№ 842
гр. София , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000502208 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 15.04.2020 г. по гр.д. № 9538/2018 г. на СГС, I-22 състав е осъдена
Застрахователна компания „Уника“ АД да заплати на Л. Н. Ц., представлявана от
своя законен представител – К. К. П. - майка и на Н. Н. Ц., действаща лично и със
съгласието на своя законен представител К. К. П. – майка, на основание чл.226 КЗ
/отм./ във вр.§ 22 от КЗ сума в размер на по 200 000лв. /двеста хиляди/ за всяка от
ищците – представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
застраховател по „ГО“ за болки и страдания от смъртта на баща им Н. Д. Ц. при ПТП
на 22.06.2016 г. на магистрала Егнатия-Александруполис на км.121 от КПП Орменио
по вина на Д. Д., управлявал л.а.“Шкода“ модел „Фелиция“ с рег.№ *******, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието –
22.06.2016 г. до окончателното заплащане на сумата.
Ответникът ЗК „Уника“ АД е депозирал въззивна жалба вх. № 55027/17.06.2020
г. по описа на СГС, с която обжалва първоинстанционното решение. Намира за
необосновани изводите на съда, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на
лек автомобил „Шкода“, управляван от Д. Д.. Съдът неправилно кредитирал
повторното заключение на САТЕ, което било основано на свидетелски показания,
които не били безпристрастни, а и съдът не мотивирал изводите си относно фактите.
Поддържа, че според доказателствата ударът е настъпил в пътното платно на лек
автомобил „Шкода“ , а не на осевата линия между двете платна, както и че ако водачът
на лек автомобил „Фолксваген“ бе намалил скоростта, каквото задължение имал и бе
отбил вдясно, вместо да предприема маневра вляво, не би настъпило ПТП и то в
лентата на лека автомобил „Шкода“, който преди сблъсъка предприел връщане в
своето платно. При условие на евентуалност намира, че присъдените обезщетения са
1
крайно завишени и не отговарят на претърпените вреди. Същите не отговаряли и на
съдебната практика в сходни случаи. Моли да бъде отменено първоинстанционното
решение и да бъде постановено други, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени
или евентуално да бъдат намалени присъдените обезщетения.
Въззиваемите Л.Ц. и Н.Ц. са депозирали отговор на въззивната жалба в срока по
чл. 263 ГПК, в който излагат доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищците Л. Н. Ц. и Н. Н. Ц., първата действаща чрез своята майка и законен
представител К. К. П., са твърдели в исковите си молби, че през втората половина на м.
юни 2016 г. бащата им Н. Ц. бил командирован заедно със свои колеги в Северна
Гърция. На 22.06.2016г. пътувал с тях в л.а. „Шкода Фелиция“ с рег.№ *******, когато
в района на 121-вия км. от националната гръцка магистрала Егнатия-
Александруполис до КПП Орменио, водачът на лекия автомобил нарушил правилата за
движение, навлязъл в насрещната лента и последвал челен удар с лек автомобил марка
Фолксваген, модел Голф с рег.№ *******. В резултат на сблъсъка всички пътници в
лекия автомобил Шкода Фелиция, сред които и бащата на ищците Н. Ц., загинали на
място.
Ищците са твърдели, че след проведено от гръцките власти разследване по
случая било установено, че вина за процесното ПТП има водачът на
“Шкода“ Фелиция, какъвто извод бил направен и в постановлението за прекратяване на
наказателното производство – ДП №246/2017г. по описа на СГП. Отговорността на
водача на “Шкода Фелиция“ за вреди, причинени на трети лица била застрахована със
застрахователна полица Гражданска отговорност, сключена със ЗК „Уника“ АД
№BG/05/115003125462, валидна от 24.12.2015 г. до 23.12.2016 г.
Ищците са твърдели още, че тежко преживяват загубата на баща си. Усещали
липсата му всеки миг, особено у дома, където получавали неговата грижа и любов.
Към датата на смъртта му първата ищца Л.Ц. се подготвяла, че наесен ще бъде
ученичка в първи клас, а нейната сестра ищцата Н.Ц. очаквала да излязат резултатите
за класирането в гимназията, за която кандидатствала и чакала с нетърпение баща й да
се върне от командировка, за да споделят радостта си заедно. Бащата бил изключителен
авторитет за дъщерите си, участвал активно в тяхното ежедневие, чувствали неговата
стабилна опора от интелектуално, морално и материално естество. След внезапната му
смърт всичко това било отнето. Ищците много се променили, страданието не стихвало.
Усещали и материални затруднения, поради факта, че вече всички нужди ще се поемат
единствено от тяхната майка.
2
Искали са да бъде осъдено ЗК „Уника“ АД да им заплати обезщетение за
претърпените от смъртта на баща си неимуществени в вреди в размер на по 200 000
лева на всяка от тях, ведно със законната лихва от 22.06.2016 г.
Ответникът ЗК „Уника“ АД е депозирал отговор на исковите молби, с който
оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че на 22.06.2016 г. на територията
на Република Гърция е настъпило тежко ПТП между българските автомобили
л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№ ******* с водач Д. И. А. и “Шкода“ Фелиция с рег.№
******* с водач Д. Д. Д., нито че последният е бил валидно застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ по посочената в исковите молби полица. Според ответника
обаче виновен за настъпилото ПТП бил водачът на “Фолксваген Голф“. Оспорвали са
наличието на противоправното поведение и вината на водача на Шкодата. Оспорвали
са механизма на настъпилото ПТП, както и размера на претендираното обезщетение
като завишен.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл. 45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до
размера, в който отговаря застрахования водач.
Настъпването на ПТП и участниците в него, както и наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на Д. Д. при ответното дружество към датата на
ПТП, смъртта на Н. Ц. и причинната й връзка с ПТП, обстоятелството, че ищците са
дъщери на Н. Ц., са установени пред първата инстанция и са безспорни пред
настоящата. Спорни са въпросите относно това, дали Д. Д., водач на „Шкода Фелиция“
е имал виновно противоправно поведение в причинна връзка с което да е настъпило
процесното ПТП, както и размера на справедливото обезщетение за претърпените от
ищците неимуществени вреди при съобразяване на всички събрани по делото
доказателства.
Във връзка със спорните въпроси по делото са събрани писмени доказателства,
изслушани са заключения на СМЕ и САТЕ, и са изслушани свидетелски показания.
По делото е приложено ДП № 246/2017г. по описа на СлО на СГП, пр.пр.
№7895/2017г. по описа на СГП, което е приключило с Постановление за прекратяване
на наказателното производство от 12.03.2018 г., според което водачът на
„Шкода Фелиция“ с рег. № ******* Д. Д. Д., е нарушил правилата, визирани в закона
за движение по пътищата, в резултат на което е загубил контрол на управляваното то
него МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение, при което е допуснал ПТП с
„Фолксваген голф“ с рег.№ ******* с водач Д. И. А. и по непредпазливост е
причинил смъртта на бащата на ищците Н. Ц. и на още три лица. Производството е
прекратено на осн.чл.24 ал.1 т.4 от НПК – поради това, че деецът е починал.
Изслушано е заключение на САТЕ, изготвена от вещото лице В. М., оспорена от
процесуалния представител на ищците. Вещото лице не е могло да определи
скоростите на двата автомобила, но е дал заключение, че ПТП, регистрирано от
3
гръцките власти на Пътна полиция на 22.06.2016 г. в района на 121 км. на
автомагистрала № 51 „Александруполис-Орменио“ Гърция, е настъпило в пътното
платно на „Шкода Фелиция“ в резултат на висока скорост на движение и навлизане от
водача на “Фолксваген Голф в платното за насрещно движение.
За установяване на механизма на ПТП след изслушване на първоначалната
САТЕ са изслушани двама свидетели.
Според показанията на свидетеля Х. М. той е бил свидетел на катастрофата,
станала на 22.06.2016 г. Твърди, че се движил в посока Орестиада и в момента на
инцидента избегнал автомобила, който се движил от Орестиада в неговото платно,
защото се движел срещу него, в огледалото за обратно виждане видял, че този
автомобил се блъснал с автомобила, който пътувал зад свидетеля. Твърди, че се
принудил да мине в крайно дясно платно, защото белият автомобил /Шкодата/ се
движил в неговото платно и след като се разминали не се върнал в платното си за
движение. Сблъсъкът между двата автомобила станал в платното за движение на
свидетеля. Той спрял в края на платното и извикал полиция. Твърди, че се движел с
около 80 км/ч. На мястото преди инцидента имало много малък завой, но пътя е широк
и с неограничена видимост. Видял насрещния бял автомобил на разстояние
приблизително от 300 м. и наближавайки го той бил на средата на линията и вече на
разстояние от около 50 м. вече бил в неговото платно, поради което свидетелят минал в
крайно дясно платно. Разминали се за малко, но разминаването било в платното за
движение на свидетеля. Погледнал в огледалото да види къде отива белия автомобил.
