ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49
гр. Русе, 16.01.2023 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
ч. адм. дело № 6 по описа за 2023
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.88, ал.3 вр. чл.118,
ал.3 от КСО.
Образувано е по частна жалба на Х.Х.Ш.
*** против решение № 1040-17-85/15.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Русе,
с което е оставена без разглеждане жалбата й с вх.№ 1012-17-396/09.12.2022 г.
срещу разпореждане № 171-00-1608-5/08.11.2022 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе и е прекратено производството
по същата жалба. Жалбоподателката сочи, че молбата й с посочения входящ номер
неправилно е квалифицирана и разгледана като жалба по административен ред
против разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица. Сочи, че
в молбата изрично е посочила, че иска отмяната на влязлото в сила разпореждане
и то на посоченото от нея правно основание – чл.54ж, ал.2, т.2 от КСО, която разпоредба
урежда възможността влязлото в сила разпореждане да бъде отменено от
длъжностното лице, негов издател, когато паричното обезщетение за безработица е
неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Поддържа, че именно
поради тази причина молбата й била адресирана до същото длъжностно лице –
ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе, а не до
директора на териториалното поделение. Възразява, че последният не е
компетентен да се произнесе по това искане, поради което неговият акт, с който
молбата й е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено, се
явява незаконосъобразен. Иска отмяната му и изпращане на преписката на
компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
В срока по чл.232 от АПК ответникът по частната жалба –
директорът на ТП на НОИ – Русе е депозирал възражение, в което развива подробни
съображения за нейната неоснователност. Твърди, че с жалбата си с вх.№
1012-17-396/09.12.2022 г. частната жалбоподателка не е представила нови
документи или доказателства, което да позволи искането да бъде квалифицирано
като такова по чл.54ж, ал.2 от КСО, поради което то правилно е било разгледано
като жалба срещу акт по чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО, подадена след
преклузивния 14-дневен срок, предвиден в чл.117, ал.2, т.2 от КСО, и поради
това, на основание чл.88, ал.1, т.2 и ал.2 от АПК вр.чл.117, ал.5 от КСО, е
оставена без разглеждане и производството по нея е било прекратено. Моли съда
да постанови определение, с което да отхвърли частната жалба. Възразява, че
частната жалбоподателка не е представила доказателства за направени деловодни
разноски, за да претендира тяхното присъждане.
Частната жалба е подадена в срок, от процесуално
легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя се явява основателна.
За да остави без разглеждане жалбата (молбата) с вх.№
1012-17-396/09.12.2022 г. на частната жалбоподателка и да прекрати
производството по нея директорът на ТП на НОИ – Русе приел, че с тази жалба
пред него, по установения в чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО административен ред,
се обжалва разпореждане № 171-00-1608-5/08.11.2022 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе, което било връчено лично
срещу подпис на Ш. на 17.11.2022 г. Посочил е, че жалбата се явява просрочена,
тъй като е подадена извън 14-дневния срок по чл.117, ал.2 от КСО.
Съдът намира, че горестоящият административен орган, в
лицето на директора на ТП на НОИ – Русе, неправилно е преквалифицирал молбата
на частната жалбоподателка, съдържаща искане по чл.54ж, ал.2, т.2 от КСО за отмяна
на влязлото в сила разпореждане № 171-00-1608-5/08.11.2022 г., изрично
адресирано до органа негов издател – до ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе, в резултат на което е
приел, че тя представлява подадена до него жалба по административен ред срещу
същия административен акт.
Принципно е положението, че посочената от гражданина
правна квалификация в жалбата,
респ. искането (заявлението) не е обвързваща нито за административния орган,
нито за съда, тъй като те имат служебното задължение да прилагат точно материалния
закон. При квалифицирането на искането, с което са сезирани обаче, както съдът,
така и административният орган, включително горестоящият такъв, не разполагат с
неограничена свобода, а следва да изхождат от разумното тълкуване на неговото
съдържание – на неговата обстоятелствена част и формулираното искане.
