Съседи и познати започнали да
странят от него, третирали го като престъпник.Имайки предвид, че е бил председател
на организация на хора с увреждания и медалист от републиканско състезания за
хора с увреждания, непрекъснато разсъждавал дали е човек с амбиции въпреки
трудностите или е просто престъпник.Преди всяко от многобройните заседания имал
кошмари, опасявайки се, че има реална опасност да бъде осъден и да влезе в
затвора, и имайки предвид здравословното си състояние си мислел, че престоят в
затвора, предвид лошите условия, които местата за лишаване от свобода предлагат,
ще се окаже фатален за него физически и психически.Разделил се с жената, с
която живеел и обичал, именно поради воденото наказателно производство, т.к.
бил наречен за престъпник и затворник.Предвид нежеланието му да излиза извън
дома си се залежал и това се отразило зле на здравословното му състояние.
Въпреки, че е оправдан от няколко години, доброто му име все още не е изчистено
и за голяма част от близките и познатите му името му се асоциира с недобро и
престъпно поведение.Предвид изложеното претендира ответникът Прокуратурата на
Република България да бъде осъден да му заплати за претърпените от него
неимуществени вреди - горепосочените психични болки и страдания и физически
такива обезщетение в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано датата на депозиране на исковата молба в съда-17.01.2018г. до
окончателното изплащане /съгласно уточнението на исковата претенция в тази й
част в о.с.з. на 25.01.2019г./.
Ответникът Прокуратурата
на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода
на производството оспорва предявения иск като моли да бъде отхвърлен като
неоснователен.Твърди, че ищецът не установява твърдените, че са претърпени от
него неимуществени вреди, съответно и причинно-следствената връзка между тях и
воденото наказателно производство.Липсват доказателства, които да установяват
твърдяното дълбоко унизяване на честта и достойнството на ищеца като почтен
човек, както и коренно променено отношение към него от страна на близки,
познати, приятели и влошаване на общото му здравословно състояние.Ищецът е бил
нееднократно регистриран като извършител на престъпления, вкл. е бил осъждан за
умишлено престъпление от общ характер-по чл.343б, ал.1 от НК с влязла в сила на
21.10.2008г. присъда.Понастоящем РП-Провадия осъществя ръководство и надзор по
ДП №55/17г. по описа на РУ-Провадия при ОД на МВР Варна срещу ищеца за
престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.Изброените обстоятелства
накърняват доброто име на ищеца, но не се намират в причинна връзка с воденото
производство по НОХД №562/12г. по описа на ПРС.От своя страна това
производство/приключило в разумен срок и неразгласявано обществено от
Прокуратурата на РБ/ е пряко следствие от поведението на ищеца, което трайно го
легитимира пред обществото, като се има предвид, че при постановяване на
оправдателната присъда е взето предвид, че е налице противоправно поведение от
страна на Р.Г., но деянието представлява маловажен случай предвид сравнително
ниската стойност на дължимия акциз и признатата на ищеца нетрудоспособност,
т.е. налице е съпричиняване по см. на чл.5 от ЗОДОВ. Претендираното обезщетение
е и в изключително завишен размер, който не съответства на действителните
вреди, ако такива се търпени, както и на икономическия стандарт в РБ и на
съдебната практика по аналогични случаи.
С влязло в сила в тази
му част решение предявеният иск е уважен за сумата от 2 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на исковата
молба-17.01.2018г. до окончателното изплащане.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявен е иск с пр.осн.
чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ.
Между страните не е
спорно, а и от приобщеното към доказателствения материал по делото НОХД
№562/12г. по описа на ПРС и приложеното по него ДП №127/ 11г. по описа на
РУП-Провадия към ОД „МВР”-Варна се установява, че с постановление от
02.10.2012г. на разследващ полицай при РУП-Провадия въззивникът е бил привлечен
в качеството му на обвиняем за извършване на престъпление по чл.234, ал.1, пр.
второ, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че за периода от 22.02.2011г. до 11.04.
