Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260161
гр. ВРАЦА, 01.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 25.06.2021 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
АНА АНГЕЛОВА
в присъствието на секретар
ХРИСТИНА ЦЕКОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
140 по описа за 2021
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№
261231/29.12.2020 г. на Община Мизия, представлявана от кмета В. Б., чрез
юрисконсулт Г.З., против Решение № 260028/07.12.2020 г. по гр.д.№ 611/2019 г.
на Районен съд-Оряхово, с което е признато за установено, че М.И.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, и Ц.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, като правоприемници на
ищеца И. М. Й., поч. на 29.03.2020 г., са собственици на недвижим имот – дворно
място с площ от 3372 кв.м., с кад.№ 501.1611 по кадастрален план на гр.Мизия,
ЕКАТЕЕ 48043, с административен адрес на имота: гр.***, придобит на основание
чл.79, ал.1 ЗС по наследство и давност въз основа на владение, упражнявано в
периода от 1986 г. до 25.10.2019 г.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че от събраните доказателства не
се установява по безспорен начин, че в процесния период ищецът и неговият дядо
са владели недвижимия имот. Посочва се, че от показанията на свидетелите Х. и Т.
се установява, че ищецът преди 10 години е живял в имот, находящ се в гр.***,
но не и в процесния имот. Сочи се също, че районният съд неправилно е
кредитирал показанията на св.З., който е заинтересован от изхода на спора.
Навеждат се доводи, че от събраните доказателства се
установява, че е била проведена административна процедура по чл.19 ЗСПЗЗ, която
е приключила с влязъл в сила административен акт. Изтъква се, че в
законоустановените срокове ищецът не е заявил имота като собствен, въпреки
съществувалата правна възможност, което е довело и до актуването му като
собствен на Община Мизия на посоченото правно основание.
Въззивникът моли за отмяна на обжалваното
първоинстанционно решение, за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и
недоказан и присъждане на направените разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
жалбата от въззиваемите М.И.М. и Ц.И.М.. В съдебно заседание процесуалният им
представител адв.Ц.К. оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269,
изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното
решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Оряхово е сезиран с искова молба на И. М. Й.,
с която е предявен установителен иск за собственост с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че наследниците на И. С. М.,
б.ж. на гр.Мизия, са притежавали наследствено дворно място в гр.***, в което
наследодателят им в период 1950-1955 г. е построил къща. Посочва се, че оттогава до настоящия
момент имотът е владян първоначално от дядото и бабата, след смъртта им – от
бащата на ищеца И. М., а след неговата смърт – от ищеца и неговата сестра.
Твърди се, че през 2014 г. при наводнението на гр.Мизия е разрушена къщата в
имота, но ищецът е продължил да обработва дворното място. Твърди се също, че
имотът е деклариран на името на дядото И. С. М., както и че през годините
редовно са плащани дължимите местни данъци и такси. Ищецът И. М. сочи, че през
2019 г. при опит да се снабди с констативен нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка е установил, че имотът е изключен от регулацията на
гр.Мизия и попада в земеделски земи по чл.19 ЗСПЗЗ. Навежда доводи, че имотът
не е бил одържавяван, не е включван в ТКЗС и винаги е бил във владение на
наследниците на И. М., както и че неправомерно ответната община го е извадила
от регулацията на града и го е включила в земите по чл.19 ЗСПЗЗ, което поражда
правен интерес от защита на правата по съдебен ред. Иска се да бъде признато,
че ищецът е собственик по наследство и давностно владение на процесния имот,
представляващ дворно място с площ от 3372 кв.м., с кад.№ 501.1611 по
кадастрален план на гр.Мизия, ЕКАТЕЕ 48043, с административен адрес на имота:
гр.***.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответната Община Мизия, в който се оспорва основателността на исковата