Свидетелят видял, че зад него идва друг автомобил и си помислил „дано не се случи
нещо“, след което чул един висок бум. Автомобилите вече се били ударили, той спрял,
бил на около 100-150м. от тях. Отишъл до тях с намерение да помогне, не било
невъзможно. Свидетелят е казал също, че на скицата, която му е предявена, мястото, на
което се виждат автомобилите е това, на което са отишли след сблъсъка, а ударът
настъпил в платното за движение на свидетеля.
Според показанията на свидетелката Т. К. Н., тя участвала в пътния инцидент на
22.06.2016 г. като пътник във „Фолксваген Голф“, тя седяла до шофьорското място – на
предна дясна седалка. Пътували за Орестиада, Гърция. Имало нормално движение. В
един момент видяла бял автомобил, който криволичел срещу тях и в следващия момент
последвал удар. Когато се свестила била в другото платно за движение. Откопчала
колана си и усетила, че не може да стане от болка. Предполага, че са се завъртели.
Според свидетелката шофьорът на Фолксвагена не е имал време за реакция, защото
бялата кола се движела директно в тяхното платно срещу тях.
Изслушано е заключение по повторна САТЕ, изготвено от в.л. инж. И.Т.,
оспорено от ответника, като инж. Т. е посочил, че е работил въз основа на изслушаните
свидетелски показания и обективните находки на мястото на ПТП. Според него
мястото на удара между “Фолксваген Голф“ и „Шкода Фелиция“ по широчина на
платното за движение е на около 3-3,6м. вляво от десния край на платното за движение
по посока на движението на л.а.Шкода и по дължина на платното за движение е в
района на 121км. Ударът е настъпил върху двойната непрекъсната линия, разделяща
двете пътни ленти. Непосредствено преди настъпването на удара и двата автомобила са
се намирали върху дясната пътна лента за посоката на движение на л.а. Фолксваген и
са се движили един срещу друг. Разположението на двата автомобила в момента на
удара им е било следното: л.а Фолксваген Голф е бил под малък ъгъл наляво спрямо
платото за движение. Л.а. Шкода е под малък ъгъл на дясно спрямо посоката му на
движение, като се е намирал върху пътната лента за насрещното му движение. В
4
момента на удара скоростта на движение на л.а.Фолксваген е била около 86 км/м., а
на Шкодата около 40 км/ч. Максимално разрешената скорост за движение в района на
ПТП е била 100 км/ч, въведена с пътен знак. След направени изчисления вещото лице е
определило, че разликата в масите на двата автомобила е от около 250 кг, като
Фолксвагена е по-тежкият. Тази разлика в съвкупност със скоростите им на движение
и отчитане на ъглите на траекториите на движение на автомобилите преди
настъпването на удара и ъглите след настъпване на удара, определят поведението на
автомобилите след настъпилия удар. Отразено е, че предвид механизма на настъпилия
удар Шкодата не може да се отдели от повърхността на платното за движение и да
реализира летежна фаза. Задната част на Фолксвагена е възможно в момента на удара
да се повдигне във въздуха и завъртайки се около точката на съприкосновение между
двата автомобила да прелети известно разстояние, без да оставя следи върху платното
за движение. В съдебно заседание вещото лице е допълнил, че след като Шкодата
навлязла в платното за движение на Фолксвагена, движейки се един срещу друг
времето, за което те ще достигнат един до друг е между една и две секунди, през това
време те са имали възможност да се виждат. Според вещото лице за тази секунда-две
водачът на един автомобил не може да прецени коя маневра и какво действие би
трябвало да предприеме, за да бъде най-благоприятно за конкретния случай. Тогава
заработва инстинкта за самосъхранение и той се отклонява в лявата част на пътното
платно, какъвто е и случаят. В момента, в който водачът на Шкодата е забелязал, че се
движи в насрещната пътна лента, желанието му е да се върне в своята и се премества
натам. Инстинктивно водачът на Голфа също завива наляво, за да избегне удара. И
двата автомобила са навлезли в пътното платно, предназначено за движение на
автомобила Шкода, но и двата автомобила в момента на удара са били под ъгъл спрямо
пътя. Шкодата е била надясно спрямо пътя под ъгъл, а Фолксвагена наляво и удара е
настъпил малко след осовата линия на пътя в лентата за движение на автомобил
Шкода. Вещото лице е посочил, че ъгълът е определил по деформациите на
автомобилите. Ударът не е чисто челен, а под ъгъл като левите им части са
деформирани повече. Разяснил е, че ако л.а.Шкода е бил в своята пътна лента за
движение, л.а.Фолксваген е следвало да извърши движение с голям ъгъл наляво, за да
се удари в него, при което след удара Шкодата е нямало да бъде върната назад. Щяла е
да продължи движението си напред и по друг начин са щели да се разположат след
удара. Счита, че скоростите, отразени от гръцките власти не са верни, тъй като ако
скоростта на движение на Фолксвагена е била над 100км./ч и 90км/ч.за Шкодата,
Фолксвагенът нямало да спре за два метра при процесния удар и деформациите му са
щели да бъдат много по-големи. Посочил е още, че мястото на удара е там, където има
вкопаване в асфалта и това вкопаване е малко преди оставените по асфалта следи, а те
са на 0.7 м. от осовата линия. Затова определя, че ударът е някъде върху осовата линия.
При ново разглеждане на снимки по делото вещото лице сочи, че началото на
вкопаването е точно върху осовата линия. Сочи, че няма данни за спирачни следи,
оставени от Фолксвагена преди удара. Отблъскването назад на другия автомобил се е
реализирало вследствие на удар с автомобил Фолксваген и разстоянието от 11 метра
означава, че количеството на движение на Фолксвагена е било значително по-голямо
от количеството на движение на автомобил Шкода, т.е. бил е с по-висока скорост. Но
отблъскването зависело от техните маси и под какъв удар са се ударили. Направен е
извод, че по-лекия автомобил може да отблъсне по-тежкия, ако неговата скорост е по-
голяма. Според вещото лице, ако л.а. Фолксваген не се беше отклонил наляво, удар пак
би настъпил, но е щял да бъде в задната част на л.а.Шкода. тогава е щяло да има по-
голям шанс за пътниците да останат живи. Тогава е нямало да бъдат върнати назад.
При връщането назад те получават много голямо отрицателно ускорение.
От показанията на свидетелката Г. К. П. – леля на ищците, се установява, че
5
когато бащата на ищците загинал при ПТП, те били Л. на пет години и половина, а Н.
на четиринадесет. Н. била издържала тогава изпитите за кандидатстване в гимназия
след седми клас и чакала резултатите. Шокът бил неописуем. Л. не спирала да плаче,
нощем се събуждала, викала, крещяла, страхувала се да остане сама. Разстройвала се от
всичко. Н. се затворила в себе си и не разговаряла с никого, дори с майка си, изолирала
се, плачела насаме. Не показвала пред сестра си мъката си, за да не я натъжава още
повече. Били много сплотено семейство. Н. Ц. се грижел за тях приживе, осигурявал
семейния уют и хармония. Имали специални ритуали с малката си дъщеря при
общуването им помежду им. Водел я в работата му, показвал й какво работи. С Н.
обсъждали къде и какво ще учи, давал й съвети кое е най-доброто за нея. Ходели
заедно на екскурзии и почивки. Свидетелката твърди, че още по-мъчителни били
дните, когато децата тръгнали на училище. Усещали липсата на родителя си във
всички форми и навсякъде. На Н. й се наложило изведнъж да порасне и да поеме част
от грижите за сестра си. Л. ходела в школа по английски, а Н. учела в испанска
гимназия с втори език португалски. Уроците, които те посещават са платени. Майката
работела усърдно, за да може да издържат финансово. След смъртта на баща си Н.
спряла да излиза, след училище ходела да взима сестра си и започвала да й помага с
домашните, вършела и къщна работа. Нямала желание да се събира с нейни съученици
и приятели. И към момента мъката не е преодоляна от децата. Свидетелката твърди, че
тя също се включва в помощта и грижите, но е твърде различно от грижата на родител.
Свидетелката М. И. С. е заявила, че връзката в семейството на Н. Ц. била силна.
