№260121
гр. Силистра, 23.11.2020г.
Силистренски окръжен съд, в закрито
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
разгледа докладваното от съдия Д.
Стоева ч.гр.д .№ 368/2020г. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.
С определение № 261693/17.10.20г.,
постановено по гр.д. № 274/2020г. по описа на СРС, е прекратено производството
по делото. Осъдено е „ЕМАКС“ ООД да заплати на „Водоснабдяване и канализация“
ООД сумата от 150 лв.- разноски по делото.
Недоволно от това определение, е останало „ЕМАКС“
ООД гр. Силистра, което го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е
неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени, като върне делото на
СРС. Претендира присъждане на разноски.
„Водоснабдяване и канализация“ ООД
депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
частната жалба.
СОС, като се запозна с делото и с
депозираната частна жалба, прие за установено, че частната жалба е неоснователна
по следните съображения:
СРС е прекратил производството по
делото, приемайки че производството по така предявения иск е недопустимо.
Видно от исковата молба, ищецът „ЕМАКС“ООД,
със седалище в гр.Силистра, претендира от съда да осъди „Водоснабдяване и
канализация“ООД-Силистра да изпълни задължението си по чл.4,ал.4 от Наредба №
7/14.11.2000г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни
води в канализационните системи на населените места, като изготви и им предложи допълнително споразумение към
сключения по между им Договор №101/-1/13.03.2019г. като се добави втора точка
на заустване, представляваща канализационно отклонение, находяща се в поземлен
имот, с идентификатор 66425.516.27, намиращ се в гр.Силистра, „Промишлена зона
Христо М.“, собственост на „Еми“АД-със седалище в гр.София.
Съгласно чл.4, ал.4 от Наредба № 7 от
14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води
в канализационните системи на населените места се извършва при условията и по
реда на Наредба № 9 от 1994 г. за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Юридическите и физическите лица, които заустват или
ще заустват производствени отпадъчни води в канализационните мрежи на
населените места или селищните пречиствателни станции, наричани по-нататък
абонати, подават писмена молба до лицата, експлоатиращи канализационните мрежи
на населените места и/или селищните пречиствателни станции, за разрешаване на
заустването.
Предвидено е, че производствените
отпадъчни води се заустват въз основа на писмен договор, който се сключва между
лицето, експлоатиращо канализационната мрежа на населеното място и/или
селищната пречиствателна станция, и абоната.
Договорът се изготвя и предлага на
абоната от лицето, експлоатиращо канализационната мрежа на населеното място
и/или селищната пречиствателна станция./чл.4, ал.4/.
Договорът се изготвя и предлага, но в
случай, че искането не противоречи на закона и са налице предвидените
предпоставки за сключването му. От приложеното от самия ищец Писмо с изх.№
232/24.01.2020г./л.31 по делото/, изходящо от ВиК-Силистра до управителя на
„Емакс“ООД е видно, че ответникът мотивирано отказва да промени сключения вече
договор, като прибави още една точка на заустване. Съображенията му за това са,
че тази точка се намира в имот, който не
принадлежи на заявителя, а той не представя споразумение с лицето, собственик
на имот.
Правилно СРС е съобразил, че договорът
е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи
една правна връзка между тях. /чл.8 от ЗЗД/, като страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, но свободата им е ограничена от
повелителните норми на закона и добрите нрави./чл.9 ЗЗД/. Правилен му е и
изводът, че никой не може да бъде заставен да сключи договор, а още повече, да
се сключи такъв между две лица във вреда на трето - собственик на имота, в
който се намира точката на заустване, което дори не е страна в производството и правата му няма
как да бъдат защитени.
Настоящата инстанция се солидаризира
с извода на съда, че алинея 4 регламентира задължение за изготвяне и предлагане
на договора, но след като между страните е постигнато съглашение за сключването
му, а в случая ответникът не е заявил такова съгласие по съображения, че не са
налице законовите предпоставки- съгласие на 3-то лице точката на заустване да
се намира в неговия имот. Нещо повече, в случая е налице правен спор между ищеца
и третото лице, а и е сезирана Прокуратурата за самоуправни действия от страна
на третото лице „ЕМИ“ АД във връзка с канализацията.
Не е предвидено липсата на съгласие
на лицето експлоатиращо канализационната мрежа да бъде заместено от съда,
поради което не е налице изискването на чл.124,ал.3 от ГПК -право на иск за
ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.124,ал.3
от ГПК, иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански
правоотношения е допустим само в предвидените в закона случаи, а в настоящия
случай липсва законово предвиждане за
това.
Несъстоятелни са доводите на
жалбоподателя, че след като ответникът е монополно дружество, то в този случай
не намират приложение правилата на ЗЗД и ТЗ относно договорите.
Несъстоятелен е и доводът му, че
липсата на съгласие на третото лице „Еми“АД-със седалище в гр.София това да стане
в неговия имот, не е пречка за сключване на допълнително споразумение по
договора, в който да се добави втора точка на заустване, представляваща
канализационно отклонение, находяща се в поземлен имот, с идентификатор
66425.516.27, намиращ се в гр.Силистра, „Промишлена зона Христо М.“,
собственост на „Еми“АД-със седалище в гр.София, тъй като това лице тепърва може
да се привлече като страна в настоящото производство. За да предложи такова
споразумение ответникът на ищеца съгл. чл.4, ал.4 от Наредбата, следва да е
налице съгласие от собственика на имота – „Еми“АД. При липса на съгласие от
това лице, друг е редът, по който ищецът може да предприеме по нататъшни
действия, за да се стигне до сключване на желаното споразумение.
Предвид всичко изложено до тук, СОС
счита че СРС е постановил правилен съдебен акт, прекратявайки производството по
делото, като недопустимо.
Мотивиран от гореизложеното, СОС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
261693/17.10.20г., постановено по гр.д. № 274/2020г. по описа на СРС, с което е
прекратено производството по делото като недопустимо.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: