РЕШЕНИЕ №
гр.София, 17.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, в закрито
заседание на седемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС
МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Братоева
ч. гр. д. № 8107 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба
на взискателя Т.М.Б., ЕГН ********** срещу постановление от 15.01.2020 г. (назовано
разпореждане) за прекратяване на изп. дело № 20001110404294 по описа на ДСИ към
Софийски районен съд на основание чл. 150 СК, поради навършено от взискателя
пълнолетие.
В жалбата са изложени
доводи, че актът на съдебния изпълнител е незаконосъобразен – изпълнителното производство
е прекратено на основание чл. 150 СК, без да е съобразен фактът, че с
настъпването на пълнолетие се прекратява дължимостта на присъдената с решението
издръжка, но неизпълнените месечни задължения за издръжка до този момент не се
погасяват и подлежат на принудително събиране, включително с лихвите и
разноските. Отделен бил въпросът, че основанията за прекратяване били изрично уредени
и нито едно от тях не било налице.
Ответникът по жалбата
и длъжник в изпълнението - М.С.Б. счита, че правилно съдебният изпълнител е
прекратил производството, поради навършване на пълнолетие от взискателя.
По делото са
депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от държавния съдебен изпълнител,
в които жалбата е преценена за неоснователна, тъй като с навършване на пълнолетие на лицето, имащо
право на издръжка, изпълнителното производство следва да бъде прекратено.
Счита, че следвало да се образува ново изпълнително дело, в което да бъде
събрана неизплатената издръжка за минало време.
Софийски градски съд, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Изпълнителното производство е образувано въз основа на издаден на 25.04.2000
г. изпълнителен лист по гр. д. № 1319/1999 г. по описа на Софийски районен съд,
90 състав, съгласно който М.С.Б. е осъден да заплаща на малолетното си дете Т.М.Б.,
чрез неговата майка Г.К.В.-Б., месечна издръжка в размер на 35 лева месечно, считано от *** г. до
настъпване на причина за прекратяването й, заедно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
В рамките на образуваното изпълнително производство на длъжника е връчена
призовка за доброволно изпълнение на 24.10.2000 г, като в протокол от
01.09.2000 г. същият заявил, че не разполага с парични средства и имущество,
като възнамерявал да се разпореди с недвижим имот, след което да изплати
задължението си.
В декларация от 03.02.2011 г. взискателят заявил, че заплащане на месечната
издръжка не е извършено изобщо и поради това следва да бъдат предприети
изпълнителни действия, като в молба от 07.02.2011 г. посочил способи за
принудително изпълнение. Действията по проучване на имуществото на задълженото
лице не довели до установяване на такова, поради което и събиране на натрупаните
вземания за издръжка не е налице. С разпореждане от 15.01.2020 г. съдебният
изпълнител констатирал настъпване на пълнолетието на взискателя и прекратил
изпълнителното производство.
Подадената жалба от
взискателя Т.М.Б. е депозирана в срок и от тази гледна точка е процесуално
допустима.
Уредбата на
действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване процесуалните
възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват
процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите
за обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично
посочени. Във всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното
производство се осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния
изпълнител, като контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ.
отказ такива да се извършат, се осъществява косвено от съда, при преценка
предпоставките за реализиране на деликтната отговорност.
Според чл. 435, ал.
1, т. 3 ГПК взискателят е активно легитимиран да обжалва спирането,
прекратяването и приключването на принудителното изпълнение, поради което
жалбата е допустима и с оглед предмета на обжалваното действие на съдебния
изпълнител.
Разгледана по
същество жалбата на Т.М.Б. е основателна.
В чл. 433 ГПК
законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, пораждащи последицата на
прекратяване, респ. приключване на изпълнението. Нито една от тях не визира
прекратяването на материалното право на вземане за издръжка, което дефинитивно
сочи, че съдебният изпълнител не разполага с компетентност да прекрати
производството на това основание. Погасяването на материалното право за в
бъдеще не обуславя погасяване на вече възникналите в правната сфера на длъжника
задължения за престиране на месечна издръжка до настъпване на пълнолетието на взискателя,
които подлежат на принудително изпълнение и не се установява такова да е било
успешно проведено в нито един момент. Това налага отмяна на незаконосъобразния
акт на съдебния изпълнител.
Разпоредбата на чл.
433, ал. 2 ГПК изрично предвижда, че изпълнителното производство приключва с
изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението, а такова
изпълнение изобщо не е налице. Абсолютно недопустимо е взискателят да бъде
насочван към образуване на ново изпълнително производство (в изложените мотиви
по обжалваното действие), в което да реализира вземанията си за издръжка за
минало време. Миналото време се преценява от гледна точка съдебното предяване
на претенцията за издръжка. В случая се касае за неизпълнено задължение за
престиране на текуща месечна издръжка и няма никакво основание взискателят да образува
ново изпълнително производство. Такова изпълнително производство е образувано
още през 2000 г. и за период от 20 години не е довело до удовлетворяване на
взискателя, който ГПК е освободил от задължението да носи неблагоприятни
последици от процесуално си бездействие да иска извършването на изпълнителни
действия регулярно (аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК), тъй като кредиторите
на вземания са издръжка се ползват от особена защита.
В пълно нарушение на
закона е прекратяване на производството да се допусне само защото в хода на
производството е погасено правото на издръжка, но за в бъдеще – от момента на
постъпване на пълнолетие на Т.М.Б. – 16.09.2016 г., като месечните задължения
от *** г. до 16.09.2016 г. са неизпълнени и лихвоносни и подлежат на събиране,
затова изпълнителното производство следва да продължи своя ход до
удовлетворяване на взискателя или до настъпване на някое от основанията за
прекратяването му.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на
взискателя Т.М.Б., ЕГН **********, постановление от 15.01.2020 г. за
прекратяване на изп. дело № 20001110404294 по описа на ДСИ към Софийски районен
съд, на основание чл. 150 СК, поради навършено от взискателя пълнолетие.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.