Той прекарвал много време с децата си, водел ги на работа с него, разказвал им с какво
се занимава, подкрепял ги във всичко. След смъртта загубата му им се отразила много
тежко. Л. все питала дали баща й ще си дойде в къщи.
Пред въззивната инстанция е изслушано заключение на тройна САТЕ, изготвено
от вещото лице инж. И.Т., инж. М. М. и инж. А.М., като инж. А.М. е подписал
заключението с особено мнение, но в съдебно заседание е уточнил, че становището му
се различава само по отношение на определените скорости на автомобилите.
В основната част от заключението е мотивиран подробно и определен следния
механизъм на ПТП въз основа на писмените доказателства и свидетелските показания:
На 22.06.2016 г. Д. Д. е управлявал л.а. „Шкода Фелиция“ с рег. № ******* по главен
път Александруполу-Орменион в посока към ГКПП Орменион. В автомобила на
предна дясна седалка е пътувал Н. Ц.. В района на 121-а км. Водачът Д. Д. допуснал
навлизане и движение на автомобила в пътната лента, предназначена за движещите се
в насрещна посока и вследствие на това е последвал удар с насрещно движещия се л.а.
„Фолксваген Голф“ к рег. № *******, управляван от Д. А.. Пътното платно е било с
ширина 12 м., с две ленти, по една за всяка посока на движение с широчина 3.60 и
аварийни ленти с широчина 2.30 м. Надлъжната маркировка е М2 (двойна
непрекъсната разделителна линия). Пътната настилка е сух асфалт без неравности.
Максималната разрешена скорост е 100 км./ч. Преди удара л.а. Фолксваген Голф се е
движел с около 81 м./ч. и с опасна зона за спиране около 70 м., а л.а. „Шкода“ с около
50 км./ч. с опасна зона за спиране около 34 м. Ударът между двете МПС е челен, леко
кос, като първоначалният контакт е между предна лява част на Фолксваген и предна
лява част на „Шкода“ Впоследствие при взаимно относително движение на
автомобилите по време на удара и обхождането им един спрямо друг се деформират и
десните им предни части. Мястото на удара по дължина на пътното платно е около
121-я км., а по широчина върху двойната непрекъсната линия, разделяща двете пътни
ленти. Непосредствено преди удара двата автомобила са се намирали върху пътната
лента, съответстваща на посоката на движение на л.а. Фолксваген, като са се движели
6
един срещу друг. Към момента на удара л.а. Фолксваген е разположен под малък удар
наляво спрямо посоката му на движение, а л.а. Шкода е била разположена под малък
ъгъл надясно спрямо посоката й на движение, кат осе е намирала в пътната лента за
насрещно движение. Л.а. автомобил Фолксваген се е движел след пикап с гръцка
регистрация и когато последният се е отбил вдясно и е разкрил видимостта към
„Шкода Фелицея“, последният и „Фолксваген Голф“ са отстояли на около 50 м. един
от друг, което е по-малко от опасната зона на спиране на Фолксвагена.
В особеното си мнение вещото лице инж. М. е посочил, че ударът е настъпил в
платното за движение на л.а. Фолксваген, като от изобразената скица е видно, че
вещото лице инж. М. е обърнал огледално местонахождението и мястото на удар на
двата автомобила. Освен това е определил, че преди удара Шкодата се е движела със
скорост от 124 км./ч., а Фолксвагенът с 80 км./ч.
Поради оспорването на тройното заключение от процесуалния представител на
ответника и подписването но заключението с особено мнение от едното вещо лице е
допуснато повторна тройна САТЕ, като заключение по нея са изготвили вещите лица
доц. А. А., инж. В.И. и инж. П.П.. В заключението си те са посочили, че според
деформациите на автомобилите, които при Фолксвагена са предимно в предна част, а
при Шкодата са в предна и предна лява част, може да се определи, че ударът е
блокиращ челен кос и ексцентричен със застъпване на левите части на автомобилите.
