Решение по дело №383/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260050
Дата: 11 февруари 2021 г.
Съдия: Полина Петрова Бешкова
Дело: 20195300900383
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260050

 

гр. Пловдив, 11.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 03.02.2021г, в състав:

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА

 

 

при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 383 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът - „ПИРИ ГАРДЕН“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Долно Драглище, ул. „Седма“ № 9, представлявано от управителя Б.Б.П., твърди, че „Професионален футболен клуб Локомотив Пловдив 1926“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Източен, кв. Лаута, Стадион Пловдив, е ползвал многократно предоставената услугата „подготвителен лагер“, която представлява пакетна услуга, договаряна и заплащана като цялостна услуга и включваща нощувка, закуска, обяд и вечеря, осигуряване на тренировъчен терен и/или терен за контролни срещи, вода по време на тренировки и контроли в хотелски комплекс, находящ се в гр. Баня, Община Разлог. Уточнява, че услугата се договаря като пакетна за периода на лагера, като при договарянето й се определя среден брой на пребиваващите лица, като в конкретния случай през юни 2014г. по данни на изпълнителя  „ПИРИ ЛОДЖ“ ЕООД броят е бил 40 човека при цена от 1435 лв. за всеки от тях. Посочената цена е формирана от сбора на 550 лв. за цена на нощувките за един човек, 645 лв. закуска, обяд и вечеря, вкл. и вода за тренировките, както и по 10 лв. за всеки ден на човек за мачовете и тренировките сутрин и след обед на осигурените терени. Твърди, че общият пакет на предоставената услуга през м.06.2014г. включва нощувки на стойност 22 000 лв., храна и вода на стойност 25 800 лв., тренировки на стойност 6000 лв., както и пране на екипи на стойност 3600 лв. Така общият размер на вземането по договора за предоставени услуги е в размер 57 400 лв. без ДДС, за което е издадена фактура № 71 от 03.07.2014г. Коментираното вземане е прехвърлено от „ПИРИ ЛОДЖ“ ЕООД на „ПИРИ ГАРДЕН“ ЕООД с договор от 23.06.2017г., а длъжникът е уведомен за цесията при отказ да получи пратката с товарителница № ********* на Еконт на 23.06.2017г. Твърди, че в изпратената нотариална покана на Нотариус Светлозар Йорданов, получена при отказ от длъжника, е посочено, че дължи освен сумата от 57 400 лв. за предоставената услуга, за която е издадена фактура № 71 от 03.07.2014г. и натрупаната лихва към 01.04.2018г., тъй като вземането е станало изискуемо от датата на издаване на фактурата - 03.07.2014г., като му е определен 7 - дневен срок за изпълнение. Като сочи, че изпълнение няма и към настоящия момент, настоява съда да постанови решение, с което да осъди „Професионален футболен клуб Локомотив Пловдив 1926“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Източен, кв. Лаута, Стадион Пловдив, да му заплати сумата от 57 400 лв., представляваща цената на предоставената от „ПИРИ ЛОДЖ“ ЕООД на ответника услуга - подготвителен футболен лагер в хотелски комплекс, находящ се в гр. Баня, Община Разлог през м.06.2014г., за което е издадена фактура № 71 от 03.07.2014г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2019г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 17 475.10 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 16.05.2016г. до 16.05.2019г. Претендира разноски.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Професионален футболен клуб Локомотив Пловдив 1926“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Източен, кв. Лаута, Стадион Пловдив, чрез адв. М. Т., депозира отговор на исковата молба, с който оспорва сключване на договор с „ПИРИ ЛОДЖ“ ЕООД, по силата на който да е договорил и ползвал твърдяната услуга през 2014г. Твърди, че вземането по такъв договор не съществува, както и че не е получавал издадената фактура от 03.07.2014г. Сочи, че след като вземането не съществува, то и договорът за цесия не го обвързва, тъй като за длъжника вземането не е възникнало. Навежда възражение за изтекла давност.   