2011г. в гр.Провадия при условията на продължавано престъпление е държал
акцизни стоки без бандерол - 4 кг. и 100 гр. нарязан тютюн на стойност 738лв.,
кога -то такъв се изисква по закон - чл.2, ал.2 и чл.4, ал.7 Закон за акцизите
и данъчните складове и извършеното не представлява маловажен случай.На
01.11.2012г. е внесен от РП-Провадия обвинителен акт против Р.И.Г., с който е
обвинен в извършването на горепосоченото престъпление.По внесения обвинителен акт
е образувано НОХД №562/12г. по описа на ПРС.С присъда №82/23.10. 2013г.,
постановена по НОХД №562/12г. по описа на ПРС, Р.Г. е оправдан по така
повдигнатото му обвинение.Присъдата е била протестирана и потвърдена с решение
№68/05.03.2015г., постановено по ВНОХД №11/15г. по описа на ВОС, неподлежащо на
обжалване.
Въззивникът претендира
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи
се в горепосочените психически
и физически болки и страдания, страх, депресия, накърняване на честта и достойнството
му, както и на личния му живот, всички резултат от воденото против него
наказателното производство.
Наред с безспорно
установения между страните елемент от фактическия състав, предвиден в нормата
на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, че Р.Г. е оправдан по
повдигнатото му обвинение, е необходимо да бъдат установени твърдените
неимуществени вреди и причинната връзка между незаконно повдигнатото и
поддържано обвинение и настъпилите неблагоприятни последици. От своя страна
размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди се
определя по реда на чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС
№4/23.12.1968г., понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Съгласно показанията на
св.Д.Д. същият познава от малък Р.Г., съседи са, познава го като добър
човек.През 2012г. имало инцидент с Р.Г. - полицаи и митничари, около 10 човека,
идвали в къщата му.Впоследствие му споделил, че са намерили тютюн в дома му и
затова е проверката.Тогава той се променил, стреснал се, известно време бил
неадекватен, станал по-затворен, по-рядко излизал навън.Впоследствие свидетелят
научил, че Р.Г. е обвиняем, не знае дали е оправдан или осъден, защото не му е
споделял.Не му е споделял дали се е срамувал.След 2012г. се разделил с жената,
с която живеел-С. В., но не знае заради какво и точно кога.През 2017г. и
впоследствие при среща с Р.Г. нищо особено не му е правило впечатление в
емоционалното му състояние.
Съгласно показанията на
св.М.Д. същият познава Р.Г. от 90-те години, съседи са, познава го като
нормален човек.Свидетелят запознал Р.Г. през 2010г. с жената, с която
впоследствие въззивникът живял на семейни начала около 2-3 години.Казвала се С.Преди
това тя избягала от мъжа си.После се разделила и с Р.Г., но не знае защо.Не
знае какво се е случило с Р.Г. през 2012г., но преди 2-3 месеца бил много
разстроен, не можел да спи, плачел, обаждал се нощем.
Съгласно показанията на
св.М.М. същият познава Р.Г. от 90-те години, приятели са, вкл. заедно са се
занимавал с направената от Р.Г. през 2000г. организация за инвалидизирани
хора.Знае, че през 2012г е бил обвинен в престъпление и това му се
отразило.Променил се, затворил се в себе си, контактувал с много малко хора,
депресирал се.Жената, с която живеел на семейни начала от 2010г.-С. го
изоставила, споделял му е, че е защото е бил обвинен и ще влиза в
затвора.Случайно впоследствие разбрали, че тя е починала.Съседите говорили за
него неприятни неща, казвали, че бил престъпник, нехранимайко.Р. се чувствал
зле, ходил на психиатър, вземал успокоителни.От 4-5 години се чувствал малко
по-добре.Не му е споделял да има други дела.
При съвкупния анализ на така събраните гласни
доказателства, съдът приема, че в резултат от воденото против въззивника
наказателно производство същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в психични страдания - изживени силна тревожност, безпокойство, затваряне в
себе си, чувство на унизеност.
Последователна
е практиката на съдилищата във възприятието, че при неоснователно осъществено наказателно
преследване обичайно вредите
се изразяват в причинените нравствени, емоционални и психически терзания на
личността, накърнената й чест, достойнство, добро име в обществото, и че е
нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно за бъдещето си.Засегнати
са моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното й общуване. Извън тези обичайни неимуществени вреди, когато пострадалият от неправомерно
повдигнато и поддържано спрямо него държавно обвинение твърди по-големи,
причинени му в тази връзка увреждания, надхвърлящи обичайните за такъв случай,
той следва изрично да ги установи в производството.