Посочили са още, че при челен удар мястото на удара се определя най-точно по
следите от задиране по асфалта, които се получават в края на първата фаза на удара –
фазата на сближаване. Такива следи има само в лентата за движение на Шкодата и
започват на 0.75-080 см. от двойната непрекъсната линия. Второто доказателство за
мястото на удара е посоката на движение на автомобилите след удара, а в случая тя
съвпада с движението на Фолксвагена, който се е движел диагонално напред и наляво
към лентата за насрещно движение. Като трето доказателство за място на удара са
посочили получените от автомобилите деформации. От тях се вижда, че за Фолксваген
ударът е основно челен, а за Шкодата ударът е челно-страничен диагонален откъм
лявата му страна. Четвърто доказателство за мястото на удара са стъклените парчета,
намерени в лентата за движение на Фолксвагена. Ако ударът беше в лентата на
Фолксвагена стъклените парчета щяха да отлетят напред по посока на движение на
автомобила, от който са се отделили и нямаше да попаднат под автомобилите. В
случая тези стъклени парчета са ситни и са от страничните стъкла на Шкода, излетели
напред и рикоширали в предната част на Фолксвагена, затова са паднали в лентата на
Фолксвагена. От анализа на всички тези доказателства вещите лица са направили
извод, че ударът е изцяло в лентата за движение на Шкодата. От направената скица се
вижда, че ударът между предните части на автомобилите е в лентата на Шкодата, а
задните им части са разположени върху разделителната линия и малко в лентата за
движение на лек автомобил Фолксваген. При описване механизма на ПТП вещите лица
са посочили, че към момента на инициалния удар предните челни части на двата
автомобила са се намирали основно в платното на л.а. Шкода, като предното дясно
колело на Фолксвагена се е намирало върху средната двойна разделителна линия.
Скоростите на двата автомобила са изчислени по следния начин: Фолксвагенът
се е движел със скорост 100- 105 км./ч. с опасна зона за спиране 101-109 м., а Шкодата
се е движела със скорост 75 км./ч. с опасна зона за спиране 62 м. Посочили са, че
когато Шкодта е навлязла в платното на Фолксвагена, отстоянието между тях е било не
повече от 77 км./ч., поради което Фолксвагенът не е можел да предотврати ПТП чрез
аварийно спиране. Посочените данни са изчислени при входящ ъгъл на влизане на
Шкодата при удара 10 градуса. Той обаче може и да е 12 градуса, при което скоростта
7
на Фолксвагена ще бъде 94-98 км./ч. и 62-67 км./ч. за Шкодта.
Според вещите лица причината за създаване на опасната ситуация и настъпване
на ПТП е в действията на водача на л.а. Шкода, който е допуснал управлявания от него
автомобил да навлезе в лентата за насрещно движение, при наличие на опасна близост
на движещия се срещу него Фолксваген Голф. Втората причина е в неадекватните
действия на водача на л.а. Фолксваген Голф, който при вида на навлизащата в лентата
му Шкода е завъртял волана наляво, с което е навлязъл в лентата за насрещно
движение, в която би следвало да се движи Шкодата, поради което настъпва сблъсък
между двата автомобила. Правилната реакция на водача на Фолксвагена би била да
предприеме аварийно спиране и да отклони автомобила надясно. Достатъчно би било и
да продължи направо, тогава удар е нямало да настъпи
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
При съвкупна преценка на събраните доказателства настоящият състав намира,
че е неоснователно оплакването на застрахователя, че първоинстанционният съд
неправилно приел наличие на противоправно поведение на водача на „Шкода
Фелиция“, застрахован при него. От свидетелските показания на свидетелите Т. Н. и Х.
М., и двамата очевидци на ситуацията преди сблъсъка, безпротиворечиво се
установява, че лек автомобил „Шкода Фелиция“ е навлязъл в насрещното платно за
движение, където се е движел пикапът на Х. М. и зад него „Фолксваген Голф“ и
известно време „Шкода Фелиция“ се е движила в него, като се е разминала с гръцкия
автомобил. Относно механизма на движение на автомобилите всички изслушани
заключения на САТЕ също са единодушни. Различията в тях са относно скоростите, с
които са се движили същите, както и относно точното място, на което е настъпил
сблъсъка между тях. Настоящият състав кредитира по тези въпроси повторното тройно
заключение на вещите лица доц. А., инж. В.И. и инж. П.П., като най-добре мотивирано.