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, представляван от управителя на дружеството, с която изразява становище, че възраженията на ответника в ОИМ касаят оспорване съществуването на договор, но не и твърдените обстоятелства във връзка с предоставената и ползвана от него услуга, поради което и настоява съдът да приеме за безспорни същите. Оспорва възражението за давност, като твърди, че давност тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а изискуемостта е настъпила в 14 - дневен срок от получаване на фактурата или друга покана за плащане и не е изтекла към датата на предявяване на иска. 

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба. Подържат се възраженията, изложени в първоначалния отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

При разпределение на доказателствената тежест съдът е указал на страните, че всяка от тях следва да установи фактите, на които основава своите твърдения или възражения съобразно правилото на чл. 154 от ГПК. Ищецът носи доказателствената тежест да установи, че е сключен договор за предоставяне на твърдяната услуга, както и че същата е предоставена, а ответникът е ползвал предоставените му услуги в посочения период. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже и че е носител  на вземането, придобито по договор за цесия, че длъжникът е уведомен за цесията, както и че е настъпил падежът за плащане на вземането. В тежест на ответника по главния иск е да докаже своето възражение за давност. 

За установяване на активната си материалноправна легитимация ищецът представя договор за цесия от 23.06.2017г, сключен с „ПИРИ ЛОДЖ“ ЕООД, по силата на който в качеството му на цесионер е придобил вземане против ответника в размер на 57 400 лв. без ДДС, за което е издадена фактура № 71 от 03.07.2014г.

Няма спор, че предмет на договора за цесия е именно вземането по приложената на л. 8 фактура, която не носи подпис на представител на ответника.

С протоколно определение от 01.07.2020г и по повод преценка допустимостта на свидетелски показания за факта на предоставяне на услугата, кога е престирана и в какво се е изразила, съдът вече е коментирал, че в случая се касае за пакетна услуга на стойност над 5000 лева, като същевременно ответникът оспорва правоотношението. Т.е.  повдигнат е спор относно съществуването на договорна връзка въобще, а не относно смисъла на постигнатата договореност и действителната обща воля на съконтрагентите. Доколкото категорично се оспорва от ответника съществуването на правоотношение със соченото съдържание, а чрез разпита на свидетели се цели именно това – установяване възникването и изпълнението на договора, съдът е приел, че е налице забранителната хипотеза на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. По принцип престирането на самата услуга няма процесуална пречка да се установи със свидетелски показания, тъй като не се касае до изпълнение на парично задължение, уговорено с писмен акт. Но, когато се оспорва фактът на възникване на правоотношението изобщо, както е в случая и чрез престирането на услугата се цели установяването на това правоотношение, свидетелски показания са недопустими на основание чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Процесната фактура не е двустранно подписна, за да се приеме, че обективира сключен между страните договор, изпълнението по който да може да се установи със свидетелски показания. Освен че тя не носи подпис на представител на другата страна по договора, а обективира само изгодни за издателя си факти, поради което е непротивопоставима на ответника, фактурата не съдържа и всички реквизи от съдържанието на договора – права, задължения, падеж.

Ищецът се е опитал да установи съществуването на вземането си чрез поредица от косвени писмени доказателства, нито едно от които обаче не е противопоставимо на ответника, тъй като не е подписано от надлежен негов представител, обвързващ го с изявленията си, нито представлява официален свидетелстващ документ с обвързваща съда материална доказателствена сила – че удостовереното е вярно. Т.е. представените документи – извадки от медии, списъци на футболисти, както и съдържащите се в представената прокурорска преписка материали /обяснения на футболисти и други/ не обективират извънсъдебни признания на неизгодни за страната факти, нито официални удостоверителни изявления на компетентни длъжностни лица за непосредствено възприети в кръга на правомощията им факти. Касае се за частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за ищеца факти, които поради това нямат противопоставима на ответника доказателствена сила. Обясненията на футболисти и други трети лица на практика представляват свидетелски показания, събрани не по предвидения в ГПК ред – устно и непосредствено пред съда, които наред с това с оглед на казаното вече са и недопустими по принцип. Фактическите и правни изводи на разследващите органи не са обвързващи за гражданския съд. От една страна, те почиват на доказателства, събрани в досъдебното производство по процесуалните способи на НПК, които, за да могат да служат за доказателствена основа и в исковия процес, следва да отговарят на правилата на ГПК относно формалната и материална доказателствена сила на писмените документи, относно допустимостта на свидетелските показания и реда за събирането им и т.н. Извън пределите на задължителната сила на присъдата по чл. 300 ГПК гражданският съд дължи формиране на собствени фактически и правни изводи на база събраните пред него допустими доказателствени средства.