претенция. Твърди се, че на посочения адрес на имота – гр.*** няма деклариран
имот на името на И. С. М. и не са плащани данъци. Изтъква се, че ищецът не е
приложил документ за собственост на дядо си И. С. М.. Посочва се, че имотът е
изваден от регулация с приемането на регулационен план от 1967 г. съгласно Заповед
№ 48/12.01.1967 г. на ИК на ОНС-гр.Враца, като до приемането на плана за
земеразделяне от 1998 г. собствениците на имоти са имали възможността да заявят
правото си на собственост. Общинска поземлена комисия на основание чл.25, ал.1
ППЗСПЗЗ е съобщила, че е изготвен проект
на План за земеразделяне на землището на гр.Мизия, който е бил изложен на
публично място. Същото обстоятелство е било обнародвано в ДВ бр.30/08.04.1994
г., като на основание чл.25, ал.2 ППЗСПЗЗ в 14-дневен срок от обнародването в ДВ
заинтересованите са могли да направят писмени възражения пред ОПК по проекта,
но това не е сторено от ищеца. До влизане в сила на Плана за земеразделяне на
землището на гр.Мизия собствениците на имота са имали правна възможност да
заявят правото си на собственост, като на основание чл.32, ал.1 и чл.33 ППЗСПЗЗ,
ПК-Мизия е съобщила на заявителите или упълномощени от тях лица за
възстановяване на собствеността върху земеделските земи в землището на
гр.Мизия, че в срок от 04.05.1998 г. до 30.09.1998 г. ще се извършва въвод във
владение, но в посочения в обявлението срок ищецът не е заявил правото си на
собственост. С влизането в сила на плана за земеразделяне на землището на
гр.Мизия от 1998 г. и одобрената карта
на съществуващи и възстановими стари реални граници, съгласно чл.19 ЗСПЗЗ останалата
земеделска земя след възстановяването правата на собствениците е станала
собственост на Община Мизия, за което е взето и протоколно решение от
26.03.2012 г. от проведено заседание на комисия по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ. Посочва
се, че заповедта за одобряване на протоколното решение не е обжалвана и е
влязла в сила, поради което имотът е актуван като частна общинска собственост с
Акт № 1578/18.05.2015 г. Излагат се съображения, че ищецът не може да се
позовава на придобивна давност по чл.79 ЗС, тъй като съгласно § 1, ал.1 ЗР към
ЗДЗС, давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска
собственост спира да тече до 31.12.2022 г. Ответникът счита, че пасивното
поведение на ищеца по отношение на
предприетата процедура сочи, че същият не е владял имота съобразно изискванията
на чл.79 ЗС.
В хода на първоинстанционното производство – на
29.03.2020 г. е починал ищецът И. Й. Й. и на основание чл.227 ГПК на негово
място са конституирани законните му наследници М.И.М. и Ц.И.М..
При образуване на въззивното производство, настоящият
съдебен състав е извършил самостоятелна преценка на редовността на исковата
молба, при която е констатирал, че същата съдържа непълноти и противоречия. С
Определение № 260227/30.03.2021 г. на ищците са дадени указания за отстраняване
на нередовностите в исковата молба чрез извършване на индивидуализация на
спорния недвижим имот съгласно одобрената кадастрална карта на землището на
гр.Мизия, като посочат всички негови индивидуализиращи белези – идентификатор, вид, местонахождение, площ и граници на имота и се представи
скица на имота по кадастралната карта, както и за конкретизиране на обстоятелствената част и петитума на исковата молба
като посочат точно и ясно в чия полза е текло давностното владение – дали в полза на общия наследодател И. С. М., а след смъртта му
- на всички или на част от наследниците, или само в
полза на първоначалния ищец И.
М. Й.. Указано е още, че в случай, че ищците се позовават на изтекла придобивна давност като
способ, въз основа на който собствеността върху имота е придобита от всички или
от част от наследниците на И. С. М., следва да конкретизират твърденията си
относно начина, по който е владян имота след смъртта на този наследодател, от
кои лица и в какъв период е осъществявано владението, наличието на
съсобственост, кръга и правата на съсобствениците, като формулират и съответен
петитум, а в случай, че се
позовават
на изтекла придобивна давност като способ, въз основа на който прекият им наследодател И. М. Й.
