№ 127
гр. Свиленград, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ренета Н. И.
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20235620100327 по описа за 2023 година
Предявен е иск на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иска от съда да признае за
установено по отношение на ответника С. В. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
************, съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 54/2023г. по описа на Районен съд –
Свиленград, а именно: сумата 308,67 лв. – главница, представляваща стойността на
електрическа енергия, доставена на потребител с кл. № **********, в обект на потребление,
находящ се в гр. ************, с ИТН 3116016, за периода от 23.07.2021г. до 22.09.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 30.11.2022г. до окончателното й изплащане, и сумата 37,29 лв. – обезщетение за
забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 11.09.2021г. до 28.11.2022г.
Ищецът твърди, че между страните по делото съществува облигационно
правоотношение, базирано на публично известни Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени от ДКЕВР и
влезли в сила на 27.06.2008г. По силата на същите ищецът, в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал
електрическа енергия на клиентите си. По силата на чл.7, т.1 от ОУ на ищцовото дружество,
то се задължавало да снабдява с ел. енергия обекта на ответника с ИТН: 1636069, находящ се
на адрес: гр. ************, а ответникът – да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването му с ел. енергия - чл.11, т.1 от ОУ. Ищецът доставил на ответника
електрическа енергия за горепосочения обект на потребление за периода от 23.07.2021г. до
22.09.2021г. на стойност 308,67 лв., която сума до този момент не била заплатена. Поради
забава в плащането на сумата ответникът дължал и мораторна лихва в размер на 37,29 лв. за
периода от 11.09.2021г. до 28.11.2022г.
За събиране на вземанията си ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и по него било образувано ч.гр.дело № 54/2023г. по описа на
1
съда. По делото била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заявителят – ищецът, в изпълнение на дадените му
от съда указания, предявил настоящия установителен иск в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Предвид изложеното, ищецът иска от съда да уважи предявения иск и да му присъди
направените разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено
от фактическа страна следното:
От приложеното за послуждане частно гражданско дело № 54/2023г. по описа на РС-
Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 27/27.01.2023г., с която е разпоредено ответникът да му
заплати сумата 37,29 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за
периода от 11.09.2021г. до 28.11.2022г., законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 30.11.2022г. до окончателното й изплащане, както и
съдебни разноски. Заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, а настоящият иск е предявен в срока по чл.415 от ГПК, с оглед на което
се явява процесуално допустим.
Видно от представената справка от Служба по вписванията – гр. Свиленград
ответникът С. В. Р. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ************,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.502.1307.1.4, с
предназначение: жилище, апартамент. Същият имот е придобит от ответника на 29.12.2020г.
чрез дарение, извършено от А.В.А., С.В.А., Б.В.А. и С.В.А.. Видно от представеното
удостоверение за родствени връзки, първата е майка на ответника, а втората, третият и
четвъртият – нейни съответно сестра и братя. Всички те са законни наследници на бащата
на ответника – В.С.А., починал на 03.03.2013г., видно от представеното удостоверение за
наследници.
Представени са и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД /ОУ на ЕВН ЕС/ и Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
“ЕВН Електроразпределение” ЕАД /ОУ на ЕВН ЕР/, публикувани в един централен и един
местен всекидневник. Чрез извършена служебна справка се установява, че ОУ на ЕВН ЕС и
ОУ на ЕВН ЕР, одобрени с две решения на ДКЕВР от 10.05.2008 г. (Решение № ОУ-13 и
Решение № ОУ-014), са публично достъпни в интернет. Не се установява ответникът да е
предложил специални условия, различни от общите такива в законния срок, поради което се
приема, че същият мълчаливо е приел общите условия.
Ищецът по делото разпространява и продава електрическа енергия, като за имота на
ответника с измервателна точка - ИТН 3116016, е издал фактури с получател на доставката
А.В.А. (майка и дарител на ответника), а именно фактура № **********/31.08.2021г. на
стойност 218,29 лв. – за разходвана ел. енергия за отчетен период 23.07.2021г. – 22.08.2021г.,
и фактура № **********/30.09.2021г. на стойност 308,67 лв., включваща разходвана ел.
енергия за отчетен период 23.08.2021г. – 22.09.2021г. в размер на 90,38 лв. и просрочени
стари задължения в размер на 218,29 лв.
В препис извлечение от сметка за същия имот с адрес: гр. ************, с ИТН
3116016, с потребител С. В. Р., е посочено, че в периода от 23.07.2021г. до 22.09.2021г. по
партидата на ответника е доставена ел. енергия на обща стойност 308,67 лв., върху която е
начислена лихва за забава в размер на 37,29 лв. (за периода 11.09.2021г. – 28.11.2022г.).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от ГПК, съдът,
който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 или чл.417 от
2
ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422, вр. с чл.