Частната жалбоподателка е предложила правна квалификация
на своето искане като е посочила, че депозираната от нея молба, с вх.№
1012-17-396/09.12.2022 г., е „по чл.54ж,
ал.2, т.2 от КСО“. Съдът намира, че макар да не е обвързваща за
административния орган, в случая предложената правна квалификация напълно
съответства на правното естество на подадената молба, извеждано от нейната обстоятелствена
част, формулирано в молбата искане и орган, до който тя е адресирана.
На първо място, в молбата не се оспорва обстоятелството,
че разпореждането, чиято отмяна се иска, е влязло в сила, което обстоятелство безспорно
следва да бъде налице, за да бъде тя квалифицирана по чл.54ж, ал.2 от КСО. В
тази връзка дори е посочено, че другото разпореждане от същата дата, а именно
разпореждане № 171-00-1608-3/08.11.2022 г. за възобновяване производството по
изплащане на парично обезщетение за безработица, е влязло в сила.
На следващо място, молбата е адресирана до ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе, т.е. до органът, издател
на разпореждането, който се явява компетентен, съгласно чл.54ж, ал.2 от КСО, да
отмени или измени собственото си разпореждане, включително в твърдяната от Ш.
хипотеза на неправилно отказано отпускане на обезщетение за безработица.
Не се споделя становището на ответника по частната
жалба, че молбата не може да се квалифицира като искане за отмяна по чл.54ж,
ал.2 от КСО, тъй като с него не са представени нови документи или
доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на
паричното обезщетение за безработица. От една страна, представянето на такива
доказателства е необходимо само в хипотезата на чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО, но не
и в тази по чл.54ж, ал.2, т.2 от КСО, на която се позовава частната
жалбоподателка, а от друга, видно от самата молба, с нея са представени такива документи,
с които е обосновано направеното искане. Видно от изложеното в молбата, част от
тези документи са нови – касаят изпълнението на разпореждане за възстановяване
на недобросъвестно получено обезщетение за безработица за месец юли 2022 г.,
сумата по което се твърди, че била заплатена на 22.11.2022 г., т.е. след датата
на акта, чиято отмяна се иска – 08.11.2022 г. Каква е релевантността на тези
документи към искането за отмяна на разпореждането е въпрос по същество, по
който произнасяне дължи компетентния орган – ръководителят на осигуряването за
безработица.
Следва да се отбележи, че в случая не се касае за искане
за възобновяване на производството по общия ред на чл.99 и сл. от АПК, което би
било от компетентността на по-горестоящия административен орган, а за
специалното производство по чл.54ж, ал.2, т.2 от КСО за преразглеждане на
административен акт, когато се твърди, че паричното обезщетение за безработица
е неправилно отпуснато, поради което произнасянето от страна на директора на ТП
на НОИ – Русе действително попада извън кръга на неговата компетентност. В
случая обаче се касае не до произнасяне по същество, каквото правомощие този
горестоящ орган действително има съгласно чл.117, ал.3, изр.второ, пр.първо от КСО, а до решение, което има само процесуални последици, поради което нарушаването
на правилата за компетентността в случая няма да обуслови извод за нищожност,
тъй като решението на директора на ТП на НОИ – Русе няма качеството на
индивидуален административен акт, а следва да бъде квалифицирано като особено
съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяната на
обжалвания акт и изпращане на делото, като преписка, на компетентния орган.
Частната жалбоподателка не е представила доказателства
за направени деловодни разноски, поради което такива в нейна полза не следва да
бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл.88,
ал.3 във вр. чл.236 вр. чл.221, ал.2, изр. първо, пр.второ и чл.222, ал.2, т.1 от АПК вр. чл.118, ал.3 от КСО, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение № 1040-17-85/15.12.2022 г. на
директора на ТП на НОИ – Русе, с което е оставена без разглеждане жалба (молба)
с вх.№ 1012-17-396/09.12.2022 г. на
Х.Х.Ш., с ЕГН **********, срещу разпореждане № 171-00-1608-5/08.11.2022 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе и
производството по същата жалба е
прекратено.
ИЗПРАЩА делото, като преписка, на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе за
произнасяне по компетентност по молба с вх.№ 1012-17-396/09.12.2022 г. на Х.Х.Ш.,
с ЕГН **********, за отмяна на разпореждане № 171-00-1608-5/08.11.2022 г.,
издадено от същия орган.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: