№ 367
гр. Велико Търново , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело №
20204100100559 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда.
Ищцовата страна – Д. Т. М. - излага в исковата си молба, че по договор с
ответното дружество работи като общ работник. На 14.04.2020 година почиствал работен
участък на сепарираща инсталация. Дясната му ръка била захваната между вала и гумената
част на транспортната лента. Наложила се ампутация на ръката до нивото между лакътна и
раменна става.
Като се твърди е преживял физически страдания, инвалидизация и трайни
психични травми по реда на настоящото производство претендира присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., ведно със законна лихва от
деня на злополуката насетне.
Ответната страна - ДЗЗД „Р.Д. - В.т 2015“, гр. София - оспорва иска с
възражения търсеното обезщетение да е завишено по размер. Позовава се на съпричиняване
на вредите - ищецът проявил груба небрежност при изпълнение на задълженията си по
почистване на машината, въпреки надлежното му инструктиране и обучение за работа. В
негова полза била сключена застраховка, покриваща рискове като процесния. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач на ответника - „Д.З“-АД, гр. София - оспорва исковете
с доводи, аналогични на развитите от ответната страна. На ищеца били заплатени като
застрахователно обезщетение 373,43 лв. за временна нетрудоспособност.
1
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:
По фактите страните не спорят. Въпреки, че в отговора на исковата молба
ответникът оспорва ищецът да е работил по трудов договор, изрично пояснява съществени
елементи от твърдяното по исковата молба трудово правоотношение. Затова като безспорни
факти съдът приема както че ищецът е работил в търговското предприятие на ответното
дружество като общ работник, така и че на 14.04.2020 година е пострадал по описания в
исковата молба начин. В отговора на исковата молба – лист 15 от преписката по делото,
ответникът не само признава инцидента, но и пояснява начина по който е станал. В тази
насока са и показанията на Н.К.. Макар изрично да твърди, че не е видял случката,
свидетелят пояснява начина на почистване на съоръжението, наранило ръката на ищеца -
големият вал, притиснал ръката на ищеца, няма как да бъде изваден и се почиства на етапи,
като се завърта последователно за по 45 градуса, след което заседналите отпадъци се
почистват. С други думи, почистването става ръчно при изключено електрическо
захранване.
Като последица на инцидента ищецът е преживял телесни и психически
страдания – травматично нараняване на дясната подмишница и дясната лакетна става,
наложило ампутация до над лакетната става – заключението на изслушаната медицинска
експертиза. Злополуката е довела страх от бъдещето, свързан с невъзможност ищецът да
работи и да се грижи за близките си, до депресивни преживявания на тъга и емоционална
потиснатост, промяна в самооценката, малоценностни преживявания. Ищецът все още е в
процес на приемане на загубата, без да се е примирил с нея. Преживява белезите от
ампутацията като „грозна работа“, срамува се от хората – заключението на изслушаната
психологическа експертиза. Констатациите на вещото лице са обосновани, заради
съвпадението им с показанията на свидетелите А.М. и Ц.Ц..
Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна налага
извод за доказаност и основателност на предявения иск.
Установените по делото трудово правоотношение, травматичното увреждане
по време изпълнение на трудовите функции, намаляването на трудоспособността на ищеца
и признаването на злополуката за трудова запълват фактическия състав на чл. 200 от КТ и
онагледяват доказаността на иска по основание.
Търпените от ищеца страдания аргументират съда да приеме, че справедливо
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за причинените неимуществени вреди е сумата от
200 000 лв. Касае се за изключителна по вид и характер травма, която няма да отшуми във
времето. Това налага определяне на обезщетение в търсения с исковата молба размер. Като
основателен, искът следва да бъде уважен вцялост.
Доводите на ответника са неоснователни.
2
Голословно и недоказано е твърдението за съпричиняване чрез небрежно
манипулиране от страна на ищеца. За подобно поведение сочат единствено показанията на
свидетеля Д.С.. Според твърденията му, той самият е организирал почистването на
съоръжението, включвайки и изключвайки електрическото захранване, а самият инцидент
станал при работеща машина. Участието на свидетеля в почистването на машината го прави
заинтересован да отхвърли версия за негов принос в злополуката. Заради това да се даде
вяра на показанията му, без те да кореспондират на други доказателства по делото, би било
необосновано и произволно. Тезата за съпричиняване е недоказана и не може да бъде взета
предвид при решаване на спора. Още повече, че законът изисква особен вид укорно
отношение на пострадалия към евентуално негово въздействие, допринесло за увредата –
груба небрежност, която законът не предполага – чл. 201 от КТ.
