Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.12.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Ц. Пецева, като разгледа докладваното от
съдия ДИМОВ в.гр.дело № 12174 по описа
за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 21.02.2018 год., постановено по гр.дело № 13778/2012 г. на СРС, ІІ ГК, 60 състав, е допусната да се
извърши съдебна делба между Х.Б.Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Нови Искър,
кв.*****, ул.“ ******и П. Б. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.Нови Искър, кв.“
*****“, ул.“ ********върху следния недвижим имот: едноетажна жилищна сграда с
площ от 93 кв.м., състояща се от две стаи, хол, кухня, антре, баня и тоалетна,
заедно с мазе от 14 кв.м., при съседи: от всички страни двор, заедно с дворното
място, в което е построена сградата, представляващо урегулиран поземлен имот/
УПИ/ ІІ-639, кв.52, по плана на гр.Нови Искър, кв.*****, целия с площ от 512
кв.м., по скица, а по нот.акт: 463 кв.м., при съседи
на имота по скица: улица; УПИ ІІІ-640, УПИ VІІ-638, ХV- 634а и улица- тупик, при квоти: ½ ид.част
за Х.Б.Д.; ½ ид.част за П. Б. И.; С решението
на съда е отхвърлен иска, с правно основание чл.34 от ЗС, предявен срещу П.П.Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Нови Искър, кв.“ *****“,
ул.“ ********, за делба на едноетажна жилищна сграда с площ от 93 кв.м.,
състояща се от две стаи, хол, кухня, антре, баня и тоалетна, заедно с мазе от
14 кв.м., при съседи: от всички страни двор, заедно с дворното място, в което е
построена сградата, представляващо урегулиран поземлен имот/ УПИ/ ІІ-639,
кв.52, по плана на гр.Нови Искър, кв.*****, целия с площ от 512 кв.м., по
скица, а по нот.акт: 463 кв.м., при съседи на имота
по скица: улица; УПИ ІІІ-640, УПИ VІІ-638, ХV- 634а и улица- тупик. С решението на съда е осъден П. Б. И., с ЕГН **********,
с адрес: гр.Нови Искър, кв.“ *****“, ул.“ ********, да заплаща на Х.Б.Д., с ЕГН
**********, с адрес: гр.Нови Искър, кв.*****, ул.“ Мимоза“ № 1, на основание
чл.344, ал.2 от ГПК, обезщетение за ползване на собствената й ½ ид.част от описания по-горе имот, съставляващ едноетажна
жилищна сграда с площ от 93 кв.м., състояща се от две стаи, хол, кухня, антре,
баня и тоалетна, заедно с мазе от 14 кв.м., при съседи: от всички страни двор,
заедно с дворното място, в което е построена сградата, представляващо урегулиран
поземлен имот/ УПИ/ ІІ-639, кв.52, по плана на гр.Нови Искър, кв.*****, целия с
площ от 512 кв.м., по скица, а по нот.акт: 463 кв.м.,
в размер на 125 лв./ сто двадесет и пет/ лева месечно , считано от влизане на
настоящето съдебно решение в сила до приключване на съдебната делба, като е
отхвърлено искането по чл.344, ал.2 от ГПК, в частта за разликата над 125 лв.
до пълния предявен размер от 200 лв. С решение № 451782 от 16.07.2018 г.,
постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело № 13778/ 2012 год. на СРС,
ІІ Г.О., 60 с-в е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от
21.02.2018 г., постановено по гр.дело № 13778 по описа за 2012 г. на Софийски
районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав, като в абзац 1, ред 3 и ред
13, и абзац 3, ред 1 от диспозитива на съдебното
решение, вместо „ П. Б. И.“, да се чете „ П. Б. Д.“.
Срещу решението на СРС, 60 с-в е постъпила въззивна жалба от П.П.Д.- лично и като наследник на починалия си съпруг П. Б. Д.,
и от А.П.Д., като наследник на починалия си баща П. Б. Д., подадена чрез пълномощника
им адв.С.К., с искане
същото да бъде отменено, като неправилно и необосновано. В жалбата се излагат
доводи, че
решението е неправилно, като постановено при нарушаване на материалния закон и
при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, и необосновано. В тази връзка въззивниците- ответници молят съда да отмени обжалваното решение и вместо
това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения от ищцата Х.Д.
срещу ответниците иск за делба, като неоснователен и
недоказан, с оглед на обстоятелството, че в полза на ответниците е изтекла придобивната
давност по чл.79, ал.1 от ЗС и ищцата не е собственик на процесния
недвижим имот. Претендират присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец по делото Х.Б.Д., чрез пълномощника си адв.В.Г.
оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата страна-
ответник Ц.П.Г., не оспорва подадената въззивна
жалба. Излага доводи по същество на спора, като твърди, че всеки следва да получи
това, което му се полага по закон.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение
на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
В процесния случай, въпреки, че съдебното решение е
постановено на 21.02.2018 г., след смъртта на страната по делото П. Б. Д./
починал на 17.06.2014 год./, но след приключване на съдебното дирене пред СРС/
05.02.2014 год./ и преди на нейно място да са конституирани процесуалните й
правоприемници/ наследници по закон- П.П.Д.- съпруга,
А.П.Д.- дъщеря и Ц.П.Г.- дъщеря/, то именно предвид изричната разпоредба на
чл.229, ал.2, изр.2 от ГПК, същото е процесуално допустимо. Т.е., тъй като в процесния случай обжалваното съдебно решение е постановено
след смъртта на страната по делото П. Б. Д., настъпила след приключване на
съдебното дирене/ а не преди приключване на съдебното дирене в първата съдебна
инстанция/, постановеното по отношение на починалото лице съдебно решение е
допустимо/ в този смисъл е и съдебната практика на ВКС- решение № 10 от
27.03.2018 г. по гр.дело № 1222/2017 г., Г.К., І г.о. на ВКС, решение № 86 от 03.04.2015 г. по гр. дело № 5563/2014 г. на ВКС, ІV
г.о., решение № 166 от 28.03.2011 г. по гр. дело № 306/2010 г. на ВКС, І г.о.,
решение № 8 от 20.02.2013 г. по гр. дело № 470/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., решение
№ 542 от 25.06.2009 г. по гр. дело № 2391/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №
196 от 22.11.2013 г. по гр. дело № 957/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. и др./.
Решението е и правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените
правила и материалния закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по
делото и събраните по делото доказателства. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Доводите
в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователен е изложеният във въззивната
жалба довод, че ответниците П. Б. Д. и П.П.Д. са придобили процесния недвижим имот по давност. Неоснователно е
направеното от ответниците възражение за придобивна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1
от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според ал. 2 ако владението
е добросъвестно – в продължение на 5 години, т.е. фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и
изтичане на определен срок. Според разпоредбата на чл. 68 от ЗС владението се
характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа
власт върху вещта и субективен – намерение да се държи вещта като своя. При
преценка дали е установено владение следва да се вземат предвид и неговите
характеристики- да е непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително и с намерение да се държи
вещта като своя. Във връзка с възражението за давност по делото са събрани гласни доказателства,
като от показанията на разпитаните свидетели се установява, че ответниците по делото П. Б. Д. и П.П.Д. живеят в процесния недвижим имот, считано от 1982 год., като в същия
имот е живял до смъртта си през 2000 год. и Б.Д. Г.- баща на ищцата Х.Д. и
ответника П. Д.. В случая, безспорно установено е по делото обстоятелството, че
по силата на договор за дарение на недвижим имот от 13.11.1997 год., обективиран в нот.акт № 195, нот.дело № 35603/97 год. на Нотариус при Софийски районен
съд, Б.Д. Г. е дарил на сина си П. Б. Д. и на дъщеря си Х.Б.Д. процесния недвижим имот, като си е запазил правото на
ползване върху дарявания имот докато е жив. Съдът приема, че като съсобственик
на процесния недвижим имот, ответникът П. Д. има
качеството на владелец по отношение на собствената му ½ идеална част от имота и качеството на
държател по отношение на другата
½ идеална част от имота на другия съсобственик- Х.Д.. В настоящия
случай, противно на изложеното във въззивната жалба
не се установява по делото по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели непрекъснато,
явно и необезпокоявано владение върху процесния
недвижим имот от страна на ответниците в срока по
чл.79, ал.1 от ЗС, като други доказателства по делото не са ангажирани в тази
насока. От друга страна, не се
установява твърдението на ответниците по делото П. Д.
и П.Д., че процесния недвижим имот е владян изцяло от
тях, като тяхна собственост.
На следващо място, от гледна точка на
придобивната давност обаче в отношенията между съсобствениците въпросът за добросъвестност
или недобросъвестност на владението на
чуждите идеални части има значение
само за различните
срокове, след изтичането на които
се придобива собствеността. Пълна собственост върху съсобствената вещ може да се
придобие чрез кратката петгодишна давност или чрез
дългата десетгодишна давност.
При спор за придобиване
по давност на съсобствен имот
от един от
съсобствениците/ какъвто е процесния случай/ следва да се
даде отговор на въпроса дали
той владее изключително за себе си целия
имот и от кога. По начало
упражняването на фактическата власт продължава на основанието,
на което е започнало, докато не бъде променено.
След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта
признава такава и на останалите съсобственици,
то го прави
държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита
оборена презумпцията на чл.69
от ЗС. Тогава, за да придобие по
давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са
от такъв характер, че с тях по явен
и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици.
