Р Е Ш Е Н И Е
№
597 / 13.02.2020 год., град
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева,
като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 6133 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба на Производството е
образувано по искова молба на „Флорес гарден мениджмънт” ЕООД против С.В.Ц., за
осъждане на ответника да заплати на ищцовото сумата от 2949.96 евро - неплатена
годишна такса за управление и поддръжка на общи части в к-с „Форес гарден“,
дължима за 2019 год. по сключен между страните договор за управление и
поддръжка от 16.08.2017 год., както и законната лихва върху горната главница,
начиная от 29.07.2019 год. до окончателното й изплащане.
Предявените
искове са с правно основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.2 от ЗУЕС и чл.86,
ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, са допустими. В
съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на ищеца, който
моли за уважаването им, ангажира доказателства.
Пълномощниците
на ответника оспорват исковете по съображения, изложени в отговора на исковата
молба. Също ангажират доказателства.
Въз
основа на доказателствата по делото и изявленията на страните, Бургаският
районен съд намира за установено от фактическа страна следното:
Страните
не спорят, че ответникът е собственик на самостоятелни обекти с идентификатори *****
с площ от 74.61 м² и 13.16 м² общи части, ******* с площ от 54.96м²
и 9.99 м² общи части, както и ****** с площ от 78.79м² и 14.32
м² общи части, всички по КК и КР на гр.Ч*, находящи
се в к/с „Флорес гардън“, м.“***“, гр.***.
Действайки
в това си качество, на 16.08.2017 год. е сключил с ищцовото „Флорес гардън
мениджмънт“ ЕООД - управител, договор за управление и поддръжка (организационно,
техническо и административно стопанисване/управление) на общите части в
комплекса, обхващащо техническа поддържка на общи части, зелени площи, дворове,
градини, басейн, паркинг, поливна система, ограда, осветление, ТВ и интернет
мрежа, чадъри, шезлонги; организиране на вътрешен пропускателен режим и
видеонаблюдение; почистване; управление на плащанията, свързани с
предоставяните услуги за общите части и материално-техническо снабдяване.
За
предоставяните услуги, ответникът се е задължил да заплаща годишна такса в
размер на 12 евро на м² дължими за площта на притежаваните самостоятелни
обекти, вкл. с прилежащата им площ общи части, възлизащи общо на 245.83 м²
или 2949.96 евро. Така определената за всяка година такса е дължима до 01
ноември на предходната година.
Договорът
е вписан в Служба по вписвания при Агенция по вписванията - гр.Бургас.
На
21 септември 2018 год. е проведено Общо събрание на собствениците на недвижими
имоти в сгради „А“ и „Б“, находящи се в процесния комплекс, на което е избран
управител, който е овластен да сключи договори за управление и поддръжка на
общите части и технически съоръжения на посочените сгради с избрани лица.
В
изпълнение на така взетите решения, на 17.12.2018 год. е сключен договор за
управление и поддръжка с трето за спора юридическо лице - „ТНТ Травел“ ЕООД срещу
същата годишна такса, а то от своя страна е сключило договор за охрана на
комплекса.
На
съда е служебно известно, че с влязло в сила решение по гр.д. № 7514/2018 год.
на БРС, са отменени като незаконосъобразни всички решения, взети на посоченото
Общо събрание.
Изслушани
са и св.К* и Д*, според които поддръжката се извършва от ищцовото дружество,
както и от „ТНТ Травел“ ЕООД - за сградите „А“ и „Б“.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира исковете
за основателни.
В
процесния период страните са били обвързани от сключения помежду им договор за
управление и поддръжка, по силата на който, срещу предлаганите услуги,
ответникът е дължал заплащане на уговорената такса. Липсват доказателства да я
е заплатил, както в определения с договора срок, така и до приключване на
съдебното дирене в настоящата инстанция, поради което настоящият състав е на
мнение, че същата се дължи.
В
отговор на възраженията на ответника следва на първо място да се каже, че
независимо от наличието на сгради в режим на етажна собственост, доколкото
същите са построени в комплекс от затворен тип (с пропускателен режим),
управлението на общите им части се урежда
с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и
собствениците на самостоятелни обекти - чл.2 от ЗУЕС.
Такъв договор е наличен, подписан е доброволно от ответника, няма данни да е
бил развален, поради неизпълнение от страна на изпълнителя-управител, поради
което отказът на ответника - възложител да изпълнява произтичащите от същия
задължения, под каквато и да било форма, в т.ч. посредством провокиране на общи
събрания и избор на нов изпълнител, се преценят за некоректни, при положение,
че както се каза, липсват доказателства същият да се е противопоставял на
сключването на този договор или на по-нататъшното му съществуване. Освен това,
дори в протокола от проведеното събрание, ползван като доказателство от
ответника, не се съдържат оплаквания, относно неизпълнение на договорните
задължения на ищцовото дружество, които евентуално да са наложили сключване на
договор с друг изпълнител.
Нещо
повече - способствайки активно за провеждането на събрание и приемане на
незаконосъобразни решения, с цел неизпълнение задълженията по сключения с
ищцовото дружество договор, препятстването
(макар косвено, чрез новоназначения изпълнител по поддръжката) по-нататъшното
изпълнение на договорните задължения от страна на ищцовото дружество,
посредством назначаване на охрана на комплекса (и то целия комплекс, а не само
на двете сгради), ответникът е действал недобросъвестно.
И
накрая, само за яснота между страните следва дебело да се подчертае, че с чл.2 от ЗУЕС е уреден начинът на управление на
общите части в комплекс от затворен тип. За пръв път с § 3, т.3 от ДР на този
закон се даде и дефиниция на понятието „комплекс от затворен тип” – обособен
като отделен урегулиран поземлен имот, с построени в същия сгради – етажна
собственост, както и други обекти с обслужващи функции, при наличие на
контролиран достъп за външни лица. Затова, извън всякакво съмнение е, че „Флорес
гардън“ е такъв комплекс и управлението на общите му части се подчинява на
специалния режим по чл.2 от ЗУЕС, който изключва общия, уреден в гл.ІІ и сл. от
закона. Оттук следва, че всички възражения на ответниците, извличани от
разпоредбите, уреждащи общия режим на управление на общи части в етажна собственост,
са неоснователни.
Ето защо,
следва да се постанови решение, с което предявените искове да се уважат, като
на ищцовото дружество, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят разноски в размер на 630 лв.
Водим
от изложеното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА С.В.Ц., гражданин на
Русия, род. на *** год. в с.****, гр.****, **** област, Р*, притежаващ паспорт
№ *****, издаден на **** год. от ****, с постоянен адрес:***, на основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД вр. с чл.2 от ЗУЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на „Флорес гарден мениджмънт” ЕООД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.С*, ***, представлявано от С* Г**-П*,
сумата от 2949.96 евро - неплатена годишна такса за управление и поддръжка на
общи части в к-с „Форес гарден“, дължима за 2019 год. по сключен между страните
договор за управление и поддръжка от 16.08.2017 год., както и законната лихва
върху горната главница, начиная от 29.07.2019 год. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА С.В.Ц. да заплати на „Флорес
гарден мениджмънт” ЕООД деловодни разноски в размер на 630 лв.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М. Е