№ 1441
гр. Варна, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100501492 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива по реда на член 294 от ГПК.
С решение № 50088 от 12.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 2862/2022 г.
на ВКС – ІІІ ГО - е отменено решение № 483 от 15.04.2022 г., постановено по
в.гр.д.№ 2220 по описа за 2021 г. на ВОС - ІV състав -, като делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по
прилагането и тълкуването на закона.
Въззивното дело е образувано по жалба на Д. В. С. чрез адвокат Ж. А.
против решение № 262287 от 16.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 8997 по
описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, четиридесет и осми състав, в частите,
с които е осъдена въззивницата да заплати на С. П. А. сумата 9 600 лева,
получена без основание, на основание член 55, алинея 1 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2020 г., и сумата 3 778,68
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
13.09.2016 г. до 30.07.2020 г., на основание член 86 от ЗЗД, както и съдебни
разноски в размер на 1 542,78 лева, които включват и направените в
обезпечителното производство по ч.гр.д.№ 7137/2020 г. на ВРС.
Въззивницата счита решението за неправилно и незаконосъобразно в
обжалваните части, постановено при недоказано основание по член 55,
алинея 1, предложение първо от ЗЗД.
Въззиваемата страна С. П. А. чрез адвокат Т. П. изразява изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
1
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата си молба С. А. твърди, че на 15.09.2015 г. сключил
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с ответницата
Д. С. чрез посредничеството на сина й К.. Съгласно договора същата се
задължила срещу цена от 40 000 лева да му продаде имот, находящ се в ***,
съставлаващ ПИ с идентификатор № *** с площ от 600 кв.м и построената в
имота сграда с площ от 33 кв.м, като окончателния договор следвало да бъде
сключен в срок до 6 месеца от сключване на предварителния. На 16.09.2015 г.
заплатил по банкова сметка, посочена от сина на ответницата сумата от 9 600
лева като аванс по предварителния договор. В хода на образуваното гр.д.№
10993/2016 г. на ВРС било установено, че подписът, положен за продавач на
предварителният договор, не е на ответницата, поради което предявеният иск
от него против нея за връщане на полученото на отпаднало основание бил
отхвърлен. На 03.01.2017 г. ищецът сключил договор за цесия с предмет
исковата сума с трето лице, който бил прекратен със споразумение на
10.09.2018 г., като за договора за цесия и прекратяването му ответницата била
надлежно уведомена. До предявяването на настоящия иск сумата по
предварителния договор не била върната на ищеца въпреки отправените
покани, нито заплатена на цесионера „Зенит БГ Груп“ ЕООД .
С писмения отговор ответната страна оспорва претенциите по основание
и размер. Противопоставя насрещно твърдение, че сумата 9 600 лева била
преведена от ищеца на ответницата за спиране продажбата на имота. По
негово уверение продажбата пред нотариус следвало да се извърши, след като
набави сумата от 30 000 лева. През 2017 г. установила, че върху имота е
наложена възбрана и ищецът е направил опит за продажбата му по
неистински предварителен договор. За посочените обстоятелства се позовава
на експертиза по гр.д.№ 10993/2016 г. на ВРС и събраните доказателства по
гр.д.№ 13628/2019 г. на ВРС.
Ищецът не е длъжен да даде правна квалификация на предявения иск,
доколкото въпросът за правното основание на иска е дейност на съда по
приложението на материалния закон. Достатъчно е с исковата молба да
индивидуализира спорното право чрез основанието на иска и посочване в
какво се състои петитума му. Правната квалификация се определя от съда, а
посочената от страната правна квалификация не е задължителна. В
разглеждания случай с оглед твърденията на ищеца и искането му, отправено
до съда, настоящият състав на въззивния съд намира, че предявеният иск
2
намира своето основание в нормата на член 55, алинея 1, предложение първо
от ЗЗД – за връщане на дадена сума при първоначална липса на основание.
Няма спор между страните по следните обстоятелства:
1/ Че в хода на гр.д.№ 10993/2016 г. по описа на Районен съд – Варна е
установено, че подписът, положен за продавач на предварителния договор не
е на ответницата Д. С., поради което и е отхвърлен предявеният от С. А.
срещу нея иск с правно основание член 55, алинея 1, предложение второ от
ЗЗД – за връщане на получено на отпаднало основание;
2/ Че С. П. А. е заплатил сумата от 9 600 лева по банковата сметка на Д.
В. С. на 16.09.2015 г.
В основата на неоснователното обогатяване е принципът на
справедливостта, който не допуска разместване на имущество без наличието
на основание. Доколкото е установено по гр.д.№ 10993/2016 г. по описа на
Районен съд – Варна, че сключеният между страните предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 15.09.2015 г. не е подписан от С. и
същият е неавтентичен, то договорът не обвързва страните.
Съгласно член 154, алинея 1 от ГПК всяка от страните носи тежестта на
доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици,
следователно С. е тази, която е следвало да установи твърдяното от нея – че е
получила сумата от ищеца за спиране продажбата на имота.
Безспорно е установено разместването на блага между патримониумите
на страните при начална липса на основание, поради което ответницата
дължи връщането на процесната сума.
Съгласно тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС,
постановено по тълк.д.№ 5/2017 г. - ОСГТК, при връщане на дадено
при начална липса на основание в хипотезата на член 55, алинея 1,
предложение първо от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забава от
поканата да изпълни. Тъй като нарочна покана не е била връчена на
ответницата, то в случая исковата молба се явява покана, поради което и
обезщетението за забава се дължи от датата на депозиране на исковата молба
в съда.
Постановеното в този смисъл решение е правилно и следва да се
потвърди.
По разноските
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание член
78, алинея 3 и член 294, алинея 2 от ГПК въззивницата следва да заплати
сторените от въззиваемия разноски пред настоящата инстанция и пред ВКС,
които съгласно списък по член 80 от ГПК и доказателства за сторени такива
са в размер общо на 1 471,31 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262287 от 16.07.2021 г., постановено по
гр.д.№ 8997 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, четиридесет и осми
състав, в частите, с които е осъдена въззивницата да заплати на С. П. А.
сумата 9 600 лева, получена без основание, на основание член 55, алинея 1 от
ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2020 г., и
сумата 3 778,68 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 13.09.2016 г. до 30.07.2020 г., на основание член 86 от ЗЗД,
както и съдебни разноски в размер на 1 542,78 лева, които включват и
направените в обезпечителното производство по ч.гр.д.№ 7137/2020 г. на
ВРС.
ОСЪЖДА Д. В. С. ЕГН ********** от *** да заплати на С. П. А. ЕГН
********** от *** сумата от 1 471,31 /хиляда четиристотин седемдесет и
един 0,31/ лева, представляваща разноски във въззивното и касационното
производства, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4