Не може да бъде споделено виждането на ответника, че търсеното
обезщетение далеч надхвърля предвиденото в закона по критерия справедливост по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД. Лишен от ръката, която цял живот преимуществено е ползвал, ищецът не
би могъл да намери си работа от най-елементарно естество. Разхвърляна в оставащите му
години до добиване на право на пенсия заради навършена възраст, присъжданата сума едва
би надхвърлила 1 000 лв. месечно - сума не особено далеч от размера на минималната за
момента работна заплата за страната. Въпросните пресмятания се отнасят до друг вид
вреди, непредендирани в настоящия процес – пропуснати полза от невъзможност да се
реализира трудово възнаграждение. Макар да са друг вид вреди те могат да бъдат адекватна
база за сравнение доколко доказаните по делото неимуществени вреди могат да бъдат
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД репарирани с присъждане на исковата сума.
Извън обсега на съпоставката по-горе остава психичната травма и
перманентността й до живот. Тя в най-голяма степен диктува разрешението търсеното
обезщетение да бъде изцяло присъдено. Затова доводът на ответника за прекомерност на
търсеното обезщетение следва да бъде признат за неоснователен и да не се взема предвид
при решаване на спора.
Без правно значение за основателността на иска е дали в полза на ищеца има
сключена застраховка и дали тя покрива вреди от трудова злополука. Такава застраховка не
отнема правото на пострадалия да търси обезщетение от работодателя си.
По въпроса за вида на застраховката тезата на третото лице-помагач е
вътрешно противоречива. Щом застраховката покрива трудова злополука, дължимото
застрахователно обезщетение по необходимост ще сключва както имотните, така и
неимуществените вреди от злополуката – аргумент от чл. 200, ал. 3 от КТ.
Без правно значение е плащането на обезщетение от 373,43 лв. за временна
нетрудоспособност. Такова обезщетение репарира имуществени вреди.
Изходът на спора и правилото на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сочат,
3
че процедурният представител на ищеца – адвокат М.С., има право на възнаграждение, като
сума възлизащо на 5 630 лв. Следва да се присъди с настоящото решение. По силата на чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати дължимите по делото такси и авансираните
от съда разноски по събиране на доказателства.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда ДЗЗД „Р.Д. - В.т 2015“, гр. София, ЕИК: ..., да заплати на Д. Т. М., ЕГН: **********,
от село Ш, Великотърновско, ул. „П“ № 3“а“ сумата от 200 000 (двеста хиляди лева) лв.,
обезщетение за неимуществени вреди – страдания от смазване на дясна ръка и последвала
ампутация, включващи и психични травми с траен характер, причинени от трудова
злополука на 14.04.2020 година, ведно със законна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането,
считано от 14.04.2020 година до окончателното му заплащане, на основание чл. 200 от
Кодекса на труда.
Осъжда ДЗЗД „Р.Д. - В.т 2015“, гр. София, ЕИК: ..., да заплати по сметка на съда държавна
такса върху уважения иск в размер на 8 000 (осем хиляди лева)лв., както и сумата 840
(осемстотин и четиридесет лева) лв., авансирани по реда на чл. 83, ал. 3 от ГПК разноски за
събиране на доказателства по делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Осъжда ДЗЗД „Р.Д. - В.т 2015“, гр. София, ЕИК: ..., да заплати на М.П. С., адвокат от гр.
Г.Оряховица, ул. „О.П.Х“, № 11, етаж 2 сумата от 5630 (пет хиляди шестстотин и тридесет
лева) лв., адвокатско възнаграждение, на основание 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Делото е разгледано и решението – постановено, при участие на трето лице-помагач на
ответника ДЗЗД „Р.Д. - В.т 2015“, гр. София – „Д.З“-АД, гр. София, ЕИК: ....
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
4