415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и
вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от
ГПК. В случая е налице посочената идентичност от обективна и субективна страна, като
исковете са допустими, т.к. са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес
да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В този смисъл е и
разрешението в т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 г., постановено по т.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съгласно която в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента
на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата
на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
От приетите по делото и неоспорени доказателства се установява, че между страните
по делото са съществували валидни договорни отношения по повод доставката на
електрическата енергия и мрежови услуги, във връзка с което са били издадени съответни
фактури.
Ищцовото дружество е „Краен снабдител“ по смисъла на § 1, т. 28а от ДР на ЗЕ и чл.
98а от ЗЕ, и продава електрическа енергия срещу заплащане. Съгласно нормата на чл. 98а,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЕ, продажбата на електрическа енергия се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от клиентите, като
крайният снабдител е длъжен да публикува одобрени от ДКЕВР общи условия на
договорите най-малко в един централен и един местен всекидневник и те влизат в сила в
тридесетдневен срок от публикуването им, а в последващ период от 30 дни потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния краен снабдител заявление, в
което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. Ето защо, когато потребителят не се е възползвал от горепосочената правна
възможност, следва да намерят приложение установените в чл.298, ал.1, т.2 от Търговския
закон последици, а именно: общите условия на ищеца – краен снабдител стават
задължителни за потребителя с последователното изтичане на посочените два периода. При
положение, че по делото не е представен и не се твърди да е сключен индивидуален договор
между страните за уреждане на отношенията им по повод предоставяните от ответника
услуги /на основание чл. 98а, ал. 5 ЗЕ/, то следва, че в отношенията между тях се прилагат
Общите условия.
Съгласно § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, „Краен клиент“ е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване. В случая, несъмнено е налице хипотезата
на „Краен клиент“. От друга страна, съгласно чл.1, т.4 от ОУ на ЕВН ЕС, одобрени с
Решение на ДКЕВР №ОУ-13 от 10.05.2008
г. клиент/потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот
/има се предвид вещно право на ползване – арг. чл.6, ал.2 ОУ/,
присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН
България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си, като в чл.6, ал.2 от Общите условия е уточнено,
че правата и задълженията на клиента/потребителя може да се упражняват и от друго лице
при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е
заявил своето изрично писмено съгласие пред ЕВН ЕС или пред нотариус с нотариална
заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот за
определен срок.
В случая, ответникът С. В. Р. има качеството клиент/потребител на електрическа
енергия за процесния имот, тъй като е била собственик на същия в процесния
период. Поради това, между ищеца и получателя на фактурите е налице облигационно
правоотношение по валидно сключен договор за доставка на електрическа енергия при
общи условия.
3
По делото няма спор относно изпълнение задължението на доставчика, няма и спор,
че ответникът в процесния период не е изплащала задълженията си за доставка на ел.
енергия. Ищецът, като доставчик на ел. услуги е следвало да предостави тези услуги, а
насрещната страна по правоотношението е следвало да заплати тяхната стойност в 10-
дневен срок от датата на фактуриране на дължимата сума, съгласно чл.18, ал.2 от ОУ. Т.е.,
изискуемостта настъпва съобразно уговореното от страните, така че потребителите са
длъжни да заплащат месечната сума за ползваната от тях електрическа енергия в 10-дневен
срок след фактурирането им. Дължимостта им не зависи от получаване на специална покана
от кредитора – ищец. Безспорно, 10-дневният период по всяка от двете фактура е изтекъл и
сумите се дължат.
Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и ще се уважи.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се
присъдят направените в производството разноски, каквито се претендират и за които се
представят доказателства. Същите се установиха в размер на 575,00 лева, от които 75,00 лв.
– за внесена държавна такса, 400 лв. – за възнаграждение за особен представител на
ответника и 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото, в
тежест на ответника остават и разноските по заповедното производство, като съобразно т. 12
от Тълкувателно решение № 4/2013/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Същите са в размер на
75,00 лв. и ще следва да се присъдят на ищеца изцяло.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, срещу С. В. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************, иск с правно
основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, съществуването на вземанията, за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
54/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 308,67 лв. – главница,
представляваща стойността на електрическа енергия, доставена на потребител с кл. №
**********, в обект на потребление, находящ се в гр. ************, с ИТН 3116016, за
периода от 23.07.2021г. до 22.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.11.2022г. до окончателното й
изплащане, и сумата 37,29 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо
за периода от 11.09.2021г. до 28.11.2022г.
ОСЪЖДА С. В. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************, да заплати на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата 575,00 лв. /петстотин
седемдесет и пет лева/ - направените в исковото производство съдебни разноски и сума в
размер на 75,00 лв. /седемдесет лева/ - направените разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 54/2023 г. по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4