Всъщност то не се различава значително от първата тройна експертиза или единичната
експертиза на вещото лице инж. И.Т.. Основната разлика е в това дали ударът между
предните части на двата автомобила е настъпил на осовата линия или малко след нея, в
платното за движение на „Шкода Фелиция“. В останалата си част заключенията не се
различават съществено и според тях механизмът е следният: „Шкода Фелиция“ се
движи в посока от Орестиада към Граничен пункт „Орменио“. В обратна посока, от
Граничен пункт „Орменио“ към Орестиада се движат гръцки пикап, а след него
„Фолксваген Голф“. Преди да достигне нивото на пикапа, по неизвестни причини
„Шкода Фелиция навлиза в насрещното платно за движение, успява да се размине с
пикапа, при достигане в опасна близост до Шкодата (около 55 м.) предприема маневра
за връщане в своето платно. В същото време Фолксвагенът, който в този момент е на
около 77 м. от местоудара предприема спасителна маневра, като отклонява автомобила
вляво и навлиза в платното за движение на Шкодата. Между тях настъпва челен кос
удар в предни леви части в платното за движение на Шкода, като средната част на
автомобилите се намира върху осовата линия, а задните им части (повече от
Фолксвагена) се намират в платното за движение на Фолксвагена. Отстоянието на
Фолксвагена от мястото на удара, когато възприема опасността, е по-малко от опасната
му зона на спиране и той не може да предотврати ПТП чрез аварийно спиране (при
всички варианти на определяне на скоростта му, опасната му зона за спиране е над 77
м.).
Така установеният механизъм на ПТП сочи, че водачът на „Шкода Фелиция" е
нарушил най-малко правилото на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП - На пътно платно с
8
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. В случая, дори да
приемем, че навлизането е поради изпреварване, (за каквото няма данни), същото на
първо място е било забранено, предвид наличната двойна непрекъсната линия и на
следващо място в този случай водачът е нарушил и разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 2
ЗДвП, според която когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена
за насрещното движение, водачът е длъжен да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея. Посоченото противоправно поведение е в
причинна връзка с ПТП, тъй като, намирайки се в платното за насрещно движение на
отстояние по-малко от опасната зона за спиране на насрещно движещият се
„Фолксваген Голф“ и при време за реакция по-малка или равна на две секунди,
водачът на „Шкода Фелиция“ е принудил водачът на „Фолксваген Голф“ да
предприеме спасителна маневра, като безспорно е установено от изслушаните
експертизи, че в момента на удара предната част на Шкодата е била насочена надясно
(т.е., връщала се е в своето платно, а лявата предна част на Фолксвагена е била
насочена наляво, т.е., към платното за движение на Шкода). Ето защо в случая не е от
значение точното място на удара – независимо дали е върху осовата линия, или е
малко след нея, в платното на Шкода, тъй като и в двата случая началото на
причинната връзка с последвалото ПТП е поставено от противоправното поведение на
водача на Шкодата. Същото е и виновно, тъй като презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не
е оборена. Обстоятелството, че спасителната маневра, предприета от водача на
Фолксвагена е била неадекватна и при нея Фолксвагенът е навлязъл също в платното за
насрещно движение в нарушение на закона, не прекъсва причинната връзка между
поведението на водача на „Шкода Фелиция“ и настъпването на ПТП. Вярно е, че
предприетата спасителна маневра не е такава, която е годна да изключи виновно
поведение на водача на „Фолксваген Голф“, но наличието на негово виновно
противоправно поведение в случая единствено води до независимо съизвършителство
от двамата водачи и тяхна солидарна отговорност за причинените вреди от ПТП. А
всеки от солидарните длъжници отговаря пълно пред увредените. Съответно пълно
отговаря и застрахователя на всеки от тях към увредените, доколкото отговорността му
е функционално свързана с отговорността на виновния водач.
Настоящият състав намира обаче, че е основателно оплакването на
застрахователя, че първоинстанционният съд е присъдил завишено обезщетение, което
не отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, предвид следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, специфични за всяко дело. Конкретните икономически условия в
страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента
на увреждането като една от възможните проявни форми на тези условия също следва
да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, но те нямат самостоятелно и
водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
9
Указаните в постановлението общи критерии са възприети и доразвити в създадената
по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011
г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение
по т.д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за справедливото възмездяване на настъпилите в
резултат на произшествието вреди, е необходима задълбочена преценка на общите
критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото
общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като
ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие
към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно
значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са
критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при
произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В последния
смисъл е формирана и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д.
№ 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по
т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. №
2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.)