Показанията на разпитаните по делото свидетели
установяват
наличието на горепосочените обичайни
неудобства, страхове и притеснения, които е преживял въззивникът като неоснователно
наказателно преследвано лице, но не установяват други
надхвърлящи
ги или такива,
свързани с настъпили трайни и тежки психични
проблеми - свидетелите
еднозначно сочат, че по повод наказателното производство въззивникът се
затворил в себе си, не бил така весел, не излизал често, страдал от това, че
хората се отдръпнали от него.Това му състояние продължило няколко години, но
впоследствие от около 4-5 години/т.е. след приключване
на наказателното производство на 05.03.2015г./ отново
започнал постепенно да се „включва в живота”.Не се установява въззивникът да е претърпял физически страдания в резултат
от воденото производство.Безспорно е между страните, а и се установява от
представените по делото експертни решения на ТЕЛК, че същият през 1993г. е
претърпял битова злополука, при която е получил открита фрактура на дясна
подбедрица с множество счупвания, с последващи псевдоартрози и тежък
остеомиелит, има скъсяване на десния долен крайник с 18 см. с видима деформация
и патологична подвижност.Получава пенсия за инвалидност, като през 2019г. със
срок до 2022г. му е определена 75% нетрудоспособност, която в периода
2010г.-2016г. е била 78%, а в периода 2016г.-2019г. 86%.Не се установява от
събраните гласни доказателства или други такива по делото физическото му
състояние по повод горепосочените инвалидизиращи увреждания, получени през
1993г., да е влошено поради осъщественото наказателно преследване.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
следва да бъдат съобразени следните обстоятелства.Естеството и видът на
повдигнатото обвинение - въззивникът е обвинен в извършване на престъпление с
предвиденото за него наказание лишаване от свобода от една до шест години,
глоба и лишаване от права, т.е. обвинен за извършването на тежко умишлено
престъпление по см. на чл.93, т.7 от НК.Периодът на продължилото наказателно
преследване - от повдигане на обвинението на 02.10.2012г. до влизане в сила на
оправдателната присъда - 05.03.2015г. е изминал период от две години и 5
месеца, който следва да се определи като разумен.Продължителността от 2 години
и 5 месеца не е обусловена от процесуалното поведение на въззивника, който се е
явявал лично на всички проведени 4 о.с.з. пред ПРС и едно пред ВОС и не е
ставал причина за отлагане на делото.Извършването на процесуално-следствени
действия по отношение на него преди повдигане на обвинението е за периода от
22.02.2011г. до 02.10.2012г., в който е давал обяснения веднъж, разпитван е
като свидетел веднъж, извършвано е едно претърсване и изземване в дома му и оглед
на автомобила му.Оправдан е още с постановената от първоинстанционния съд
присъда на 23.10.2013г., оставена в сила от въззивния съд.На следващо място
следва да бъдат съобразени видът и продължителността на наложената мярка за
неотклонение.На въззивника е наложена мярка за процесуална принуда подписка,
която не се установява да се е отразила на обичайния му начин на живот.
На
следващо място следва да се съобразят данните за личността на увредения,
съответно отражението на наказателното преследване върху личния, професионалния
и обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му. Необходимо е да
бъде посочено, че
основанието за ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е
обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК,
за което впоследствие е било оправдано от съд и прокуратурата отговаря, т.к. с
действията на органите си е допринесла за повдигане на обвинението, внасянето
му и поддържането му в съда.Няма значение дали конкретните действия, предприети
в досъдебната и съдебната фаза са били в съответствие с процесуалния закон, не
е налице и обвързване от наличието или липсата на вина у длъжностното лице,
пряк причинител на вредите.Обвинението в престъпление се явява неоснователно
винаги щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд, като на
обезщетение подлежат всички вреди, които са в причинна връзка с това незаконно
обвинение.
Няма данни воденото
производство да се е отразило на професионалния живот на въззивника/съгласно
изявленията му в о.с.з. на 15.03.2019г. преди повдигане на обвинението той не е
работил по трудов договор, нито е бил самоосигуряващо се лице, издържал се с
наемите, които получавал от имотите, които имал и отдавал под наем и рентата,
която получавал от земите си/.По отношение на обществения му живот следва да
бъде посочено, че градът, в който живее е малък и съгласно показанията на
свидетели близкото му обкръжение/вкл. съседи/ е било в известност, че той е
обвиняем и подсъдим и това се е отразило на отношенията му, създавайки му
известен социален дискомфорт, но не в някаква тежка степен. Твърди се
накърняване на личния му живот.Свидетелите еднозначно сочат, че към 2012г. и от
около 2010г. въззивникът е живял на съпружески начала със С. В., с която през
2013г. се е разделил и това повлияло на емоционалния му живот.Не установяват
еднозначно, обаче, че причината за раздялата им е именно наказателното
производство.Свидетелите Д.Д. и М.Д. сочат, че не знаят каква е причината за
раздялата им, а свидетелят М.М. предава казаното му от въззивника и няма лични
впечатления.
По отношение на
ползвания до момента на повдигане на обвинението морален облик, следва да бъде
посочено, че въззивникът до 2012г. е бил осъждан един път през 2008г. за извършено
престъпление по чл.343б, ал.1, вр. чл.54 от НК, с наложено наказание лишаване
от свобода, чието изтърпяване е отложено, реабили -тиран през 2011г.В този
връзка и интензитетът на страданията му по повод накърняване на моралния му
облик пред обществото не би могъл да се сравни с този на лице, по отношение на
което за първи път се подвига обвинение, вкл. и при изживяването на
емоционалния стрес от потенциалната възможност да му бъде наложено ново
наказание „лишаване от свобода”, но е факт и обстоятелството, че в резултат от
производството въззивникът е имал усещане за накърнено лично достойнство и
чувство за справедливост.Не се установява на обвинението да е била дадена
публична гласност чрез публикации в пресата
Съобразявайки в
съвкупност установените в производството неимуществени вреди, претърпени от
въззивника следствие от воденото против него наказателно преследване, изразяващи
се в изживян стрес, тревожност, безпокойство, затваряне в себе си, съдът
приема, че справедливият размер на обезщетение за така претърпените вреди, вкл.
съобразен с икономическия растеж и стандарта на живот в страната, както със средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, при
съобразяване на обстоятелството, че осъждането на деликвента съдържа признание
за противоправното му поведение и за увреждането на пострадалия, като в този
смисъл, само по себе си, също има ефект на репарация за неимуществените вреди, следва да
бъде определен на 2 000лв. Този размер е обусловен от продължителността и интензитета
на търпените психични страдания, който не е бил изключително висок, като се
съобразява и обстоятелството, че съобразно показанията на свидетелите след
приключване на производството въззивникът е подобрил емоционалното си състояние.Част
от свидетелите установяват, че през 2018г. Р.Г. отново е станал ситуативно
напрегнат, но съдът приема, че горното е по повод друго започнало през 2017г.
наказателно производство против него - за престъпление по чл.345, ал.2, вр.
ал.1 т НК, по което е постановена през 2018г. осъдителна присъда.Съобразяват се
данните за неговата личност, притежаваният до този момент морален облик, отзвукът
в обществена среда, както и приключване на наказателното производство в разумен
срок.Съобразява се и, че въззивникът е бил оправдан не защото не е държал
акцизни стоки без бандерол-4, 100кг. нарязан тютюн, когато такъв се е изисквал
от ЗАДС, а защото извършеното деяние съставлява маловажен случай, както и, че
самата норма на чл. 234, ал.1, пр.2 от НК изисква, за да бъде съставомерно
деянието, то да не съставлява маловажен случай по см. на чл.93, т.9 от НК, т.е.
преди повдигане на обвинението това обстоятелство е следвало да бъде
съобразено.
Искът
е основателен до размера от 2000лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба/така, както е поискано от ищеца/,
съответно неоснователен за разликата над 2 000лв. до 30 000лв.
С
оглед съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, решението на ВОС в обжалваната му част следва да потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№470/12.04.2019г., постановено по гр.д.№2529/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от Р.И.Г. против Прокуратурата на Република България иск с пр.осн.
чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата, представляваща разликата над 2 000лв. до пълния претендиран
размер от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди -причинени психични страдания, накърняване на доброто му
име в обществото, на личния и семейния му статус, влошаване на здравословното
му състояние в следствие привличането му като обвиняем за извършване на
престъпление по чл.234, ал.1, пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, по което воденото
против него наказателно производство ДП №127/11г. по описа на РУ Провадия е
приключило с оправдателна присъда по НОХД №562/12г. по описа на РС-Провадия,
ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
17.01.2018г./датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: