Решение по дело №1195/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1082
Дата: 2 ноември 2023 г.
Съдия: Ивайло Юлианов Колев
Дело: 20231720101195
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1082
гр. Перник, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720101195 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД с твърдението, че е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане
и пречистване на питейна вода на адрес: ********* с потребител ответникът – И. Н. Д..
Твърди още, че размерът на непогасените задължения е на стойност: 236,40 лева -
главница за периода от 31.01.2020 – 30.01.2022 г. и 41,90 лева - лихва за забава,
начислена за периода 13.11.2020 – 31.01.2023 г. като за посочения период са издадени
16 бр. фактури.
Поддържа, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице
облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата
на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите
Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и дои./
С оглед на гореизложеното моли съда да осъди ответника да му заплати
горепосочените сумите.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер чрез назначения
му особен представител. Отрича да има качеството потребител на услугите,
предоставяни от ищеца. Оспорва доставката, тъй като то не отразявало реалното
потребление. Оспорва представената по делото справка. Оспорва изпадането в забава,
тъй като на ответника не са връчвани фактури. Оспорва надлежното разгласяване на
общите условия. Намира предявените искове за погасени по давност.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, като поддържа вече изложеното
с писмена молба.
Ответникът се представлява и поддържа възраженията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови
нужди, сключени с ответника.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по
договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като
установи, че ответниците са/или били собственици или носители на вещно право на
ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от
надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през
исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и
нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните вземания са погасени.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната
хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези
услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В
този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване
и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-
09/11.08.2014г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия,
потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на
фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в
размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в
този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия недвусмислено се определя
2
изискуемостта на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава –
30 дни след издаването ѝ.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
От представеното и прието като писмено доказателство по делото извлечение
справка по партида на ответника за отдалечен достъп до данните, съхранявани от
Агенция по вписванията - Служба по вписванията се установява, че ответникът е
придобил имота, за който се поддържа, че е водоснабден на 09.03.2007 г. Други записи
в периода до датата на изготвяне на справката лисват, а и ответникът не е оспорил
установените с нея факти – че той е единствен собственик, поради което същият е
пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове.
Относно размера, съдът кредитира неоспорената от страните и приета по делото
ССЕ. Вещото лице при справка в счетоводството на ищеца е установило, че за
процесния период по отчет на водомер за потребление в размер на 14 куб.м. вода и 85
куб.м. вода по Общи условия. Стойността на потребеното количество вода е на
посочената в исковата молба сума – 236,40 лева, а обезщетението за забава в процесния
период и правилата за забава, уредени в Общите условия на ищеца е в размер на 41,90
лева.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през
процесния период е доставил до собствения на ответника имот ВиК услуги - доставка,
отвеждане и пречистване на питейна вода. Липсват твърдения и доказателства за пълно
или частично погасяване на задължението, поради което главният иск следва да бъде
уважен изцяло.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане
на обезщетение за забава по гореизложените правни съждения за изпадането на
ответника в забава.
Конкретните възражения на ответника съдът намира за неоснователни. По
делото се установи, че ответникът е придоби имота. Надлежното разгласяване на
общите условия е обявено за служебно известен на съда факт, ненуждаещ се от
доказване, като срещу доклада на съда не е направено възражение. От изслушаната,
приета и неоспорена ССЕ се установи размера на задължението за главница, както и
начина, по който се формира. Ответникът изпада в забава по правилото на чл. 33, ал. 2
от процесните Общи условия - 30 дни след датата на фактурирането им, като не е
необходимо фактури да бъдат връчвани.
Ответникът е оспорил задължението и като погасено по давност. В
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС
са дадени задължителни за съдилищата разяснения, съгласно които с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. При липса на легална дефиниция, върховните съдии разясняват, че
„периодично” е това плащане, което не е еднократно, не се изчерпва с едно единствено
предаване на пари или заместими вещи, неговото задължение е за повтарящо се
изпълнение, като тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ
правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.
При тези ясни насоки, настоящият състав приема, че вземанията за главница,
предмет на настоящото производство попадат в хипотезата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, а по
отношение на лихвата за забава това е безспорно.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
3
характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа/изискуемостта им (30 дни след датата на фактурирането), и се
прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на
вземането.
В конкретния случай първата от издадените фактури е от 28.09.2020 г., като
изискуемостта е настъпила на 29.10.2020 г., а исковете са предявени на 20.03.2023 г.,
поради което нито едно от месечните задължения, формиращи исковата претенция не е
погасено по давност.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 850,00 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД И. Н. Д., ЕГН **********, *********
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 сума в
размер на 236,40 лева - главница за ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на
питейна вода на адрес ********* за периода от 31.01.2020 – 30.01.2022 г., ведно със
законна лихва от депозиране на исковата молба (20.03.2023 г.) до окончателното
изплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и 41,90 лева -
лихва за забава, начислена за периода 13.11.2020 – 31.01.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Н. Д. да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД , сума в размер на 850,00 лева
разноски пред Районен съд Перник в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4