Определение по дело №202/2023 на Административен съд - Бургас

          Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 1273/07.02.2023 година на „Хотелски комплекс Черноморец – БС“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“ № 126 представлявано от И.Д.А., с която се предявява иск срещу Държавата и НОИ за сумата 1 380 000 лв, представляващи направени от него разноски за извършени в недвижими имоти подобрения, асфалтиране, инфраструктура и консумативи, лихви, пропуснати ползи и неустойки. В исковата молба се твърди, че ищецът бил владял имотите и извършвал подобрения, но с влязло в сила решение ищецът бил осъден да предаде владението върху имотите в полза на дружество, на което принципал бил НОИ.  

При извършена служебна справка в сайта на ВКС се установи, че с определение № 272/28.05.2019г., постановено по гражданско дело № 4760/2018г. на ВКС, І г.о., неподлежащо на обжалване, не е допуснато до касационно обжалване решение № V-139/02.02.2018г., постановено по в.гр.д.№937/2016г. на ОС Бургас, с което са ревандикирани в полза на ищеца „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД множество недвижими имоти. Описано е, че бил извършен въвод във владение и заявената претенция с настоящата молба касае именно последиците от извършената ревандикация.

Дори и към този момент исковата молба да е нередовна, става ясно, че не се претендират обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на администрацията, а уреждане на отношения от чисто гражданскоправен характер, свързани с последици от ревандикация на недвижими имоти, в които ищецът претендира да е извършил подобрения, докато ги е владял.

Поради изложеното компетентен да се произнесе по исковата молба е общ граждански съд. Като ответници по делото са посочени държавата и НОИ. Според разпоредбата на чл.108 от ГПК, искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявява пред съда, в чийто район се намира тяхното управление, а исковете срещу държавата се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало спорното правоотношение. Не са налице изключенията по чл.109 и чл.110 от ГПК. В този случай на ищеца е предоставено правото на избор – чл.116 от ГПК, пред кой съд да го предяви. Тъй като обаче ищецът е подал исковата молба не пред граждански, а пред административен съд, последният не може да замести ищеца в решението му пред кой съд да предяви исковата молба. Делото следва да се изпрати на ОС Бургас, изхождайки от обстоятелството, че изборът на ищеца е бил да предяви исковата молба в АдмС -Бургас. С оглед цената на иска и съгласно разпоредбата на чл.103 ГПК, компетентен да разгледа тази претенция е окръжният съд.