Това е така нареченото преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът
съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е престанал да държи
идеалните части от вещта за
другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение
да ги свои,
като тези действия са доведени
до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало
трябва да се манифестира пред тях и осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако
това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай
всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
Последващо манифестиране промяна в намерението не е необходимо и когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от
съсобствениците с намерението
да държи целия имот като
свой и той е станал владелец на идеалните части
на останалите. В настоящия случай по делото не е установено подобно
намерение да е било демонстрирано и противопоставено на другия съсобственик на процесния недвижим имот/ ищцата по делото- Х.Д./ от страна
на ответниците, поради което не може да се приеме, че
ищцата е престанала да бъде собственик на собствената си 1/2 идеална част от имота за сметка на придобиването й
от ответниците въз основа на осъществено давностно владение. В този смисъл са и задължителните
указания на ВКС, дадени с ТР № 1/06.08.2012г. по
тълк.дело № 1/2012 на ОСГК.
На следващо място, съдът приема,
че презумпцията на чл.69 от ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически
факт, различен от наследяването. В случаите, при които
един от съсобствениците
е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта
на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че
е упражнявал фактическа власт върху целия
имот в срока по чл.79
от ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята
идеална част, но да държи
вещта като обща, то той
е държател на идеалните части на останалите съсобственици
и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически
факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Ако се позовава
на придобивна давност за чуждата
идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за
себе си. В настоящия случай това не е сторено от
страна на ответниците по делото по отношение на
ищцата.
По изложените съображения следва да
се направи извод, че процесния недвижим имот е съсобствен между Х.Б.Д. и П. Б. Д. при квотите, установени от първоинстанционния
съд- по ½ идеална част за всеки един от двамата съделители.
На следващо място, в настоящия
случай, предвид липсата на конкретни оплаквания във въззивната
жалба във връзка с незаконосъобразността на обжалваното решение, в частта в
която е уважена претенцията на ищцата по реда на чл.344, ал.2 от ГПК, въззивната проверка
следва да се ограничи до въпросите, за които въззивният
съд следва да следи служебно. При тази служебна проверка се установява, че първоинстанционното решение, в тази му част е валидно и
допустимо. Същото е и правилно, като не са нарушени императивни материалноправни норми, а по останалите въпроси въззивният състав препраща към мотивите на СРС на основание
чл. 272 ГПК.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК
Относно разноските по производството.
При
този изход на спора пред настоящата съдебна инстанция, на въззивниците-ответници
не се следват разноски. На основание чл.273 от ГПК във вр.
с чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемата страна- ищец по
делото следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното производство в размер на сумата от 500 лв.,
представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен
договор за правна защита и съдействие от от 30.05.2019 г. Съдът приема, че специалната разпоредба на чл.355 от ГПК, касае
само разноските, направени
в първоинстанционното производство по допускане и извършване на делбата, но не и разноските, направени при въззивно и касационно обжалване /в тази насока е определение № 101 от 18.04.2013
г. по гр.дело № 671/2012г., Г.К., І г.о. на ВКС/. За направените
при обжалването разноски
важат общите разпоредби на чл.81 и чл.78
от ГПК. Когато е
повдигнат спор относно съществуването на съсобствеността, правата на съделителите или способа, по който следва да бъде извършена
делбата, както и по присъединените искове в делбеното
производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния
и въззивния съд решения, приложение намира
разпоредбата на чл. 78 ГПК, която урежда отговорността за разноски като санкция
срещу страната, която е предизвикала неоснователен правен спор, по повод на
който са сторени разноските – виж т. 9 от Постановление
№ 7 от 28.11.1973 г., Пленум на ВС, в този смисъл и Определение № 4 от
6.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. дело № 542/2010 г., II г. о., ГК, Определение №
47 от 29.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. дело № 6919/2014 г., I г. о., ГК,
Определение № 45 от 27.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. дело № 466/2018 г., I г. о.,
ГК и Определение № 78 от 27.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1521/2018 г., I
г. о., ГК. С
оглед на което въззивниците- ответници П.П.Д. и А.П.Д.
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата
страна- ищец по делото сумата от 500 лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна
защита и съдействие от 30.05.2019 г.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.02.2018 год., постановено по гр.дело № 13778/2012 г. на
СРС, ІІ ГК, 60 състав/ поправено с
решение №
451782 от 16.07.2018 г., постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело №
13778/ 2012 год. на СРС, ІІ Г.О., 60 с-в.
ОСЪЖДА
П.П.Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Нови Искър, кв.“ *****“,
ул.“ ********и А.П.Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Нови Искър, кв.“ *****“,
ул.“ ********, да
заплатят на Х.Б.Д., с ЕГН **********
, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК, сумата от 500 лв./ петстотин лева/,
представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски /адв.възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред
ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок
от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.