Отново следва да се посочи – с оглед довода в писмените бележки на ищеца, че „по делото са налични значителни по обем материали, представляващи признание на ответника на неизгодни за него факти, дадени пред друг орган на власт или трето лице“, че, за да е налице твърдяното извънсъдебно признание, то трябва да изхожда от надлежен представител на страната – законен или по пълномощие. Сведения и данни от други лица /треньор, футболисти и т.н./, макар да са били в трудови или облигационни отношения с ответника, не го обвързват с правни последици.

От доказателствената съвкупност по делото не може да се направи извод за проведено от ищеца пълно главно доказване на вземането му, което да създаде у съда сигурно убеждение в осъществяването на твърдените факти, като всяко съмнение по този въпрос е за сметка на страната, която носи неблагоприятните последици от възложената й доказателствена тежест. Ищецът, респ. цедентът, е следвало да обезпечи - при полагане на дължимата грижа на добър търговец, интереса си чрез съставяне на двустранно подписани писмени документи, а не да разчита само на устни уговорки между страните, които трудно се доказват при евентуален спор. Съответно, търговецът - цесионер, като придобива вземане, е длъжен също професионално да обезпечи интереса си, като се убеди, че купува доказуемо вземане спрямо длъжника.  В тази връзка следва да се посочи, че съпоставена с грижата, която дължи субектът на гражданското право – грижата на добрия стопанин, тази на добрия търговец е по-завишена заради притежаваните професионални знания, умения и опит. Минималната професионална грижа предполага документална обезпеченост на вземането, каквато в случая не е положена и не би могла да бъде заместена с поредица от косвени данни, основани на частни свидетелстващи документи, непротивопоставими на насрещната страна по сделката.  

Налага се изводът, че претенцията е недоказана и като такава ще се отхвърли.

При този изход на делото и претенцията за това на ответника се следват разноските по делото, които се установяват в размер на 2 200 лв – за платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на хонорара, тъй като е под минималния праг на чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004г, дори без начислено ДДС и допълнително възнаграждение за трето и следващо открито съдебно заседание.

         Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

  ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПИРИ ГАРДЕН“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Долно Драглище, ул. „Седма“ № 9 против Локомотив Пловдив 1926“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Източен, кв. Лаута, Стадион Пловдив, искове за заплащане на сумата от 57 400 лв., представляваща цена на предоставена от „ПИРИ ЛОДЖ“ ЕООД на ответника услуга - подготвителен футболен лагер в хотелски комплекс, находящ се в гр. Баня, Община Разлог през м.06.2014г., за което е издадена фактура № 71 от 03.07.2014г. и което вземане е прехвърлено на ищеца с договор от 23.06.2017г, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2019г. до окончателното й заплащане, както и за заплащане на сумата от 17 475.10 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 16.05.2016г. до 16.05.2019г.

ОСЪЖДА „ПИРИ ГАРДЕН“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Долно Драглище, ул. „Седма“ № 9 да заплати на Локомотив Пловдив 1926“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Източен, кв. Лаута, Стадион Пловдив, сумата от 2 200 лвразноски в производството.

  Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен  срок от връчването му на страните.                        

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: