Решение по дело №1761/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1580
Дата: 21 октомври 2021 г.
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20217040701761
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

  1580/         21.10.2021г.          град Бургас

Административен съд – гр. Бургас, трети състав, на шести октомври две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

Председател: Чавдар Димитров

при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело номер 1761 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156, ал.1 от ДОПК. Образувано е по жалба от Д.С.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Н., БАК, против Ревизионен акт №Р- 02000220005200-091-001/15.03.2020г., издаден на основание чл.19, ал.1 от ДОПК от Василка Христова Радева  на длъжност началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Р. Л. В.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на основание чл.119, ал.2 ДОПК, в потвърдената му част с Решение № 88/ 07.06.2021г. на  директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Бургас, с която  на лицето са определени задължения за заплащане на ДДС на Русев Консултинг ЕООД с ЕИК ********* за периода 07.07.2018г. - 31.10.2018г., ведно с начислените законни лихви. 

Жалбоподателят сочи, че Ревизионният акт е издаден при неправилно прилагане на материалния закон. Подробно обяснява липсата на доказаност от страна на органа за наличие на коя да е от предпоставките на чл. 19, ал.1 ДОПК, която би могла да ангажира отговорността на физическото лице за чужди задължения, дължащи се на избегнато заплащане на косвен данък върху добавената стойност за реализираните от дружеството ресторантьорски услуги. Подробно обяснява, че наличието на пълномощно, издадено  от страна на управителя и едноличен собственик на капитала за широк кръг дейности не я превръща в управленски орган и по-конкретно в сочения от страна на ответника търговски пълномощник. Обяснява, че не е извършвала дейността по занятие, не е получвала възнаграждение различно от това за трудовата длъжност, на която е била назначена.Оспорва наличието на каквито и да е доказателства за вземането на управленски решения през сочения период. Излага твърдение, че вложеното от страна на ответния орган правно значение на изпълняваните от жалбоподателя фактически действия във връзка с работата й като касиер е пресилено и правнонеобосновано. На следващо място се оспорват и изводите на ответника относно наличието на втората предпоставка на чл.19, ал.1 ДОПК, която обосновава вменената финансова отговорност. Касае се за сочени като неизвършени от страна на жалбоподателя дължими по закон действия по подаване на заявление за регистрация по ЗДДСзаради реализиран оборот от 51 366,21 лева в периода 01.06.2018г. - 07.07.2018г., което задължение жалбоподателят е следвало да изпълни пред приходния орган до 14.07.2018г., но не сторило. Обяснява се, че подобно пълномощие не е било вменено или учредено в полза на жалбоподателя, като безспорно същият не е сред лицата по чл. 101 ЗДДС, чието задължение за заявяване на регистрация по ЗДДС произтича пряко от закона. Обяснява и това, че липсата на изрични правомощия в нейна полза в тази насока са възпрепятствали възможността самата тя да преупълномощи за това и самата счетоводна кантора, която е обслужвала търговеца, чийто служител през релевирания период е била жалбоподателя. На следващо място се оспорва и наличието на третата предпоставка, предвидена в нормата на чл.19, ал.1 ДОПК за ангажиране отговорността на жалбоподателя, а именно наличието на причинноследствена връзка между поведението й и невъзможността на ответника да събере публични задължения на соченото юридическо лице. Обяснява, че в тежест на органа в този случай е да докаже, че именно действията на жалбоподателя са единствена причина за невъзможността да бъде събрано установеното с влязъл в сила РА задължение. На последно мсто обяснява, че разпоредбата на чл.19, ал.1 изкуствено е била приложена спрямо жалбоподателя по начин, за който липсвали достатъчно аргументи, поради което неколкократно в оспорения АУАН и издадения въз основа на него РА, както и в потвърдителната част на оспореното решение се прибягвало до обосновка посредством термина недобросъвестност, който бил елемент на разпоредбата на чл.19, ал.2 ДОПК и нямал отношение към правното основание посочено при постановяване на процесния РА.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и моли оспорваният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждането на разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли  РА, издаден от органи по приходите при ТД на НАП- гр. Бургас, в потвърдената му от Директора на Дирекция ОДОП - Бургас да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Моли съда, при отхвърляне на жалбата да  присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „ ОДОП“ – гр. Бургас.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Процесният РА е издаден във връзка с решение № 96/26.05.2020г. на директора на ДОДОП Бургас, с което предходния РА е отменен и преписката е върната на основание чл.155, ал.2 и 4 от ДОПК за извършване на нова ревизия поради неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата. С решението на директора на ДОДОП Бургас са били дадени указания на органа по приходите относно приложението на материалния закон. Въз основа на тях със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000220005200-020-001/28.08.2020 г. и изменена със ЗИЗВР №  Р-02000220005200-020-002/12.10.2020 г. и № Р-02000220005200-020-003/26.11.2020 г., издадена от Росица Вичева - ръководител на ревизията и началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП – гр. Бургас, е възложена процесната ревизия на жалбоподателя обхващаща отговорност за корпоративен данък за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за приода - 01.07.2018г. - 30.06.2019г., за вноски за здравно осигуряване за осигурители - 01.06.2018г. - 30.06.2018г., за ДОО за осигурители за периода 01.06.2018г. - 30.06.2019г., ведно с отговорност за Универсален пенсионен фонд за осигурители за периода от 01.06.2018г. - 30.06.2019г. и не на последно място за данък върху добавената стойност за периода 01.07.2018 г. – 31.05.2019 г., Със заповедите за изменение на първоначалната двукратно бил удължаван срока за извършване на ревизията.

Възложилият ревизията орган е оправомощен от директора на ТД на НАП със заповед №РД-360/29.06.2020 г. (л. 30-33) и заповед № РД-7/04.01.2021 г. (л. 34-35). Резултатите от ревизията са били обективирани в ревизионен доклад по чл. 117 от ДОПК № Р-02000220005200-092-001/09.02.2021г. (л.64). Въз основа на извършената ревизия и съставения ревизионен доклад на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи по приходите, определени в посочената разпоредба са издали ревизионен акт № Р-02000220005200-091-001/15.03.2021 г. (л. 42), който е обжалван по административен ред. Решаващият орган е потвърдил обжалвания ревизионен акт в частта, с която са определени задължения за данък върху добавената стойност за периода 07.07.2018г. – 31.10.2018 г. в размер на 39 974,50 лв. – главница и 10091,26 лв. – лихва.

С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му и при отсъствие на предпоставки за приложение на чл. 171, ал. 1 от ДОПК.

Извършената ревизия е за установяване на отговорност по чл. 19, ал.1 от ДОПК от Д.Г. за невнесените задължения на „РУСЕВ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД към 15.03.2021 г., както следва:

1.         Корпоративен данък по ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018г.

2.         Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ за периода от 01.07.2018г. до 30.06.2019г.

3.         Вноски за фондове ДОО, 30 и ДЗПО-УПФ за осигурители за периода от 01.06.2018г. до 30.06.2019г. и

4.         Данък върху добавената стойност за периода от 01.07.2018г. до 31.05.2019г., в т.ч. установен с РА Хе Р-02000218006927-091-001/05.06.2019 г.

С цел проверка за наличие на предпоставки за вменяване на отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК на Д.С.Г. за гореописаните задължения на „РУСЕВ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД са били извършени множество процесуални действия от ревизиращия екип, описани в РД.

Изискани са били документи и писмени обяснения от ревизираното лице Д.С.Г. и от трети лица, както следва: „РУСЕВ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, „Ико- Нет“ ЕООД - извършило счетоводното обслужване на „РУСЕВ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, „Юробанк България“ АД, основните доставчици на стоки и услуги на дружеството, Иван Стоев Русев — едноличен собственик и управител на „РУСЕВ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД и лицата, наети по трудово правоотношение в дружеството през проверявания период.

За целите на ревизията са били приобщени доказателства, събрани в хода на други административни производства, в т.ч. ревизията и проверката за регистрация по ЗДДС на „РУСЕВ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, за което са били съставени и приложени по настоящото дело следните протоколи № 1299532/04.02.2021г. и № Р-02000220005200-ППД-001/10.11.2020г.

С писмо изх.№ 351-4/08.01.2021 г. е била изискана информация от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Бургас относно предприетите действия по отношение събирането на декларираните задължения от „РУСЕВ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД и тези, установени с РА № Р-02000218006927-091-001/05.06.2019г. Същата е била предоставена с писмо с изх.№ С210002-179-0000327/13.01.2021г. Представен по делото е и влязъл в сила Акт за регистрация по ЗДДС №020421802076785/12.10.2018г., както и всички събрани в производството по установяване на ДДС в идентични размери срешу Русев Консултинг ЕООД писмени доказателства.

След преглед и анализ на събраните в хода на ревизионното производство документи, справки и писмени обяснения е заключено, че в случая са налице материалните предпоставки за установяване на отговорност по чл. 19, ал.1 от ДОПК, като е било уточнено, че на стр.4 и 5 от РА поради техническа грешка е посочен чл. 19, ал.2 от ДОПК вместо чл. 19, ал.1 от ДОПК спрямо Д.С.Г. за невнесените към момента на постановяването му данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ на „РУСЕВ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД.

По отношение на четвъртата предпоставка на чл.19, ал.1 ДОПК - невъзможност установените публични задължения да бъдат събрани, по делото е установено и това не се оспорва от страните, че от Дирекция „Събиране“ е извършено пълно проучване на имущественото състояние на Русев Консултинг ЕООД, чиито действия са подробно описани в относимия за настоящото производство ревизионен доклад, като е установено, че лицето не притежава имущество, което да обезпечи вземането. Дългът е бил категоризиран като несъбираем и с разпореждане изх.№ С-190002-**********/12.09.2019г. изпълнителното дело е било прекратено.

След преглед и анализ на представените документи, справки и писмени обяснения органа по приходите е приел, че в случая са налице материалните предпоставки за установяване на отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК спрямо Д.С.Г. за невнесените към момента данъчни задължения на "Русев Консултинг" ЕООД, вкл. и тези които са установени по PA № Р-02000218006927-091-001/05.06.2019 г. Тези изводи по отношение на дължимия за процесните данъчни периоди ДДС е бил възприет и от ответния орган, който е отхвърлил жалбата против оспорения РА в тази му част.

Прието е, че са налице и четирите материално-правни предпоставки на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а именно:

Д.Г. е извършвала управлението на „РУСЕВ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД въз основа на дадените й пълномощия от едноличния собственик и управител на дружеството Иван Русев с горепосоченото пълномощно - нотариално заверено пълномощно № 4823/30.11.2017г., което според органа сочи, че същата е търговски пълномощник. По тази причина са счели, че е налице първата предпоставка на чл.19, ал.1 отДОПК.

На второ място ревизиращият орган е приел, че с действията/бездействията по неподаване заявление за регистрация по ЗДДС, при достигане на минималния праг за задължителна регистрация до 14.07.2018г., Д.Г. е укрила от органите по приходите факти и обстоятелства, които по закон е била длъжна да обяви, което изпълнява втората предпоставка от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.

На трето място, според органите по приходите, събраните доказателства, сочат категорично, че лицето е изпълнявало управленски функции и е имало право да се разпорежда с имущество на дружеството като упълномощено лице и въпреки това недобросъвестно не е платило декларираните и установени задължения за данъци и осигуровки. Това недобросъвестно поведение на пълномощника според ответния орган е станало причина за невъзможността да бъдат събрани публичните вземания. Следователно според него, третата предпоставка от фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК е отново налице.

Относно четвъртата предпоставка — невъзможност установените публични задължения да бъдат събрани, в РД е посочено, че „РУСЕВ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД е формалния носител на задълженията, които са формирани вследствие извършената ревизия, с която са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 45 429,62 лв., като според събраните доказателства и по-конкретно съгласно извършена справка в ПП СУП, „РУСЕВ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД е имал изискуеми и неизплатени задължения към момента на издаване на РД в размер на 128 737,16 лв. Изводът е мотивиран с това, че с цел събиране на задълженията от дирекция „Събиране“ е образувано изпълнително дело /ИД/ № *********/2018г„ по което с постановление № С18002-022- 0102655/10.12.2018г. е бил наложен запор върху банкови сметки, находящи се в ТБ „Пиреос България“ АД, но липсват постъпления, като в същото време, след направено пълно проучване на имущественото състояние на „РУСЕВ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД е било установено, че дружеството не притежава имущество, което да обезпечи вземането. Дългът е категоризиран като несъбираем и с разпореждане с изх.№ С190002-**********/12.09.2019г. изпълнителното дело е било прекратено на основание чл.225, ал.1, т.4 от ДОПК.

С процесния ревизионен акт в обжалваната част на жалбоподателя са определени задължения на основание чл. 19 от ДОПК, според който лице в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Съгласно чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК задължени лица са физическите и юридическите лица, които: 1. са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски; 2. са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски.

Ревизиращият орган твърди, че на жалбоподателката следва да се вмени отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за част от задълженията на търговско дружество "Русев Консултинг" ЕООД. Тези задължения според ревизиращия орган са надлежно установени с ревизионен акт № 02000218006927-091-001/05.06.2019 г., като се твърди, че приходният орган с издаване на този ревизионен акт е установил задълженията на дружеството за ДДС за 2018г., които с процесния ревизионен акт се претендират от жалбоподателката.

Според настоящия съдебен състав неправилно органът по приходите е ангажирал отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК на Д.С.Г. и е установил процесните задължения.

По делото не е налице спор по фактите, като се спори дали са налице елементите на фактическият състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.

С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е създадена особена хипотеза на лична имуществена отговорност на лицата управляващи задължения за данъци или осигурителни вноски на други субекти (чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК). Основният длъжник е субекта, който дължи данъци или осигурителни вноски, т. е. лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Субект на особената имуществена отговорност е неговия управител или член на управителен орган, респ. особен пълномощник със специфични според закона функции. Предпоставка за ангажиране на тази отговорност е укриването от орган по приходите или от публичен изпълнител на факти и обстоятелства, които лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК е длъжно да обяви пред тях и в резултат на това да не могат да се съберат дължимите данъчни или осигурителни вноски. Отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е до размера на несъбраното задължение.

В процесния случай по несъмнен начин е доказано, че главният длъжник "Русев консултинг" ЕООД е от категорията на лицата по чл. 14, т. 1 от ДОПК, тъй като задълженията му за данъци и осигурителни вноски са установени с влязъл в сила ревизионен акт. Спорно е това дали Д.Г. е притежавала качеството търговски пълномощник на това дружество в периода на възникване на задължението за регистриране по ЗДДС.

Фигурата на търговският пълномощник е нормативно уредена с разпоредбата на чл.26, ал.1 от Търговския закон и според съдебната инстанция липсва основание този термин да се възприема с различно от него правно и фактическо съдържание. Съгласно същата норма „Търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис.

Безспорно е, че в конкретния случай е налично нотариално заверено пълномощно № 4823/30.11.2017г., издадено от управителя на Русев Консултинг ЕООД в полза на жалбоподателя. Тези действия същият следва да извършва срещу възнаграждение. Тези два елемента доближават фактите по настоящия спор до фигурата на търговския пълномощник, но не са достатъчни, за да бъде възприета тезата на ответника за доказана. Законът изисква по силата на чл.26, ал.4 ТЗ търговският пълномощник да се подписва, като прибавя към фирмата ( на търговеца, бел. ред.) своето име и добавка, че е пълномощник. Липсват данни това да е правено от страна на Г., като същото обстоятелство, наред с представените по делото и безспорни за страните доказателства, че жалбоподателят е била страна по трудово правоотношение с данъчнозадълженото дружество, оборват възприетата от страна на органа теза. След като органът е разполагал с подобни съмнения относно качеството и функциите на Г., редът за установяване на това обстоятелство е гражданскоправен, посредством предявяване срещу дружеството-работодател и жалбоподателя на положителен установителен иск за установяване съществуването на спорно правоотношение, а именно, че е налице установено между ответниците правоотношение на търговско пълномощие, по което жалбоподателят е задължен да изпълнява вменените с пълномощието функции, а търговецът да му заплаща за тях. Понеже подобно производство не е било проведено, съдът е обвързан от юридическия факт, че жалбоподателят е била служител на търговеца на основание сключено помежду им трудово правоотношение, на длъжност касиер, като не се е подписвал, посочвайки фирмата, името си и обстоятелството, че е търговски пълномощник. По тази причина съдебният състав достига до извод, че липсва първата от предпоставките за ангажиране на особената отговорност на жалбоподателя за публични задължения на трети данъчнозадължени лица.

На следващо място, следва да бъде установено, че е налице укриване на факти и обстоятелства, които по закон жалбоподателят е имал задължението да обяви пред орган по приходите. Констатациите в ревизионният акт на дружеството, не могат да бъдат противопоставени на жалбоподателя в ревизията за ангажиране на отговорността му по чл. 19 от ДОПК, тъй като двете отговорности са различни и произтичат от различен фактически състав, както беше посочено вече. Издадения срещу дружеството ревизионен акт има доказателствено значение единствено и само относно наличието и размера на установените задължения спрямо дружеството и периода, за който са установени. По делото се твърди, но не се установява поведение на жалбоподателя което може да бъде определено, като укриване на факти и обстоятелства пред органа по приходите. Това произтича, както от недоказаното твърдение, че жалбоподателят е търговски пълномощник на данъчнозадълженото лице, така и от обстоятелството, че подобна функция не му е била вменена от страна на законния представител на Русев Консултинг ЕООД, като е отрицателен отговорът на въпроса дали регистрацията по ЗДДС е част от обикновената дейност на търговеца, до която са сведени правомощията на всеки търговски пълномощник, освен ако не са изрично разширени. Това произтича от ограниченията въведени в тежест на търговския пълномощник с разпоредбата на чл.26, ал.2 ТЗ, според която за воденето на  процеси пълномощникът следва да бъде упълномощен изрично. Подаването на заявление за ДДС регистрация е форма на провеждане на административен процес, за извършването на който Генчева не е била оправомощена. На последно място, но най-съществено по естеството си е обстоятелството, че представителството на търговеца от прокурист и от търговски пълномощник е доброволно; възниква с упълномощителна сделка (чл. 21, ал. 1 и чл. 26, ал. 1, изр. 1 ТЗ). Т.е. то създава права, а не задължения. И прокуристът, и търговският пълномощник с общо пълномощно са овластени да извършват всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца, но не са задължени, поради което не може да бъде възприето твърдението на органа, че Генчева е била задължена да обяви съответните факти и обстоятелства пред органа по приходите. Още повече, че съгласно изискването на нормата на чл.189, ал.1 ТЗ това задължение следва да е вменено на Генчева, съответно на всеки прокурист, респ. търговски пълномощник „по закон“, за което обстоятелство липсва всякаква правна подкрепа, съблюдавайки настоящата конкретика. (В този смисъл Решение № 167/07.07.2014 по дело № 7121/2013 на ВКС, ГК.)

На следващо място, за да може да се ангажира отговорността на управителя на дружеството по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, е необходимо действията да са целенасочени и съзнателни. Те ще бъдат такива винаги когато закон вменява на длъжностно лице или приравнено на него такова, императивни задължения, които последното не просто не е изпълнило, а целенасочено е извършило нещо, чрез което е прикрило, преправило, заличило или др. дължимата по закон да обяви информация. В конкретния случай липсва материалноправна норма, която да вменява подобен род задължения за обявяване на факти и обстоятелства пред органа. Липсват доказателства и за това, че жалбоподателят чрез целенасочени действия по заличаване, видоизменяне или преправяне на данни или доказателства е укрило тези факти и обстоятелства. Отделно от горното, самите действия, (в случай че такива бяха установени под описаните по-горе форми или други), следва да са насочени към препятстване установяването на публичните задължения, а отделно от това, като самостоятелна предпоставка, установена от закон, на доказване подлежи и това, същите и именно те да имат за своя задължителна последица невъзможността за събиране на установените задължения.

Като не се сочат други конкретни фактически действия, извършени персонално от жалбоподателя, чрез които е извършено визираното от разпоредбата на чл.19, ал.1 „укриване“, недоказана остава и причинната връзка между действията на жалбоподателя и невъзможността да бъдат събрани установените публични вземания. Законът изисква поведението на първо място да е в служебно качество, т.е. в качеството му на търговски пълномощник, каквото органът твърди да е налично за жалбоподателя, но не доказва) и тези действия да са единствената причина за невъзможността да бъдат събрани публичните вземания. В случая, не може да се приеме, че невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на търговското дружество е пряка и непосредствена последица конкретно от поведението на жалбоподателя, който наред с това, не бе доказано да притежава и съответната характеристика на търговски пълномощник и в това муи качество да е бил задължен от закона да представи на органа факти и обстоятелства, които се сочат като укрити, вместо да ги обяви, което по изложените по-горе мотиви не попада в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Ето защо, обжалваният ревизионен акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

При този изход на спора, в полза на жалбоподателя бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 2010, 00 лева, от които 10, 00 лева държавна такса за образуване на съдебното производство и 2000, 00 лева платено възнаграждение на адвокат.

Мотивиран от горното, Административен съд гр. Бургас, III-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р- 02000220005200-091-001/15.03.2020г., издаден на основание чл.19, ал.1 от ДОПК от Василка Христова Радева  на длъжност началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Росица Любенова Вичева  на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на основание чл.119, ал.2 ДОПК, в потвърдената с Решение № 88/ 07.06.2021г. на  директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Бургас, част, с която  на Д.С.Г. с ЕГН ********** ***, са определени задължения за заплащане на ДДС, дължимо от Русев Консултинг ЕООД с ЕИК ********* за периода 07.07.2018г. – 31.10.2018 г. в размер на 39 974,50 лв. – главница и 10091,26 лв. – лихва.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас, при ЦУ на НАП да заплати в полза на Д.С.Г. с ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 2010, 00 лева (две хиляди и десет лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

СЪДИЯ: