№ 2
гр. Варна, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20243100502182 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба № 62335/01.08.2024 г. от Д. Ш. Д. ЕГН **********
от гр. ****, чрез адв. Г. Н. и адв. Г. Г., против решение № 2496/02.07.2024г. по гр. д. №
20243110100980 по описа за 2024 г. на ВРС, с което е осъден да заплаща на ищеца Ш. Д. Ш.,
ЕГН ********** от гр. ****, месечна издръжка за учащ в размер на 400.00 лв.
(четиристотин лева) считано от 20.04.2023 г. /навършване на пълнолетие/ ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж 1-во число на месеца, за който се
дължи издръжката, до настъпване на други основания за изменение или прекратяване на
издръжката, на осн. чл. 144 СК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е постановено, че присъдената
издръжка може да бъде заплащана по банков път, по банкова сметка с реквизити: IBAN ****
водена при „ОББ“ АД с титуляр Ш. Д. Ш.; постановено е на основание чл.242,ал.1 пр. първо
ГПК предварително изпълнение на решението и е осъден да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 576.00 лв., представляваща
дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Счита обжалваното решение за неправилно, поради допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на производството и при решаване на спора по същество,
при неточно приложение на материалния закон и необоснованост.
Видно от събраните по делото доказателства, той изобщо не е в състояние да
заплаща издръжка за навършилия пълнолетие свой син, още по-малко в посочения от ВРС
размер. Ако заплаща издръжка, това би го поставило в невъзможност да покрива
ежедневните си елементарни потребности. Доходите му са единствено от трудово
възнаграждение в размер на 1945.00 лв. Допълнителни доходи, включително такива от наем
1
не реализира, понеже не разполага с имущество, годно за обитаване, съответно отдаване под
наем. Напротив, той заплаща наем за обитаваното от него жилище в размер на 400.00 лв. не
разполага и с физическа възможност да работи допълнително. С оглед нуждите на
професията, която упражнява е записал специалност „Социална педагогика“ -
квалификационна степен „доктор“ в ШУ „К. Преславски“ през 2022г. Има разходи по
заплащане на семестриални такси - 690.00лв., учебници и помагала. Недостигът на средства
за задоволяване на собствените му потребности го е накарал да изтегли потребителски
кредит от 30 000.00 лв., който ще връща в продължение на 120 месеца Не притежава
движимо и недвижимо имущество, от което да реализира доходи. Не е в състояние да
предоставя издръжка на сина си дори в минимален размер. Освен това присъдената по реда
на чл. 144 от СК издръжка е от момента на навършване на пълнолетие, т.е. за период,
предхождащ завеждането на исковата молба, което е недопустимо.
Моли да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго, с което исковата
претенция да бъде отхвърлена.
В писмен отговор Ш. Д. Ш., ЕГН ********** от гр. ****, чрез адв. Г. З. оспорва
въззивната жалба, намирайки я за неоснователна. Решението на ВРС е правилно и
законосъобразно, постановено след прецизен анализ на събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства. Несъстоятелни са наведените във въззивната
жалба оплаквания.
Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба и потвърдено обжалваното решение,
ведно с присъждане на сторените разноски.
ВОС констатира следното:
Ищецът Ш. Д. Ш. твърди, че oтветникът Д. Ш. Д. е негов баща. С решение №
843/24.11.2016 г. по гр. д. № 1086/2016 г. по описа на Районен съд Шумен, Д. Д. е бил осъден
да заплаща в полза на ищеца месечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от
01.08.2016 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж - първо число на
месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за изменението
или прекратяване на същата. С навършване на пълнолетие изплащането на издръжка в полза
на Ш. Ш. е прекратено. Към датата на подаване на исковата молба същият е ученик в 12-ти
клас, дневна форма на обучение за учебната 2023/2024 г. в Професионална техническа
гимназия в гр. Варна. До завършване на образованието си няма възможност да работи и да
реализира доход от труд. Няма друго имущество, от което да генерира доход и не може да се
издържа сам. Ответникът получава доходи от труд и от наем от жилище в гр. Шумен, което
отдава за възмездно ползване. Издръжката на пълнолетен учащ е необходима за покриване
на разходи за учебни материали, облекло, храна и всички други разходи за битови и
културни нужди, необходими за пълноценното физическо и духовно развитие, както и
разходи за задоволяване на елементарните битови потребности. На ищеца, също така, му
предстои абитуриентски бал, за чиято подготовка са необходими значителни парични
средства. След завършване на средното си образование същият има намерение да продължи
образованието си в университет, за което също са необходими средства.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Д. Ш. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. **** да заплаща в полза на Ш. Д. Ш., ЕГН **********,
с постоянен адрес в гр. Варна, ж.к. "Вл. Варненчик" бл. № 230, вх. 1, ет. 9, ап. 33 месечна
издръжка на учащ в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, считано от 20.04.2023 г. /датата на
навършване на пълнолетие/, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж -
първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на други основания за
изменение или прекратяване на издръжката. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът изразява становище за допустимост , но
неоснователност на иска. Възразява, че не са налице условията при които пълнолетен учащ
2
се може да поиска и получи издръжка от свой възходящ. Д. Д. не разполага с доходи, които
да му позволят да заплаща издръжка на пълнолетния си син Ш. Ш.. Получава единствено
трудовото възнаграждение от Духовно училище „НЮВВАБ“ гр. Шумен в размер на 1945
лева. Допълнителни доходи не реализира, тъй като не разполага с имущество, годно за
обитаване, респ. за отдаване под наем, както и с физическа възможност да работи извън
постоянната си месторабота. Поради липсата на недвижим имот в град Шумен, където
живее и работи, заплаща месечен наем в размер на 400 лева, за да си осигури жилище.
Записал е докторантура по специалност „Социална педагогика“, ОНС - при задочна форма
на обучение в ШУ Епископ Константин Преславски - гр. Шумен през 2022 г., за която
заплаща семестриални такси в размер на 690.00 лева. Срокът за завършване на
докторантурата е четири години, считано от 01.07.2022 г до 01.07.2026 г, т.е. общо осем
семестъра. Поради това има допълнителни разходи свързани със заплащане на учебните
такси, учебници, учебни помагала, специализирана литература и пр. Недостигът на парични
средства за задоволяване на ежедневните потребности го е принудила на 11.08.2023 г да
изтегли потребителски кредит от Обединена Българска банка в размер 30 000 лева,
разсрочен на 120 месечни вноски. Размерът на получаваната работна заплата съпоставен с
разходите му, включващи ежедневна издръжка - храна, дрехи, лекарства, режийни такси,
както и наем за жилищен имот, такси за обучение в ШУ „Епископ Константин Преславски“
и разноските, свързани с набавянето на учебни помагала обуславя изводът, че ответникът е в
обективна невъзможност да предоставя месечна издръжка, дори в минимален размер на Ш.
Д. Ш.. Ако бъде осъден да плаща такава, ще бъде поставен в невъзможност да осигурява
минималните си ежедневни нужди. Едновременно с това ищецът Ш. Ш. е в добро здраве и
млада възраст, което му позволява да полага труд, за да се издържа. Ангажираността му в
Професионална техническа гимназия гр. Варна, при полудневна форма на обучение му
позволяват да работи, вкл. почасово, в почивни дни и надомно.
С оглед твърденията на страните и на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Представено е удостоверение №39885 от 22.04.2005 г. за раждане на Ш. Д. Ш. на
20.04.2005 г. от майка А.С.Х., ЕГН ********** и баща Д. Ш. Д., ЕГН **********, съставено
въз основа на акт за раждане №IV-174 от 22.04.2005 г. Ищецът е навършил пълнолетие на
20.04.2023 г.
Видно от решение № 843/24.11.2016 г., постановено по гр. д. № 1086 по описа на
Районен съд Шумен за 2016 г. ответникът е осъден да заплаща на детето си Ш. Д. Ш., чрез
неговата майка и законен представител А.С.Х., месечна издръжка в размер на 200 лв.,
считано от 01.08.2016 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж–
първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законни основания
за изменение или прекратяване на същата.
От приложената по делото служебна бележка № 129/27.11.2023 г. се установява, че
Ш. Ш. е записан в дневна форма на обучение в 12 „а“ клас на Професионалната техническа
гимназия в гр. Варна през учебната 2023 – 2024г.
Според преводно нареждане от 26.04.2024г. по сметка на ВСУ „Черноризец
Храбър“е преведена от Абибе Сабриева Зюлфикярова /майка на ищеца/ такса за запазване на
място за Ш. Д. Ш., в размер на 933.00лв.
Представено е допълнително споразумение от 30.01.2024 г. към трудов договор №
481/04.09.2007 г. от което се установява, че ответникът Д. Ш. Джалил работи като старши
учител по ислямска теология в Духовно училище „НЮВВАБ“ Шумен и реализира месечен
доход от трудовото правоотношение в общ размер на 2388,46 лв., представляващ сбор от
1945,00 лв. основно месечно трудово възнаграждение и 443,46 лв. допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
3
От приложените общ учебен план на докторанта, индивидуален учебен план и
работен план на докторанта (л. 24-27 по делото) се установява, че ответникът Д. Ш. Д. се
обучава като докторант в педагогическия факултет на ШУ „“Епископ Константин
Преславски“, катедра „Социална и специална педагогика“ в докторска програма по
„Социална педагогика“, съгласно заповед № РД – 10 – 321/28.06.2022 г., считано от
01.07.2022 г. и срок на завършване на докторантурата – 01.06.2026 г. Заплаща семестриална
такса в размер на по 690 лева, съгласно представените по делото вносни бележки №№
18306/04.08.2022 г., 81/19.01.2023 г., вносна бележка от 31.08.2023 г. и № 31/04.01.2024 г.
Видно от договор № 23R-L858750/11.08.2023 г. ответникът Д. Д. е усвоил
потребителски кредит, отпуснат му от „Обединена Българска Банка“ АД в общ размер на
30000 лв. и срок за издължаване 120 месеца при равни месечни вноски, като е уговорено
заплащането на лихвен процент от 4,15 %, годишен процент на разходите 4,75 % или обща
дължима сума към края на периода за погасяване – 37509,44 лв. При посочените уговорки
ежемесечната вноска по заемното правоотношение с „ОББ“ АД, която ответникът е длъжен
да заплаща е в размер на 312,57 лв.
Видно от НА № 96, том 6, рег. № 12924, дело № 936 от 2007 г. на нотариус
Св.Стоилов и от справка от Агенция по вписванията от 06.06.2024 г. (л. 52 и 53), че на
27.09.2007 г. Д. Ш. Д. е придобил в собственост жилище, находящо се в гр. **** с площ от
40,08 кв. м., състоящо се от стая, кухня и сервизни помещения.
Приложен е договор за наем на недвижим имот от 01.01.2024 г. по силата на който
ответникът Д. е наел за временно и възмездно ползване недвижим имот апартамент № 29,
находящ се в гр. **** при наемна цена в размер на 400 лв. месечно, за срок от една година.
Пред първоинстанционния съд в о.с.з. на 10.06.2024г. са изслушани показанията на
водената от ищеца свидетелка- А.С.Х., негова майка, чиито показания съдът цени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като непосредствени и убедителни. Свидетелката
установява, че синът и Ш. Ш. е навършил пълнолетие на 20.04.2023г., но е завършил сега
средно образование, като е положил матури скоро. Той ще продължи образованието си във
Варненския свободен университет, по специалност „Компютърни технологии“, където вече
е записан. Той няма възможност да плаща таксите, защото ще учи редовно и няма как да
работи. С бащата са разделени от 2015г. Той живее в Шумен и е учител в частно училище.
Получава хубава заплата. Не знае бащата да има ново семейство. Няма други деца. Бащата
твърди, че живее в жилище под наем, но самият той има собствено жилище, в което има
квартиранти и получава наем. Тя е начален учител в ОУ „Иван Рилски“, със стандартна
заплата. Скоро придобила жилище, но с ипотечен кредит, който изплаща. Живеят със сина й
двамата. Той не се е виждал с баща си от миналото лято, когато отишъл на село да го види,
за да говорят за издръжка, за жилището. Бащата не го търси, не му се обажда, дори го е
блокирал навсякъде. На нея й е трудно да заплаща за образованието му и да го издържа, като
осигурява дрехи, облекло. Всеки ден му предоставя по 20.00лв.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Решението предмет на инстанционен контрол е валидно и допустимо.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че осъждането за издръжка на
пълнолетен учащ за минало време, за период от навършването на пълнолетие до завеждането
на исковата молба е недопустимо. Хипотезата на чл. 149 от СК ограничава във времеви
аспект миналия период от време, за който може да се претендира по исков ред издръжка. За
минало време може да се предяви всеки от исковете за издръжка по глава десета от
Семейния кодекс. Искът за присъждане на издръжка за минал период е с правно осн. чл. 149
от СК и е привързан към правопораждащия фактически състав на съответната претенция,
която в настоящия случай е такава по чл. 144 от СК. Решението, предмет на инстанционен
контрол не е недопустимо в периода от 20.04.2023г. до датата на завеждане на иска-
4
26.01.2024г., защото ВРС не се е произнесъл по недопустима искова претенция.
Според текста на чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си
деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на
обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и
пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си, и родителите могат да я дават без
особени затруднения.
Анализът на цитираната разпоредба обосновава извод, че задължението за издръжка
на родител към пълнолетно дете няма безусловен характер и изисква да са налице няколко
кумулативно проявени предпоставки: търсещият издръжка да учи редовно, да не е
надхвърлил определена възраст, да е в невъзможност да се издържа от доходите си или от
използване на имуществото си и даването на издръжка да не е свързано с особени
затруднения за родителя. Задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е
абсолютно, поради което не може да се настоява за присъждане на такава във всички случаи,
нито във високи размери, без да се съблюдават възможностите на родителите с оглед на
материалните им възможности и икономическите условия на живот.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е син на ответника, не
реализира доходи и няма имущество, от което да се издържа. Към датата на завеждане на
иска е ученик в 12-ти клас и продължава средното си образование след навършване на
пълнолетие на 20.04.2023г. в Професионалната техническа гимназия в гр. Варна и не е
навършил 20 години, а към момента на приключване на устните състезания на въззивна
инстанция, с оглед представеното по първоинстанционното дело банково преводно
нареждане за платена такса по сметка на ВСУ „Черноризец Храбър“ от майката на ищеца
Ш. Д. Ш., но в негова полза се налага изводът, че той продължава обучението си във висше
учебно заведение, редовна форма на обучение, според показанията на свидетелката А.С.Х.,
нещо което не се оспорва от ответната страна и ищецът не е навършил 25 годишна възраст.
Преминаването на обучение в средно в обучение във висше учебно заведение в хода на
делото, не променя правното основание на иска по чл. 144 от СК и не затруднява защитата
на ответника, както се приема в решение № 60308/06.01.2022г. по гр.д. № 3987/2021г.,
Четвърто ГО на ВК/С.
Установено е, че Ш. Д. Ш. живее с майка си в гр. Варна, че само тя ежедневно се
грижи за издръжката му.
Настоящият състав намира за доказано, че месечните доходи на бащата от трудово
правоотношение са в размер на 2388,46 лева. Той живее под наем, според представения от
него договор от 01.01.2024г. в гр. **** в жилище, състоящо се от стая, кухня и сервизни
помещения и заплаща 400.00лв. месечна наемна цена, но той притежава и собствено
жилище, находящо се в гр. **** с площ от 40,08 кв. м., състоящо се също от стая, кухня и
сервизни помещения, което отдава под наем и от което получава доход, неустановен по
размер. За да отдава под наем собственото си жилище, находящо се в съседство с
ползваното от него при условията на наем жилище, състоящо се от същия по вид и брой
помещения, то следва да бъде прието, че наемната цена, която получава е не по-малка от
400.00лв., т.е. в същия размер, който сам заплаща като наемател по договора от 01.01.2024г.,
защото ако не е така, действията му нямат смислено обяснение. Не следва да бъде приет за
месечен разход заплащания от него наем в размер на 400.00лв. или ако се приеме, то следва
да бъде съобразено това, че има допълнителен доход от отдавания от него апартамент в
същия размер от 400.00лв. месечно.
Видно, след като заплаща семестриална такса от 690.00лв. за обучение в ШУ
„Епископ Константин Преславски“, то месечните му разходи за провежданата докторантура
са в размер на 115.00лв. Ежемесечната вноска по покриване на ползвания от него
потребителския кредит е в размер на 312,57 лв. Следователно след приспадане на горните
5
разходи, Д. Ш. Д. разполага със сумата от 1960.89лв., получена като разлика по израза
2388.46лв. –115.00лв.–312.57лв. Трудоспособен е и работи. Не е установено да има
задължение за издръжка към други непълнолетни низходящи, в който случай издръжката им
би се ползвала с приоритет или други лица, да дължи издръжка по правилото на чл. 141 от
СК. Според разпитаната свидетелка А.С.Х. бащата страда от заболяване, което е наложило
лечението му миналата година за две седмици в болницата в Царев брод, но остава
недоказано дали прави и в какъв размер разходи за лечение.
Отчитайки ориентировъчно данните на Националния статистически институт за
общия разход на домакинствата за третото тримесечие на 2024г. средно на лице, че възлиза
на 3153.13лв. или 1051.04лв. за месец, месечните доходи на Ш. Д. Ш. и разходите му за
обучение и погасяване на потребителския му кредит, съдът намира, че остатъчните доходи
на бащата над собствената му издръжка са достатъчни за да заплаща месечна издръжка на
пълнолетния си син в размер на 200.00 лева, но без всяка неочаквано възникнала негова
нужда, да го поставя в невъзможност да я задоволи, т.е. без за него да възникват особени
затруднения.
С оглед изложеното искът е основателен до посочения размер от 200.00лв. За
разликата над този размер до претендираните 400 лева месечно е неоснователен и подлежи
на отхвърляне.
Съставът на ВОС намира за неоснователно оплакването, че Д. Д. изобщо не е в
състояние да заплаща издръжка за навършилия пълнолетие свой син и това би го поставило
в невъзможност да покрива своите базови и минимално необходими житейски потребности.
В този смисъл съдът се мотивира и с изричното изявление на въззивника в хода на устните
състезания, че за периода в който ищецът е бил ученик може да се ангажира със заплащането
на сумата от 200.00лв., а като студент, при настъпване на поставените от него условия-и
300.00лв. издръжка. Ако ответникът е загрижен за издръжката на учащия си пълнолетен син
и иска да му помага, нищо не му пречи да изпълнява доброволно, като заплаща
своевременно определената с решение на съда издръжка, а при възможност да му дава и
повече пари, като вземе предвид, че сумата е крайно недостатъчна да задоволи нуждите на
пълнолетното вече момче, което иска да учи.
Поради частично съвпадащите изводи на въззивната инстанция с тези на Районен
съд Варна, решение № 2496/02.07.2024г. по гр. д. № 20243110100980 по описа за 2024 г. на
ВРС следва да бъде отменено за разликата над 200.00лв. до която сума ВОС намира иска за
основателен, до пълния претендиран и присъден размер от 400.00лв. Искът в тази част
подлежи на отхвърляне, като неоснователен.
Съответно разрешение следва да намери и отговорността за разноски на ответника
по чл. 78, ал. 6 от ГПК. Присъдените такива, представляващи дължима държавна такса върху
уважения размер на издръжката следва да бъдат определени на сумата от 288.00лв.
Първоинстанционнот решение следва да бъде отменено и за разликата над 288.00лв. до
присъдените 576.00лв.
Съобразно изхода на спора във въззивната инстанция на въззивника се следват
разноски по съразмерност на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати разноски-адвокатско възнаграждение на въззивника в размер на 250.00лв.
Той е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1000.00лв.-договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК на л. 37 и 38 по
делото. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност. Адвокатско
възнаграждение в посочения размер от 1000.00лв. е прекомерно завишен съобразно ниската
действителна фактическа и правна сложност на спора. Следва да бъде намалено на осн. чл.
78, ал. 5 от ГПК до размера на 500.00лв., определен от съда по реда на чл. 7, ал. 1, т. 6 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид уважената част, дължимият на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК размер е 250.00лв. На осн.
6
чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от
344.00лв., от която 200.00лв. заплатено адвокатско възнаграждение, цялото в размер на
400.00лв., съгласно договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80
от ГПК-л. 43 и 35 по делото и 144.00лв. държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2496/02.07.2024г. по гр. д. № 20243110100980 по описа за
2024 г. на ВРС в частта, в която Д. Ш. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. **** е
осъден да заплаща на Ш. Д. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ****, месечна
издръжка за разликата над 200,00лева до присъдения размер от 400.00 лева, считано от
26.01.2024г. до навършване на 25-годишна възраст при обучение-редовна форма в средно и
във висше учебно заведение, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с
падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на основание за
изменение или прекратяване, на осн. чл. 144 от СК, в частта, в която Д. Ш. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. **** е осъден да заплати на Ш. Д. Ш., ЕГН **********,
с постоянен адрес в гр. ****, месечна издръжка за разликата над 200,00лева до
присъдения размер от 400.00 лева, за периода от 20.04.2023г. до 25.01.2024г., при
обучение-редовна форма в средно учебно заведение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 149, вр. чл. 144 от СК и в частта, в която Д. Ш. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. **** е осъден да заплати по сметка на ВРС дължимата държавна такса по
първоинстанционното дело за разликата над 288.00лв. до присъдените 576.00лв., на осн.
чл. 78, ал. 6 от ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ш. Д. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ****,
насочен срещу Д. Ш. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ****, в частта в която
иска ответникът да бъде осъден да му заплаща месечна издръжка за разликата над
200,00лева до присъдения размер от 400.00 лева, считано от 26.01.2024г. до навършване на
25-годишна възраст при обучение-редовна форма в средно и във висше учебно заведение,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за
който се дължи издръжката до настъпване на основание за изменение или прекратяване, на
осн. чл. 144 от СК, в частта, в която иска да бъде осъден ответникът да му заплати месечна
издръжка за разликата над 200,00лева до присъдения размер от 400.00 лева, за периода
от 20.04.2023г. до 25.01.2024г., при обучение-редовна форма в средно учебно заведение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2024г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 149, вр. чл. 144 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2496/02.07.2024г. по гр. д. № 20243110100980 по
описа за 2024 г. на ВРС в частта, в която Д. Ш. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
**** е осъден да заплаща на Ш. Д. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ****,
месечна издръжка в размер на 200.00лева, считано от 26.01.2024г. до навършване на 25-
годишна възраст при обучение-редовна форма в средно и във висше учебно заведение, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който
се дължи издръжката до настъпване на основание за изменение или прекратяване, на осн. чл.
144 от СК, в частта, в която Д. Ш. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. **** е
осъден да заплати на Ш. Д. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ****, месечна
издръжка в размер на 200,00лева, за периода от 20.04.2023г. до 25.01.2024г., при обучение-
редовна форма в средно учебно заведение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 149, вр.
чл. 144 от СК и в частта, в която Д. Ш. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. **** е
7
осъден да заплати по сметка на ВРС дължимата държавна такса по първоинстанционното
дело в размер на 288.00лева., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Ш. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. **** да заплати на
Ш. Д. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ****, разноски по въззивното дело в
размер на 344.00лева., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ш. Д. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ****, да заплати на
Д. Ш. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. **** разноски по въззивното дело в
размер на 250.00лева, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 2,
пр. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8