Настоящият състав намира, че от изслушаните свидетелски показания се
установяват много близки отношения между загиналия Н. Ц. и дъщерите му – той се е
грижел за тях, въвеждал ги е в своята работа, занимавал се е с тях, те са търсели и
получавали неговата подкрепа. Свидетелските показания установяват още, че след
смъртта му двете деца много са страдали, смъртта му е била шок за тях, изживявали са
тежко липсата му, още повече, че тя е настъпила внезапно. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че двете ищци са останали без баща в ранна възраст, като по този
начин са загубили завинаги моралната и финансовата му подкрепа, като тази липса ще
чувстват през целия си живот.
При съобразяване на горното и като се съобрази, че ищците са в най-близката
възможна родствена и емоционална връзка с починалия при ПТП, че са били близки,
разчитали са на помощта и подкрепата на своя баща, като се вземе предвид времето на
настъпване на ПТП и икономическите условия към този момент – 2016 г. и възрастта
на ищците по това време (6 г. и 14 г.) и на пострадалия (39 г.), която възраст обуславя
алогично развитие в жизнения път на баща и дъщери, водещо след себе си неизмерими
страдания и празнота, както и, че действително се доказват значителни прояви на
болка и скръб от страна на ищците, като се съобрази, принципа на справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и действащите лимити на застраховките
към този момент, съдът счита, че търпените от ищците неимуществени вреди ще бъдат
възмездени чрез парично обезщетение от 150 000 лева. Предвид посоченото, в частта, с
която с първоинстанционното решение са присъдени суми над 150 000 лева до 200 000
лева същото следва да бъде отменено и искът по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отхвърлен, а в
останала обжалвана част решението на СГС следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора всяка страна има право на разноски
според защитения материален интерес.
Ищците са защитили по въззивната жалба на застрахователя материален интерес
в размер на по 150 000 лева. Те не са сторили разноски, носа били защитавани
безплатно от адвокат, като на адв. С.С. следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Съобразно защитавания материален
интерес то възлиза на 5530 лева за всяка ищца, а съобразно защитения материален
интерес се дължат 4 147.50 лева за всяка ищца или общо 8295 лева.
10
На застрахователя, според защитения материален интерес се дължи държавна
такса в размер на 2000 лева, 375 лева за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 75 лева (намалено съразмерно от 300 лева, определени по реда на чл. 78, ал.
8 ГПК), или общо 2 450 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
ответникът е бил осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса над 12 000 лева
до 16 000 лева и разноски над 7500 лева до 1000 лева и адвокатско възнаграждение на
адв. С. над 8 295 лева до присъдените 9530 лева.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 15.04.2020 г. по гр.д. № 9538/2018 г. на СГС, I-22 състав в
частта му, с която е осъдено ЗК „Уника“ АД, да заплати на всяка от ищците Л. Н.
Ц. и Н. Н. Ц. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща Н. Ц.,
настъпила при ПТП на 22.06.2016 г. сума над 150 000 лева до присъдените 200 000
лева, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Л. Н. Ц., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител К. К. П. и Н. Н. Ц., ЕГН ********** против ЗК
„Уника“ АД, ЕИК ********* с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди от на техния баща Н. Ц., настъпила при ПТП
на 22.06.2016 г. за сума над 150 000 лева до претендираните 200 000 лева за всяка
от тях.
ОТМЕНЯ решение от 15.04.2020 г. по гр.д. № 9538/2018 г. на СГС, I-22 състав в
частта му, с която е осъдено ЗК „Уника“ АД, да заплати по сметка на СГС държавна
такса над 12 000 лева до 16 000 лева и разноски над 7500 лева до 1000 лева, както и в
частта, с която е осъдено ЗК „Уника“ АД да заплати на адв. С.С.и адвокатско
възнаграждение в производството пред СГС над 8 295 лева до присъдените 9530 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.04.2020 г. по гр.д. № 9538/2018 г. на СГС, I-22
състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД да заплати на адв. С.В. С. от САК адвокатско
възнаграждение пред САС в размер на 8 295 лева, определено по реда на чл. 38, ал. 2
ЗА.
ОСЪЖДА Л. Н. Ц., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител К. К. П. и Н. Н. Ц., ЕГН ********** да заплатят на ЗК „Уника“ АД
сумата 2450 лева – разноски пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12