е придобил собствеността върху целия имот,
следва да изложат конкретни
твърдения относно начина, по който е владян имота от първоначалния ищец, както
и да посочат изрично
началния и крайния момент на давностното му владение.
В изпълнение на дадените от съда указания са постъпили
"допълнителна искова молба" вх.№ 263481/28.04.2021 г. и
"допълнителна искова молба" вх.№ 263773/18.05.2021 г. от адв.Ц.К.,
като пълномощник на ищцата Ц.И.М..
С първата от тези молби се уточнява, че първоначалният
ищец И. М. Й. е претендирал, че е придобил само за себе си процесния недвижим
имот по силата на давностно владение, осъществявано от него в периода 2003 г. –
2019 г. Излагат се подробни твърдения
относно начина, по който е осъществявано владението върху имота, като се
твърди, че в процесния имот са живели И. С. М. и Ц. В. Й., които са дядо и баба
на първоначалния ищец И. М. Й., като тяхното владение е продължило до смъртта
им през 1986 г. и 1987 г. Посочва се, че в съседния имот е живял М. И. Й./баща
на първоначалния ищец/, който е починал преди своите родители - през 1977 г.
Конкретизира се, че между двата имота няма изградена ограда и след смъртта на
дядото и бабата за тези имоти са продължили да се грижат И. М. и майка му Г. И..
След смъртта на последната през 2003 г. до 2019 г. процесният имот е владян
единствено от И. М., който е обработвал дворното място и се е грижил за къщата.
Твърди се, че къщата в този имот е била паянтова и негодна за живеене, поради
което е ползвана като второстепенна постройка за земеделски инвентар и склад за
зърно, както и че през 2014 г. при наводнението на гр.Мизия се е саморазрушила.
Посочва се, че И. М. е живял в къщата в съседния имот, но не е изоставял
процесния имот и се е грижил за дворното място, като го е засаждал със зърнени
култури и с добитото зърно е изхранвал животните си. Твърди се, че имотът
никога не е бил изоставян , никой друг не се е грижил за него, както и че
другите наследници живеят на същата улица в собствени имоти, никой от тях не е
имал претенции към този имот и И. М. повече от 15 години е владял имота за себе
си.
С втората молба се извършва индивидуализация на спорния
недвижим имот, както следва: Поземлен имот с идентификатор 48043.503.7 в
гр.Мизия, общ.Мизия, обл.Враца по КККР , одобрени със Заповед №
РД-19-91/12.02.2019 г. на ИД на АГКК; последно изменение на КККР, засягащо
имота, е от 12.12.2019 г.; адрес на поземления имот: местност "***";
площ 3354 кв.м.; трайно предназначение на територията – земеделска; начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване; категория на земята: 4; предишен идентификатор: няма;
номер по предходен план: 503007; съседи: 48043.503.2, 48043.503.3, 48043.503.4,
48043.503.4, 48043.503.576, 48043.503.8, 48043.888.9901, 48043.503.771,
48043.503,1.
Ответната Община Мизия не е изразила становище по така
конкретизираните пред въззивната инстанция твърдения на ищците.
Като взема предвид всичко изложено дотук във връзка с
конкретизацията на исковата претенция, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща
правен спор между ищците М.И.М. и Ц.И.М., като законни наследници на
първоначалния ищец И. М. *** относно съществуването на право на собственост на И.
М. Й., придобито по силата на давностно владение в периода от 2003 г. до 2019
г., върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
48043.503.7 в гр.Мизия, общ.Мизия, обл.Враца по КККР , одобрени със Заповед №
РД-19-91/12.02.2019 г. на ИД на АГКК; последно изменение на КККР, засягащо
имота, от 12.12.2019 г.; адрес на поземления имот: местност "***";
площ 3354 кв.м.; трайно предназначение на територията – земеделска; начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване; категория на земята: 4; предишен идентификатор: няма;
номер по предходен план: 503007; съседи: 48043.503.2, 48043.503.3, 48043.503.4,
48043.503.4, 48043.503.576, 48043.503.8, 48043.888.9901, 48043.503.771,
48043.503,1.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства. Изслушана е съдебно-техническа експертиза, чието заключение е
прието от съда. Страните не са заявили нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция във връзка с извършената конкретизация на исковата
претенция.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложена скица № 177/14.10.2019 г. на
процесния имот, на която е отразено, че същият е записан на името на И. С. М.,
но липсва информация за документ, въз основа на който е извършено това
записване.
Представени са удостоверения за наследници, издадени от
Община Мизия, от които се установява, че И. С. М. е починал на 04.12.1986 г. и
негови законни наследници са: 1/ съпруга Ц. В. Й., починала на 30.08.1987 г.; 2/
син М. И. Й., починал на 16.07.2011 г. и оставил за свои наследници низходящи С.
М. Г. и Д. М. Й.; 3/ син М. И. Й.,
починал преди наследодателя - на 25.07.1977 г. и оставил за свои наследници
съпруга Г. И. Й., починала на 24.12.2003 г., и низходящи М. М. Д. и И. М. Й.;
4/ дъщеря В. И. С., починала на 16.03.1947 г.
Ответникът е представил становище от В. П. К. –
гл.сп."Приходи" при Община Мизия, имащо характер на служебно
удостоверение, в което е отразено, че в отдел "Местни данъци и такси"
не е деклариран имот на ***, с кад.№ 1611 от лицата И. С. М. и И. М. Й., и за
същия имот не са заплащани данъци и такси.
Приложено е Протоколно решение от проведено на 26.03.2012 г. заседание на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, с
което са определени имотите по чл. 19 ал.1 ЗСПЗЗ по землища. Видно от приложение № 1 към
това решение, в землището на Община Мизия попада имот № 503007, с площ от 3.352 дка, с
начин на трайно ползване-Нива. Със Заповед № 109/27.03.2012 г. на ОД
„Земеделие“ гр. Враца, на осн.чл.45 ал.7 от ППЗСПЗЗ, е одобрено решението от проведеното заседание на комисията по чл.19 ал.2, включващо списъци на имотите по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ от КВС
за землищата в Община Мизия. Видно от протокол № 11/28.06.2012 г. на заседание на Общински съвет гр. Мизия, е взето решение Община Мизия да придобие право на собственост върху
земеделските имоти /бивши земи по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ/ в землищата на гр.
Мизия, с. Крушовица, с. Софрониево, с.Липница, с.Войводово и с. Сараево,
описани в протоколно решение от 26.03.2012 г. на комисията по чл. 19 ал.2 от
ЗСПЗЗ. С Акт №
1478/18.05.2015 г. е актуван като частна общинска собственост имот № 503007, НТП „Др.селищна тер.“, с площ от 3.353 кв.м., четвърта категория, м. „***“ в
землището на гр. Мизия, с данъчна оценка на имота – 497.40 лв.
От
заключението на изслушаната пред районния съд съдебно-техническа експертиза,
прието като обективно, компетентно и неоспорено от страните по делото, се установява, че за гр.Мизия и с.Букьовци, което влиза в
територията на града, има регулационни и кадастрални планове от 1909 г., 1947
г., 1967 г. и действащия към момента регулационен план от 1985 г. Съобразно
предвижданията в последните два плана, описаният в исковата молба имот № 501.1611, е посочен с кадастрални граници и номер, но
попада извън регулацията на землището на гр.Мизия, няма УПИ или номер на
квартал. Въз основа на тези данни вещото лице прави извод, че имотът е изключен
от регулация преди 1967 г. Посочва, че през 1961-1962 г. са изключвани крайни
имоти от регулацията на гр.Мизия, за да се подобрят коефициенти, свързани със
застроеност на населените места, но няма открити писмени данни в Община Мизия
кога точно е изключен от регулация процесния имот.
При извършения оглед вещото лице е установило, че имотът е в края на ул. „***" в гр.Мизия, че на място има остатъци от оградна мрежа, а в терена има остатъци от сграда – разхвърляни камъни
от основи и тухли, по което личи, че е съществувала сграда в имота. Има
запазена външна чешма. Улицата не е с трайна настилка, има ел. захранване.
Вещото лице сочи също, че имотът не е могъл да бъде включен в ТКЗС и ДЗС, тъй като около него са други имоти, в които
има сгради тип „Жилищни“.
В заключението е отразено, че теренът на процесния имот попада в границите на имот 48043.503.7 в м.“***“ по последната
кадастрална карта, с площ от 3.354 кв.м. и е идентичен по граници с разлика
около 20 кв.м. с кадастрален имот 501.1611 по регулационния план на гр. Мизия,
одобрен 1985 г. Към момента имотът е записан като частна общинска собственост, като преди това е имот
– земи по чл. 19 ЗСПЗЗ – т.е. непотърсени от старите собственици. Същите след
10 годишен срок са предадени на общините, а в конкретния случай имот 503.7 е предаден с протокол от 26.03.2012 г.
Пред първоинстанционния съд са
събрани и гласни доказателства. От показанията на всички разпитани свидетели се
установява безпротиворечиво, че в процесния имот, находящ се на адрес: гр.***, е
имало построена стара паянтова къща, която се е разрушила при наводнението на
гр.Мизия през 2014 г. От гласните доказателства се установява, че този имот
никога не е бил включван в ТКЗС, ползван е като жилищен имот, както и че върху
съседните имоти в квартала също са застроени жилищни сгради. Свидетелските
показания не съдържат противоречия и относно обстоятелството, че след
наводнението този имот не се стопанисва и дворното място не се обработва и
пустее. Противоречия са налице относно обстоятелствата, свързани с владението
на имота до 2014 г., като в тази насока показанията на свидетелите се разделят
на две групи:
Доведените от ищеца свидетели И. Л. и Д. З. посочват,
че къщата е била собственост на И. С.– дядо на първоначалния ищец И. М.. Първият
свидетел твърди, че до наводнението в къщата е живял И. М., а преди него в
имота са живели дядо му и баща му. Казва, че къщата си е била тяхна, те са си
го ползвали и общината не е владяла имота. Свидетелят З. пък твърди, че И. Й. е
живял на ***, но същевременно сочи, че имотът е на цялата фамилия. Двамата
свидетели установяват, че след наводнението и падането на къщата И. М. се е
преместил да живее при сестра си в с.Сираково и не обработва дворното място.
Доведените от ответника свидетели Л. Х. и Ю. Т.
установяват, че дядото И. С., неговият син М. Й. и ищецът И. М. са живели в
имот на адрес: ***, който е съседен на процесния имот. Според тези свидетели в
къщата на *** са живели М. /син на И. С. М./ и неговата съпруга В., които са
починали преди наводнението и след смъртта им никой друг не е обитавал къщата,
а дворното място е запустяло. Свидетелите установяват, че наследниците на М. и В.,
а именно – дъщеря им С. и синът им Д. имат собствени къщи, които се намират в близост
до процесния имот.
Настоящият съдебен състав дава вяра на показанията
на доведените от ответника свидетели Л. Х. и Ю. Т., тъй като и двамата живеят
постоянно и от дълги години в съседство с процесния имот и имат лични
непосредствени впечатления относно начина, по който е било осъществявано
владението му. Показанията им са ясни, непротиворечиви и съответстват на
изложените пред настоящата съдебна инстанция твърдения на самите ищци, че
наследодателят им И. М. е живял не в къщата в процесния имот, а в къщата в
съседния имот в гр.Мизия на ул."***" № 103. Показанията на доведените
от ищеца свидетели И. Л. и Д. З. не са така категорични в частта относно
начина, по който е владян имота, а твърденията им, че И. М. е живял в къщата в
процесния имот на *** противоречат на твърденията на самите ищци.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
За
да бъде уважен този иск ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
юридическия факт, респ. фактическия състав, от който извежда твърдяното право
на собственост върху процесния недвижим имот.
В случая се твърди, че ищецът И. М. Й. е
собственик по наследство и давностно владение на поземлен имот с идентификатор 48043.503.7 в гр.Мизия, общ.Мизия, обл.Враца
по КККР, одобрени със Заповед № РД-19-91/12.02.2019 г. на ИД на АГКК; последно
изменение на КККР, засягащо имота, е от 12.12.2019 г.; адрес на поземления
имот: местност "***"; площ 3354 кв.м.; трайно предназначение на
територията – земеделска, който по предходен кадастрален план на гр.Мизия се
идентифицира като дворно място с кад. № 501.1611, с площ 3372 кв.м.
От
своя страна ответникът оспорва правото на собственост на ищеца и твърди, че е
придобил правото на собственост върху същия имот на основание чл.19 ЗСПЗЗ,
както и че този имот е частна общинска собственост и не би могъл да бъде
придобит по давност.
При
тези твърдения на страните, релевантен за изхода на очертания правен спор е
въпросът какъв е бил статута на процесния имот и по-конкретно дали същият е
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и дали е могъл да бъде придобит по
давност.
Възстановяването
на собствеността по реда на посочения реституционен закон се извършва по
отношение на посочените в чл.10 ЗСПЗЗ имоти, като всички хипотези касаят случаи,
в които или собствеността е била отнета /както е при одържавяването/ или без да
е била отнета не е упражнявана в реални граници /както при включването на
имотите в ТКЗС или други селскостопански организации, без значение дали реално
са били обработвани от тях или не/. Не всички земи, които се намират
извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Има
случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и
селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън
регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС № 216/61 г. Въпреки това те могат да
запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да
бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети
юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези
лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници
собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. Ако не
са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са
запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук
следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, нито пък те могат да
бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните
срокове. Ако лицата, които владеят такива земи, не притежават документ за
собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена
проверка или пък да се позоват на придобивна давност в хода на един съдебен
процес. За тези земи не е съществувала забраната на чл. 86 от ЗС за придобиването им по давност,
включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото
върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са
одържавени. Този, който в съдебния процес оспорва възможността за придобиване
на такъв имот по давност, следва да установи правоизключващото си възражение,
като например докаже, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е
бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция
по ЗСПЗЗ. Ако такива доказателства липсват,
не може само от факта, че имотът се намира извън регулационния план на
населеното място да се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за
възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този смисъл е трайната
съдебна практика на ВКС на РБ, залегнала в Решение
№ 930 от 25.10.10 г. по гр. д. № 430/10 г. на I ГО; Решение
№ 883/14.12.2010 г. по гр. д. № 1432/09 г. на I ГО; Решение № 798 от
16.11.10 г. по гр. д. № 3303/08 г. на I ГО; Решение № 100 от 23.07.2010 г.
по гр. д. № 3426/08 г. на IV ГО; Решение № 21/04.02.2011 г. по
гр. д. № 1327/09 г. на II ГО; Решение № 249 от 04.07.11 г. по гр. д.
№ 621/10 г. на I ГО; Решение
№ 488 от 19.12.2011 г. по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК и мн.др.
В конкретния
случай липсват данни процесният имот да е бил внасян в ТКЗС или да е
одържавяван на друго основание. От експертното заключение се установи, че този
имот е бил в регулацията на селището на гр.Мизия, но към момента на одобряване на плана от 1967 г. е изключен от регулация, т.е. към
момента на масовизацията не е имал характер на земеделска земя. Няма данни след
изваждането на имота от
регулацията на селището да са провеждани отчуждителни процедури или да е
включван в ТКЗС или други стопански организации, съществували на територията на
Община Мизия. Тъкмо напротив, от
заключението на СТЕ и от гласните доказателства се установи, че дори и след изваждането му от регулация имотът е продължил
да бъде ползван за жилищни нужди като до 2014 г. върху
него е била построена жилищна сграда, както
и че и до настоящия момент е обграден с имоти, в които също е имало и продължава да има жилищни сгради
и да се ползват за жилищни нужди.
При
това положение настоящият съдебен състав намира, че процесният недвижим имот не
е бил коопериран, одържавен или отнеман, поради което не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не е могъл да бъде включен във фонда по чл.
19 от същия закон. Ето защо твърдяното от ответната Община Мизия придобивно
основание не е доказано и не може да се приеме, че имотът е частна общинска
собственост. Представеният Акт за общинска собственост № 1578/18.05.2015 г.
няма правопораждащо действие, а само констатира придобито право на собственост
по някой от предвидените в закона способи, какъвто в случая не беше доказан от
ответника.
Отричането
на правото на собственост на ответника обаче не е достатъчно, за да бъде уважен
предявения иск. Както бе посочено, ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на твърдяното от него основание за придобиване на собствеността. След
дадени от въззивния съд указания, правоприемниците на първоначалния ищец И. М.
Й. сочат, че прекият им наследодател е придобил право на собственост върху
целия имот по силата на давностно владение, осъществявано от него в периода
2003 г. – 2019 г.
Гореизложените
мотиви налагат извода, че че процесният
недвижим имот е запазил статута си на частна собственост и по отношение на него
не е съществувала забрана за придобиването му по давност. При това положение
следва да бъде установено, че имотът е придобит в изключителна собственост от
първоначалния ищец И. М. Й., какъвто е предметът на заявената искова претенция.
Нормата
на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на
определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в
хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо
основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. Владението е едновременно проявление
на субективен и обективен елемент. Обективният елемент се изразява в
упражняване на фактическата власт върху вещта и включва фактически действия,
които недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като на
собственик /в този смисъл ППВС № 6 от
1974/. Субективният елемент на владението – намерението за своене е
психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима
презумпция в чл. 69 ЗС. Следва да бъде установено, че се упражнява
непрекъснато, трайно, явно и
необезпокоявано
фактическа власт върху вещта.
От събраните по делото писмени доказателства се
установи, че
имотът е записан на името на И. С. М., който е дядо на И. М. Й., но не са
налице данни за документ, въз основа на който е
извършено това записване. Липсват също и доказателства И. М. Й. да е придобил
чрез правна сделка право на собственост върху имота от своя дядо или от друго
лице. Следователно не е
налице юридическо основание - акт с
вещноправни последици, годен да направи ищеца собственик на имота, поради което
предвиденият в закона период от време за придобиване правото на собственост в
този случай е
10 години – чл. 79, ал. 1 ЗС.
По
отношение обективния елемент на владението, съдът намира за недоказано непрекъснато,
трайно, явно и необезпокоявано упражняването на фактическа власт върху имота от
И. М. Й.я в рамките на посочения период 2003 г. – 2019 г. Доведените от
ответника свидетели Л. Х. и Ю. Т.,
чиито показания съдът кредитира по изложените по-горе съображения, установяват,
че ищецът И. М. е живял в имот на адрес: ***, който е съседен на процесния
имот, а в къщата на *** до смъртта си са живели М. /син на И. С. М./ и неговата
съпруга В.. От приложените по делото удостоверения за наследници се
установява, че М. И. Й. е починал през 2011 г., т.е. до този момент
фактическата власт върху имота е упражнявана от друг наследник на И. С. М., а
не от ищеца И. М. Й.. Същите свидетели установяват, че след смъртта на М. Й. и
съпругата му никой друг от наследниците не е обитавал къщата, а дворното място е
запустяло. По категоричен начин от показанията на всички свидетели бе
установено, че след наводнението през 2014 г., при което е паднала къщата,
имотът не е ползван от никого, не е обработван и е запустял. Следователно не е доказано
упражняването на фактическа власт от И. М. и в периода след 2011 г.
При липсата на пълно и главно доказване на обективния
елемент на владението, не следва да бъде обсъждан въпроса относно субективния
елемент. За пълнота на изложението все пак следва да бъде посочено, че при
налични данни за упражняване на фактическа власт от общ наследодател трябва
да се даде отговор на въпроса дали след
смъртта му имотът е владян като наследствен или само някой от наследниците е
владял изключително за себе си целия имот.
По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици, то го прави държател
на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие
по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът,
който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен
и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор
за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва
да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им
и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен
случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. В този смисъл – Тълкувателно решение от 06.08.2012 г. по
Тълкувателно дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
В конкретния случай въз основа на събраните по
делото гласни доказателства може да бъде направен извод, че къщата в имота е построена
от общия наследодател И. С. М.. Липсват обаче каквито и да са доказателства,
въз основа на които да бъде направен извод дали след смъртта му през 1986 г.
някой от наследниците и по-конкретно И. М. е владял имота изключително за себе
си и е отблъснал владението на останалите наследници.
В обобщение на всичко изложено, настоящият съдебен
състав приема, че може да бъде направен извод за придобиване по давност на
имота от И. С. М.. Искът с правно основание чл.124, ал.1 ГПК обаче не е предявен
за установяване правото на собственост на наследниците на това лице, а за
установяване изключителното право на собственост върху целия имот само на един
от тях – внука му И. М. Й.. При липсата на доказателства за осъществявана явна,
трайна и непрекъсната фактическа власт от последния в период от 10 години, с
намерение за своене и при манифестирано отблъскване владението на останалите
наследници, въззивният съд приема, че искът е неоснователен
и недоказан.
Като е достигнал до извод, че И. М. Й. е придобил по
давност право на собственост върху целия имот, и е уважил исковата претенция,
районният съд е допуснал нарушение на материалния закон и процесуалните правила
относно преценката на доказателствата, което е довело до постановяване на
неправилен съдебен акт. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено
изцяло, а предявеният иск – отхвърлен. В хода на устните състезания пред
въззивната инстанция процесуалният представител на ищците е направил искане в
условията на евентуалност да бъде признато, че процесният имот е собственост на
И. С. М.. Съдът обаче не е сезиран по надлежния ред с такава искова претенция,
поради което това искане е процесуално недопустимо и по същото не се дължи
произнасяне.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3
вр. ал.8 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски за двете
съдебни инстанции, а именно – по 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред всяка иннстанция или общо 200,00
лв., както и разноски за внесена
държавна такса по въззивната жалба в размер на 25,00 лв.
Водим от горното и на основание чл.271, изр.1, пр.3 ГПК, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №
260028/07.12.2020 г. по гр.д.№ 611/2019 г. на Районен съд-Оряхово и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от И. М. Й.,
починал в хода на процеса на 29.03.2020 г. и заместен от своите законни
наследници М.И.М., ЕГН **********, и Ц.И.М., ЕГН **********,
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на Община Мизия съществуването
на право на собственост на И. М. Й., придобито по силата на давностно владение
в периода от 2003 г. до 2019 г., върху недвижим имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор 48043.503.7 в гр.Мизия, общ.Мизия, обл.Враца по КККР ,
одобрени със Заповед № РД-19-91/12.02.2019 г. на ИД на АГКК; последно изменение
на КККР, засягащо имота, от 12.12.2019 г.; адрес на поземления имот: местност
"***"; площ 3354 кв.м.; трайно предназначение на територията –
земеделска; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; категория
на земята: 4; предишен идентификатор:
няма; номер по предходен план: 503007; съседи: 48043.503.2, 48043.503.3,
48043.503.4, 48043.503.4, 48043.503.576, 48043.503.8, 48043.888.9901,
48043.503.771, 48043.503,1.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********, и Ц.И.М.,
ЕГН **********,*** разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции в общ размер от 200,00 лв., както и разноски за заплатена държавна
такса по въззивната жалба в размер на 25,00 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........